На фокус
-
-
“СТОЯН Н. КИСЕЛОВ” – ФОНДОВЕ
Дарител е Стоян Ненов Киселов (11 март 1872 – 20 септ. 1937) – банков чиновник. Роден в Търново, произхожда от заможната и известна търновска фамилия Киселови. Получава основно и средно образование в родния си град и висше финансово и търговско образование – във Виена (1888–1892). Завръща се в България през 1893 г. и отбива военната си служба като доброволец в 17. пехотен Доростолски полк в Русе. От 1894 г. е чиновник към БНБ. В тази институция заема отговорни постове до пенсионирането си (1923) – през 1899 г. е преместен в клона на банката във Видин, след това последователно в Сливен (1907–1908), София, Плевен. По време на Първата световна война (1915–1918) е изпратен да основе банкови клонове в Солун, Одрин и Дедеагач; от 1916 г. е назначен за комендант на Кюстенджа. Активен деец на гимнастическото движение в България, основава и ръководи дружества към него във всички селища, където работи; от 1920 г. е касиер на Съюза
-
“СТОЮ НЕДЕЛЕВ ШИШКОВ”
Дарител е Стою Неделев Шишков (27 юли 1865 – 26 дек. 1937*) – учител, книжовник. -
“СТОЯНКА НИКОЛОВА ИВАНОВА”
Дарители са Никола и Елена Иванови. Никола К. Иванов (1859 – неизв.) – о.з. майор от -
“ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ”
След бляскавото всенародно честване през 1920 г. на 70 години от рождението на Иван Вазов, през -
“СВ. ПРЕЧИСТА КИЧЕВСКА” – ФОНДАЦИЯ
Фондацията е основана от Кичевското благотворително братство и Кичевската женска културно-просветна благотворителна дружба в София. През -
“СВЕЩЕНИК ДАНАИЛ, ВЕЛИКА И ГАВРАИЛ ПОП ДАНАИЛОВИ” – ФОНД
Основател на фонда е Велика поп Данаилова (1847 – 17 авг. 1935) – домакиня. Родена -
“СИРАЦИ ОТ ВОЙНИТЕ 1912–1913 И 1915–1918” – ФОНДАЦИЯ (ФОНД)
По инициатива на княгините Евдокия, принцеса Сакс Кобург Гота (17 ян. 1898, София – 7 -
“ХАДЖИ НЕНЧО ДОНЧЕВ ПАЛАВЕЕВ” – ФОНДАЦИИ
Дарител е хаджи Ненчо Дончев Палавеев (март 1859 – 18 септ. 1936) – търговец, рентиер, -
“СТЕФАН, МИНЧО И ПЕТЪР ПЕШЕВИ”
Дарител е Петър Иванов Пешев (27 юли 1858 – 19 ян. 1931) – държавник, политически -
“СТЕФАН ОБРЕЙКОВ” – ФОНДОВЕ
Дарител е Стефан Обрейков (9 март 1861 – 18 март 1940) – индустриалец и търговец. -
“СЛАВЧО НИКОЛА Х. СЛАВЧЕВ”
Дарители са Кина и Никола Хаджиславчеви. Кина Хаджиславчева (4 юли 1858 – неизв.) – домакиня. Родена -
“СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ К. СРЕБРЕВ” – ФОНДОВЕ
Дарители са синовете на свещеник Георги К. Сребрев от с. Чешнегир(ово) (дн. Садово), Асеновградско: Тодор
-
-
ДОМ ЗА СИРАЦИ “СВ. ПАТРИКИЙ”, СОФИЯ
През пролетта на 1904 г. в София под името "Св. Патрикий" (на името на Св. Патрик, патрон на Ирландия) е открит дом за сираци от Македония и Тракия. Това е единственото сиропиталище, създадено и издържано от чужденец. Дарител е Чарлс Пиърс Де Лейси О’Махони (1850, Дъблин – 1930, Дъблин) – юрист, възпитаник на университетите в Ръгби и Оксфорд, борец за независимостта на Ирландия, парламентарист с листата на Ирландската народна партия, горещ защитник на българската кауза след Букурещкия договор от 1913 г. Отдаден на каузата за независимостта на своето отечество, П. О’Махони взема присърце трагедията на българите след Илинденско-Преображенското въстание (1903). Среща се с екзарх Йосиф І в Цариград, за да сподели намерението си да основе приют за деца сираци от Македония и Тракия. През дек. с.г. по негова инициатива в София се създава Комитет с председател Софийският митрополит Партений и секретар – проф. Иван Георгов. Членове са известните общественици Екатерина Каравелова, проф. Димитър
-
СОФИЙСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВОЗА ИЗДРЪЖКА НА УЧЕНИЧЕСКИ ТРАПЕЗАРИИ
Бедност, болести, престъпления и израждането на нацията – това са основните мотиви на дружествата, създадени -
ВИСШЕ ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ ПРИ ВАРНЕНСКАТА ТЪРГОВСКО-ИНДУСТРИАЛНА КАМАРА
Идеята за откриване на висше търговско училище във Варна и ползата от него се обсъждат -
БЪЛГАРСКО ИКОНОМИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО
На 19 март 1895 г. по инициатива на членовете на Промишлено-земеделския съюз в София Димитър Баталов, -
СТАРОПИТАЛИЩЕ “ВСЕХ СКОРБЯЩИХ РАДОСТЬ”,СОФИЯ
Най-големият и добре уреден старчески дом в страната. Инициативата и дарението, дали възможност да се -
БЪЛГАРСКИ НАРОДЕН МОРСКИ СГОВОР
Българският народен морски сговор (БНМС) е създаден като културно-просветно сдружение и според неговия устав "стои -
ПЪРВА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ
Водено от стремежа си към просветно и културно развитие на жената, на 1 септ. 1881 г. -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ДОБРОДЕТЕЛ”
Една от най-авторитетните и с многопосочни изяви благотворителни организации в Русе. По замисъл и цели -
ДЪРЖАВНА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ “ДОБРИ П. ЧИНТУЛОВ”
Създаването на Сливенската мъжка гимназия бележи важен момент в духовното и политическото развитие на българския -
КОМИТЕТ ЗА ПОСТРОЯВАНЕ НА ПАВИЛИОНИ ЗА ТУБЕРКУЛОЗНИ БОЛНИ ПРИ ПЛОВДИВСКАТА ДЪРЖАВНА БОЛНИЦА
Образува се на 9 февр. 1921 г. в Пловдив с амбицията да подпомогне борбата с туберкулозното -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МИЛОСЪРДИЕ”
Водени от благородни чувства и съчувствие към хора от най-безпомощната възраст, през лятото на 1908 г. -
ЕВРЕЙСКО МИЛОСЪРДНО ДРУЖЕСТВО “КУПАТ ЦЕДАКА И БИКУР ХОЛИМ”
Една от най-успешните и активни еврейски благотворителни организации в страната. На 20 февр. 1905 г. 10
-
-
“ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,