Дарител е Михаил Цветанов Радулов (8 ян. 1831 – 19 май 1917) – свещеник. Роден в с. Голямо Белово, Пазарджишко. Начално образование получава в родното си село. През 1860 г. е ръкоположен за свещеник в Пловдив от митрополит Мелетий. Съратник на Т. Каблешков и Г. Бенковски, с помощта на които образува революционния комитет в с. Голямо Белово. През 1876 г. участва в Панагюрското въстание. Заловен от турците, той е изтезаван в Сараньово (дн. гр. Септември) и хвърлен в Пазарджишкия затвор, откъдето е освободен с обща амнистия. Свещеник Михаил Радулов подарява 1000 лв. на училищното настоятелство в родното си село за образуването на фонд на негово име. Волята му е от лихвите да се купуват учебници за бедни ученици. През 1911 г. МНП изпраща писмо до училищното настоятелство в с. Голямо Белово, в което съобщава, че от дарението на свещеник М. Радулов са закупени 2 облигации от БДЗ (1909). През 1917 г. капиталът на фонда е 3169 лв.,
Основана е на 1 ноем. 1879 г. на базата на откритото през Възраждането общинско девическо училище. Като признание за заслугите на Търновския митрополит Климент за развитието на учебното заведение през май 1902 г. приема неговото име. Гимназията е държавна и промените в нейния статут следват развитието на образователното законодателство в страната. Първоначално е с 5 класа, но постепенно спечелва авторитет и през учебната 1901/1902 г. вече има 7 класа с два отдела – педагогически и общообразователен. Възпитаничките ѝ се увеличават и през 1909/1910 г. от нея се отделят прогимназиалните класове. В следващите години се обособяват реален и полукласически отдел. За кратко учебното заведение е слято с Мъжката гимназия "Св. Кирил" (1934–1936). Преподавателки в Девическата гимназия са изявени педагози и общественици като Зоя Ставрева, Вела Благоева и др. Създават се ученически дружества и организации. Учебното заведение се помещава в хубава сграда в центъра на града, която е построена през 1895–1897 г. През 30-те години на 20. век
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече