На фокус
-
-
“СТОЯНКА НИКОЛОВА ИВАНОВА”
Дарители са Никола и Елена Иванови. Никола К. Иванов (1859 – неизв.) – о.з. майор от конницата, индустриалец. Роден в Търново. През 1879 г. е изпратен в кавалерийското училище в гр. Елисаветград (Русия), което завършва през 1881 г. Завръща се в България и служи в Шуменския гарнизон. За участие в Сръбско-българската война (1885) е награден с орден "За заслуга". След войната служи в Самоков и в София в 1. и 3. конен полк. След преврата срещу княз Александър I (1886) е уволнен заради симпатии към участниците. H. К. Иванов се заема с предприемаческа дейност при строежи на шосета и хотел "Македония". По време на Балканските войни (1912–1913) е мобилизиран и назначен за комендант на Дупница и на Дедеагач (дн. Александруполис, Гърция). Занимава се и със снабдяването на армията. След 16 юни 1913 г. е пленен от гърците и четири месеца е заточен в Навплия. През Първата световна война (1915–1918) е домакин на дивизионна болница
-
“СТОЮ НЕДЕЛЕВ ШИШКОВ”
Дарител е Стою Неделев Шишков (27 юли 1865 – 26 дек. 1937*) – учител, книжовник. -
“СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ К. СРЕБРЕВ” – ФОНДОВЕ
Дарители са синовете на свещеник Георги К. Сребрев от с. Чешнегир(ово) (дн. Садово), Асеновградско: Тодор -
“СТЕФАН УВАЛИЕВ”
Дарител е Стефан (Станчо) Димитров Увалиев (1821 – 23 септ. 1904) – търговец, земевладелец, общественик. -
“СТЕФАН ОБРЕЙКОВ” – ФОНДОВЕ
Дарител е Стефан Обрейков (9 март 1861 – 18 март 1940) – индустриалец и търговец. -
“ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА” – ФОНД (В ПОЛЗА НА ИНСТИТУТА ЗА СЛЕПИ И ГЛУХОНЕМИ)
В началото на 20. век общественици и политици все по-остро поставят въпроса за подпомагането на -
“СОТИР Г. КАЛЕНДЕРОВ МИЛОСЛАВСКИ”
Дарител е Сотир Гюров Календеров Милославски (1860 – 8 юни 1927) – адвокат. Роден в -
“ФОНДАЦИЯ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНО ВЪЗПИТАНИЕ”
Дарител е Елизабет (Елисавета) Кляп Кларк (1867 – 12 дек. 1942) – педагог, положила основите -
“СЛАВЧО НИКОЛА Х. СЛАВЧЕВ”
Дарители са Кина и Никола Хаджиславчеви. Кина Хаджиславчева (4 юли 1858 – неизв.) – домакиня. Родена -
“ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ”
След бляскавото всенародно честване през 1920 г. на 70 години от рождението на Иван Вазов, през -
“ТОДОР Г. БИЛЕВ”
Дарител е Тодор Г. Билев (25 апр. 1880 – 3 окт. 1936). Роден в Етрополе. -
“СТОЯН Н. КИСЕЛОВ” – ФОНДОВЕ
Дарител е Стоян Ненов Киселов (11 март 1872 – 20 септ. 1937) – банков чиновник.
-
-
ДЪРЖАВНА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ “БАБА ТОНКА”
За начало на светското девическо образование в Русе се приема 1864 г., когато се създава самостоятелно училище, настанено в собствена сграда. Намира се под егидата на Русенската народна църковна община и на Епархиалния съвет на Доростоло-Червенската митрополия. До 1877 г. то претърпява редица структурни промени, но учителите стриктно се придържат към вижданията обучението да се води на български език, да се изучават светски дисциплини с по-голяма практическа подготовка на девойките, да се преподава по взаимната метода, а малко по-късно и по звучния метод. По време на Руско-турската война (1877–1878) Девическото училище прекъсва занятията си и ги възстановява през учебната 1880/1881 г., като се откриват първите два класа. Преподавателският екип използва своя натрупан опит, но се подчинява и на приетите от МНП устави и закони. Съобразявайки се с тях, през 1889 г. се открива пети, а през 1891 г. – шести клас. През учебната 1894/1895 г. министърът на просвещението обявява училището за пълна девическа гимназия с 425 ученички
-
БОЛНИЦА – ПАМЕТНИК НА ПАДНАЛИТЕ ЗА РОДИНАТА БЪЛГАРСКИ ЕВРЕИ, СОФИЯ
Построяването на Болницата-паметник е една от най-мащабните благотворителни инициативи на еврейската общност в страната, израз -
ЖЕНСКО ДРУЖЕСТВО ЗА ЛЕТНИ УЧЕНИЧЕСКИ КОЛОНИИ “ЗДРАВЕЦ”
Учредяването и началните стъпки на организацията са свързани с идеите и делото на проф. Иван -
ЖЕНСКО ДРУЖЕСТВО “РОДОЛЮБИЕ”
На 25 март 1872 г. по покана на учителката Анастасия Димитраки Константинова в дома на Марийка -
ДЪРЖАВНА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ “МАРИЯ ЛУИЗА”
Радетели на културно-просветното развитие на българите, по-заможни търговци и църковно-просветната община във Варна се заемат -
СТАРЧЕСКИ ДОМ “КОНСТАНТИН Х. КАЛЧОВ”, ПЛОВДИВ
Тежките травми, преживени след Балканските войни (1912–1913), и включването (1915) на България в Първата световна -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МАЙКА”
Една от най-активните женски възрожденски организации, която след Освобождението става еталон за благотворителност и обществена -
СТАРОПИТАЛИЩЕ “СЕМЕЙСТВО ЙОНИЦА НИКОЛОВ”, ВИДИН
Дарители са Йоница Николов (12 окт. 1862, с. Капитановци, Видинско – 1937, Видин) – търговец, -
СОФИЙСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВОЗА ИЗДРЪЖКА НА УЧЕНИЧЕСКИ ТРАПЕЗАРИИ
Бедност, болести, престъпления и израждането на нацията – това са основните мотиви на дружествата, създадени -
ПЪРВА СОФИЙСКА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ
Едно от елитните средни девически училища в страната. Гимназията е открита на 18 ноември 1879 г. -
ХРАМ “ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”, ПЕТРИЧ
Една от най-старите форми на дарителство в България, чиито корени са още през Средновековието, е -
ЕВРЕЙСКО МИЛОСЪРДНО ДРУЖЕСТВО “КУПАТ ЦЕДАКА И БИКУР ХОЛИМ”
Една от най-успешните и активни еврейски благотворителни организации в страната. На 20 февр. 1905 г. 10
-
-
“ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,