Енциклопедия Дарителството

До средата на ХХ в. държавата, институциите и обществото приемат волята на дарителя за свещена

31 мар. ‘16
До средата на ХХ в. държавата, институциите и обществото приемат волята на дарителя за свещена

Независимо от подбудите на дарителя, неговата воля до средата на 20. век е приемана за свещена. Държавата и обществото зачитат личния филантропичен жест, като приживе или посмъртно отдават почит в благодарност или в памет на дарителите. Външните знаци на признателност са израз и на една дълбоко премислена и целенасочена политика от страна на държавата и просветната институция. Търсят се възможности за поощрение на благотворителността като начин за възпитание на подрастващите в дух на хуманизъм, благородство и отговорност. В Правилника за благотворителните фондове от 1918 г. са включени изрични текстове, които регламентират отдаването на почит и уважение към всеки благотворителен жест чрез изработване на художествени портрети на дарителите, уреждане на галерии с ликовете ИМ, издаване на албуми и др.