Енциклопедия Дарителството

ДЕСЕТА ПЕХОТНА БЕЛОМОРСКА ДИВИЗИЯ

ДЕСЕТА ПЕХОТНА БЕЛОМОРСКА ДИВИЗИЯ

Десета пехотна Беломорска дивизия е наследник на 10-а сборна дивизия, взела участие в Балканската война (1912–1913), мобилизирана за участие в Първата световна война на 10/23 септ. 1915 г. От момента на влизането на България във войната дивизията е в резерв на Главното командване на Българската армия, на което е директно подчинена. Разположена в района на Беломорието, заемайки позиции от вр. Каинчал в Родопите до устието на р. Марица. По това време в състава ѝ са включени 37-и пехотен Пирински, 38-и пехотен Одрински, 39-и пехотен Солунски и 40-и пехотен Беломорски полк, 10-и и 20-и артилерийски полк, 10-а пионерна дружина, 8-и конен полк, 10-и дивизионен и 10-и дивизионен полицейски полуескадрон, административни армейски и дивизионни служби.

1. Фонд “Княз Борис Търновски”

Фондът е създаден на 14 юли 1917 г. към щаба на 10-а пехотна Беломорска дивизия в гр. Драма. Изграден е на основата на съществуващата към щаба благотворителна каса, притежаваща капитал в размер на 33 400 лева и основана от генерал-майор Христо Димитров Бурмов (23 септ. 1869, Габрово – 23 дек. 1936, София) – военен деец. Завършва Военното училище в София през 1889 г. и служи в пехотата, а от 1892 г. – в артилерията. След завършването на Генералщабна академия в Торино, Италия, през 1898 г. е назначен в ГЩ на Българската армия, а впоследствие – за главен редактор на сп. “Военен журнал” и “Войнишка библиотека”. От 1904 до 1907 г. е военен аташе в Рим. Като началник-щаб на 3-та пехотна Балканска дивизия воюва при Одрин и Чаталджа през Балканската война (1912–1913), а през Междусъюзническата война (1913) взема участие в боевете при Кукуш и Пехчево. През Първата световна война е командир на 1-ва бригада от 7-а пехотна Рилска дивизия, впоследствие – началник на 10-а пехотна Беломорска дивизия, а от юли 1918 г. изпълнява временно длъжността на началник на Щаба на Действащата армия. От лятото на 1919 г. е в запаса, като е произведен в звание генерал-лейтенант през 1936 г. Избран е за председател на Военнонаучния институт в София и се отдава на научна работа.
Фондът носи името на престолонаследника княз Борис Търновски. На 1 февр. 1918 г., след изработването на устав и правилник, документите са изпратени за утвърждаване в Щаба на Действащата армия. Според правилника неговата цел е “подпомагането на сираците и вдовиците на убитите, умрели от рани и болести, придобити през войната, или без вест пропадналите военнослужещи и инвалидите” от дивизията. Предвижда се също осигуряването на подходящи жилищни условия за сираците на военнослужещите, осигуряването на издръжката по отглеждането и обучението им в различните по вид училища, уреждането на собствено сиропиталище за малолетните, създаване на инвалиден дом и др.
Фондът се ръководи от УК и Контролен съвет, а средствата се набират от доброволни пожертвувания, от музикални представления, изнесени от военнослужещи от дивизията, от продажби на предмети, изработени от воини от дивизията, от лихви, натрупани от основния капитал на фонда, както и от доходи от собствените имоти.
Тъй като процедурата по утвърждаването на устава и правилника по неизвестни причини се забавя, командването на дивизията е уведомено от Щаба на армията, че дейността му може да започне да се осъществява незабавно в съответствие с клаузите на предложените документи, а официализирането им ще стане по-късно. Документите обаче така и не влизат официално в сила, а на 15 септ. 1918 г. от Щаба на 4-а българска армия е получено ново разпореждане. Всички съществуващи към момента полкови фондове са обединени в един общ благотворителен фонд на дивизията, а капиталът им в размер на 1 680 858 лева се влива в обща фондова сметка.

2. Полкови фондове към Десета пехотна Беломорска дивизия

Наред с фонд “Княз Борис Търновски” при Щаба на 10-а пехотна Беломорска дивизия, към отделните ѝ полкове също се учредяват фондове. Това са фондовете “За морално, физическо и бойно насърчение” при 39-и пехотен Одрински полк, “За подпомагане на сираците на загиналите бедни войници от 88-и пехотен полк”, “За сираците” и “Паметник” на 40-и пехотен Беломорски полк, паричните фондове от лавките на 1-ва, 2-ра, 3-та и 4-та батарея и на продоволствения взвод, фондът “За построяване паметник на падналите борци от 1-ви гаубичен полк”, “Благотворителният фонд на 4-ти тежък артилерийски полк”, както и фондът “За издигане паметник на умрелия войник от 8-а батарея на 20-и артилерийски полк Александър Мутафов”. Съгласно разпореждането на Щаба на 4-та армия от 15 септ. 1918 г. до края на месеца те се обединяват в “Общ фонд на 10-а пехотна Беломорска дивизия”.
В съответствие с правилника му издръжката на сираците на загиналите воини от дивизията, както и на техните вдовици и на инвалидите се извършва от натрупаните лихви, като основната част от приходите (около 80 процента) се използва за издръжката на сираците. Контролът върху обучението на децата се упражнява от УК, а всички деца, получаващи помощи, се титулуват “възпитаници на 10-а пехотна Беломорска дивизия”.
Липсват данни за фонда след разформирането на дивизията през 1920 г.

Т. Петров

Назад