Енциклопедия Дарителството

“КАПИТАН АНГЕЛ ДИМИТРОВ АРНАУДОВ”

“КАПИТАН АНГЕЛ ДИМИТРОВ АРНАУДОВ”

Дарител е АНГЕЛ ДИМИТРОВ АРНАУДОВ (6 март 1869 – неизв.) – военен деец, държавен и общински служител. Роден в Хасково. Учи в родния си град и в Пловдив, където завършва V клас. През 1890 г. постъпва в курса за подготовка на запасни офицери при Военното училище в София, но напуска. Завършва курса при Дивизионната учебна команда при 1. пехотна Софийска дивизия. През 1893 г. е произведен в чин подпоручик от запаса. Заема различни длъжности във финансовото и военното ведомство и в Столичната община. Участва в Балканските войни (1912–1913) и в Първата световна война (1915–1918). През 1915 г. е произведен в чин поручик, а демобилизацията през 1918 г. го заварва с чин капитан. Член на Софийското дружество на запасните офицери и на Всебългарския съюз “Отец Паисий”.
На 6 февр. 1940 г. в желанието си да бъде “полезен за издигане на народната ни просвета” и в памет на покойните му синове Петър и Васил Арнаудови (възпитаници на Трета софийска мъжка гимназия “Гладстон”, починали – първият непосредствено след завършване на гимназията, а вторият – като асистент по химия в СУ), дарява на МНП 50 хил. лв. Волята му е с тази сума да се образува фонд “Капитан Ангел Димитров Арнаудов” при Министерството. След капитализация в продължение на 10 години от него следва да се отпускат 2 стипендии. Едната, в размер на 60 % от лихвите, е предназначена за студент по химия в СУ, завършил гимназия в Хасково, Пещера или Трета софийска мъжка гимназия, а другата, в размер на 40 %, е за ученик от Трета софийска мъжка гимназия. Условията, които са поставени пред кандидатите, са: да са родом от Хасково, от родното село на бащата на дарителя – с. Каменица, Пещерска околия, или от София; да произхождат от бедни български семейства, техните родители да членуват в Обществото на кавалерите на ордена “За храброст” или дружествата на запасните офицери, подофицери и на бойците от фронта.
Фондът е учреден със заповед на МНП от 13 февр. 1940 г. и е включен в обединения фонд “Завещатели и дарители”. Предвижда се от началото на учебната 1950/1951 г. да започне издръжката на първите стипендианти. Към 1 ян. 1944 г. капиталът му възлиза на 87 хил. лв., към 1 ян. 1948 г. – на 101 хил. лв. Фондът се закрива през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.

ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 51, л. 1–7; а.е. 216, л. 1–22; оп. 4, а.е. 467, л. 135–137; Роден страж, № 44, 23 апр. 1940; Отечество, № 892, 15 юни 1940. (К. Анчова)

Тагове

Назад