Дарител е ТОДОР ДИМИТРИЕВИЧ ГОЛУБИНСКИ (неизв.) – дякон при Димитриевската църква в Барнаул, Сибир (Русия). На 31 ян. 1881 г. изпраща писмо и 1000 рубли на Руския Червен кръст с молба да бъдат изпратени в София на българския княз Александър I, за да се учреди стипендия за беден ученик от Македония.
С княжески указ от 28 май 1881 г. се учредява фонд при Софийската класическа гимназия (по-късно Първа софийска мъжка гимназия) и се управлява от МНП. Съгласно правилника на фонда лихвите се дават за стипендия на ученик, роден в Македония. Стипендията да започва да се отпуска, когато капиталът нарасне, а лихвата възлиза на 480 лв. годишно. Стипендиантът да се избира от учителския съвет измежду ученици, показали добър успех и примерно поведение. При недобър успех стипендията се прекратява от МНП след доклад на директора. Ако от доходите на фонда се образува остатък, той да се употребява за закупуване на учебници или учебни помагала. Учебниците се подпечатват с печата на гимназията, отбелязва се името на дарителя и се раздават на учениците срещу разписка. Те стават пълна собственост на дарените.
През 1901 г. капиталът на фонда нараства на ок. 8 хил. лв. и със заповед на министъра на просветата от 1 окт. 1901 г. се отпуска стипендия за второто полугодие на учебната 1901/1902 г. За първи стипендиант учителският съвет избира Димитър Недков от с. Ново село, Щипско. От 1 февр. 1902 до 31 авг. 1903 г. той получава стипендия в размер 760 лв. (40 лв. месечно). През май 1903 г. са купени учебници и учебни помагала на стойност 125 лв. Тъй като няма подходящи кандидати, от 1 септ. 1903 г. не се отпуска стипендия. През учебните 1904/1905 г. и 1905/1906 г. е дадена стипендия на Димитър Танев и са купени учебници за бедни ученици на стойност 396 лв. На 1 юли 1907 г. МНП издава заповед, с която се прекратява стипендията, а лихвите се капитализират, докато сумата се увеличи на 9600 лв. Стипендията се възстановява за учебната 1910/1911 г. Стипендианти на фонда са: Никола Панайотов (от 1910 до 1915 г.), Ем. п. Гурков (от 1917 до 1918 г.). Стипендията е 39 лв. месечно, а след 1915 г. – 50 лв. От 1919 г. лихвите са оставени за капитализиране. Закупуват се ценни книжа (облигации от БДЗ – 1909, 1914 и 1923 г., от Пловдивския градски заем 1906 г.). Основният капитал на фонда нараства, както следва: към 31 дек. 1928 г. възлиза на 16 044 лв., към 1 ян. 1942 г. – на 52 800 лв., към 1 ян. 1948 г. – на 67 063 лв. Приходите на фонда от 1938 до 1942 г. са между 2440 и 3 хил. лв. Няма разходи. Не са отпускани стипендии.
През 1948 г. фондът се закрива с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 167, л. 1–3; а.е. 397, л. 1–34; Велев, С. Златна книга…,
с. 467; Дн. на XXV ОНС, III р.с., 1942, с. 7; Отчет на Първа софийска държавна мъжка гимназия за учебната 1909–1910 година. С., 1910, с. 107. (B. Hиколова)