Дарител е Петър Иванов Пешев (27 юли 1858 – 19 ян. 1931) – държавник, политически деец, юрист, публицист, действителен член на БКД (БАН). Роден в Севлиево, в будно семейство. Учи в Хаджи Стояновото училище в родния си град. Завършва Богословското училище в манастира "Св. св. Петър и Павел" край Лясковец като стипендиант на епархията. През есента на 1877 г. става учител в Севлиево. С материалната помощ на севлиевските жители и брат си Минчо завършва гимназия в гр. Николаев, Русия (1880) и право в Московския университет (1884). Работи в Министерство на правосъдието (1884–1887) и като адвокат в Севлиево (1887–1899 – с прекъсване). Свързва се трайно с дейците на Либералната партия – крилото на В. Радославов, и се утвърждава като втората фигура в партията. Народен представител в VII, VIII, X – XVIII ОНС. Министър на правосъдието (септ. – дек. 1894, ян. 1899 – ноем. 1900), на просвещението (юли 1913 – юли 1918). През
Предисторията на социалния дом е свързана със съществуването и дейността в Самоков на първия подслон за старци в страната – т.нар. "Шпиталето". Възниква през 1850 г. и грижи за него полага настоятелството на църквата "Св. Николай". Помещава се в сграда в двора на храма. В него се прибират и подслоняват немощни, бедни старци и възрастни хора, християни, провинили се и наказани от съд, съставен от граждани и турския валия. Условията са повече от скромни, а средствата идват главно от подаянията на богомолците в храма. Според секретаря на Съюза "Обществена подкрепа" Д. Бобошевски подобни убежища, представляващи нещо средно между старопиталище и нощен подслон, се създават при църквите и в други градове. Особеното на Самоковското "Шпиталето" е, че продължава да функционира много продължително. Неизвестно кога (вероятно след влизането в сила на Наредбата закон за обществено подпомагане през 1934 г.) издръжката на приюта се поема от общината. Условията продължават да бъдат тежки, тъй като още в
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече