Дарител е Феликс Филип Каниц (2 авг. 1829 – 6 ян. 1904) – пътешественик, изследовател, археолог, географ, етнограф и художник. Роден в Будапеща. Умира във Виена. Унгарски кралски съветник, чуждестранен и почетен член на БКД (1884). Ф. Каниц е личност с изключително значение за опознаването на българските земи в годините непосредствено преди Освобождението на България. През 1848 г. завършва Висшето художествено училище в Будапеща и едва 14-годишен е "гравьор практикант" в литографския институт на Винце Грим, Будапеща, а по-късно и на Едвар Зингер във Виена. В продължение на 8 години непрекъснато трупа познания по история на изкуствата в елитните училища на Виена, Нюрнберг, Дрезден и Мюнхен. Става кореспондент и художествен редактор на излизащото в Лайпциг илюстровано списание "Илюстрирте цайтунг". Като такъв през 1858 г. Ф. Каниц е изпратен в Босна, Херцеговина, Черна гора и Далмация, за да отрази започналите размирици на Балканите. За пръв път на българска земя той стъпва на 11 юли
На 1 окт. 1888 г. "без всякакъв шум, почти скрито от обществото" отваря врати първото българско висше учебно заведение. В новопостроената сграда на Първа мъжка гимназия в София е открит Висш педагогически курс, който да "дава висше образование и да подготвя учители за средните училища". Само няколко месеца по-късно той е преобразуван във Висше училище. За пръв ректор е избран Александър Теодоров-Балан, възпитаник на университетите в Прага и Лайпциг и доктор на Пражкия университет. Началото наистина е скромно. Занятията започват с четирима редовни и трима извънредни преподаватели, всичките със солидно образование, получено в големите университетски центрове в Европа и Русия, а студентите са 43-ма, само мъже. От предвидените отделения "по разни специални научни клонове" функционира единствено Историко-филологическо отделение с три основни направления: история, славянска филология и философия с педагогика. Но още през следващата учебна година е открито Физико-математическо отделение, а през 1892 г. и Юридическо отделение. От 1894 г. отделенията са вече факултети. Междувременно
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече