Енциклопедия Дарителството

ДЪРЖАВНА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ „ФЕРДИНАНД І“

ДЪРЖАВНА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ „ФЕРДИНАНД І“

След Освобождението образованието и възпитанието на младото поколение е приоритетна задача на управляващите българското княжество. Затова още на 3 септ. 1879 г. с указ на княз Александър І е открито двукласно реално училище, което полага началото на Варненската мъжка гимназия. Първата учебна година започва с 38 ученици, чийто брой постепенно нараства – от 240 през учебната 1884/1885 г. те достигат до 838 през 1896/1897 г. След последователно откриване на по-горни класове училището става Държавна реална седмокласна гимназия, в която младежи от Северна България получават средно образование. Като учители и директори са привлечени видни педагози и специалисти. Гимназията често променя профила си, като става педагогическо училище или реално с класически отдел, без обаче да принизи изискванията си към качеството на преподаване и обучение.
През 1885 г. е построена солидна сграда, впечатляваща и до днес като архитектурно постижение от края на 19. век. Тя разполага с 19 класни стаи и различни кабинети. С цел подобряване на образователния процес и средата, в която учениците се възпитават, в двора се оформят няколко сектора: ботанически, овощарски, парк, горски разсадник и др.
Войните спъват развитието на училището и се отразяват отрицателно върху образователния процес в няколко посоки. На първо място, трудностите произтичат от мобилизацията на преподавателския състав. На второ място е превръщането през 1912–1913 г. на сградата в казарма, военна болница или помещение за настаняване на бежанци. Същата ситуация се повтаря и през 1915 г., когато България се включва в Първата световна война. Занятията се водят нередовно, и то в различни помещения.
След толкова тежки и непосилни военни години едва през 1920/1921 г. учебните занимания се възстановяват, макар че отново се провеждат в чужди сгради. Оказва се, че зданието на Мъжката гимназия е в плачевно състояние и се нуждае от сериозен ремонт. Едва през ян. 1929 г. става възможно учениците да се върнат в собственото си училище.

Към 1930–1933 г. в училището функционират ученически дружества с различна насоченост: БЧК, Въздържателно, Туристическо, Скаутско, Юнашко, Литературно, Християнско, Музикално и др.
От създаването на гимназията социалните нагласи на учителския екип са силни. Свидетелство за това е фактът, че се освобождават от учебна такса както бедни ученици, сираци, деца на някои чиновници, така и ученици, чиито братя вече учат в гимназията. През 1881 г., с цел да се подпомагат бедни ученици, като им се осигурят учебни помагала, дрехи, лекарства и др., се учредява и фонд „Бед­ни ученици“.
През 1925 г., наблюдавайки здравословното състояние на възпитаниците, учителят лекар поставя въпроса за уреждане на трапезария и лятна колония. Поради липсата на достатъчно средства тази инициатива се реализира едва през 1927 г., при това в един от коридорите на гимназията, където се оформя трапезария. В нея 40 деца получават закуска, а през лятото 22 ученици са изпратени в лятна колония. В следващите години броят на подпомаганите се увеличава: 70–80 юноши получават закуска, а в колонията в Дряново пребивават 28 момчета. За осъществяване на тези начинания учителският съвет получава помощи от МНП, от родителския съвет, дарения от варненски граждани и, разбира се, от фонд „Бедни ученици“.
Към 1944 г. в гимназията функционират 15 частни дарителски фонда. Те се учредяват със заповед на министъра на просвещението. С изключение на фонд „Александър Головин“, се управляват от учителския съвет и са насочени към подпомагането на бедни ученици, които се отличават с добър успех и добро поведение. Предоставените средства се внасят в банково учреждение, а това позволява да се увеличи основният капитал. Например през учебната 1935/1936 г. средствата на фондовете възлизат на 510 839 лв., а през 1939/1940 г. – на 1 015 400 лв. С годишните лихви на капитала се изпълнява волята на благодетелите за подпомагането на бедни ученици.

1. Фонд“Александър Головин“

Дарител е Анастасия Ангелова Головина (17 окт. 1850, Кишинев, Бесарабия – 5 март 1933, Варна) – лекарка със специални заслуги към здравеопазването във Варна и в страната, общественичка, учредителка на много благотворителни дружества (вж. „Александър Головин“ – фонд). През 1919 г. тя прави парично дарение на гимназията в памет на съпруга си Александър Фьодорович Головин (1850, Русия – 18 февр. 1904, Варна) – държавен чиновник, общественик, преводач.
Със заповед на МНП от 27 май 1919 г. се учредява фонд, чиито годишни приходи служат за подпомагане на бедни способни ученици. Разходите от фонда се отчитат пред МНП. Към 1 ян. 1944 г. капиталът на фонда възлиза на 13 350 лв. До този момент се отпускат годишни помощи в размер между 380 и 780 лв. на бедни възпитаници на гимназията. Фондът се закрива през 1948 г.

2. Фонд „Никола П. Баев“

Дарители са Боянка Баева (неизв.) и Петко Баев (неизв.) – жители на Варна. През ноем. 1916 г. те подаряват на Варненската мъжка гимназия 5550 лв. за учредяване на фонд на името на починалия им син Никола Петков Баев – възпитаник на гимназията (вж. „Никола П. Баев“ – фонд).
Фондът се учредява (27 май 1919) със заповед на МНП, но се управлява от учителския съвет. От 1919 до 1941 г. се отпускат стипендии и помощи на бедни ученици в размер между 200 и 425 лв. годишно.

3. Фонд „Юлий Саблев“

Дарител е Жеко Саблев  (неизв.), който дарява 5 хил. лв. в памет на сина си – ученик в Мъжката гимназия, починал на 26 май 1920 г. Фондът е учреден (11 ноем. 1920) със заповед на МНП. Управлява се от учителския съвет. Към 1942 г. капиталът му нараства на 10 хил. лв. От лихвите се отпускат стипендии и награди в книги в размер между 225 и 450 лв. годишно.

4. Фонд „Димитър Ив. Данчев“

Дарител е Димитър Иванов Данчев (31 ян. 1861, Сливен – 31 дек. 1918, София) – юрист, завършил Женевския университет. Работи като прокурор във Варненския и Русенския апелативен съд (вж. „Димитър Ив. Данчев“ – фонд).
В завещанието си оставя на Варненската мъжка гимназия 10 хил. лв. На 24 ноем. 1919 г. със заповед на министъра на просвещението се учредява фонд на името на дарителя. Според волята му от лихвите се дават стипендии на ученици с отличен успех и добро поведение. Фондът се управлява от учителския съвет. До 1944 г. са отпускани стипендии или са давани като награди книги с парично измерение между 425 и 850 лв. годишно.

5. Фонд „Панталей Янев“

Дарител е Панталей Янев (март 1857, с. Дели Юнус, Чаталджанско – 2 февр. 1919, Варна) – търговец на жито, мелничар (вж. „Панталей Янев“ – фонд).
В завещанието си предоставя на Варненската мъжка гимназия 8 хил. лв. Със заповед на МНП се учредява (5 май 1923) фонд на негово име, който се управ­лява от учителския съвет. Съгласно волята на дарителя са отпускани стипендии на бедни ученици в размер между 260 и 380 лв. годишно.

6. Фонд „Любен К. Малеев“

Дарител е Крум Малеев (неизв.), който предоставя (8 ноем. 1924) на Варненската мъжка гимназия 3 хил. лв. Със заповед на МНП от 30 апр. 1925 г. се учредява фонд за подпомагане на бедни ученици с добър успех и добро поведение. През учебната 1934/1935 г. дарителят внася още 7 хил. лв. и основният капитал нараства на 10 578 лв. Наградите са в книги и пари в размер между 180 и 500 лв. годишно.

7. Фонд „Иван Церов“

Дарител е Иван Панайотов Церов (26 март 1857, с. Церова кория, Търновско – 1938, Варна) – учител, книжовник, общественик, кмет на Варна (вж. „Иван П. Церов“ – фонд).
По повод 50 години учителска дейност, през септ. 1927 г. Ив. Церов дарява 5 хил. лв. за учредяване на фонд на негово име при Варненската мъжка гимназия. На 7 дек. 1927 г. с протокол на учителския съвет и със заповед на МНП се учредява фонд. Съгласно приетия правилник от лихвите на фонда се дават награди на ученици, изявили се в областта на българската история, литературата и фолклора. От 1929 до 1940 г. са връчвани награди в книги или пари.

8. Фонд „Боян Хр. Бончев“

Дарител е Христо Бончев (6 март 1874, Габрово – неизв.) – учител, държавен чиновник.
В памет на починалия си син Боян Хр. Бончев (14 юни 1907 – 19 ян. 1928, Варна), възпитаник на Варненската мъжка гимназия, той дарява 6 хил. лв. за учредяване на фонд, а лихвите да служат за подпомагане на бедни и способни ученици. Образува се със заповед на МНП на 23 авг. 1928 г. Съгласно приетия правилник наградите са в книги и пари в размер между 285 и 703 лв. годишно.

9. Фонд „Братя Емил и Евстати Ев. Даверови“

Дарители са Зорка и Евстати Даверови (неизв.), които дават 10 хил. лв. за подпомагане на бедни ученици. Фондът е учреден на 15 март 1927 г. със заповед на МНП. Средствата са оставени на капитализиране за срок от 15 години и след изтичане на срока трябва да се използват по предназначение. До 1942 г. няма данни за раздаване на награди.

10. Фонд „Иван Ноев“

Дарител е Георги Иванов Ноев (1868, с. Змеево, Старозагорско – 24 февр. 1938 г., вер. Варна) – търговец, предприемач, пом.-кмет на Варна, многократно избиран за общински съветник (вж. „Иван Ноев“ – фонд).
През 1930 г. той дарява 5 хил. лв. за учредяване на фонд в памет на сина си Иван Георгиев Ноев (3 ноем. 1884, Варна – 12 ноем. 1912, Чаталджа), възпитаник на Варненската мъжка гимназия, завършва право в София и Женева, работи като съдия в различни градове. Участва в Балканската война (1912).
Дарението е прието и фондът е образуван с протокол на учителския съвет от 8 февр. 1930 г. Ежегодно от 1931 до 1943 г. се отпускат награди на бедни способни ученици в размер между 250 и 500 лв. годишно.

11. Фонд „Ивайла и Иван Гюлмезов“

Дарители са Ивайла (неизв.) и Иван Гюлмезов (неизв.) – директор на Варненската девическа гимназия. През 1941 г. те предоставят на Мъжката гимназия 10 хил. лв. за учредяване на фонд. От лихвите е награден само един ученик.
Липсват други данни за фонда.

12. Фонд „Васил Бончев“

Дарител е Васил Бончев (неизв.), който през учебната 1942/1943 г. предоставя на Варненската мъжка гимназия 15 хил. лв. (в облигации) за учредяване на фонд на негово име. Награди не са раздавани.

13. Фонд „Братя Димо и Георги Серафимови“

Дарител е Гоерги Серафимов Димов (1866, с. Маврово, Македония – 5 март 1941, Варна) – стопански деец, пом.-кмет на Варна, почетен председател на Варненската търговско-индустриална камара, щедър дарител (вж. „Братя Димо и Георги Серафимови“ – фонд).
В завещанието си той оставя големи суми за различни просветни, културни и благотворителни институции. На Варненската мъжка гимназия предоставя 450 хил. лв. за образуване на фонд „Братя Димо и Георги Серафимови“. Приетият правилник, утвърден от МНП на 23 юни 1942 г., задължава учителския съвет от лихвите на завещаните средства да се отпускат четири стипендии по 500 лв. месечно. Пред кандидатите се поставят редица условия: да бъдат бедни български поданици, да имат успех много добър и примерно поведение, да са родени в родното му място (с. Маврово, Гостиварска или Тетовска околия), а следващият кандидат да бъде от Варна или от окръга, и да полагат конкурсен изпит по български език.
През учебната 1943/1944 г. капиталът на фонда възлиза на 506 250 лв., но няма данни за отпуснати стипендии.

14. Фонд „Херман Шкорпил“

Дарител е Карел (Карл) Шкорпил (15 май 1859, Високе Мито – 9 март 1944, Варна) – виден археолог, редовен член на БАН, учител във Варна, създател и директор на археологическия музей. Заедно с брат си Х. Шкорпил описва българските старини.
През март 1931 г. той предоставя на учителския съвет при Варненската мъжка гимназия 1000 лв. за учредяване на фонд на името на брат му Вацслав Херменгилд (Херман) Шкорпил (8 февр. 1858, Високе Мито – 25 юни 1923, Варна). Условието е всяка година на празника на Св. св. Кирил и Методий от лихвите да се дава награда на най-добрия по успех и поведение беден ученик. На 15 май 1931 г. учителският съвет учредява фонда и всяка година изпълнява волята на дарителя.

15. Фонд „Проф. Васил Златарски“

Дарител е Варненско-Преславският митрополит Симеон (9 февр. 1840, Бургас – 23 окт. 1937, Варна) – щедър дарител на много институции и организации (вж. „Авксентий Велешки“ – фонд). Дарението е в памет на големия историк, археолог, професор в СУ, член на БАН Васил Николов Златарски (14 ноем. 1866, Търново – 15 дек. 1935, София). Фондът е учреден от МНП с предоставените 50 хил. лв. средства от митрополит Симеон, но приходите се използват от Мъжката гимназия съгласно волята на дарителя. Отпускането на наградите започва от 1937 г. До 1944 г. лихвите, които нарастват на 3 хил. лв. (1943), се изразходват в изпълнение волята на дарителя. Фондът се закрива през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители“ при МНП в държавния бюджет.

В. Николова

Назад