На фокус
-
-
“ФЕЛИКС КАНИЦ”
Дарител е Феликс Филип Каниц (2 авг. 1829 – 6 ян. 1904) – пътешественик, изследовател, археолог, географ, етнограф и художник. Роден в Будапеща. Умира във Виена. Унгарски кралски съветник, чуждестранен и почетен член на БКД (1884). Ф. Каниц е личност с изключително значение за опознаването на българските земи в годините непосредствено преди Освобождението на България. През 1848 г. завършва Висшето художествено училище в Будапеща и едва 14-годишен е "гравьор практикант" в литографския институт на Винце Грим, Будапеща, а по-късно и на Едвар Зингер във Виена. В продължение на 8 години непрекъснато трупа познания по история на изкуствата в елитните училища на Виена, Нюрнберг, Дрезден и Мюнхен. Става кореспондент и художествен редактор на излизащото в Лайпциг илюстровано списание "Илюстрирте цайтунг". Като такъв през 1858 г. Ф. Каниц е изпратен в Босна, Херцеговина, Черна гора и Далмация, за да отрази започналите размирици на Балканите. За пръв път на българска земя той стъпва на 11 юли
-
“СВЕЩЕНИК МИХАИЛ ЦВ. РАДУЛОВ”
Дарител е Михаил Цветанов Радулов (8 ян. 1831 – 19 май 1917) – свещеник. Роден -
“СИРАЦИ ОТ ВОЙНИТЕ 1912–1913 И 1915–1918” – ФОНДАЦИЯ (ФОНД)
По инициатива на княгините Евдокия, принцеса Сакс Кобург Гота (17 ян. 1898, София – 7 -
“СОТИР Г. КАЛЕНДЕРОВ МИЛОСЛАВСКИ”
Дарител е Сотир Гюров Календеров Милославски (1860 – 8 юни 1927) – адвокат. Роден в -
“СТРАТИЕВ – НАРОДНО РАЗВИТИЕ”*
Дарител е Тодор Стратиев (ок. 1841 – 17 авг. 1890) – сапунджия. Роден в Ловеч. -
“СЛАВЧО НИКОЛА Х. СЛАВЧЕВ”
Дарители са Кина и Никола Хаджиславчеви. Кина Хаджиславчева (4 юли 1858 – неизв.) – домакиня. Родена -
“ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ”
След бляскавото всенародно честване през 1920 г. на 70 години от рождението на Иван Вазов, през -
“ТОДОР Г. БИЛЕВ”
Дарител е Тодор Г. Билев (25 апр. 1880 – 3 окт. 1936). Роден в Етрополе. -
“СТОЯНКА НИКОЛОВА ИВАНОВА”
Дарители са Никола и Елена Иванови. Никола К. Иванов (1859 – неизв.) – о.з. майор от -
“ФОНДАЦИЯ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНО ВЪЗПИТАНИЕ”
Дарител е Елизабет (Елисавета) Кляп Кларк (1867 – 12 дек. 1942) – педагог, положила основите -
“СВ. ПРЕЧИСТА КИЧЕВСКА” – ФОНДАЦИЯ
Фондацията е основана от Кичевското благотворително братство и Кичевската женска културно-просветна благотворителна дружба в София. През -
“СТЕФАН, МИНЧО И ПЕТЪР ПЕШЕВИ”
Дарител е Петър Иванов Пешев (27 юли 1858 – 19 ян. 1931) – държавник, политически
-
-
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
На 1 окт. 1888 г. "без всякакъв шум, почти скрито от обществото" отваря врати първото българско висше учебно заведение. В новопостроената сграда на Първа мъжка гимназия в София е открит Висш педагогически курс, който да "дава висше образование и да подготвя учители за средните училища". Само няколко месеца по-късно той е преобразуван във Висше училище. За пръв ректор е избран Александър Теодоров-Балан, възпитаник на университетите в Прага и Лайпциг и доктор на Пражкия университет. Началото наистина е скромно. Занятията започват с четирима редовни и трима извънредни преподаватели, всичките със солидно образование, получено в големите университетски центрове в Европа и Русия, а студентите са 43-ма, само мъже. От предвидените отделения "по разни специални научни клонове" функционира единствено Историко-филологическо отделение с три основни направления: история, славянска филология и философия с педагогика. Но още през следващата учебна година е открито Физико-математическо отделение, а през 1892 г. и Юридическо отделение. От 1894 г. отделенията са вече факултети. Междувременно
-
МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА
Министерството на войната е едно от първите шест министерства, създадени след Освобождението на България 1878 г. -
ХРАМ “ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”, ПЕТРИЧ
Една от най-старите форми на дарителство в България, чиито корени са още през Средновековието, е -
БЪЛГАРСКО ИКОНОМИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО
На 19 март 1895 г. по инициатива на членовете на Промишлено-земеделския съюз в София Димитър Баталов, -
СОФИЙСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВОЗА ИЗДРЪЖКА НА УЧЕНИЧЕСКИ ТРАПЕЗАРИИ
Бедност, болести, престъпления и израждането на нацията – това са основните мотиви на дружествата, създадени -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ДОБРОДЕТЕЛ”
Една от най-авторитетните и с многопосочни изяви благотворителни организации в Русе. По замисъл и цели -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МАЙЧИНА ГРИЖА”
Най-активната благотворителна организация в Габрово. Създадена е на 6 авг. 1869 г. по инициатива на будни -
ДЪРЖАВНА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ “ДОБРИ П. ЧИНТУЛОВ”
Създаването на Сливенската мъжка гимназия бележи важен момент в духовното и политическото развитие на българския -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ПОСТОЯНСТВО”
Началото на организацията е поставено на 30 май 1895 г. Учредителите са 40 дами, произхождащи от -
АПРИЛОВСКА ГИМНАЗИЯ
Първото средно училище в България, създадено още в периода на Възраждането. Неговото възникване и развитие -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МИЛОСЪРДИЕ”
"Градовете на новоосвободените земи бяха пълни с бежанци от различни възрасти и състояния, на които -
ВИСШЕ ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ “ДИМИТЪР А. ЦЕНОВ”, СВИЩОВ
С Наредба закон от 5 септ. 1936 г. в Свищов се създава Висше търговско училище, което
-
-
“ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,