Дарител е Стефан Иванов Братованов (вж. “Петко и Христо Ив. Братованови” – фонд).
На 18 апр. 1938 г. дарява на МНП 10 хил. лв. за образуване на фонд на негово име. Приходите са предназначени за настоятелството на църквата “Св. Пророк Илия” в Севлиево. Волята му е фондът да бъде колкото църковен, толкова и училищен и така да продължи възрожденската традиция на ползотворно сътрудничество между църква и училище в името на “милосърдието и широката народна просвета и възпитание”. За целта предлага приходите да се използват от църковното настоятелство за “църковно добротворство” и религиозно-нравствена просвета, както и за подпомагане на “бедни, благочестиви деца и примерни ученици от енорията”, посочени от учителската колегия. Препоръчва повишаването на религиозно-нравствената просвета да се постигне чрез изнасяне на беседи от духовници, учители, общественици и чрез създаване при църквата (със средства на фонда) на библиотека с подходяща литература, която да бъде на разположение на енориашите. А що се отнася до “църковното добротворство” и подпомагането на деца и ученици, то може да има паричен или натурален израз (в дрехи, обувки и др.). За да се осигури редовно нарастване на фонда, приходите от него на всеки две години следва да се капитализират, а на третата – да се отпускат. Това да продължи, докато достигнат до 2 хил. лв. годишно.
Фондът е учреден със заповед на МНП от 4 юли 1938 г. И след основаването му Ст. Братованов не престава да се грижи за него – следи отблизо функционирането му, изпраща книги и парични средства. През дек. 1938 г. удвоява неговия капитал на 20 хил. лв. На 29 юни 1940 г. внася нови 10 хил. лв., на 27 септ. с.г. – още 20 хил. лв., а на 13 февр. 1943 г. – отново 20 хил. лв. Междувременно прави и някои уточнения в схемата на капитализиране, за да осигури ежегодно изплащане на приходите, макар и в непълен размер. Със заповеди от 13 юли и 19 септ. 1940 г. Министерството регламентира настъпилите промени. Статутът на фонда окончателно се оформя с утвърждаването на 29 окт. с.г. от МНП на неговия правилник, изработен от дарителя и приет от църковното настоятелство. Ръководството се възлага на председателя на настоятелството под контрола на Министерството. На съвместно заседание на църковното настоятелство и директорите и главните учители на училищата в града приходите се разпределят на две части: тази, която е за “църковно добротворство” и религиозно-нравствена просвета, се предоставя на разпореждане на църковното настоятелство, а другата, за подпомагане на бедни ученици – на председателя на същото настоятелство и на директорите и главните учители в местните училища.
В частта за подпомагане фондът започва да работи реално през 1940 г., когато са отпуснати помощи в натура на седем деца (на обща стойност 1000 лв.), през 1941 г. – на четири деца (общо за 500 лв.), през 1942 г. – на пет деца (общо за 2 хил. лв.), и т.н. През 1948 г. капиталът му възлиза на 59 500 лв.
Фондът е закрит през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.
К. Анчова
Назад