Дарители са Никола и Елена Иванови. Никола К. Иванов (1859 – неизв.) – о.з. майор от конницата, индустриалец. Роден в Търново. През 1879 г. е изпратен в кавалерийското училище в гр. Елисаветград (Русия), което завършва през 1881 г. Завръща се в България и служи в Шуменския гарнизон. За участие в Сръбско-българската война (1885) е награден с орден "За заслуга". След войната служи в Самоков и в София в 1. и 3. конен полк. След преврата срещу княз Александър I (1886) е уволнен заради симпатии към участниците. H. К. Иванов се заема с предприемаческа дейност при строежи на шосета и хотел "Македония". По време на Балканските войни (1912–1913) е мобилизиран и назначен за комендант на Дупница и на Дедеагач (дн. Александруполис, Гърция). Занимава се и със снабдяването на армията. След 16 юни 1913 г. е пленен от гърците и четири месеца е заточен в Навплия. През Първата световна война (1915–1918) е домакин на дивизионна болница
Благотворителността в София има своите традиции още от Възраждането. Трима са най-големите дарители на училищата и църквите в града от тази епоха – Иван Николаевич Денкоглу, Георги Симеонович и Димитър Трайкович. След Освобождението София става столица на България и център на политическия, стопанския и културния живот на страната. Следват години на динамично развитие в икономическо и просветно отношение, съпроводено с бурно демографско нарастване и ускорена урбанизация. Това изправя общинското управление пред множество проблеми в социално, благоустройствено, санитарно и просветно отношение. Направеното до 1912 г. не е много и не излиза извън рамките на традиционната общинска грижа за бедните, разбирана като отпускане на неголеми парични и натурални помощи и на подкрепа за различните благотворителни дружества и техните инициативи. Особено остро започва да се чувства необходимостта от социално ориентирана политика по време на войните (1912–1918), когато към столичното население се присъединяват десетки хиляди бежанци от останалите под чужда власт български земи. Нарасналите потребности водят
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече