Енциклопедия Дарителството

На фокус

  • “СВЕЩЕНИК ДАНАИЛ, ВЕЛИКА И ГАВРАИЛ ПОП ДАНАИЛОВИ” – ФОНД
  • “СВЕЩЕНИК ДАНАИЛ, ВЕЛИКА И ГАВРАИЛ ПОП ДАНАИЛОВИ” – ФОНД

    Основател на фонда е Велика поп Данаилова (1847 – 17 авг. 1935) – домакиня. Родена в с. Истевник, Царевоселска околия, Македония, в семейство на родолюбиви и заможни родители. Омъжва се за Деспот – син на поп Иван от с. Царево село, ръкоположен по-късно за свещеник под името Данаил. След Освобождението на България напускат Царево село и се установяват в Кюстендил. След смъртта на съпруга си и на единствения им син Гавраил, В. поп Данаилова се отдава на благотворителност – помага на бедни, дарява църкви, читалища, сиропиталища, трапезарии и др. Умира в Кюстендил. През 1928 г. внася сумата 50 хил. лв. за образуване на фонд към ч-ще "Братство" в Кюстендил. На 17 окт. 1928 г. читалището приема дарението, провъзгласява покойния дружествен член Гавраил п. Данаилов, както и неговите родители, за благодетелни членове и учредява фонд "Свещеник Данаил, Велика и Гавраил поп Данаилови". Целта на фонда е увековечаване паметта на Гавраил п. Данаилов чрез издръжка на

  • СОФИЙСКА ОБЩИНА
  • СОФИЙСКА ОБЩИНА

    Благотворителността в София има своите традиции още от Възраждането. Трима са най-големите дарители на училищата и църквите в града от тази епоха – Иван Николаевич Денкоглу, Георги Симеонович и Димитър Трайкович. След Освобождението София става столица на България и център на политическия, стопанския и културния живот на страната. Следват години на динамично развитие в икономическо и просветно отношение, съпроводено с бурно демографско нарастване и ускорена урбанизация. Това изправя общинското управление пред множество проблеми в социално, благоустройствено, санитарно и просветно отношение. Направеното до 1912 г. не е много и не излиза извън рамките на традиционната общинска грижа за бед­ните, разбирана като отпускане на неголеми парични и натурални помощи и на подкрепа за различните благотворителни дружества и техните инициативи. Особено остро започва да се чувства необходимостта от социално ориентирана политика по време на войните (1912–1918), когато към столичното население се присъединяват десетки хиляди бежанци от останалите под чужда власт български земи. Нарасналите потребности водят

  • “ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
  • “ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”

    Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,

Знаете ли, че?

Много социално слаби деца се подпомагат чрез безплатни ученически трапезарии

Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…

Прочети повече