Енциклопедия Дарителството

„ДИМИТЪР X. ВАСИЛЕВ“

„ДИМИТЪР X. ВАСИЛЕВ“

Дарител е ДИМИТЪР ХАДЖИВАСИЛЕВ (Димитър х. Василев) (ок. 1814 – 7 ян. 1884) – търговец, рентиер. Баща му хаджи Васил Станкович – занаятчия кожухар, по-късно заможен търговец, заема завидно място в обществения живот на Свищов. Той поддържа активни търговски връзки с Турция и Западна Европа. След подпалването на града през септ. 1810 г. претърпява големи загуби и с цялото си семейство се преселва в Букурещ, където се ражда Димитър. Той учи в румънско начално училище (вероятно и в гръцко училище). Усвоява гръцки език, но научава писмено и говоримо и български език. Продължава занаята на баща си – кожухарство, занимава се и с търговия с луксозни кожи, възстановява и разширява семейните делови връзки с Русия и Западна Европа. Като предприемчив човек закупува богати румънски имоти (мушии), които дават големи приходи. Успява да забогатее и това му позволява да се откаже от търговията и да живее от рентата си.
Д. Хадживасилев взема участие в живота на българската емиграция. Влиза в БДД и известно време е неин ковчежник. Дистанцира се от острите конфликти между „млади“ и „стари“. Той дава средства за въоръжаването на чети, но предпочита да подпомага културно-просветното издигане на българите. Член е на „Българското дружество за разпространение на полезни знания“. Оказва материална помощ на българските училища в Румъния, за издаване на книги и разпространението им, в т.ч. и преведената от баща му от гръцки език книга „Покръщението на едного свещеника Исидин или началото на християнството…“. Д. Хадживасилев се отблагодарява и на страната, която му дава приют, като дарява средства за румънското книжовно д-во „Атенеум румън“. Умира в Букурещ.
„Народното образование и разпространението на светлината са единственото средство за благото и величието на България“ – с тази мисъл той прави дарение на Свищов. В помощ идва неговият племенник д-р Димитър Павлович, окръжен лекар в града, който го насочва как да оползотвори определените средства. Той уведомява българската общественост, заема се със задачата да убеди правителството да създаде закон и една ефория, която да управлява фондацията. Почти две години се води кореспонденция между Д. Хадживасилев, Свищовската община и българското правителство за изясняване условията на дарението. С писмо от 20 септ. 1882 г., заверено с печата на българското дипломатическо агентство в Букурещ и наречено от дарителя „грамота“, се съобщава, че дарява сумата 240 хил. зл. лв. Средствата трябва да послужат за създаването на „приходоносен фонд“, който да се управлява от ефория, съставена от свищовски граждани. Д. Хадживасилев желае с тези пари да се създаде „реално училище или класическа гимназия на негово име, в което да се преподава и политическа икономия“. Според благодетеля това може да се осъществи тогава, когато приходите на фонда нараснат достатъчно, за да може да се построи здание и се издържа училището, а капиталът да остане непокътнат за вечни времена. Общината трябва да даде място за сградата.
С писмо от 6 ноем. 1885 г., придружено с дарителен акт (от 5 ноем. с.г.), чрез кантората на Евл. Георгиев, Д. Хадживасилев внася сумата 240 хил. зл. лв. Определя за изпълнител на завещанието си и почетен член на ефорията д-р Д. Павлович. От българска страна княз Ал. Батенберг обявява, че поема под свое покровителство този благороден жест на родолюбивия българин и желае да го награди с орден за заслуги.
В нач. на февр. 1883 г. при обсъждането на бюджета на МНП и в подкрепа на предложението на министъра на просветата, свищовският народен представител Димитър Анев внася в първата редовна сесия на III ОНС въпроса за създаването на търговска гимназия в Свищов. Той мотивира искането с необходимостта да се съживи търговията на града, както и с мисълта, че „търговците са били винаги авангардът на разпространението на християнството и цивилизацията“. На 9 февр. депутатите го подкрепят и гласуват необходимите за целта средства. Отпусната е сумата 6360 лв. за заплати за необходимия на училището персонал (директор, трима учители и прислуга) до края на месец дек. с.г.
С княжески указ от 6 септ. 1883 г. се утвърждава приетият устав, с който се регламентира устройството на Държавното търговско училище. То има 3-годишен курс на обучение, като се предвижда да се изучават: български и френски език, търговска кореспонденция, математика, статистика, търговска аритметика, търговска география, търговско и морско право, книговодство и др.
Поради липса на учители, на 25 септ. 1883 г. с наредба на МНП училището се закрива, а на 1 септ. 1884 г. отново се открива. За директор е назначен Константин Красилников. Постепенно като учители са привлечени хора с висока квалификация, завършили престижни учебни заведения: Христо Атанасов – завършил Търговска академия в Линц, Лило Яковов и Янко Бешков – Робърт колеж в Цариград, Иван Бояджиев – Анверския търговски институт, Никифор Попов – химия в Прага, Цани Калянджиев – индустрия в Москва и Цюрих, и др. Училището се помещава в сграда, отстъпена от общината. То минава под ведомството на МНП, което подготвя учебната програма. След първите опити за създаване на търговски училища в Свищов през 1870 и 1873 г., сега трайно се поставят основите на търговското образование в България.
През юни 1884 г. МНП изработва нов устав (утвърден с указ от 5 май 1885 г.), с който се регламентират откриването на търговска гимназия, носеща името на Д. Хадживасилев, и управлението на фонда при гимназията. Съгласно волята на дарителя сумата 240 хил. зл. лв. трябва да служи за изграждане и поддържане на Търговската гимназия в Свищов, която да се намира под покровителството на българския княз. Основният капитал остава непокътнат. Едва когато той даде годишен приход от 24 хил. лв., може да се започне строеж на сградата. Създава се и настоятелство (ефория), което ще управлява доходите на фонда и всички дарения, дадени от други лица със същата цел. Ефорията се състои от 7 души – 6 изборни и д-р Д. Павлович – пожизнено. Членовете на настоятелството се избират от членовете на Градския съвет чрез тайно гласуване. Те трябва да бъдат свищовски жители, които притежават недвижими имоти. Одобряват се от княза по доклад на министъра на финансите. Всички членове на настоятелството служат безплатно, с изключение на касиер-деловодителя, който дава парична гаранция, определена от закона. Настоятелството ежегодно прави отчет пред Общинския съвет и МФ и МНП. То решава само въпроси от стопански характер, а свързаните с учебната част се разрешават от МНП съобразно с общите закони за средните училища. Когато доходите на фондацията дадат излишък, настоятелството може да отпусне стипендии за получаване на висше образование на ученици, завършили с отличие Търговската гимназия в Свищов. Стипендии от фондацията за ученици на гимназията не се допускат.
През авг. 1885 г. е избрано настоятелство с председател Гаврил Б. Ненчович, а д-р Д. Павлович е обявен за пожизнен член по право. Настоятелството има за задача да организира построяването на учебната сграда, след като съберат пари от лихвите. Процесът се улеснява от обещаните от Христаки Петрович 2 хил. австр. жълтици с условие, че веднага ще се започне строежът и с надеждата, че правителството също ще го подпомогне със средства. Общината взема заем от БНБ в размер на 12 хил. лв., с които заплаща отчуждените частни парцели за строежа.
През 1891 г. е обявен конкурс за сграда на училището. Одобрен е проектът на виенския архитект Паул (Павел) Бранк, който осъществява надзора на постройката. През май 1892 г. е обявен търг (за строежа), който е спечелен от предприемача Янаки Тодоров. На 1 септ. 1892 г. е положен основният камък, а сградата е завършена през дек. 1895 г. За строежа са изразходвани 586 хил. лв., от тях 130 хил. лв. са заем от БНБ, 250 хил. лв. – помощ от държавата, 206 хил. лв. – лихви от основния капитал на фондацията. Тя е една от най-красивите учебни сгради по онова време: масивна, на два етажа и с високи куполи, мраморни стълбища, красиви мозайки и стенописи, просторна аула (актова зала), в която на видно място стои портретът на дарителя. Има 12 учебни стаи, директорски кабинет и учителски стаи, библиотека, химическа лаборатория, гимнастически салон, разполага със собствено парно отопление. Училището има двор от 600 кв. м и градина от 6370 кв. м. През 1897 г. в сградата е открит търговски музей.
От 1 ян. 1895 г. училището минава под ведомството на МТЗ. Курсът на обучение става от 3 на 4 години, като броят на учениците се увеличава. През 1895 г. те са 180 души, през 1911/1912 учебна година наброяват 439 души, а през 1913/1914 г. са 641 души. С конкурс се приемат ученици от цялата страна, както и от Македония, Тракия и Добруджа.
Всяка година на 8 ноем. (Димитровден) гимназията празнува своя празник. В края на тържеството председателят на ефорията чете отчета за състоянието на имотите на фондацията и техните приходи и разходи. Настоятелството умело управлява движимите и недвижимите имоти на фондацията – закупува ценни книжа, дава под наем сгради и магазини, грижи се за издръжката на гимназията, прави ремонти, разрешава различни битови въпроси, в т.ч. и прокарването на електрическо осветление. Членове на настоятелството на ефорията са били: Боян Ив. Юрданов, Александър Ф. Мариов, Александър Чернев, Димитър Петров, Пило и Никола Високови, Хр. С. Христов и др.
Към 1 ян. 1911 г. фондацията разполага със 118 205 лв., внесени в Свищовската популярна банка, а към 17 ян. 1924 г. има 207 050 лв. От края на 19. век дава под наем на пощата ефорийската сграда (№ 1) и до 1924 г. от нея получават годишно 3600 лв. След 1925 г. наемът непрекъснато се увеличава. През 1928 г. се построява бюфет към гимназията, който също носи приходи. През 1930–1932 г. ефорията води преговори за закупуване на зданието на Ив. Д. Дудев, в което има кинематограф, хотел, кафене, дворно място и различни машини. Всичко това е оценено на 1,040 млн. лв. За целта са заделени 840 хил. лв. в брой и 240 хил. лв. чрез заем от Популярната банка*. През 1938 г. е закупена къщата на Филип Маринов с пристройки и дворно място на ул. „Александровска“ № 2.
Явно капиталът на фондацията нараства, тъй като чрез новия устав на Държавната търговска гимназия от ян. 1934 г. на ефорията се разрешава да дава субсидии на учители при специализацията им в България и в чужбина. Тя може да отпуска и стипендии на ученици от Свищов, завършили с отличие, за следване във висши търговски училища в България и в чужбина, но със задължението да станат учители в гимназията за определен срок.
Още от нач. на 20. век учениците от Търговската гимназия поставят въпроса за построяване на общежитие. Идеята им намира подкрепата на учителите. Създава се фонд „Постройка кооперативен дом за ученици“ при ученическата кооперация „Солидарност“. Към края на 1934 г. тя разполага с ок. 383 хил. лв., но тези средства се оказват недостатъчни и на 15 дек. с.г. директорът на гимназията от името на учителския съвет предлага на ефорията да усвои тези средства, като се задължава да построи „гостилница“ за учениците. След построяването на сградата ефорията ще събира наеми, които да служат за погасяване на заема. Събраните по този начин средства трябва да се използват за построяване на нови (2–3), допълнителни жилища.
Ефорията приема предложението и пристъпва към осъществяване на проекта на арх. Ив. Найденов. В него се предвижда да се изгради едно доходно здание, в което се помещава стол за 300 ученици, магазини и апартаменти, които да се дават под наем. По предварителните изчисления сградата ще струва 1,2 млн. лв. Ефорията разполага с 800 хил. лв. (собствени и от фонд „Кооперативен дом“). Сключва заем за 500 хил. лв. от Популярна банка срещу залог от приходите на това здание. През февр. 1939 г. МТПТ дава съгласие за такава сграда. Ефорията заплаща отчуждените места около пл. „Св. Троица“ с размер 322 кв. м и през пролетта на 1939 г. предприемачът Слави Гюдеров започва строежа. В края на септ. с.г. трапезарията с необходимите пристройки са завършени. През дек. с.г. строежът на магазините се отдава на друг предприемач.
На 25 юни 1940 г. се обновява съставът на ефорията, както следва: председател Хр. С. Христов (кмет на Свищов); членове: представители на Свищовския общински съвет, на ч-ще „Еленка и Кирил Аврамови“, на Търговското училище, на управителите на местни частни банки и на директорите на държавните банки в Свищов.
Към 27 ян. 1940 г. бюджетът на ефорията възлиза на 286 040 лв. Приходите се формират от: приходите от трите доходни сгради, от Русенската търговска камара, от бюфета на гимназията, от фурната, от къщата на ул. „Иконом Василев“, от новопостроената сграда, от влоговете в БПБ и БИБ.
Разходите са: от анюитентните вноски на заема, възнаграждения на учители и лектори, застраховки, награди на отличници, завършили гимназията, ремонти, данъци и др. – общо 280 хил. лв.
Към нач. на 1949 г. бюджетът се изчислява на 759 127 лв. Приход: наличност в банката (15 766 лв.), на влог в Популярна банка (100 хил. лв.) и Инвестиционна банка (62 981 лв.), от доходно здание № 1 (228 840 лв.), от доходно здание № 2 (99 840 лв.), от доходно здание № 3 (126 720 лв.), от бюфета на гимназията (43 500 лв.), от фурната (14 280 лв.), от къщата на ул. „Иконом Василев“ (7200 лв.), от новопостроената сграда (60 хил. лв.). Разход: анюитетни вноски по заема от 300 хил. лв. (42 474 лв.), застраховка пожар (31 825 лв.), ремонти (60 хил. лв.), за строеж на сграда (212 777 лв.), такси, награди на завършили с успех, канцеларски и др. – общо 759 127 лв.
Фондацията се закрива съгласно с разпорежданията на Закона за бюджета на НРБ за 1948 г.
Според отчета на ефорията към 1 ноем. 1934 г. към Търговското училище „Димитър Хадживасилев“ има десет частни благотворителни фонда.

ФОНД № 1 „ХРИСТО Т. ДАНАИЛОВ“

Дарител е проф. ГЕОРГИ Т. ДАНАИЛОВ (3 май 1872 – 22 окт. 1939) – икономист, юрист, общественик, действителен член на БАН. През авг. 1909 г., по случай 25-годишния юбилей на гимназията той дарява 1000 лв. в облигации от БДЗ (1907), които да послужат за образуване на фонд на името на покойния му брат Христо Т. Данаилов – възпитаник на гимназията. Приходите на фонда трябва да се капитализират и през всеки 3 години да се използват за премии на онези ученици, които напишат съчинение на тема: „Историята на стара българска търговска фирма“ или „Търговски отношения на Дунава с вътрешна България и странство“. Написаните съчинения да се разглеждат от 5-членна комисия, а премиите се определят от учителския съвет.
Фондът се управлява от директора на гимназията и към 1 ноем. 1934 г. разполага с 1255 лв.

ФОНД № 2 „АНГЕЛ И ТОДОРА ИВАНОВИ“

Дарител е ДИМИТЪР АНГЕЛОВ ИВАНОВ (вж. „Ангел и Тодора Иванови“ – фонд).
Фондът е учреден с княжески указ от 8 септ. 1902 г. Управлява се от МНП. Всяка година МНП отпуска 2 стипендии (по 40 лв. месечно) на бедни ученици от Свищов, завършили прогимназия с много добър успех и примерно поведение и постъпващи в Търговското училище. Стипендиите се дават с конкурсен изпит.

ФОНД № 3 „ДИМИТЪР КОДОВ“

Дарители са НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ПОЧИНАЛИЯ ТЪРГОВЕЦ Д. КОДОВ (неизв.). Те желаят от лихвите на фонда да се отпускат стипендии на бедни ученици, родени в Свищов.
Към 1 ноем. 1934 г. фондът разполага с 43 204 лв.

ФОНД № 4 „ФИЛОФИЯ И ПЕТЪР ЯКИМОВИ“

Дарител е съпругата на търговеца П. Якимов – ФИЛОФИЯ ЯКИМОВА. Цел на фонда е да се отпуснат стипендии на двама ученици от Свищов.
Към 1 ноем. 1934 г. фондът разполага със 162 хил. лв.

ФОНД № 5 „ДИМИТЪР И АНИКА РАДОСЛАВОВИ“

Дарител е АНИКА РАДОСЛАВОВА – майка на Димитър Радославов, ученик на гимназията. Целта на фонда е да подпомага бедни ученици, като лихвите да се дават за облекло и учебници.
Към 1 ноем. 1934 г. фондът разполага с 11 152 лв.

ФОНД № 6 „ХРИСТО ГЕРГИЦОВ“

Фондът разполага с капитал от 5 хил. лв., а от лихвите се дават помощи на бедни ученици.

ФОНД № 7 „ВЛАДИМИР ХАЛАЧЕВ“

Фондът разполага с 3200 лв., а от лихвите се дават помощи на бедни ученици.

ФОНД № 8 „ХАДЖИ ИЛИЯ МОНЕВ“

Фондът разполага с 2443 лв., а от лихвите се дават помощи на бедни ученици.

ФОНД № 9 „СЕСТРИ МИНКОВИ“

Фондът разполага с 3300 лв., а от лихвите се дават помощи на бедни ученици.

ФОНД № 10 „ТОМА ПАНТАЛЕЕВ“

Фондът разполага с 2130 лв., а от лихвите се дават помощи на бедни ученици.
Други данни за фондовете не са намерени. Закриват се заедно с фондацията „Димитър Хадживасилев“.
До 1951 г. училището продължава да носи името Държавна търговска гимназия „Димитър Хадживасилев“. Последователно променя името и научния си профил така: Кооперативен икономически техникум „Георги Димитров“ (1951–1959), Икономически техникум „Георги Димитров“ (1959–1966), Икономически техникум „Димитър Хадживасилев“ (1966–1992). От 1992 г. отново става Държавна търговска гимназия „Димитър Хадживасилев“.
По време на земетресението от 1977 г. сградата е частично разрушена. Пострадали са силно централният купол и аулата (актовата зала), но са напълно реставрирани. Днес сградата е паметник на културата.
През 1992 г. бивши възпитаници на гимназията възстановяват фондацията „Димитър х. Василев“. Тя стопанисва своите имоти, дава ги под наем и материално подпомага училището.

ДА–В. Търново, ф. 661 к, оп. 1, а.е. 283, л. 1–27; ф. 878 к, оп. 1, а.е. 86, л. 1–207; Дн. на ІІІ OHC, I р.с., кн. 2, 38. заседание, 9 февр. 1883 г. C., 1883, 21–22; ДВ, № 98, 13 септ. 1883; № 72, 16 юли 1885; № 229, 11 ян. 1934; № 151, 8 юли 1940; Юб. сб. на Държавна търговска гимназия „Димитър х. Василев“. Свищов, 1909; Отчет (на) Държавна търговска гимназия „Димитър х. Василев“ за учебните 1909/1910, 1910/1911, 1911/1912 г. Свищов, 1912; Отчет (на) Държавна търговска гимназия „Димитър х. Василев“ за учебните 1912/1913, 1913/1914, 1914/1915 г. Свищов, 1915; Велев, С. Златна книга…, 111–126; Йорданов, В. Дарители…, 78–82; Юб. сб. на Свищовската държавна търговска гимназия Димитър х. Василев“. 1884–1934, 1935; Христов, Г. Свищов…, с. 190; 75 години икономическа просвета. Свищов, 1960; ДВ, № 13, 19 ян. 1948; ЕБ. Т. 7, с. 231. (В. Николова)

Назад