Енциклопедия Дарителството

На фокус

  • “СЛАВЧО НИКОЛА Х. СЛАВЧЕВ”
  • “СЛАВЧО НИКОЛА Х. СЛАВЧЕВ”

    Дарители са Кина и Никола Хаджиславчеви. Кина Хаджиславчева (4 юли 1858 – неизв.) – домакиня. Родена в Бяла Черква. Живее в Търново. Никола Хаджиславчев Паскалев (13 дек. 1853 – 27 апр. 1927) – търговец, земевладелец, фабрикант. Произхожда от известния търговски род на хаджи Славчо хаджи Паскалев. Учи в родния си град и в Роберт колеж в Цариград. От 1872 г. служи в 58. Одески полк. След Освободителната война (1877–1878) завършва първия випуск на Военното училище в София с чин поручик. Служи три години в Шуменския гарнизон. Напуска армията и се заема с търговска дейност. През 1892 г. основава една от първите пивоварни фабрики в България. Участва като запасен офицер в Сръбско-българската (1885) и в Балканските войни (1912–1913). Умира в Търново. К. и Н. Хаджиславчеви са щедри дарители за просветни и културни организации във В. Търново. Те дават 100 хил. лв. на Втора прогимназия "Иларион Макариополски" за образуване на фонд, с чиито лихви да се подпомагат с

  • БЪЛГАРСКА БОЛНИЦА “ЕВЛОГИЙ ГЕОРГИЕВ” В ЦАРИГРАД
  • БЪЛГАРСКА БОЛНИЦА “ЕВЛОГИЙ ГЕОРГИЕВ” В ЦАРИГРАД

    Още в началото на 19 век столицата на Османската империя Цариград заема важно място в националноосвободителните и възрожденските процеси. Тук се създава Българска църковна община, еснафски сдружения, културно-просветни организации, издават се вестници и списания, става център на Българската екзархия. На страниците на възрожденския печат за първи път се публикуват идеите за осигуряване на здравна помощ на българите и за нуждата от българска болница в столицата на империята. Направен е и неуспешен опит за подкрепа на бедните и болни сънародници, чрез основаване на т.нар. Братско общество. И след Руско-турската война (1877–1878) и създаването на Княжество България Цариград не загубва значението си за българите, особено за онези в Македония и Одринска Тракия, останали в пределите на Османската империя. Наред с Българската екзархия, която запазва своето седалище там и олицетворява духовното единство на нацията, княжеското правителство също е призвано да се грижи за сънародниците ни в империята. Липсата на здравна грижа за това население

  • “ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
  • “ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”

    Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,

Знаете ли, че?

Много социално слаби деца се подпомагат чрез безплатни ученически трапезарии

Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…

Прочети повече