Енциклопедия Дарителството

„АНГЕЛ И ТОДОРА ИВАНОВИ“

„АНГЕЛ И ТОДОРА ИВАНОВИ“

Дарител е ДИМИТЪР АНГЕЛОВ ИВАНОВ (2 март 1845 – 15 юни 1902) – търговец, банкер*. Роден в Свищов. Баща му – Ангел Иванов, е заможен търговец, но умира рано и Д. Иванов е отгледан от чичо си. Завършва Свищовското училище и се посвещава на търговската дейност. Без да получи така желаното висше образование, той продължава да се самообразова. Усвоява добре френски, румънски и гръцки език. През 1862 г. постъпва в банкерската кантора на братя Евлоги и Христо Георгиеви в Галац, а от 1882 – в Букурещ. Спечелва уважението на търговския свят. Развива широка обществена и благотворителна дейност. Подпомага Л. Каравелов и други българи за издаването на книги и вестници. През 1876 г. става секретар на Букурещкото женско благотворително дружество. Заболява (1898) и отива на лечение в Давос Плац (Швейцария), където умира.
Тъй като няма преки наследници, със завещание от 27 май 1902 г. (направено в Букурещ) Д. Иванов оставя на българската държава 100 хил. лв. за образуване на дарителски фонд, който да носи имената на неговите родители – „Ангел и Тодора Иванови, за поддържане на бедни ученици от гр. Свищов“. Съгласно волята на дарителя се отпускат стипендии за следване в България и в чужбина в средни, специални и висши училища. Стипендиите се раздават според правилника за конкурса. За изпълнител на завещанието определя брат си Иваница А. Иванов – общественик и банкер в Русе.
Фондът се учредява с княжески указ от 8 септ. 1902 г. (публикуван на 19 септ. същата година). Управлява се от МНП и влиза в обединения фонд „Завещатели и дарители“. Министерството има право да определя броя и размера на стипендиите според приходите на капитала, а Свищовската община – каква специалност да получат стипендиантите в чужбина. За стипендии в българските училища могат да кандидатстват само ученици от Свищов. Дарените средства се влагат в БНБ и са закупени ценни книжа (облигации от БДЗ – 1892, 1902, 1907 и 1923 г.).
За прехвърлянето на капитала от Румъния и България Илфовският окръжен съд в Букурещ удържа 12 хил. лв. (номинални) мито за придобит имот по безвъзмезден начин. Стипендии започват да се отпускат едва през 1906 г., когато основният капитал достига началната си стойност. Към края на I световна война, поради инфлацията и с цел увеличаването на основния капитал чрез капитализиране, се спира даването на стипендии. През следващите години капиталът нараства, както следва: 1927 г. – 227 876 лв., 1939 г. – 885 хил. лв., 1942 г. – 1 011 200 лв.
Годишните приходи на фонда нарастват от 6140 лв. през 1909 г., на 14 166 лв. през 1912 г., на 33 784 лв. през 1923 г., на 54 хил. лв. през 1939 г., на 70 хил. лв. през 1942 г. Това позволява да се изпълнява заветът на дарителя. Ежегодно се отпускат по 1–2 стипендии за висше образование в размер 1800–2400 лв. и по 2–3 стипендии на ученици от свищовските училища (по 480 лв.). Между стипендиантите са: Иван В. Попов и Тома С. Томов – романска филология в Париж, Никола Н. Попов – висша търговия в Лайпциг. Стипендианти в свищовските училища са: Емилия К. Винарова, Лидия Г. Вълнарова, Йорданка Рибарова, Мира Б. Тинкова, Асен Мурдаров, Тодор Ю. Пелтеков, Асен Генов, Георги Димитров и др. През 1946 г. са изплатени и последните стипендии.
През 1947 г. фондът закупува 420 облигации (по 1000 лв.) от Заема на свободата.
Закрит е през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители“ при МНП в държавния бюджет.

ЦДА, ф. 177 к, оп. 1, а.е. 601, л. 3; оп. 4, а.е. 122, л. 1–16; а.е. 376; БИА – НБКМ, ІІ Д 11301; ДА–В. Търново, ф. 661 к, оп. 1, а.е. 283, л. 16; а.е. 285, л. 6–35; ДВ, № 202, 19 септ. 1902; Йорданов, В. Дарители…, 202–204. (В. Николова)

Назад