Енциклопедия Дарителството

БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „САМАРЯНКА“

БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „САМАРЯНКА“

Дружество „Самарянка“ е първата благотворителна структура, която предварително и целенасочено ориентира обществената активност към широка хуманна дейност в мирно време и при евентуална война. Инициатор е втората съпруга на цар Фердинанд Елеонора фон Ройс-Кьостриц – жена с искрени нагласи към благотворителността и с натрупан опит в тази сфера (вж. „Царица Елеонора“ – фонд). По нейна инициатива на 9 декември 1910 г. в големия салон на Офицерския клуб в София се събират повече от 400 жени от всички слоеве на обществото и малък брой мъже и полагат основите на организацията.

На учредителното събрание директорът на общественото здраве д-р Стефан Ватев мотивира целта на организацията: ДА събуди общественото съзнание за оказване на помощ към ближния, ДА разпространи нужните познания при даване бърза помощ при нещастни случаи или внезапни заболявания в семейството. Според него един военен конфликт за национално обединение ще донесе не само победи, но и смърт и човешко страдание. Всичко това налага ДА се подготвят жени, които могат безвъзмездно ДА оказват помощ на болни и ранени в мирно и военно време.

Събранието избира настоятелство с председател Елена д-р Йордан Брадел – съпруга на видния български лекар и учен д-р Йордан Брадел. Подпредседател става д-р Петър Ораховац, секретар – санитарният капитан д-р К. Т. Илиев. Царица Елеонора е обявена за покровител на дружеството. Самарянките се намират под нейното лично разпореждане, а след нейната смърт – на двореца. Но върховното ръководство на организацията се осъществява от Българското д-во Червен кръст, което поема издръжката. През войните се въвежда принципът за заплащане на труда на по-бедните жени, които нямат друга издръжка на семействата си, макар че повечето от тях отказват.
Приема се устав, изработен от д-р Ст. Ватев, утвърден от МВРНЗ през ян. 1911 г. Според него членовете се делят на три основни категории. Редовни членове са всички лица, участвали в курсовете и издържали изпитите. Те представляват основната членска маса. Почетните са хората, внесли не по-малко от 1000 лв. или направили важни услуги на дружеството. Последната група са Т.нар. извънредни членове, които са съдействали при осъществяване на дружествените цели.

Прякото управление на организацията се осъществява от настоятелство, избрано за срок от две години, което има седалище в София и поддържа връзка с обществото и властите. Със съдействието на БЧК д-во „Самарянка“ организира курсове за обучаване на дами за гледане на болни и ранени под ръководството на лекари. Приета е емблема, представляваща „стария български кръст със зелен цвят“, върху който е поставена буквата „Е“. Съгласно устава, в случай на разпускане на дружеството целият му инвентар и имоти се предават на БЧК за съхраняване, докато се създаде аналогична организация.

През януари 1911 г. ръководството организира първия шестмесечен курс с теоретични и практически занятия. За преподаватели са привлечени видни столични лекари. За лекциите е използвана голямата зала на Софийския университет, а за практическата подготовка ученичките самарянки се разпределят в столичните болници. Курсовете завършват с публични изпити в присъствието на царица Елеонора. На издържалите се връчва диплом и значката на царицата. На 15 ян. 1912 г. дружеството открива втори курс, а на 27 юни с.г., след положения изпит, 56 самарянки получават диплом.

През 1912 г. в редица градове се създават клонове на д-во „Самарянка“ и се организират курсове в Стара Загора, Варна, Видин. В навечерието на Балканската война дружеството разполага със 180 добре подготвени самарянки. След обявяването на войната се провеждат два съкратени едномесечни курса. Осъз­нало ползата от медицински добре подготвени жени, в началото на Първата световна война ръководството на „Самарянка“ отново организира едномесечни курсове, като през тях минават м/у 400 и 900 жени. Завършилите съкратените курсове получават степен „санитарки“ и имат по-ограничени ангажименти. По време на войните всички самарянки всеотдайно се грижат за болни и ранени войници и офицери в българските болници и в чуждите санитарни мисии. Някои от тях работят в болници, разположени близо до бойната линия. Те отговарят за хигиената, участват в борбата с инфекциозните болести, дежурят в питателните пунктове на гарите, където поднасят храна, напитки и цигари на пристигащите от бойното поле. Сблъскват се с ужасите на войната, мнозина от тях заболяват или умират, като достойно изпълняват човешкия си дълг. С нараст­ването на броя на леглата и ранените в съответните болници, се увеличават и самарянките. Например по време на Първата световна война в Плевенски окръг са разкрити четири военни болници с 1000 легла и 22 самарянки. В Ловешката болница има 300 легла и там са назначени 11 самарянки, в Свищовската със 100 легла има 4 самарянки, в Троянската със 100 легла – 2, и Т.н.

По неизвестни причини с малко закъснение се учредява д-во „Самарянка“ в Пловдив – град със силно изявени хуманни и благотворителни изяви. Със специалната препоръка на царица Елеонора, по покана на митрополит Максим на 22 февр. 1915 г. в Пловдивската митрополия се събира група общественици, които създават клон на организацията. За председател е избрана Ганка Ст. Калчова (до 1921), а за подпредседател – Й. Вл. Селджобалиева. В 10-членното настоятелство влизат д-р Т. Бурмов, д-р Кирил Добрев, д-р Иван Трувчев – лекари, които винаги са играли важна роля в благотворителното дело на града. Организацията приема устава на софийската, като прибавя към своята основна цел и социални задачи „ДА подпомага бед­но-болни, като ИМ набавя лекарства, храна и пр.“. За изпълнение на поетите ангажименти се създават 7 комисии, в които са привлечени свещениците от православната и арменската църква. Членовете на комисиите обикалят всички квартали и мотивират гражданите ДА предоставят продукти, дрехи и пари в полза на бедните. Отново между най-щедрите дарители е почетният член и благодетел Димитър П. Кудоглу, който в продължение на три години ежемесечно предоставя на дружеството крупни суми. Значима е и помощта на Американския Червен кръст в размер на 6 хил. долара (равни на 42 хил. зл. лв.).

През април и ноември 1915 г. се провеждат два курса за самарянки, в които получават знания 112 жени. По време на Първата световна война в болниците на Германската санитарна мисия са изпратени жени, които говорят един-два езика. Други самарянки работят във военните болници в Чирпан, Пазарджик, Хасково или подпомагат мисията на БЧК при уреждането на питателния пункт на Пловдивската гара. Членовете на настоятелството, заедно с една медицинска сестра, обикалят крайните квартали, раздават лекарства, дават здравни съвети. През 1916 г. д-во „Самарянка“ влиза в новоучредения Върховен комитет на благотворителността в Пловдив и участва в общите инициативи при подпомагането на бедни и стари хора, при откриването на трапезарии и кухня за бебета.
Тъй като не се знае точният броя на самарянките, участвали във войните (1912–1913 и 1915–1918), през 20-те години на 20. век Главното управление на БЧК подготвя списък с имената на 1289 жени, като моли местните структури ДА го попълнят и издирят техни лични данни – адрес, дата на раждане, семейно положение, образователен и професионален статус. Целта е тези всеотдайни жени ДА бъдат наградени с възпоменателни медали и значки. Този официален документ обаче ни позволява ДА приемем, че във войните са участвали повече от 1289 самарянки. Те имат различни професии, възраст, дори някои от тях не са завършили курсовете, но всички са извършвали разнообразни дейности, изпълнявайки своя хуманен дълг.

След войните се наблюдава видим спад в дейността на д-во „Самарянка“. През 1918–1919 г. всички самарянки минават под разпореждането на Софийското делегатство на БЧК. Явно клоновете в страната се подчиняват на тази ситуация и работят в рамките на инициативите на неговите клонове. Софийското дружество обаче се опитва ДА работи самостоятелно. Настоятелството му се заема с възстановяване на членския състав и се насочва към областите, в които организацията е работила: ДА оказва помощ на нуждаещите се, ДА организира самарянски курсове, ДА обслужва болни и инвалиди от войните. Ръководството си поставя и претенциозната задача – ДА открие клонове в провинцията с централно седалище в София. През юли 1922 г. се внасят промени в устава и е избрано ново ръководство с председател Елена Хр. Чакалова – известна общественичка, подпредседател на д-во „Майка“ (София). За подпредседател е избран д-р Михаил Василов Морфов, а Мария д-р Икономова – секретар. В новото настоятелство влизат и Кина Гаврилова – директор на училище „Миневра“, София; д-р Мария х. Ангелова – лекар, деец на БЖС. Приема се нов устав (2 юни 1923), в който се отразяват международните задължения на България, детайлизират се задълженията на самарянките и съдържанието на проведените курсове. Продължават ДА се правят ежегодни панихиди на гроба на царица Елеонора в двора на Боянската църква. Като цяло обаче през 20-те и 30-те години организационната дейност на дружеството е слаба, а финансовата отчетност не е прецизна. Нещо повече, появяват се лични конфликти и обвинения за злоупотреби. Свидетелство за недоброто състояние на софийската организация е формулярът, попълнен от ръководството и изпратен (29 март 1932) до Съюза за закрила на децата, чийто член е. В него на първо място се отчита намаляване на членския състав от повече от 500 души през войните на 362 през 1932 г. Съобщава се, че дружеството няма клонове в страната, както и не притежава недвижими имоти. Приходите му идват от постъпления от членски внос, частни помощи, лихви на капиталите, субсидия на общината и проведения самарянски курс – общо 152 685 лв. Разходите са за подпомагане на бедни болни, наем за салон, в който се провежда самарянският курс – общо 18 275 лв.

Към затрудненията на Софийската организация се прибавя и заповедта на директора на народното здраве, според която самарянските курсовете могат ДА се провеждат само от БЧК. Малко по-късно Главната дирекция на народното здраве, заедно с ръководството на БЧК, публикува (27 март 1936) Правилник-програма за подготовката и службата на самарянките. В този документ подробно се посочват условията, на които трябва ДА отговарят кандидатките, какво трябва ДА съдържат теоретичните лекции, как трябва ДА преминават практическите занятия и изпитите, какви са задълженията и правата на самарянките. Съгласно правилника те приемат символите на БЧК – бяла престилка със зелена яка, бял колан (лента) на левия ръкав с червен кръст. Паралелно с това се съобщава, че обявената Програма не изключва д-во „Самарянка“ като обществена формация. То може ДА съществува самостоятелно, но при национални бедствия и война трябва ДА се включи в общата дейност на БЧК, като се съобразява с неговата програма. Така на практика д-во „Самарянка“ е лишено от основната си дейност – подготовка на самарянки, и е превърнато в една от многото благотворителни организации, разчитащи на финансовата помощ на управленческите структури.

След войните почти единствено Пловдивското д-во „Самарянка“ работи активно и резултатно. То, заедно с клона на БЧК, организира два курса за самарянки (май 1922, юни 1923), като изпитите са издържали 50 жени. Настоятелството заедно със сестрите посетителки обхождат бедните семейства и раздават хранителни продукти, откриват две кухни за деца. Желанието на дружеството ДА построи сграда за осъществяване на своите инициативи се реализира трудно едва през 1936–1938 г., когато получава от общината парцел на ул. „Богомил“. То успява ДА събере необходимите средства и възлага строежа на сградата, която през ноември 1938 г. окончателно е завършена. Похарчени са 327 404 лв., като освен собствени средства дружеството получава дарения от фонд „Стефан х. Калчов“, от завещанието на митрополит Максим и заем от банка „Задруга“. През май 1939 г., по препоръка на Областния съвет по обществено подпомагане, настоятелството на „Самарянка“ открива дневни ясли за 30 деца (увеличени до 50).
Ръководството на Софийското д-во „Самарянка“ не може ДА се похвали с големи, щедри дарения. Нещо повече, липсват данни как са използвани подарените имоти и средства и дали са оформени като дарителски фондове.

Първият дарител е Георги Василев Шопов (1823, Калофер – 25 дек. 1918, Одеса) – търговец, общественик. Произхожда от виден възрожденски род. Учи при Райно Попович в елино-българското училище в Карлово, а после в гръцкото училище на о-в Халки. Постъпва в Атинската висша школа, но поради заболяване прекъсва учението си. Занимава се с търговия първоначално в Цариград, а след това в Измаил, Украйна, където трайно се установява. Включва се активно в живота на българската емиграция в Румъния, сред която се ползва с голям авторитет. Един от изпълнителите на завещанието на Евл. Георгиев. Вдъхновен от благородната идея ДА се създаде самарянско дружество в България, през 1911 г. той дарява 50 хил. лв. за образуване на фонд на негово име „на вечни времена“. Условието е приходите на фонда ДА служат за нуждите на дружеството. В израз на благодарност към неговия жест ръководството го обявява за почетен благодетел на дружеството, а царицата го удостоява със знака си.

Останала без преки наследници, Кирянка Ахчиева (неизв.) завещава на дружеството свой апартамент на ул. „Шейново“ в София, 200 хил. лв. и средства за издръжката на две легла в болницата на БЧК. Липсват други данни за дарението.
На 29 юни 1932 г. настоятелството на д-во „Самарянка“ приема дарението на д-р Д. Ив. Икономов в размер 10 хил. лв. (в спестовна книжка).
Дружеството получава от неизвестен дарител апартамент на ул. „Ген. Паренсов“ № 31, оценен на 195 080 лв. По време на бомбардировките над София жилището е изцяло разрушено.
С решение на Софийския окръжен съд от 1947 г. имотите на д-во „Самарянка“ преминават към БЧК, а организацията престава ДА съществува, защото „има членове, по-малко отколкото са нужни според устава“ и Закона за юридическите лица (от апр. 1933).

В. Николова

Назад