Енциклопедия Дарителството

“БРАТЯ ДИМИТЪР И СТЕФАН ИКОНОМОВИ”

“БРАТЯ ДИМИТЪР И СТЕФАН ИКОНОМОВИ”

Дарител е ДИМИТЪР КОСТОВ ИКОНОМОВ (1852 – неизв.) – търговец, общественик. Роден в Казанлък. Учи при даскал Ботьо в Калофер и помага на баща си в търговията. Открива фабрика за тютюн в Казанлък. След Освобождението (1878) става адвокат и се отдава на обществена дейност. През 1883 г. е избран за помощник-кмет на Казанлък. Занимава се със земеделие. Собственик е на две медни находища в Бургаско, които продава. Прави дарения на частни лица, дружества и учреждения.
На 26 май 1924 г. Димитър К. Икономов прави най-голямото си дарение от 500 хил. лв. на БАН в памет на брат си Стефан Костов Икономов (1857 – 29 юли 1917) – книжовник. Роден в Казанлък. Завършва Габровската гимназия (1876). Учителства в Казанлък, Ст. Загора и Пловдив. След Съединението (1885) работи в София като гимназиален учител. Съставител е на христоматия и учебници по български език и история за гимназиите, педагогическите и духовните училища. Главен секретар на Българската екзархия в Цариград. Секретар на Св. синод (1894–1915). Умира в София.
Волята на Д. Икономов е с дарените пари да бъде образуван фонд “Братя Димитър и Стефан Икономови”. Дарението му е продиктувано от убеждението, че най-авторитетният институт в България – Академията на науките, трябва да е в състояние да поощрява “способностите и творчеството на книжовниците” и да възпитава поколенията в духа на известната програма на американския президент Т. У. Уилсън. Принципите, залегнали в нея, като мир, свобода, братство, хуманност, право на народите да се самоопределят, идеята за създаване на равноправно Общество на народите и т.н., трябва да оказват влияние и върху българската общественост. В духа на тези идеали дарителят сам изработва завещанието, което изпраща с писмо до УС на БАН. Писмото е преподписано и от съучениците и приятелите на Ст. Икономов: Д. Мишев, ген. А. Блъсков, ген. Хр. Хесапчиев, Т. Васильов и А. Наследников. Дарителят настоява да се подкрепи издаването на трудове по въпроса за морала и демокрацията. За тази цел част от годишните лихви да се отделят за награди на добродетелни прояви в училища, казарми и в обществения живот. Д. Икономов желае да бъдат премирани и книги, които разработват и следните три максими: “Не дойдох на света да ми служи светът, а да му служа”; “Дето няма вяра, няма и морал”; “Системността е майка на всяка сполука”.
Волята на Д. Икономов е сумата от 500 хил. лв. да се раздели на две – 300 хил. лв. и 200 хил. лв., които да се вложат в банка за олихвяване. Годишните лихви от първата сума да бъдат употребявани за награда на лица, проявили високоблагородни и морални постъпки, а тия от втората сума – за награди на трудове по въпроса за морала.
През 1924 г. УС на Академията приема дарението и учредява фонд на името на двамата братя. Фондът се управлява от УС на БАН. За да изпълни волята на дарителя, ръководството на Академията изпраща писма до Министерството на просветата, Дирекцията на железниците и пристанищата, на пощата и телеграфите, Дирекцията на полицията, МВ и т.н., за да популяризира наредбата на фонда и принципите за даване на награди. През 1926 г. то съобщава, че от фонда ще бъдат раздадени 27 хил. лв. във вид на награди. През 1926 г. УС дава първите 4 награди на представените от Червения кръст и народните училища лица, участвали в потушаването на пожари, и за отглеждането на сираци. През 1927 г. дава две награди за самопожертвувателност и себеотрицание на: Д. Михов (5 хил. лв.) от с. Вратца (дн. Стефаново), Ловешко, и на Б. Цонев (5 хил. лв.) от Оряхово. През 1928 г. награждава с 10 хил. лв. Й. Иванов от Пловдив за проявена смелост по време на земетресението. През 1929 г. са отпуснати 5 награди за спасяване на човешки живот и предотвратяването на жп катастрофи на: Кр. Анибалов (8 хил. лв.) от с. Пастра, Софийско, Д. Богданов (10 хил. лв.), Ц. Радев (2 хил. лв.), Сл. Цокев (10 хил. лв.) и др. През 1930 г. са дадени 6 награди на: Т. Бенев (3 хил. лв.) от с. Ново село, Хасковско, Д. Митев (15 хил. лв.), Д. Киряков (1000 лв.) и др. През 1931 г. са раздадени 25 награди за полагане на извънредни грижи по уреждането на училищата, за спасяване момичетата от посегателство, за борба с разбойническите банди, отглеждане на сираци и спасяване на човешки живот. Същата година от фонда са наградени: Хр. Белобрадов (2 хил. лв.), П. Балов (5 хил. лв.), В. Грънчаров (4 хил. лв.), от с. Садовец, Ловешко; М. Диков (3 хил. лв.), Н. Раднева (3 хил. лв.) от Търново, Г. Минков (2 хил. лв.), Гр. Малчев (2 хил. лв.) от Ст. Загора, Ив. Коларов (2 хил. лв.) от Ихтиман, М. Славов (6 хил. лв.) от Шумен, Хр. Бараков (6 хил. лв.) от Свищов и др. През 1933 г. – Хр. Буров (1000 лв.) от Горна Оряховица, А. Дулев (3 хил. лв.) и Ив. Булджиев (2 хил. лв.) от В. Търново, Ив. Станчев (3 хил. лв.), Й. Карадалиев (1000 лв.) от с. Арнаут, Разградско, и др. По молба на МВРНЗ, на някои народни училища и на Червения кръст през 1934 г. са отпуснати 10 награди изключително за спасяване на човешки живот. През 1935 г. ученикът от Френския колеж в София Андрей Бринг е награден с 1500 лв. за спасяване на давеща се жена в езерото на Борисовата градина, а Г. Ликоманов (1000 лв.) – за спасяване на две малки деца от удавяне във водите на р. Марица, и т.н. Последната награда е на В. Котев (10 хил. лв.) за проявено мъжество при спасителна акция.
През 1933 г. положителната рецензия на проф. Ив. Георгов и проф. Ст. Аргиров за книгата “Страшната народна злочестина” на Н. Каблешков донася на автора наградата от 5 хил. лв. През 1936 г. е награден трудът на Ст. Островърхов от Елена, озаглавен “Стремеж към съвършенство”. През 1943 г. ген. К. Соларов е награден за труда си “Психологическа основа на войната”, но той се отказва от наградата си в полза на службата “Български речник” при БАН.
Капиталът на фонда към 1 ян. 1933 г. е 649 553 лв., към 1 ян. 1938 г. – 689 500 лв., към 1 ян. 1946 г. – 818 832 лв., към 1 ян. 1947 г. – 846 340 лв. Според последното сведение от 1 ян. 1951 г. капиталът му възлиза на 903 380 лв.

НА–БАН, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 1103, л. 25, 114; а.е. 1132–1134; Свобода, № 1250, 11 май 1928; Знаме, № 71, 29 март 1930; Зорница, № 1, 6 ян. 1932; Север, № 484, 2 септ. 1935; Книга за дарителите БАН…, 169–179. (Ц. Величкова)

Тагове

Назад