В началото на 1918 г. Софийският клон на берлинската Дойче банк предоставя на цар Фердинанд І 100 хил. лева. Според изрично отправеното от дарителя (финансовата институция) условие, паричните средства следвало да бъдат употребени за благотворителни цели, но конкретното решение как точно да бъде осъществен замисълът се предоставя на царя. Канцеларията на двореца информира МНП за намерението на монарха да учреди фонд към висшата просветна институция, който да съдейства за повишаване броя на учителските кадри за основните училища и прогимназиите. Целта е по този начин частично да се помогне за решаването на въпроса с недостига на учители в тези училища, а косвено – и да се помогне за подобряване подготовката на българската младеж. По волята на монарха от лихвите на учредения благотворителен фонд се отпускат стипендии не само за обучаваните в специалните класове на педагогическите училища, но и за следващите във висшите педагогически курсове в страната. Фондът е учреден под името "Фердинанд І, цар на
Образуването и дейността на дружеството е свързано с историята на две знакови за Габрово институции – читалището и библиотеката към Априловската гимназия. През 1840 г. при взаимното училище се създава първата училищна библиотека. Учредители са двамата заслужили благодетели на града Васил Априлов и Николай С. Палаузов, които подчертават, че тя трябва да е "обща" и достъпна за всеки "любородец". Така още със създаването си библиотеката е не просто училищна, а поема функциите на обществена. Фондът ѝ се попълва основно от дарения, най-значимо от които е това на Васил Априлов. След 2 десетилетия, през 1861 г., в килията на църквата "Св. Троица" се основава Габровското читалище, а пръв председател става Иван Хр. Манафов. В него е пренесена и подредена личната библиотека на В. Априлов и така се поставя началото на читалищната библиотека. За кратко време новата институция се превръща в духовен център на града, който обединява интелигенцията и занаятчийството. По ред причини читалищната дейност
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече