В началото на 1918 г. Софийският клон на берлинската Дойче банк предоставя на цар Фердинанд І 100 хил. лева. Според изрично отправеното от дарителя (финансовата институция) условие, паричните средства следвало да бъдат употребени за благотворителни цели, но конкретното решение как точно да бъде осъществен замисълът се предоставя на царя. Канцеларията на двореца информира МНП за намерението на монарха да учреди фонд към висшата просветна институция, който да съдейства за повишаване броя на учителските кадри за основните училища и прогимназиите. Целта е по този начин частично да се помогне за решаването на въпроса с недостига на учители в тези училища, а косвено – и да се помогне за подобряване подготовката на българската младеж. По волята на монарха от лихвите на учредения благотворителен фонд се отпускат стипендии не само за обучаваните в специалните класове на педагогическите училища, но и за следващите във висшите педагогически курсове в страната. Фондът е учреден под името "Фердинанд І, цар на
Дарител е хаджи Мина Пашов (30 ян. 1838 – 18 дек. 1881) – търговец, общественик и просветител. Роден в Йерусалим. Баща му хаджи Янко Иванов Пашов, заможен търговец от Сливен, умира през 1844 г. и майка му Трендафила Пашова поема търговската работа. Мина Пашов завършва първоначалното си образование в Сливен, където учи при Добри Чинтулов. Любознателен и ученолюбив, научава руски и гръцки език. През 1855–1856 г. е секретар на сливенските търговци във Фокшан, Румъния, след което става секретар на абаджийската кантора на съгражданина си Александър (Александрия) Белчев в Яш, Румъния. Там научава румънски и френски, след което отива в Цариград (1857). Работи като пълномощник в известната търговска къща на Никола Бракалов и в кантората на Никола Тъпчилещов. Включва се в борбата за независима българска църква. Сближава се с Драган Цанков, присъединява се към униатското движение и влиза в кръга на поддръжниците на Г. Раковски "Верни приятели", които набират и изпращат младежи за
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече