Дарител е ИЛИОН ПЕТКОВ СТАМБОЛИЕВ (2 юли 1865 – 16 юли 1918) – учител, общественик. Роден в Т. Пазарджик (дн. Пазарджик). Завършва гимназия в Пловдив (1885) и в продължение на 27 години учителства в родния си град. Той е директор на класните училища, окръжен инспектор, председател на ч-ще “Виделина”, един от инициаторите за създаването на Съюза на читалищата. Има големи заслуги за организацията на читалищната библиотека и читалня. Председател на учителското дружество, на комитета “К. Величков”. Умира в Т. Пазарджик.
Със завещание от 5 авг. 1915 г. И. П. Стамболиев дарява на Мъжката и на Девическата гимназия 5 хил. лв. за образуване на фонд “Братя Тоно и Илион Стамболиеви” за подпомагане на трудолюбиви бедни ученици. Условието е 1/3 от ежегодната лихва да се капитализира, а с 2/3 от прихода да се награждават равен брой ученици от Мъжката и от Девическата гимназия. Фондът се управлява от учителските съвети на двете гимназии, а МНП осъществява контрол върху бюджета. Парите се влагат в местния клон на БНБ в облигации и ценни книжа. Ръководствата на гимназиите имат задължението да поставят на видно място в сградата портрета на дарителя. Изпълнители на завещанието са С. Герон, Г. Папаранов и Хр. Калъчев. Те оценяват движимите и недвижимия имот на 70 хил. лв.
На 28 март 1918 г. И. П. Стамболиев прави допълнение към завещанието. Предвид предстоящата му операция, инфлацията след войната и преди всичко желанието му да подпомогне просветното дело, той увеличава основния капитал на фонда от 5 хил. на 10 хил. лв., както и другите дарения, отбелязани в завещанието. На ч-щата “Виделина” и “Св. Константин” и на д-во “Успех” дава по 1000 лв., като от лихвите да се купуват книги с религиозно и нравствено съдържание. Дарява на общината 5 хил. лв., за да се образува фонд на името на баща му “Петко Иван (Гинин) Стамболиев”. С 2/3 от лихвите на фонда в навечерието на Нова година да се дават помощи на крайно бедни възрастни хора, слепи и хроми, без разлика на вяра и народност, а 1/3 от лихвите да се използват за увеличаване на капитала. Дава на общината папка с екземпляри от вестници със статии, написани от неговия починал син (1913).
И. Стамболиев завещава 4 хил. лв. на училището в с. Калугерово, Пазарджишко – родно място на покойния му баща. С лихвите на тази сума да се подпомага беден способен ученик при завършването на училище, гимназия или университет. Завещани са 1000 лв. на църквата “Св. Богородица”, за да се построи павилион, 1000 лв. на д-во “Просвета” и др. Общо даренията възлизат на 27 хил. лв.
На 21 ян. 1920 г. учителският съвет приема Правилник за управлението на фонда към пазарджишките гимназии, който влиза в сила след утвърждаване от МНП. Ежегодно бюджетно-отчетният отдел при МНП прави проверка за финансовото състояние на фонда. Според данните към 11 юли 1924 г. средствата на фонда възлизат на 11 205 лв., към 7 юли 1933 г. те са 15 300 лв., през учебната 1938/1939 г. са 18 963 лв., а през учебната 1944/1945 г. – 19 681 лв. Годишните приходи на фонда са между 675 и 1200 лв., които се разпределят съгласно волята на дарителя: 1/3 от приходите се внасят в БНБ за увеличаване на капитала, 1/3 се дават като помощ на бедна ученичка и 1/3 са помощ за беден ученик. През юли 1924 г. лихвите на фонда в размер на 165 лв. са внесени на приход във фонд “Бедни ученици при Девическата гимназия”. През юли 1936 г. са дадени помощи на учениците Тодор Чингов и Йордан Стойков.
Данни за закриването на фонда не са намерени.
ЦДА, ф. 177 к, оп. 7, а.е. 8, л. 1–16; Пашев, Г. Златна книга…, 350–351.
(B. Hиколова)