Енциклопедия Дарителството

На фокус

  • “СТРАТИЕВ – НАРОДНО РАЗВИТИЕ”*
  • “СТРАТИЕВ – НАРОДНО РАЗВИТИЕ”*

    Дарител е Тодор Стратиев (ок. 1841 – 17 авг. 1890) – сапунджия. Роден в Ловеч. Остава кръгъл сирак, но на 20 години вече е самостоятелен сапунджия и с труд и постоянство натрупва значително състояние. Образован и културен, той поставя началото на църковния въпрос в Ловеч и на борбата срещу владиката Иларион. Подпомага местния революционен комитет. По време на Руско-турската война (1877–1878) избягва в Свищов. След Освобождението се завръща в Ловеч. Избиран за общински съветник. На 19 юли 1889 г. Т. Стратиев завещава цялото си движимо и недвижимо имущество (къща, няколко дюкяна, сапунджийница, ниви, лозя, ливади, акции, ценни книжа и др.) на стойност ок. 12 хил. зл. лв. на МНП. След смъртта му изпълнителят на завещанието трябва да продаде в тригодишен срок доброволно или чрез публичен търг имотите. След изплащане на всички дългове, останалата сума следва да бъде внесена в банка по сметка на МНП за образуване на фонд "Стратиев – народно развитие". Мотивите

  • БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МИЛОСЪРДИЕ”
  • БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МИЛОСЪРДИЕ”

    "Градовете на новоосвободените земи бяха пълни с бежанци от различни възрасти и състояния, на които младата държава, залисана с по-високи, по-отговорни и по-нетърпящи отлагане задачи, не беше в състояние да обърне достатъчно внимание" – спомня си известният общественик Стилиян Чилингиров и така обяснява причините, провокирали образуването на една от първите благотворителни организации в страната след Освобождението. Дружеството възниква през 1879 г. в София. Пръв негов председател става известната от времето на Възраждането общественичка Ефросина Бонева, а за секретар е избран Тома Васильов. Първоначално организацията се нарича Софийско благотворително дружество. Задачите, които си поставя, са свързани с подпомагането на деца на бедни, пострадали от войната родители, като им дава храна и облекло. Дружест­вото издържа и няколко деца (14–15) от Южна България да учат в столичните училища. Още в самото начало дружествените дейци обмислят откриването на сиропиталище. Според по-късни, неособено достоверни данни, първите деца са прибрани още през 1881 г. В този ранен период от

  • “ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
  • “ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”

    Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,

Знаете ли, че?

Много социално слаби деца се подпомагат чрез безплатни ученически трапезарии

Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…

Прочети повече