Дарител е Тодор Стратиев (ок. 1841 – 17 авг. 1890) – сапунджия. Роден в Ловеч. Остава кръгъл сирак, но на 20 години вече е самостоятелен сапунджия и с труд и постоянство натрупва значително състояние. Образован и културен, той поставя началото на църковния въпрос в Ловеч и на борбата срещу владиката Иларион. Подпомага местния революционен комитет. По време на Руско-турската война (1877–1878) избягва в Свищов. След Освобождението се завръща в Ловеч. Избиран за общински съветник. На 19 юли 1889 г. Т. Стратиев завещава цялото си движимо и недвижимо имущество (къща, няколко дюкяна, сапунджийница, ниви, лозя, ливади, акции, ценни книжа и др.) на стойност ок. 12 хил. зл. лв. на МНП. След смъртта му изпълнителят на завещанието трябва да продаде в тригодишен срок доброволно или чрез публичен търг имотите. След изплащане на всички дългове, останалата сума следва да бъде внесена в банка по сметка на МНП за образуване на фонд "Стратиев – народно развитие". Мотивите
Министерството на войната е едно от първите шест министерства, създадени след Освобождението на България 1878 г. Основано е в съответствие с чл. 161 от Търновската конституция с указ на държавния глава княз Александър І на 17 юли 1879 г. Съгласно нормативния акт, създадена като Военно министерство, институцията се състои от четири отделения (Строево, Инспекторско, Хозяйствено (Домакинско) и Военносъдебно) и три управления (Артилерийско, Морско и Инженерно). На 17 дек. с.г. е утвърдено и Привременно положение за българската войска, с което са регламентирани всички въпроси, свързани с управлението, състава, структурата, въоръжението, обмундированието, военната повинност и службата в българската армия. Съгласно Търновската конституция монархът е "върховен началник" на всички въоръжени сили в страната в мирно и във военно време. Министерството се ръководи от министър на войната, който е член на МС и осъществява изпълнителната власт по военното управление на княжеството под надзора и ръководството на княза. Първият военен министър е руският генерал-майор (по-късно генерал-лейтенант) Пьотр Дмитриевич
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече