Енциклопедия Дарителството

„ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ КОНСТАНТИН“

„ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ КОНСТАНТИН“

Дарител е КОНСТАНТИН, митрополит ВРАЧАНСКИ (светско име Константин или Костадин Попдимитров) (17 май 1847 – 4 дек. 1912) – висш духовник, обществен деец. Роден в Калофер. Учи в родния си град при даскал Ботьо Петков и в Класното гръцко училище в Цариград. Завършва Католическата богословска колегия „Св. Атанасий“ в Рим, без ДА промени религията си. След завръщането си от Италия се установява в Карлово и става член на революционния комитет в града. По-късно приема монашество в Русе и е изпратен в Силистра за заместник на Доростоло-Червенския митрополит Григорий. През 1873 г. е въведен в архимандритски сан и поема управлението на Врачанската епархия. На 11 ноем. 1884 г. е ръкоположен за Врачански митрополит. Член на Св. синод (1886–1908) и негов председател от 1905 до 1908 г. Близък сподвижник на Търновския митрополит Климент (Васил Друмев). Участва активно в политическия живот на страната след 1878 г. Умира във Враца.
В завещанието си от 20 февр. 1912 г. митрополит Константин разпорежда ДА бъде продаден парцелът му в София (2511 кв. м) и по-голяма част от средствата ДА бъдат разпределени за просветни и благотворителни цели. По неизяснени причини продажбата се забавя и се извършва ок. 1920 г. От получената сума 15 хил. лв. са предоставени на у-ще „Митрополит Константин“ във Враца. Желанието на дарителя е с тях ДА се учреди фонд, от чиито лихви ДА се купуват книги и дрехи за бедни ученици. Други 16 хил. лв. са предоставени на Врачанското благотворително дружество „Милосърдие“ за издържаната от него безплатна ученическа трапезария. Епархийското свещеническо братство „Св. Цар Константин“ и Православното християнско братство във Враца получават за своите нужди по 15 хил. лв. По-малки суми са предоставени на ученическите трапезарии в Калофер, Оряхово и Плевен. Съгласно с волята на дарителя някои от тези дарения вероятно са оформени като фондове, но данни за тях не са намерени.
От по-горе посочения парцел в София митрополит Константин оставя в наследство 600 кв. м на Св. синод на Българската православна църква. Желанието му е с получената от продажбата на мястото сума ДА бъде учреден фонд, носещ името му. Годишните приходи ДА се използват за издръжката на двама стипендианти в Софийската духовна семинария. Допълнителните изисквания към тях са единият ДА бъде от Врачанската епархия и ДА се избира по указание на митрополията, а другият ДА бъде от родния му гр. Калофер. След завършване на образованието си стипендиантите са задължени ДА приемат духовен сан.
Продажбата на парцела се извършва към 1920 г. за 89 870 лв. Фондът е образуван с този основен капитал на 8 дек. 1920 г. (или на 3 дек. 1921). Управлява се от Св. синод. Част от сумата е внесена на срочен влог в БНБ, а с друга са закупени облигации от БДЗ (1914). Към 1 ян. 1926 г. капиталът възлиза на 103 089 лв., към 1 ян. 1931 г. – 108 162 лв., към 1 ян. 1939 г. – 149 328 лв., към 1 ян. 1945 г. – 172 953 лв.
Първите стипендии са отпуснати ок. 1922 г. Годишните приходи от капитала не достигат за две стипендии, поради което фондът издържа по един студент в Софийската духовна семинария. От учредяването му до 31 дек. 1926 г. общата сума, изразходвана за целта, възлиза на 18 хил. лв. В съответствие с решението на Св. синод за капитализиране на някои фондове с цел повишаване на приходите ИМ, в бюджета не са предвидени средства за стипендии за учебната 1926/1927 г. От следващата 1927/1928 г. фондът редовно дава възможност на младежи ДА получат духовно образование. Сред стипендиантите е Дионисий Стоянов. След 1944 г. от фонда не се отпускат стипендии, въпреки че в бюджета му има предвидени суми за тази цел. През 1945 г. са закупени облигации от Заема на свободата с номинална стойност 110 хил. лв., с което реално се намалява приходът. Към 1 ян. 1949 г. капиталът на фонда е 202 563 лв. и носи годишен приход 6420 лв. Последните данни за фонда са от май 1952 г.

ЦИАИ, ф. 2, oп. 10б, а.е. 164, л. 33–34; НА–БАН, ф. 144 к, оп. 1, а.е. 84, л. 27; ЦДА, ф. 791 к, оп. 1, а.е. 42, л. 280–291; а.е. 43, л. 230; а.е. 45, л. 15; а.е. 47, л. 136; а.е. 55, л. 84, 792; Пашев, Г. Златна книга…, 138–144; Начов, Н. Калофер…, 448–453; ЕБ. T. 3, с. 523. (P. Стоянова)

Назад