В началото на 1918 г. Софийският клон на берлинската Дойче банк предоставя на цар Фердинанд І 100 хил. лева. Според изрично отправеното от дарителя (финансовата институция) условие, паричните средства следвало да бъдат употребени за благотворителни цели, но конкретното решение как точно да бъде осъществен замисълът се предоставя на царя. Канцеларията на двореца информира МНП за намерението на монарха да учреди фонд към висшата просветна институция, който да съдейства за повишаване броя на учителските кадри за основните училища и прогимназиите. Целта е по този начин частично да се помогне за решаването на въпроса с недостига на учители в тези училища, а косвено – и да се помогне за подобряване подготовката на българската младеж. По волята на монарха от лихвите на учредения благотворителен фонд се отпускат стипендии не само за обучаваните в специалните класове на педагогическите училища, но и за следващите във висшите педагогически курсове в страната. Фондът е учреден под името "Фердинанд І, цар на
Една от малкото женски благотворителни организации, които водят своето начало от Възраждането и не прекъсват организационния си живот след Освобождението. Образува се на 8 септ. 1869 г. Голяма роля при учредяването му изиграва Евгения (Евгени) Д. Кисимова. Родена през 1831 г. в Търново, тя произхожда от семейството на х. Георги Кисимов, богат занаятчия и търговец, участник във Велчовата завера (1835), сестра е на известния общественик Пандели Кисимов. На учредителното събрание в присъствието на 32 жени Кисимова произнася реч относно ползата и нуждата от женско образование. Новата организация се нарича "женска община" и така демонстрира желанието за широко участие и представителство в нея. На 19 окт. 1869 г. е приет първият устав, според който целта на "общината" е да се събере капитал, "на който от прихода да се наредят девическите училища и да се поддържа една достойна учителка". Възприема се организационна структура, различна от тази на женските дружества, възникнали след Освобождението. По устав в "женската
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече