Дарител е ИВАН ХРИСТОВ МАНАФОВ (1843 – юли 1877) – търговец, участник в просветното и националноосвободителното движение. Роден в Габрово, в семейството на търговец. Учи в Габровското взаимно училище. Един от основателите на Габровското читалище (1869) и негов председател. Член на революционния комитет в града. Поради влошено здраве и за да избегне преследването на турските власти, отива във Виена (1866–1868). Осъден задочно на заточение. Търговец в Букурещ, Галац и Одеса (1868–1875). Амнистиран със султански указ (1875), се завръща в Габрово. Доживява освобождението на града от руските войски, но наскоро след това умира.
На 4 окт. 1876 г. Ив. Манафов прави в Одеса писмено завещание, с което дарява на Габровската община руски облигации на сума 4350 рубли и 6 румънски облигации по хиляда франка. Волята на дарителя е след неговата смърт да се учреди стипендия на негово име за издръжката на един ученик от Одеското реално училище. Изпълнението на завещанието се възлага на Николай Хр. Палаузов, Василий H. Рашеев и Спиридон Ив. Стоманяков. В случай на смърт на единия от тях, Габровската община избира нов из средата на одеските българи. Стипендиантът се подбира от изпълнителите след допитване до учителите в Габровските училища. Той трябва да бъде предимно от Габрово, а ако няма подходящ – от друг район на страната, но непременно от бедно семейство. Стипендиантът е длъжен след завършване на образованието си да се върне в България.
Завещанието влиза в законна сила на 24 ян. 1878 г. с постановление на Гражданското отделение на Одеския окръжен съд. След погасяване на задълженията на дарителя капиталът възлиза на 8700 рубли (1884). Той е вложен в Одеското ковчежничество в 5 % облигации от Източния заем. През 80-те години на 19. век стипендия на името на Ив. Манафов не е учредена.
През 1884–1885 г. МНП търси съдействието на изпълнителите на завещанието и на руското дипломатическо агентство и генерално консулство в София дарението да бъде използвано за учредяване на стипендия вместо при реалното училище в Одеса, към някои от руските университети или към Технологическия институт в Петербург. Въпреки съгласието на тримата изпълнители, руското просветно министерство не удовлетворява искането на МНП.
През 1892 г. завещаният от Ив. Манафов капитал нараства на 11 500 рубли. От лихвите му се отпуска една стипендия за срок от 7 години. Първият стипендиант на фонда е Никола Ковачев, който завършва обучението си през 1907 г. През 1909 г. стипендията е дадена на Бончо Н. Бончев.
Липсват други данни за фонда. Вероятно той е ликвидиран след Първата световна война от новата власт в Русия.
Освен средства за фонда, Ив. Манафов завещава на гимназията в Габрово 3000 кв. м за двор и част от воденица – на училища в града.
ДА–Габрово, ф. 5 к, оп. 1, а.е. 28, л. 1–10; Велев, С. Златна книга на дарителите…, 157–165; Уч. пр., 3, 1898, № 6, 623–628; БВИ, 390–391.
(И. Шипчанов, Д. Гоцева)