Енциклопедия Дарителството

“Д-Р ХРИСТО ДАРЛЕНСКИ”

“Д-Р ХРИСТО ДАРЛЕНСКИ”

Дарител е ХРИСТО БЕЧЕВ ДАРЛЕНСКИ (1 февр. 1860 – 15 март 1935) – лекар. Роден в Котел. Доброволец в Сръбско-българската война (1885) в състава на т.нар. Ученически легион. Завършва медицина в Прага (1888–1891). Умира в София.
На 1 юни 1932 г. завещава цялото си движимо имущество (пари, ценни книжа, лични вещи и др.) за образуване на фонд на негово име при МНП. Съгласно волята му, когато той достигне 300 хил. лв., лихвите от него следва да се използват за закупуване на българска и чуждестранна литература, чието съдържание да възпитава нравствено и “за култивиране на характера и духовно естетическо съвършенство на младежта и гражданите”. Книгите да се подаряват на училищните библиотеки и читалища в България и извън пределите ѝ. В допълнителни обяснения към това завещание, направени на 19 февр. 1934 г., се разпорежда неговите хирургически и други медицински инструменти да се продадат и получената сума да се внесе във фонда. За изпълнители на завещанието определя един представител на МНП, проф. Бончо Боев, трима свои родственици и още няколко поименно посочени лица.
След смъртта на Хр. Дарленски МНП предприема необходимите мерки по образуване на фонд: събира парите от спестявания; организира търг за продажба на ценни и златни предмети; прави продължителни опити да възстанови дължимите на покойния още от 1924 г. суми от фирма “Бижев и сие – Вичев” (111 хил. лв.) и да ги прибави към капитала на фонда. Към 1 ян. 1939 г. той възлиза на 107 254 лв., към 1 ян. 1944 г. – на 134 719 лв., към 1 ян. 1947г. – на 175 хил. лв.
Фондът се закрива през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.
Д-р Хр. Дарленски дарява своята къща в Котел на църковното и училищно нас­то­ятелство в града за трапезария за бедни ученици, забавачница или жилище на бедни граждани. Личната си библиотека оставя на Медицинския факултет при СУ.

ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 344, л. 1–40; а.е. 459, л. 125–132; оп. 7, а.е. 62, л. 1–284; Танчев, Ив. Учението на българи в чужбина (1879–1892). С., 1994, с. 80, 116.

(K. Aнчова)

Тагове

Назад