Дарител е Стефан (Станчо) Димитров Увалиев (1821 – 23 септ. 1904) – търговец, земевладелец, общественик. Роден в Калофер. Учи в родния си град и в училището на Райно Попович в Карлово. През 1854 г. се преселва в Цариград, където натрупва състояние от търговия. Дейно участва в църковнонационалната борба, а на 27 апр. 1858 г. е избран за член на настоятелството на българската църква "Св. Стефан" в имперската столица. Около 1864–1865 г. се разорява, напуска Цариград и се заселва в Одеса. Тук, със съдействието на богати свои съграждани, се захваща със земеделие и отново натрупва голямо състояние. Активно се включва в живота на сънародниците си в Бесарабия. Член на Одеското българско настоятелство. Отпуска много средства за издаване на българска книжнина, подпомага финансово нуждаещи се политически дейци, предоставя 100 зл. рубли на Браилското книжовно дружество (по-късно БАН). Особено отзивчив е към българите, доброволци в Сръбско-турската война (1876), към влезлите в Българското опълчение през 1877 г. негови
"Градовете на новоосвободените земи бяха пълни с бежанци от различни възрасти и състояния, на които младата държава, залисана с по-високи, по-отговорни и по-нетърпящи отлагане задачи, не беше в състояние да обърне достатъчно внимание" – спомня си известният общественик Стилиян Чилингиров и така обяснява причините, провокирали образуването на една от първите благотворителни организации в страната след Освобождението. Дружеството възниква през 1879 г. в София. Пръв негов председател става известната от времето на Възраждането общественичка Ефросина Бонева, а за секретар е избран Тома Васильов. Първоначално организацията се нарича Софийско благотворително дружество. Задачите, които си поставя, са свързани с подпомагането на деца на бедни, пострадали от войната родители, като им дава храна и облекло. Дружеството издържа и няколко деца (14–15) от Южна България да учат в столичните училища. Още в самото начало дружествените дейци обмислят откриването на сиропиталище. Според по-късни, неособено достоверни данни, първите деца са прибрани още през 1881 г. В този ранен период от
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече