Енциклопедия Дарителството

„ДИМИТЪР КОНСТАНТИНОВ“

„ДИМИТЪР КОНСТАНТИНОВ“

Дарител е ДИМИТЪР КОНСТАНТИНОВ (1840 – ян. 1918) – търговец. Роден в с. Емборе, Кайлярска околия (Македония). Син на бедни родители, напуска родния си дом млад и отива в Цариград, за ДА изкарва прехраната си. Известно време работи като прислужник. В съдружие с братята си се занимава с търговия на добитък. Няколко години преди Освобождението (1878) се заселва в Плевен. Продължава търговската си дейност и е доставчик на месо за турския гарнизон. Известен е сред съгражданите си с прякора Касапина. През 1876 г. със своя съселянин и плевенски благодетел Коста Стоянов образуват търговската фирма „Стоянов–Константинов и Сие“, занимаваща се с търговия на зърнени храни. Заема се и с продажба на дървен материал. Закупува непокрити недвижими имоти в Плевен. Д. Константинов е сред основателите и големите акционери на една от първите банки в България – банка „Напредък“. Умира в Плевен.
Спечелил състоянието си с много труд, той предоставя значителни средства за благотворителни цели. Дълбоко свързан с родния си край, Д. Константинов подпомага материално ВМОРО, особено през Илинденско-Преображенското въстание (1903). По време на Балканските войни (1912–1913) възнамерява ДА построи училище в родното си село, както и „болница за майки родилки“. Загубвайки надежда ДА види обичаната си Македония свободна, решава ДА поеме строежа на училищната сграда в Плевен. На 8 юни 1914 г. в тържествена обстановка, в присъствието на министъра на просветата П. Пешев, на Врачанския митрополит, на представители на местната власт и много граждани е положен основният камък на новата мъжка прогимназия. В знак на уважение и благодарност Плевенският общински съвет наименува училището и улицата, на която то се намира, „Димитър Константинов“. Сградата е завършена през 1915 г.
С нотариален акт от 21 апр. 1914 г. Д. Константинов дарява на църквата „Св. Николай“ в Плевен триетажно здание. Сградата е построена през 1907 г. върху 687 кв. м. На първия етаж се намират 12 дюкяна, а на другите два етажа – ок. 40 стаи и 4 зали. В нея се помещават под наем службите на областния съд и частни адвокатски кантори. Недвижимият имот се оценява на ок. 500 хил. лв., а годишният приход от наеми възлиза на ок. 25 хил. лв. Волята му е в града ДА се построи едно „сирото-старопиталище“, в което ДА се приютят бедни и недъгави старци. Правото и грижата за постройката и управлението на приюта се поверяват на ефория с председател Врачанският митрополит и членове: плевенският окръжен управител, председателят на Плевенския окръжен съд, кметът на града, окръжният училищен инспектор, управителят на държавната болница, председателят на настоятелството на църквата „Св. Николай“ и синът на дарителя Владимир Константинов. Средствата за строежа се осигуряват от приходите на подарената сграда, които църковното настоятелство се задължава ДА внася в специален фонд в БЦКБ. След построяването на приюта доходите от наемите ДА се използват за неговата издръжка. Ако останат средства, ефорията се задължава ДА учреди две стипендии по богословие и търговия за „бедни, примерни и прилежни“ плевенски младежи.
Фондацията е образувана през 1914 г. Управлява се от ефория, която се конституира на 9 юни с.г. На 11 апр. 1922 г. е приет устав, утвърден от МВРНЗ. Съобразявайки се с волята на дарителя, в продължение на повече от 10 години ефорията изчаква ДА се съберат средствата, необходими за строежа. В началото на 1935 г. тя разполага с ок. 6 млн. лв. На 26 ноем. с.г. Плевенският общински съвет безплатно предоставя на ефорията място в местността Мъртвата долина, намираща се в близост до Скобелевия парк. Едва тогава членовете ѝ вземат решение за започване на строителните работи за старопиталището.
На 25 окт. 1936 г. в тържествена обстановка е положен основният камък. Наличието на достатъчно средства дава възможност приютът ДА бъде завършен още през 1938 г. Сградата е издържана във възрожденски архитектурен стил. В нея могат ДА живеят 100–120 души. Снабдена е с всички необходими инсталации, модерна кухня и баня, болнични помещения и параклис. За строежа са изразходвани ок. 3,5 млн. лв. През 1939 г. приютът е обзаведен, като първоначално са оборудвани помещения за 60 души. Открит е на 9 март 1940 г. В него живеят 38–50 възрастни хора, чиято издръжка през първите няколко години фондацията поема. През 1941 г. за това са изразходвани 290 400 лв., осигурени почти изцяло от приходите от наемите и от лихвите на влоговете. През 1942 г. ефорията получава помощ от общината и от Касата за обществено подпомагане при МВРНЗ, която осигурява издръжката на 15 души (от общо 47). В нач. на 1943 г. фондацията разполага с движими и недвижими имоти, възлизащи на ок. 4 713 526 лв. От тях 2 013 526 лв. са в пари и ценни книжа и 2,5 млн. лв. е оценката на недвижимите имоти. Член е на Съюза „Обществена подкрепа“.
Фондацията е закрита през 1949 г. с влизането в сила на Закона за изповеданията. Приютът става държавна собственост. С разпореждане на МС от 31 юли 1952 г. доходното здание се предоставя на Градския народен съвет. Съборено е през 1969 г. и на мястото е построена сграда на БКП.

ЦДА, ф. 136 к, оп. 12, а.е. 2318, л. 1–2, 6, 19, 32; ф. 264 к, оп. 6, а.е. 200; Уч. пр. г. XIX, 1914, № 1–2, 39–40; Известия на Съюза „Обществена подкрепа“, г. VI, № 9–10, 1940, 24–27; № 8, 9 и 10, 1942, 22–23; № 5–10, 1943, 10–11. (P. Стоянова)

Назад