На фокус
-
-
“СТЕФАН УВАЛИЕВ”
Дарител е Стефан (Станчо) Димитров Увалиев (1821 – 23 септ. 1904) – търговец, земевладелец, общественик. Роден в Калофер. Учи в родния си град и в училището на Райно Попович в Карлово. През 1854 г. се преселва в Цариград, където натрупва състояние от търговия. Дейно участва в църковнонационалната борба, а на 27 апр. 1858 г. е избран за член на настоятелството на българската църква "Св. Стефан" в имперската столица. Около 1864–1865 г. се разорява, напуска Цариград и се заселва в Одеса. Тук, със съдействието на богати свои съграждани, се захваща със земеделие и отново натрупва голямо състояние. Активно се включва в живота на сънародниците си в Бесарабия. Член на Одеското българско настоятелство. Отпуска много средства за издаване на българска книжнина, подпомага финансово нуждаещи се политически дейци, предоставя 100 зл. рубли на Браилското книжовно дружество (по-късно БАН). Особено отзивчив е към българите, доброволци в Сръбско-турската война (1876), към влезлите в Българското опълчение през 1877 г. негови
-
“СВЕЩЕНИК МИХАИЛ ЦВ. РАДУЛОВ”
Дарител е Михаил Цветанов Радулов (8 ян. 1831 – 19 май 1917) – свещеник. Роден -
“СОТИР Г. КАЛЕНДЕРОВ МИЛОСЛАВСКИ”
Дарител е Сотир Гюров Календеров Милославски (1860 – 8 юни 1927) – адвокат. Роден в -
“СТОЯН Н. КИСЕЛОВ” – ФОНДОВЕ
Дарител е Стоян Ненов Киселов (11 март 1872 – 20 септ. 1937) – банков чиновник. -
“СТОЮ НЕДЕЛЕВ ШИШКОВ”
Дарител е Стою Неделев Шишков (27 юли 1865 – 26 дек. 1937*) – учител, книжовник. -
“СВЕЩЕНИК ДАНАИЛ, ВЕЛИКА И ГАВРАИЛ ПОП ДАНАИЛОВИ” – ФОНД
Основател на фонда е Велика поп Данаилова (1847 – 17 авг. 1935) – домакиня. Родена -
“ФЕРДИНАНД І, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ”
В началото на 1918 г. Софийският клон на берлинската Дойче банк предоставя на цар Фердинанд І -
“ФОНДАЦИЯ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНО ВЪЗПИТАНИЕ”
Дарител е Елизабет (Елисавета) Кляп Кларк (1867 – 12 дек. 1942) – педагог, положила основите -
“ТОДОР Г. БИЛЕВ”
Дарител е Тодор Г. Билев (25 апр. 1880 – 3 окт. 1936). Роден в Етрополе. -
“СТРАТИЕВ – НАРОДНО РАЗВИТИЕ”*
Дарител е Тодор Стратиев (ок. 1841 – 17 авг. 1890) – сапунджия. Роден в Ловеч. -
“ФЕЛИКС КАНИЦ”
Дарител е Феликс Филип Каниц (2 авг. 1829 – 6 ян. 1904) – пътешественик, изследовател, -
“СИРАЦИ ОТ ВОЙНИТЕ 1912–1913 И 1915–1918” – ФОНДАЦИЯ (ФОНД)
По инициатива на княгините Евдокия, принцеса Сакс Кобург Гота (17 ян. 1898, София – 7
-
-
МЪЖКА ГИМНАЗИЯ “АЛЕКСАНДЪР І”
Пловдивската мъжка гимназия е наследник на съществуващото до Освобождението класно училище. Необходимостта от образовани хора при изграждането на свободното отечество, както и при утвърждаването на българския характер на Южна Румелия, кара правителството на автономната област да се насочи към откриването ѝ (1878). През първата учебна 1878/1879 г. се нарича Мъжко реално училище, а през втората става Областна реална гимназия с три класа. През следващите години се откриват по един клас и през 1882/1883 г. училището става пълна седмокласна гимназия. За директор е назначен Григор Караджов – учител, завършил математика в Прага, общественик и депутат в Първото областно събрание на Източна Румелия. В продължение на 5 години той успява да утвърди авторитета на това учебно заведение. След него на директорския пост се изреждат видни педагози, общественици и културно-просветни дейци – Минко Т. Бракалов, Димитър Агура, Иван Мавров, Георги Разлогов, Серафим Барутчийски и др. Гимназията се намира под върховния надзор на правителството, което
-
ДЪРЖАВНА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ “МАРИЯ ЛУИЗА”
Радетели на културно-просветното развитие на българите, по-заможни търговци и църковно-просветната община във Варна се заемат -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ЗДРАВЕЦ”
Една от най-авторитетните благотворителни организации в града. Образувана е по инициатива на д-р Невена Събева -
СОФИЙСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВОЗА ИЗДРЪЖКА НА УЧЕНИЧЕСКИ ТРАПЕЗАРИИ
Бедност, болести, престъпления и израждането на нацията – това са основните мотиви на дружествата, създадени -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ДОБРИЯТ САМАРЯНИН”
Началото на Благотворителното дружество "Добрият Самарянин" се полага на 15 ноем. 1901 г. Истинското начало обаче -
ДРУЖЕСТВО “ГАБРОВСКА БИБЛИОТЕКА”АПРИЛОВ–ПАЛАУЗОВ”*
Образуването и дейността на дружеството е свързано с историята на две знакови за Габрово институции -
СЪЮЗ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА В БЪЛГАРИЯ
Началото на организацията е свързано с идеите, опита и действията на международното движение за закрила -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МИЛОСЪРДИЕ”
"Градовете на новоосвободените земи бяха пълни с бежанци от различни възрасти и състояния, на които -
СЛАВЯНСКО ДРУЖЕСТВО В БЪЛГАРИЯ
Първото Славянско дружество в България е основано през 1880 г. в София. По инициатива на чиновници, -
СТАРОПИТАЛИЩЕ “ТОНИ И ЛУКА МОСКОВИЧ”, СОФИЯ
Приютът за възрастни хора "Тони и Лука Москович" е дело на Ешкеназкото женско благотворително д-во -
ВОЕННО НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО УЧИЛИЩЕ
Военното на Негово Величество училище е създадено през юли 1878 г. в Пловдив под формата на -
ПЪРВА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ
Водено от стремежа си към просветно и културно развитие на жената, на 1 септ. 1881 г.
-
-
“ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,