Енциклопедия Дарителството

БЪЛГАРСКИ ЖЕНСКИ СЪЮЗ

БЪЛГАРСКИ ЖЕНСКИ СЪЮЗ

В първите десетилетия след Освобождението (1878) в отделни градове на страната се формират и започват ДА действат женски дружества. Някои от тях са нововъзникнали, други са продължение на структури, съществували през Възраждането, но при всички тях членовете и симпатизантките се групират спонтанно около изявени местни личности. По инерция от възрожденския период дружествата се заемат главно с просветното и образователното развитие на жената, занимават се с общо подпомагане на бедни и нуждаещи се и все още търсят посоките си на изява.

Инициативата за тяхното сдружаване е свързана с разпространението сред обществото на идеите за равнопоставеност на жената в сферата на образованието, труда и наследяването. Непосредственият подтик идва от забраната ДА се приемат девойки в новооткритото през 1888 г. Висше училище и от дискриминационните наредби, които не допускат омъжените жени до учителската професия и регламентират по-ниското заплащане на женския учителски труд.
Организацията на учредителната сбирка се поема от Софийското женско образователно дружество, наречено по-късно „Съзнание“, начело на което стои известната поетеса, писателка, интелектуалка Ана Сакъзова-Карима. През 1899 г. като дружествен печатен орган започва ДА излиза в. „Женски глас“, който изиграва голяма роля за образуването на БЖС. Под егидата на Софийското образователно дружество на 12 юли в салона на Стопанското у-ще „Мария Луиза“ в столицата се провежда среща на женски дружества от страната. Представени са 20 организации. Разисква се въпросът за изработване на проектоустав на сдружението, избран е комитет, който ДА подготви организационните документи и ДА свика учредителен конгрес. Инициативният комитет, в който влизат Вела Благоева (секретар), Ана Сакъзова-Карима, Юлия Малинова, Кина Конова, Рада Сталийска, надхвърля задачата си и през ноември с.г. изпраща петиция до Х ОНС. В нея се издигат искания за равен достъп до образование и квалификация, ограничаване и премахване на дискриминацията по отношение условията на труд, предоставяне за жените на активно и пасивно избирателно право за училищните настоятелства и др.

Комитетът изпълнява главната си функция и от 10 до 14 юли 1901 г. се провежда Учредителният конгрес на Българския женски съюз. Присъстват представителки на 27 дружества от цялата страна. Избран е управителен комитет в състав д-р Ефросина Бонева, Ю. Малинова, Р. Сталийска, А. Сакъзова-Карима, Мария Джидрова. Приет е уставът на Съюза. По отношение на целта, в него се възприема умерената и обща формулировка, че организацията ще работи за „умственото и нравственото повдигане на жената и подобрение на положението ѝ“. По-късно самите ръководителки на Съюза признават, че в този момент „равноправието не смееше ДА бъде изнесено открито като цел“. Исканията в тази посока са формулирани като част от средствата за постигане на целта – едва в чл. 7 от устава е записано, че организацията ще действа за изравняване на гражданските и политическите права на двата пола.

Така организиран, Женският съюз представлява компромис между възгледи, личности и фракции. Първото десетилетие в неговото развитие е белязано с остри спорове и противопоставяния между водещите личности. Те се основават както на различия от идеен характер, така и на персонални противоречия, антипатии и амбиции. Спорът относно целите на организацията по същество е спор за облика на женското движение, за връзката му с политическия живот, за неговата самостойност. Още на Учредителния конгрес и веднага след него около В. Благоева и К. Конова се формира кръг от деятелки, които се обявяват срещу благотворителността и я квалифицират като „нездраво буржоазно поведение“. Според тях задачата на женските дружества е ДА работят за „всестранното образование на жената“, а „трудещите се жени“ трябва ДА намерят своето място в класовата борба на пролетариата. В основата на противоречията стои опитът на Социалдемократическата партия на Димитър Благоев ДА подчини БЖС на политическите си цели чрез свои симпатизантки. След като не успяват ДА се наложат и на конгреса през 1903 г., В. Благоева и Т.нар. левичарки напускат Съюза.

Но и след тази дата вътрешните конфликти продължават, стимулирани най-вече от безпринципни амбиции за лидерския пост. Лидероманията на ръководните фигури в значителна степен се дължи и на факта, че голяма част от тези жени, както личи от имената ИМ, са съпруги на водещи политици. През 1905 г. Ана Карима е бламирана и фактически напуска организацията. На шефското място постепенно се налага Ю. Малинова. Тя е избрана за председател на Съюза през 1907 г., но само след 3 години, през 1910 г., е свалена от този пост благодарение на усилията на Жени Божилова-Патева. В следващите две години БЖС е без ръководно тяло. Функциите на управителен комитет изпълнява редакцията на в. „Женски глас“, а от февр. 1911 г. – Плевенското дружество. Малинова успява ДА се наложи като лидер отново на Търновския конгрес през 1912 г., но легитимността ѝ е оспорвана.

През 1906 г. БЖС става член на Международния женски съюз и на Съюза за избирателни права на жените. По страниците на съюзния печатен орган зачестяват материалите за суфражисткото движение в чужбина, появяват се статии, защитаващи правото на българката ДА е политически представена. През 1907 г. равноправието на жените е записано като цел в съюзния устав, а през 1911 г. БЖС внася до V ВНС петиция за женски избирателни права.

През целия период от създаването на организацията до края на Първата световна война просветителско-благотворителната тенденция заема преобладаващо място в дейността ѝ. За това съдейства самото устройство на Съюза, при което дружествата са самостоятелни и независими както в материално отношение, така и при определяне насоките си на изява. Макар формално ДА успява ДА наложи равноправието на жената като съюзна цел, ръководството на БЖС не е в състояние ДА предприеме конкретни действия в тази посока. Женските дружества по места рядко вписват тази постановка в уставите си, а инициативите ИМ са свързани с отварянето и издръжката на девически стопански училища, с обща благотворителност и по-рядко с поддръжката на приюти за сираци и възрастни хора. По време на войните за национално обединение патриотичните и благотворителните тенденции в дейността на дружествата се засилват. Като цяло обаче организационният живот на Съюза изживява криза.

След войните БЖС възстановява дейността си. Председателският пост се поема от Ю. Малинова, заменена през 1926 г. от Димит­рана Иванова. Постепенно обликът на Съюза като феминистка организация се избистря, зачестяват изявите, свързани с борбата за граждански и политически права на жените. Целта ИМ е главно популяризиране на женската кауза и се свеждат до печатна и устна пропаганда. Във връзка с изборите за училищни настоятелства през 1932 г. се прави опит Съюзът ДА бъде регистриран като политическа партия. Съдът отказва регистрацията, което кара отделни дружества като Русенското „Добродетел“ ДА издигнат самостоятелни женски листи. За пръв път българските жени участват в избори – тези за местна власт – през 1937 г., а през следващата 1938 г. са допуснати и до парламентарните избори. Във връзка с това ръководителката на БЖС Д. Иванова предприема пътувания из много градове на страната и агитира жените ДА участват в избирателния процес, каквито и ДА са политическите ИМ предпочитания.

Въпреки еволюцията в развитието на организацията, благотворителността и грижите за девическото стопанско образование продължават ДА заемат важно място в изявите на Съюза. На практика те изчерпват почти напълно дейността на женските дружества. През 1924–1925 г. БЖС обединява 46 сдружения. Според данните за 35 местни структури, в тях влизат 4895 жени, от които 3384 са омъжени, 421 – вдовици, и едва 696 – неомъжени. По професия те се разпределят по следния начин: 4006 са домакини, 374 – учителки, 77 – чиновнички, 104 – със свободни професии, 67 – акушерки, 18 – лекарки, 13 – зъболекарки, 3 – аптекарки, и 23 – работнички. В края на 20-те години дружествата вече са 58 градски и 9 селски, а членовете – 7010. Този профил на членската маса на местните дружества, при който омъжените жени, занимаващи се с дома и семейството, преобладават, дава отражение върху предпочитаните сфери на изява. На преден план продължават ДА бъдат грижите за стопанските училища и благотворителността. Според отчета за 1927–1928 г. 16 дружества издържат девически учебни заведения, а още 6 организират професионални курсове. Благотворителната дейност се изразява в откриване и поддържане самостоятелно или съвместно с други организации на сиропиталища, ученически трапезарии и летовища, дневни детски домове и по-рядко – на приюти за старци.

Ръководството на Съюза се съобразява с тези нагласи и предпочитания на местните деятелки и структури и на ежегодните конгреси очертава общи насоки, в които трябва ДА се развива дейността. Те имат препоръчителен характер, но дават възможност за известно координиране на инициативите. По отношение на стопанските училища се настоява за по-активна материална подкрепа от страна на държавата и на търговско-индустриалните камари. В областта на благотворителността се апелира за по-тясно сътрудничество с местните власти, подчертава се значимостта на социалните заведения за сметка на еднократното раздаване на помощи. Съюзното ръководство взема отношение по всички закони и законопроекти, които засягат по някакъв начин благотворителността и обществените грижи. Организира и координира участието на дружествата в помощните акции в полза на пострадалите от гръцкото нахлуване през 1925 г. и от земетресението в Южна България през 1928 г. През март 1933 г. БЖС инициира кампания за подпомагане на бедни майки родилки. На неговия апел откликват много женски дружества и организации. Помощта се изразява в издирване на нуждаещите се жени и предоставяне на дрехи, храни и топливо.

Важна инициатива на БЖС, която има перспективно значение за развитието на социалната работа в България, е организирането на Висша социална школа. В началото на 1932 г. Съюзът открива в столицата 3-месечен курс за подготовка на социални работнички. През есента на същата година курсът прераства във Висша школа. Целта е ДА се подготвят жени за социална работа, а в по-широк план – ДА се направи жената „съзнателна гражданка и общественичка“. Устроена е по подобие на учебни заведения, открити в други европейски страни. Обучението се води от изявени професионалисти и общественици като Спиридон Казанджиев (курс по социална психология), проф. д-р Стефан Ватев (курс по отглеждане на детето), проф. Илия Янулов (курс по социално законодателство), Никола Сакаров (курс по икономика и социални взаимоотношения), Димитрана Иванова (курс по правно положение на жените), д-р Вера Плочева (курс по психология на детето). Курсистките практикуват в Яслите в София и в детската клиника на Александровска болница. Школата действа до 1944 г. Ръководството на Съюза се опитва ДА издейства от държавните и местните органи на властта завършилите курса жени ДА бъдат предпочитани при подбора на персонала на социалните служби.

Наредбата закон за обществено подпомагане от 1934 г. създава някои затруднения пред БЖС. Съюзът няма статут на национална структура за обществено подпомагане, което ръководството му обяснява с негативното отношение от страна на властите към феминисткия характер на организацията, към нейните цели и задачи. Тези нагласи рефлектират и във взаимоотношенията с местните дружества, които са задължени ДА влязат в СЗДБ и в Съюза „Обществена подкрепа“. Но дори и тогава те трудно получават достъп до местните съвети за обществено подпомагане и до помощите, отпускани от държавния фонд.
Ръководството на БЖС управлява един благотворителен фонд.

Фонд „Юлия Малинова – подслон за жени“

Инициативата за образуването на фонда принадлежи на ХХ редовен конгрес на БЖС, състоял се в София на 18–25 юли 1926 г. На тази дата се чества 25-годишният юбилей от създаването на организацията и също толкова години обществена дейност на председателката Юлия Малинова. В знак на признание за нейните заслуги за развитието на женското движение в България конгресът я провъзгласява за почетен председател и основава благотворителен фонд.
Фондът носи името на Юлия Малинова (неизв. – 5 окт. 1955, София) – общественичка. Учи във Франция и Швейцария. Рускиня по народност, тя идва и се установява в България в края на 19. век под влияние на известния фолклорист и историк проф. Михаил Драгоманов. Съпруга на лидера на Демократическата партия Александър Малинов. В края на 19. век се увлича по новите за това време социалистически идеи, включва се в дейността на първите женски дружества и специално на Софийското женско образователно дружество, участва в образуването и в ръководството на БЖС. Развива широка обществена и благотворителна дейност. Членува в редица столични дружества, сред които са знакови организации като „Майка“, „Милосърдие“ и др. След 1934 г. влиза в УС на Съюза „Обществена подкрепа“ и завежда отдела за старческите домове. За приноса си към делото на общественото подпомагане е провъзгласена за почетен гражданин на София.

Целта на благотворителния фонд е ДА се съгради лятна почивна станция за „отрудени съюзни членки“. На самия конгрес и в следващите години започва събирането на средства. През 1930 г. Ю. Малинова подарява на фонда парцел от 600 кв. м в квартала около Софийската семинария и активно се включва в набирането на средства. Сред дарителите са самата Малинова, Цв. Рашева, Л. Грудова. Към средата на 1930 г. във фонда са събрани 17 576 лв. Постепенно намеренията се променят и се решава ДА се построи дом за самотни възрастни жени, „интелигентни и със средна култура“.
Домът е завършен и осветен през 1934 г. в деня на съюзния празник 31 май. Собственост е на БЖС. Намира се в борова гора и първоначално приютява 8 жени. Разполага с 20 стаи, трапезария и кухня, с уредена библиотека.
Строителството поглъща средствата на фонда и това кара Малинова, която следи отблизо състоянието на дома, ДА влезе в споразумение със Софийската община. Според договорката в приюта се приемат и нуждаещи се самотни, бедни жени, препоръчани от общинските власти, които поемат издръжката ИМ. Това дава възможност капацитетът на социалното заведение ДА се използва по-пълно. През втората половина на 30-те години в него живеят 23–25 жени, за чиято издръжка плащат БЖС, Общината и Софийска област.

Промените след 9 септ. 1944 г. рефлектират върху БЖС. Неговата председателка Д. Иванова е арестувана на 28 септ. 1944 г. и по-късно е въдворена в Русе. Съюзът на практика престава ДА съществува през окт. 1944 г., когато по решение на Националния комитет на ОФ през окт. с.г. започва подготовка за изграждането на Българския народен женски съюз.

Р. Стоянова

Назад