Енциклопедия Дарителството

„ПРОФ. ДИМИТРИЙ ИВАНОВИЧ ИЛОВАЙСКИ“

„ПРОФ. ДИМИТРИЙ ИВАНОВИЧ ИЛОВАЙСКИ“

Дарител е ДИМИТРИЙ ИВАНОВИЧ ИЛОВАЙСКИ (1832–1920) – руски историк, публицист, професор в Московския университет. Автор на основополагащи трудове по история на Русия, както и на учебници за средни училища, претърпели десетки издания. С тях са обучавани и възпитавани много поколения, включително и в България. Проявява жив интерес към българската история и към съдбата на българския народ, ползва се с широка популярност в България.
През 1911 г. д-р Младен Панчев – директор на Трета софийска мъжка гимназия, заминава с група ученици на екскурзия в Русия. В Москва се среща с проф. Д. Иловайски, който изразява желание ДА посети България и ДА прочете реферат върху произхода на Кубратовите българи. На следващата година той пристига в София и пред многобройна публика в СУ изнася своята лекция. След катастрофалната за страната ни Междусъюзническа война (1913) в знак на съчувствие, а и за ДА подпомогне пострадали българи, на 25 окт. 1913 г. изпраща на д-р Мл. Панчев прихода от тиража на един брой на издавания от него в Русия в. „Кремль“ в размер на 704 лв. Поразен от нищетата в Гюмюрджинския край, д-р Мл. Панчев му предлага с парите ДА се основе фонд в помощ на прогимназията в Гюмюрджина и лихвите от него ДА се раздават на учениците, сираци от войната. Проф. Д. Иловайски възприема идеята и изпраща още 348 лв.
Със заповед на МНП от 14 ян. 1914 г. е образуван фонд при прогимназията в Гюмюрджина. Той носи името на проф. Иловайски и е за подпомагане образованието на българчета, останали сираци от Балканските войни (1912–1913). Управлява се от Министерството. Всяка година лихвите следва ДА се предоставят на учителския съвет при прогимназията, който ДА ги разпределя между сирачетата, като се предпочитат деца на загинали участници във войните. Ако няма такива, лихвите се дават на сираци от разорени български селища или на най-добрите ученици българчета. В случай че прогимназията в Гюмюрджина се закрие, МНП има право ДА се разпорежда с фонда, както намери за добре, но той в „никакъв случай не трябва ДА остане при чуждородно учреждение“.
Тъй като Гюмюрджина се оказва извън пределите на България, на прогимназията е изпратена само веднъж сумата от 59 лв. от фонда. Без ДА се променя неговото предназначение, до края на съществуването му лихвата се капитализира. Към 30 юни 1930 г. той възлиза на 3624 лв., към 1 септ. 1933 г. – на 4374 лв., към 1 ян. 1939 г. – на 6357 лв., към 1 ян. 1944 – на 8620 лв., към 1 ян. 1947 г. – на 9727 лв.
Ликвидиран е през 1948 г., когато се влива в държавния бюджет.

ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 166, л. 1–2; а.е. 428, л. 1–23; Пашев, Г. Златна книга…, 517–518; Советская историческая энциклопедия. Т. 5. М., 1964, с. 705.

(К. Анчова)

Назад