На фокус
-
-
“СЛАВЧО НИКОЛА Х. СЛАВЧЕВ”
Дарители са Кина и Никола Хаджиславчеви. Кина Хаджиславчева (4 юли 1858 – неизв.) – домакиня. Родена в Бяла Черква. Живее в Търново. Никола Хаджиславчев Паскалев (13 дек. 1853 – 27 апр. 1927) – търговец, земевладелец, фабрикант. Произхожда от известния търговски род на хаджи Славчо хаджи Паскалев. Учи в родния си град и в Роберт колеж в Цариград. От 1872 г. служи в 58. Одески полк. След Освободителната война (1877–1878) завършва първия випуск на Военното училище в София с чин поручик. Служи три години в Шуменския гарнизон. Напуска армията и се заема с търговска дейност. През 1892 г. основава една от първите пивоварни фабрики в България. Участва като запасен офицер в Сръбско-българската (1885) и в Балканските войни (1912–1913). Умира в Търново. К. и Н. Хаджиславчеви са щедри дарители за просветни и културни организации във В. Търново. Те дават 100 хил. лв. на Втора прогимназия "Иларион Макариополски" за образуване на фонд, с чиито лихви да се подпомагат с
-
“СВЕЩЕНИК ДАНАИЛ, ВЕЛИКА И ГАВРАИЛ ПОП ДАНАИЛОВИ” – ФОНД
Основател на фонда е Велика поп Данаилова (1847 – 17 авг. 1935) – домакиня. Родена -
“СОТИР Г. КАЛЕНДЕРОВ МИЛОСЛАВСКИ”
Дарител е Сотир Гюров Календеров Милославски (1860 – 8 юни 1927) – адвокат. Роден в -
“ФЕЛИКС КАНИЦ”
Дарител е Феликс Филип Каниц (2 авг. 1829 – 6 ян. 1904) – пътешественик, изследовател, -
“СВ. ПРЕЧИСТА КИЧЕВСКА” – ФОНДАЦИЯ
Фондацията е основана от Кичевското благотворително братство и Кичевската женска културно-просветна благотворителна дружба в София. През -
“СИРАЦИ ОТ ВОЙНИТЕ 1912–1913 И 1915–1918” – ФОНДАЦИЯ (ФОНД)
По инициатива на княгините Евдокия, принцеса Сакс Кобург Гота (17 ян. 1898, София – 7 -
“ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА” – ФОНД (В ПОЛЗА НА ИНСТИТУТА ЗА СЛЕПИ И ГЛУХОНЕМИ)
В началото на 20. век общественици и политици все по-остро поставят въпроса за подпомагането на -
“СТОЙЧО К. МУШАНОВ И ЙОНА МУШАНОВА”
Дарител е Никола Стойчев Мушанов (12 апр. 1872 – 10 май 1951 ) – юрист, -
“ТОДОР Г. БИЛЕВ”
Дарител е Тодор Г. Билев (25 апр. 1880 – 3 окт. 1936). Роден в Етрополе. -
“ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ”
След бляскавото всенародно честване през 1920 г. на 70 години от рождението на Иван Вазов, през -
“СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ К. СРЕБРЕВ” – ФОНДОВЕ
Дарители са синовете на свещеник Георги К. Сребрев от с. Чешнегир(ово) (дн. Садово), Асеновградско: Тодор -
“ХАДЖИ НЕНЧО ДОНЧЕВ ПАЛАВЕЕВ” – ФОНДАЦИИ
Дарител е хаджи Ненчо Дончев Палавеев (март 1859 – 18 септ. 1936) – търговец, рентиер,
-
-
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “БЛАГОДЕТЕЛ”
Женското благотворително дружество в Ловеч прави своите първи успешни стъпки през Възраждането, но данните за него са противоречиви, защото то често променя своето име, цели, членски състав и прекъсва дейността си. След Освобождението организацията се възстановява, като в избраното ръководно тяло (настоятелството) влизат почти всички учителки от основните и класните училища. През 1888 г. дружеството трайно приема името "Благодетел" с основна задача "уреждане и издръжка на стопанско училище". Според приетите устави (от 1900, 1911, 1923 и др.) членовете се групират в няколко категории. В зависимост от мястото, което заемат, плащания членски внос, даренията и техните заслуги те са действителни, спомагателни и почетни. Приходният бюджет се формира по познатия начин: постъпления от членския внос, от представления, дарения, помощи от централната и местната власт. Енергичните и интелигентни ръководни кадри осъществяват разнообразни инициативи: уреждат библиотека, организират сказки на различни теми, подготвят театрални представления, откриват неделно училище за жени. Едва през 1901 г., с подкрепата на Ловешкото
-
АПРИЛОВСКА ГИМНАЗИЯ
Първото средно училище в България, създадено още в периода на Възраждането. Неговото възникване и развитие -
ПЪРВА СОФИЙСКА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ
Едно от елитните средни девически училища в страната. Гимназията е открита на 18 ноември 1879 г. -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО И ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО “ПОДКРЕПА”
Образувано е на 29 май 1929 г. Стремежът на неговите учредителки е да се обърнат с -
БЪЛГАРСКО ИКОНОМИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО
На 19 март 1895 г. по инициатива на членовете на Промишлено-земеделския съюз в София Димитър Баталов, -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО И ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО “РАДОСТ”
Една от малкото женски благотворителни организации, които водят своето начало от Възраждането и не прекъсват -
БОЛНИЦА – ПАМЕТНИК НА ПАДНАЛИТЕ ЗА РОДИНАТА БЪЛГАРСКИ ЕВРЕИ, СОФИЯ
Построяването на Болницата-паметник е една от най-мащабните благотворителни инициативи на еврейската общност в страната, израз -
СЪЮЗ НА ГИМНАСТИЧЕСКИТЕ ДРУЖЕСТВА “ЮНАК”
Идеята за физическото възпитание и спорта като средство за укрепване на здравето и запазване на -
ДЪРЖАВНА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ “МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ”
Основана е на 1 ноем. 1879 г. на базата на откритото през Възраждането общинско девическо училище. -
ДЪРЖАВНА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ “КНЯЗ БОРИС”
В началото на 40-те години на 19. век будни и патриотично настроени жители на Русе -
ВИСШЕ ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ “ДИМИТЪР А. ЦЕНОВ”, СВИЩОВ
С Наредба закон от 5 септ. 1936 г. в Свищов се създава Висше търговско училище, което -
ЗДРАВЕН ДОМ “БОНКА СТАЙНОВА”, КАЗАНЛЪК
Дарител е Бонка Стайнова (1860, Казанлък – 4 апр. 1948, Казанлък). Произхожда от казанлъшкия род
-
-
“ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,