Дарител е ПЕТЪР С. ПИПЕВ (неизв. – 24 юли 1926). Роден в Търново.
На 21 ян. 1926 г. завещава на МНП 100 хил. лв. за образуване на фонд на негово име. Волята му е в продължение на 5 години сумата да престои в БНБ, за да достигне около 145 хил. лв. Годишната лихва от така нарасналия капитал е предназначена за награда за “най-хубавото съчинение из областта на българската история или за литературно произведение с историческо съдържание из българската история”. За целта в началото на всяка година Министерството трябва да обявява конкурс, а комисия от четирима учени и литератори да излъчи наградения.
Завещанието е предадено в МНП на 27 ян. 1926 г., а на 4 авг. с.г. е подписан актът за неговото приемане.
В изпълнение на условията, поставени от П. С. Пипев, Министерството периодично обявява конкурс и назначава комисии по неговото провеждане, в които привлича изтъкнати историци и литератори. През 1936 г. председател на комисията е проф. Петър Ников, през 1940 г. тя се оглавява от Стефан Попвасилев, тогава началник на Отделението за народна култура и изкуство при МНП. Носители на наградата от фонда последователно стават: Стоян Загорчинов за романа му “Ден последен, ден Господен”, Константин Петканов за “Индже войвода”, Михаил Ковачев за “Драгалевския манастир “Св. Богородица Витошка” и неговите старини”, Димитър Йоцов за “Граф Игнатиев и нашето Освобождение” (по 7 хил. лв. на всеки), д-р Александър Гиргинов (10 хил. лв.), проф. Михаил Арнаудов (15 хил. лв.), Симеон Андреев (16 хил. лв.).
Към 1 ян. 1933 г. фондът разполага със 175 278 лв., към 1 ян. 1939 г. – с 263 165 лв., към 1 ян. 1944 г. – с 343 323 лв., към 1 ян. 1948 г. – с 410 хил. лв.
Фондът преустановява съществуването си през 1948 г., когато се влива в държавния бюджет.
НазадНА–БАН, ф. 143 к, on. 1, а.е. 24, л. 1–9; ЦДА, ф. 177к, оп. 4, а.е. 285, л. 1–36; а.е. 461, л. 43–52. (К. Анчова)