По инициатива на княгините Евдокия, принцеса Сакс Кобург Гота (17 ян. 1898, София – 7 окт. 1985, замък Фридрехсхафен), и Надежда, херцогиня Вюртембергска (30 ян. 1899, София – 15 февр. 1958, Щутгарт) и с царски указ от 15 септ. 1913 г. се основава "Фонд за сираци от последната освободителна война 1912–1913 г.". На 14 ноем. 1914 г. се утвърждава правилник, според който основният капитал се формира от доброволни дарения, събрани от княгините, от ежегодни помощи от държавата и общините, дарения от учреждения, дружества, личности и други постъпления. Със закон управлението на фонда се възлага на Централен комитет (ЦК) начело с министър-председателя и членове: министърът на вътрешните работи, двама души от двореца, директорът на народното здраве, директорът на БЗБ, софийският окръжен управител, софийският кмет, един свободнопрактикуващ лекар и един юрисконсулт. ЦК има за задача да създаде комитети в околийските градове, да ръководи тяхната дейност, да одобрява бюджета им, а при нужда да отпуска допълнителни
Началото на организацията е поставено на 30 май 1895 г. Учредителите са 40 дами, произхождащи от богати и известни пловдивски родове. Между тях са Олга д-р Янкулова, Рада Гешова, Стефана Папазова, Ана Пулиева и др. В следващите години особено активни членове на дружеството са Ганка Ст. Калчова, Зоя Иванова и др. Разбирането, което те усвояват, е, че "икономическата независимост е гаранция за лично благоденствие", "че чрез просвета и по-специална подготовка се крепи човешкото достойнство на момичето". Задачата си тези жени виждат в откриването на девическо стопанско училище. През 1895 г. се изработва устав на организацията, събират се средства, откриват се неделни курсове, където девойките се учат на "четмо, писмо и смятане". На 1 окт. 1896 г. дружеството открива и стопанско училище, което е едно от първите и най-успешни подобни учебни заведения в страната. Първоначално курсът на обучение е по шев и кройка и е едногодишен. Начело застава учителката Олга Негалчева (Станчева) – възпитаничка на
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече