Дарител е НИКОЛА (КОСЬО) МАКСИМОВ (неизв.). Живее в Габрово.
Дълбоко привързан към града и съпричастен към неговите нужди, той завещава на габровци ценни недвижими имоти и пари: къща и парцел в рамките на града; ливада от 2,5 дка в местността Попрашиковите ливади; 2/7 части от къща, ливада и гора, разположени в с. Сирмани, Габровско; ценни книжа и влогове; ценни предмети. Изпълнението на своето завещание Н. Максимов поверява на ефория в състав: кметът на Габрово (председател), мировият съдия, завеждащият държавната болница и лицата Димитър Андрейчев, Никола Конкилев, Добри Калпазанов, Христо Метев, Паскал Паскалев, Гунчо х. Гунчев, Георги Иванчев, Владимир Денев. Желанието на Н. Максимов е със средствата, получени от продажбата на имотите, да се построи и издържа болница. Дарението е в памет на родителите му Максим Григоров и Пена Максимова. Като крайна дата за завършване на строежа определя 1960 или 1970 г. Дарителят предвижда болничното заведение да се даде на Габровския общински съвет.
Ефорията се формира на 23 септ. 1913 г. През същата година тя се снабдява с нотариални актове за собствеността на имотите и се регистрира като юридическо лице. Смъртта и промяната на местожителството на някои от нейните членове налагат попълването ѝ с представители на държавни учреждения в Габрово. В ефорията влизат директорът на Априловската гимназия, околийският началник, началникът на БЗКВ, директорът на Габровския клон на БНБ, средищният директор, архиерейският наместник.
Къщата в Габрово е продадена на общината за 500 хил. лв., а парцелът – на Ловната организация за 150 хил. лв. Ползват се съответно за общински дом, ловен дом и покрит пазар. Поради финансови затруднения Габровската община протака изплащането на имота и през 1938 г. дължи на ефорията 1,083 млн. лв. (с натрупаните върху сумата лихви). Част от ценните предмети са продадени, други са предадени на историческия музей в града. През 1938 г. ефорията разполага с 906 хил. лв. и недвижимите имоти в с. Сирмани. Средствата са недостатъчни, за да се пристъпи към изпълнение на завещанието, и членовете на ефорията се опитват да накарат общината да погаси дълга си.
Други данни за фондацията не са открити.
НазадИзв. ГНБ, № 14, 2 апр. 1938, с. 7. (Р. Стоянова)
