Дарители са съпрузите ПЕТЪР И ВАРВАРА МАШИНИ.
П. НИКОЛАЕВИЧ МАШИН (6 дек. 1880 – неизв.) – военен деец, чиновник. Роден в Киев, Украйна. Завършва класическа гимназия (1902) и военно училище (1905) в родния си град. Служи в руската армия като артилерист и достига до чин подполковник. Участва в I световна война и в Гражданската война в Русия. През 1921 г. емигрира в България и се установява в Търново. Работи като чиновник в командитно д-во “Никола Хаджиславчев”.
В. ПАВЛОВНА МАШИНА (30 юли 1889 – неизв.) – учителка. Родена в Киев, Украйна. Завършва Физико-математическия факултет на Киевския университет (1911). По време на Гражданската война в Русия е евакуирана в Египет, откъдето през 1922 г. идва в България. Учителства в гимназиите в Свищов, Котел, Сухиндол, Търново.
Фондът е образуван в памет и носи името на сина на дарителите – Андрей Петрович Машин (30 ноем. 1923 – 17 юни 1938) – ученик. Роден в Търново, където получава начално образование. Учи в Мъжката гимназия “Св. Кирил” и проявява интерес към естествените науки.
На 11 юли 1938 г. опечалените родители правят дарение на Мъжката гимназия в Търново, което възлиза на 7 хил. лв. в облигации от БДЗ (1921). Желанието им е от приходите всяка година да се предоставя еднократна помощ на беден ученик от IV клас с най-добър успех по химия и естествена история.
Дарението е прието от учителския съвет и фондът е образуван на 11 юли 1938 г. В началото на 1939 г. учителският съвет приема правилник за неговото управление. Закупени са ДЦК. Към 1 юли 1939 г. капиталът възлиза на 7455 лв., към 31 дек. 1944 г. – на 8050 лв., към 31 дек. 1950 г. – на 9655 лв. Изпълнението на волята на дарителите започва от началото на учебната 1939/1940 г. Помощи в размер на 350–500 лв. получават Жорж Георгиев, Недялко Недялков, Стефан Тончев, Константин Згурев и др.
Липсват други данни за фонда.
ЦДА, ф. 177 к, оп. 7, а.е. 122; ДА–В. Търново, ф. 750, оп. 2, а.е. 9, л. 1–12
(Р. Стоянова)