На фокус
-
-
“ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ”
След бляскавото всенародно честване през 1920 г. на 70 години от рождението на Иван Вазов, през 1921 г. правителството на Александър Стамболийски подобаващо отбелязва и 30-годишната литературна и творческа дейност на поета на българското село Цанко Церковски (28 окт. 1869 – 2 май 1926) – един от основоположниците и ръководителите на БЗНС, министър и дългогодишен народен представител. Роден в Бяла черква. Умира в София. "Ценейки заслугите му за отечествената култура и литература", на 15 септ. 1921 г. ХІХ ОНС приема решение за национално дарение за твореца в размер на 80 хил. лв. Много държавни и обществени учреждения и граждани също дават материален израз на своята почит. Печатът съобщава за едно от най-щедрите дарения от 100 хил. лв. на добре познатия едър търговец и филантроп Димитър Кудоглу. Сумата нараства и от продажбата на издадените от МНП в чест на юбиляря книги "Прослава на Цанко Церковски" и "Юбилеен сборник на Цанко Церковски", както и от повсеместно организираните вечеринки,
-
“СТОЯНКА НИКОЛОВА ИВАНОВА”
Дарители са Никола и Елена Иванови. Никола К. Иванов (1859 – неизв.) – о.з. майор от -
“СВЕЩЕНИК ДАНАИЛ, ВЕЛИКА И ГАВРАИЛ ПОП ДАНАИЛОВИ” – ФОНД
Основател на фонда е Велика поп Данаилова (1847 – 17 авг. 1935) – домакиня. Родена -
“СИРАЦИ ОТ ВОЙНИТЕ 1912–1913 И 1915–1918” – ФОНДАЦИЯ (ФОНД)
По инициатива на княгините Евдокия, принцеса Сакс Кобург Гота (17 ян. 1898, София – 7 -
“ФЕРДИНАНД І, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ”
В началото на 1918 г. Софийският клон на берлинската Дойче банк предоставя на цар Фердинанд І -
“ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА” – ФОНД (В ПОЛЗА НА ИНСТИТУТА ЗА СЛЕПИ И ГЛУХОНЕМИ)
В началото на 20. век общественици и политици все по-остро поставят въпроса за подпомагането на -
“ФОНДАЦИЯ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНО ВЪЗПИТАНИЕ”
Дарител е Елизабет (Елисавета) Кляп Кларк (1867 – 12 дек. 1942) – педагог, положила основите -
“ХАДЖИ НЕНЧО ДОНЧЕВ ПАЛАВЕЕВ” – ФОНДАЦИИ
Дарител е хаджи Ненчо Дончев Палавеев (март 1859 – 18 септ. 1936) – търговец, рентиер, -
“СТЕФАН, МИНЧО И ПЕТЪР ПЕШЕВИ”
Дарител е Петър Иванов Пешев (27 юли 1858 – 19 ян. 1931) – държавник, политически -
“ТОДОР Г. БИЛЕВ”
Дарител е Тодор Г. Билев (25 апр. 1880 – 3 окт. 1936). Роден в Етрополе. -
“СТРАТИЕВ – НАРОДНО РАЗВИТИЕ”*
Дарител е Тодор Стратиев (ок. 1841 – 17 авг. 1890) – сапунджия. Роден в Ловеч. -
“СВЕЩЕНИК МИХАИЛ ЦВ. РАДУЛОВ”
Дарител е Михаил Цветанов Радулов (8 ян. 1831 – 19 май 1917) – свещеник. Роден
-
-
ЖЕНСКО ДРУЖЕСТВО “РОДОЛЮБИЕ”
На 25 март 1872 г. по покана на учителката Анастасия Димитраки Константинова в дома на Марийка Начкова се събират 15 видни жителки на Шумен – учителки, съпруги или дъщери на търговци и занаятчии. Те учредяват женско дружество, чиято цел е да се даде образование на девойките и да осъществява благотворителна дейност. Инициаторите се обединяват около името "Родолюбие", защото то най-силно кореспондира с техните патриотични настроения и със стремежа им към независимост. За патронен празник избират Благовещение. Те подготвят устав и правилник, излъчват ръководство и изработват печат с елипсовидна форма, в чийто център са изобразени две стиснати ръце като символ на народното единство. За председател на дружеството е избрана учителката А. Д. Константинова, а за касиерка – М. Начкова. Уставът регламентира степените на членуване: членовете са действителни (тези, които плащат членски внос) и почетни (които имат специални заслуги или са направили големи дарения). В изпълнение на своите задачи дружеството открива читалище (1873),
-
БЪЛГАРСКА БОЛНИЦА “ЕВЛОГИЙ ГЕОРГИЕВ” В ЦАРИГРАД
Още в началото на 19 век столицата на Османската империя Цариград заема важно място в -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО (БРАТСТВО) “ДОБРИНА – ЙОСИФ І”
Образувано на 20 окт. 1897 г. под името "Добрина", дружеството е една от най-успешните благотворителни организации -
БЪЛГАРСКО ИКОНОМИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО
На 19 март 1895 г. по инициатива на членовете на Промишлено-земеделския съюз в София Димитър Баталов, -
БЪЛГАРСКИ ЖЕНСКИ СЪЮЗ
В първите десетилетия след Освобождението (1878) в отделни градове на страната се формират и започват -
УЧЕНИЧЕСКА ТРАПЕЗАРИЯ “ВЕЛИКА И ИВАН ЛИЧЕВИ” И ПРИЮТ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА СТАРИ И НЕДЪГАВИ ХОРА
Подтикът за формирането на организацията идва от дарението, направено от съпрузите Иван и Велика Личеви. -
БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО ЧЕРВЕН КРЪСТ*
Българското дружество Червен кръст е най-многочислената общонационална доброволческа организация, чиято благотворителна и хуманитарна дейност е -
ДЪРЖАВНА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ “ФЕРДИНАНД І”
След Освобождението образованието и възпитанието на младото поколение е приоритетна задача на управляващите българското княжество. -
БЛИЗКОИЗТОЧНА ФОНДАЦИЯ
Най-голямата американска фондация, действаща в региона на Близкия изток. Възниква през 1915 г. като Комитет за -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ЕВДОКИЯ”
Една от най-успешните благотворителни организации в България. Възниква през 1899 или 1900 г. в София. Инициативата -
ДЪРЖАВНА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ “БАБА ТОНКА”
За начало на светското девическо образование в Русе се приема 1864 г., когато се създава самостоятелно -
СТАРОПИТАЛИЩЕ “ВСЕХ СКОРБЯЩИХ РАДОСТЬ”,СОФИЯ
Най-големият и добре уреден старчески дом в страната. Инициативата и дарението, дали възможност да се
-
-
“ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,