Дарител е Михаил Цветанов Радулов (8 ян. 1831 – 19 май 1917) – свещеник. Роден в с. Голямо Белово, Пазарджишко. Начално образование получава в родното си село. През 1860 г. е ръкоположен за свещеник в Пловдив от митрополит Мелетий. Съратник на Т. Каблешков и Г. Бенковски, с помощта на които образува революционния комитет в с. Голямо Белово. През 1876 г. участва в Панагюрското въстание. Заловен от турците, той е изтезаван в Сараньово (дн. гр. Септември) и хвърлен в Пазарджишкия затвор, откъдето е освободен с обща амнистия. Свещеник Михаил Радулов подарява 1000 лв. на училищното настоятелство в родното си село за образуването на фонд на негово име. Волята му е от лихвите да се купуват учебници за бедни ученици. През 1911 г. МНП изпраща писмо до училищното настоятелство в с. Голямо Белово, в което съобщава, че от дарението на свещеник М. Радулов са закупени 2 облигации от БДЗ (1909). През 1917 г. капиталът на фонда е 3169 лв.,
Една от най-активните женски възрожденски организации, която след Освобождението става еталон за благотворителност и обществена изява. Създава се през 1869 г. в София по инициатива на видната общественичка Йорданка Филаретова (19 март 1843, София – 25 апр. 1915, София) (вж. "Всех скорбящих радость" – фондация). Дъщеря на заможния търговец Никола (х. Коце) Иванов и съпруга на известния учител, книжовник, руски вицеконсул в Египет Сава Филаретов. След смъртта му тя се установява в София (1869 г.) и активно се включва в обществения и културния живот на града. Рано останала вдовица, се отдава на благотворителността. Проявявайки специален интерес към женското движение и девическото образование, тя начертава целите на създадената организация – да се помогне на бедни девойки да получат образование, както и да се създаде неделно училище за по-възрастни жени. В навечерието на Руско-турската война (1877–1878) за кратко време дружеството прекъсва своя организационен живот. Съпричастна към политическите и културните процеси в свободна България, заедно с
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече