Дарители са Кина и Никола Хаджиславчеви. Кина Хаджиславчева (4 юли 1858 – неизв.) – домакиня. Родена в Бяла Черква. Живее в Търново. Никола Хаджиславчев Паскалев (13 дек. 1853 – 27 апр. 1927) – търговец, земевладелец, фабрикант. Произхожда от известния търговски род на хаджи Славчо хаджи Паскалев. Учи в родния си град и в Роберт колеж в Цариград. От 1872 г. служи в 58. Одески полк. След Освободителната война (1877–1878) завършва първия випуск на Военното училище в София с чин поручик. Служи три години в Шуменския гарнизон. Напуска армията и се заема с търговска дейност. През 1892 г. основава една от първите пивоварни фабрики в България. Участва като запасен офицер в Сръбско-българската (1885) и в Балканските войни (1912–1913). Умира в Търново. К. и Н. Хаджиславчеви са щедри дарители за просветни и културни организации във В. Търново. Те дават 100 хил. лв. на Втора прогимназия "Иларион Макариополски" за образуване на фонд, с чиито лихви да се подпомагат с
За начало на светското девическо образование в Русе се приема 1864 г., когато се създава самостоятелно училище, настанено в собствена сграда. Намира се под егидата на Русенската народна църковна община и на Епархиалния съвет на Доростоло-Червенската митрополия. До 1877 г. то претърпява редица структурни промени, но учителите стриктно се придържат към вижданията обучението да се води на български език, да се изучават светски дисциплини с по-голяма практическа подготовка на девойките, да се преподава по взаимната метода, а малко по-късно и по звучния метод. По време на Руско-турската война (1877–1878) Девическото училище прекъсва занятията си и ги възстановява през учебната 1880/1881 г., като се откриват първите два класа. Преподавателският екип използва своя натрупан опит, но се подчинява и на приетите от МНП устави и закони. Съобразявайки се с тях, през 1889 г. се открива пети, а през 1891 г. – шести клас. През учебната 1894/1895 г. министърът на просвещението обявява училището за пълна девическа гимназия с 425 ученички
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече