Енциклопедия Дарителството

„МАРИОЛА И СТЕФАН БЕЛЧЕВИ“

„МАРИОЛА И СТЕФАН БЕЛЧЕВИ“

Дарител е СТЕФАН МИНЧЕВ БЕЛЧЕВ (24 окт. 1849 – 28 дек. 1910) – занаятчия, търговец, общественик. Роден в Търново в семейство на занаятчия. Завършва IV клас на тогавашното главно у-ще „Св. Кирил“ в родния си град. Поради липса на средства прекъсва учението си. През 1864 г. заедно със своя баща и брат си Панайот полага основите на дружество за изработване на медни изделия и търговия с бакър, а по-късно става самостоятелен търговец-манифактурист. Успява да натрупа състояние. Активно участва в обществения живот. Народен представител в VI ОНС, член на Русенската търговска камара (1895–1899), помощник-кмет на Търново (1899–1910). Щедър дарител на различни просветни и културни институции в Търново. Благодетелен член на Стопанското у-ще „Трудолюбие“, Мъжката гимназия „Св. Кирил“, ч-ще „Надежда“. Умира в Търново.
С дарените и завещани пари и имоти при МНП са образувани няколко фонда на името на съпругата му Мариола и на негово име.

ФОНД № 1 „МАРИОЛА И СТЕФАН БЕЛЧЕВИ“
(при МНП)

Началният капитал на фонда е 10 хил. зл. лв., дарени приживе от СТ. БЕЛЧЕВ. Лихвите са предназначени за подпомагане издръжката на откритото през 1898 г. от Женското благотворително д-во „Радост“ в Търново Стопанско училище „Трудолюбие“. Фондът се управлява от МНП. Към 30 юни 1930 г. той възлиза на 53 695 лв., към 1 септ. 1933 г. – на 58 174 лв., към 1 ян. 1939 г. – на 63 571 лв., към 1 ян. 1944 г. – на 72 480 лв., а към 1 ян. 1946 г. – на 78 484 лв. Лихвите от него редовно се превеждат за нуждите на училището.

ФОНД № 2 „МАРИОЛА И СТЕФАН БЕЛЧЕВИ“
(при МНП)

Образуван е с дарени от СТ. БЕЛЧЕВ 10 хил. зл.лв. Управлява се от МНП. Лихвите са за безплатните ученически трапезарии при Мъжката и Девическата гимназия в Търново. Към 30 юни 1930 г. фондът разполага с 29 169 лв., към 1 септ. 1933 г. – с 35 586, към 1 ян. 1939 г. – с 38 902 лв., към 1 ян. 1944 г. – с 58 005 лв., към 1 ян. 1946 г. – с 64 369 лв. Годишните лихви, разпределени поравно, се изпращат на двете гимназии за закупуване на продукти за безплатните ученически трапезарии при тях.
Ст. Белчев дарява 2 хил. зл. лв. и на ч-ще „Надежда“ в Търново.

ФОНД № 3 „МАРИОЛА И СТЕФАН БЕЛЧЕВИ“
(при МНП)

В знак на „голямата ми любов към града, в който съм се родил, живял и желая да бъда погребан“, със завещание от 21 юни 1910 г. СТ. БЕЛЧЕВ оставя в полза на Търновската градска община цялото си имущество на предварителна обща стойност около 121 хил. зл. лв. Неговата воля е след смъртта му да се приведат в известност всички ценни книжа, пари и вземания, а недвижимите имоти (къщи и дюкяни) да се продадат на търг. Получената сума, обърната в ценни книжа, да се внесе в БНБ – Софийски клон, и с нея да се образува фонд „Мариола и Стефан Белчеви“ при МНП. „Горещото желание през целия ми живот – пише той – е било да мога със скромните средства, с които разполагам, да бъда полезен на народа си в просветно отношение и да изплатя дълга си към народното училище за полученото ми на младини от същото“. За целта се разпорежда фондът да се остави за капитализиране и след като нарасне на 200 хил. зл. лв., с половината от средствата МНП да построи начално общинско училище в Търново. Другите 100 хил. зл.лв. предписва да останат неприкосновени и лихвите от тях да се изпращат от Министерството на Търновската градска община за поддържане на началните училища. За изпълнители на завещанието определя министъра на просвещението, търновския митрополит и кмета на Търново. На 16 дек. 1910 г., няколко дни преди смъртта си, Ст. Белчев отново потвърждава този свой дарителски акт.
Поради инфлацията и обезценяването на ценните книжа след войните 1912–1918 г., средствата са оставени за натрупване. Към 30 юни 1930 г. достигат 370 929 лв. Междувременно възниква остра необходимост от нова сграда за Първа смесена прогимназия в Търново, тъй като старата е полусрутена и нехигиенична. През пролетта на 1930 г. Градският общински съвет взема решение за строителство. Първоначално се правят постъпки общината да получи заем. След като това се оказва невъзможно, се пристъпва към строителство с наличните средства от фонд „Мариола и Стефан Белчеви“ (които към 1 апр. 1934 г. са 768 461 лв.). МНП дава съгласие, а МС с постановление от 16 апр. 1934 г. одобрява отпускането на 724 138 лв. от фонда. В средата на 30-те години на 20. век зданието на прогимназията, носеща името „Мариола и Стефан Белчеви“, е готово.
След приключване на строежа, макар и значително намалял, фондът продължавала съществува. Към 1 ян. 1937 г. той е 138 423 лв., към 1 ян. 1939 г. – 220 770 лв., към 1 ян. 1944 г. – 384 809 лв., към 1 ян. 1946 г. – 424 594 лв. В съответствие с духа на завещанието, лихвите се изразходват за издръжка на училището.

◊ ◊ ◊

Със заповед на МНП от март 1947 г. трите фонда „Мариола и Стефан Белчеви“ се сливат в един. Той е ликвидиран през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители“ при МНП в държавния бюджет.

◊ ◊ ◊

За културни и просветни цели дарения прави и съпругата на Ст. Белчев – МАРИОЛА БЕЛЧЕВА (12 ноем. 1867, Търново – 28 септ. 1908, Търново). Тя предоставя на ч-ще „Надежда“ 20 хил. зл. лв., на Женското благотворително д-во „Радост“ за Стопанското у-ще „Трудолюбие“ – 2 хил. зл. лв., на безплатните ученически трапезарии при Девическата гимназия „Митрополит Климент“ и Мъжката гимназия „Св. Кирил“ – по 500 зл. лв., за църквите „Св. Никола“ и „Св. Атанас“ и Свещеническото братство „Св. Иван Милостиви“ – по 200 зл.лв.

ДА–В. Търново, ф. 29 к, оп. 1, а.е. 576а, л. 6–9; ЦДА, ф. 177 к, оп. 1, а.е. 601, л. 24; оп. 4, а.е. 239, л. 1–154; а.е. 415, л. 1–30; а.е. 416, л. 1–28; а.е. 417, л. 1–31; Пашев, Г. Златна книга…, 163–165; Добровски, В. Благотворителен фонд „Мариола и Стефан Белчеви“; Общински в. „В. Търново“, № 21, 17 март 1933; Бележити търновци…, 334–335; Стоянова, Р. Благородната традиция на дарителството във Велико Търново (1878–1951). – В: Архив за поселищни проучвания, 1997, № 1–2, 62–64, Дарителството във Великотърновския край. В. Търново, 2000, с. 67, 74–76, 104, 146, 164, 243–244, 267–268. (К. Анчова)

Назад