В началото на 1918 г. Софийският клон на берлинската Дойче банк предоставя на цар Фердинанд І 100 хил. лева. Според изрично отправеното от дарителя (финансовата институция) условие, паричните средства следвало да бъдат употребени за благотворителни цели, но конкретното решение как точно да бъде осъществен замисълът се предоставя на царя. Канцеларията на двореца информира МНП за намерението на монарха да учреди фонд към висшата просветна институция, който да съдейства за повишаване броя на учителските кадри за основните училища и прогимназиите. Целта е по този начин частично да се помогне за решаването на въпроса с недостига на учители в тези училища, а косвено – и да се помогне за подобряване подготовката на българската младеж. По волята на монарха от лихвите на учредения благотворителен фонд се отпускат стипендии не само за обучаваните в специалните класове на педагогическите училища, но и за следващите във висшите педагогически курсове в страната. Фондът е учреден под името "Фердинанд І, цар на
Едно от елитните средни девически училища в страната. Гимназията е открита на 18 ноември 1879 г. и първоначално се нарича Софийска девическа учителска семинария. Началото е изпълнено с обичайните трудности, свързани с намирането на подготвени преподаватели и от материален характер. Занятията започват с два класа и 30 ученички в къщата на Осман Нури паша. На единия етаж се водят учебните занимания, а на другия се помещават спалните на девическия пансион, открит едновременно с гимназията. Голяма част от девойките са държавни стипендиантки. За пръв директор е определен протойерей Тодор С. Митов, а учителите са само 7. Някои от тях преподават по няколко предмета. Сред преподавателите са Мария Шишеджиева, Георги Прошек, Мария Юрданова, Николай Николаев и др. Особена роля в началното развитие на гимназията изиграва Клотилда Цветишич. Хърватка по народност, тя учителства от 1880 до 1884 г., а от началото на 1881 г. е директор на гимназията. В следващите години броят на ученичките и учителите расте прогресивно,
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече