Дарители са Никола и Елена Иванови. Никола К. Иванов (1859 – неизв.) – о.з. майор от конницата, индустриалец. Роден в Търново. През 1879 г. е изпратен в кавалерийското училище в гр. Елисаветград (Русия), което завършва през 1881 г. Завръща се в България и служи в Шуменския гарнизон. За участие в Сръбско-българската война (1885) е награден с орден "За заслуга". След войната служи в Самоков и в София в 1. и 3. конен полк. След преврата срещу княз Александър I (1886) е уволнен заради симпатии към участниците. H. К. Иванов се заема с предприемаческа дейност при строежи на шосета и хотел "Македония". По време на Балканските войни (1912–1913) е мобилизиран и назначен за комендант на Дупница и на Дедеагач (дн. Александруполис, Гърция). Занимава се и със снабдяването на армията. След 16 юни 1913 г. е пленен от гърците и четири месеца е заточен в Навплия. През Първата световна война (1915–1918) е домакин на дивизионна болница
Женското благотворително дружество в Ловеч прави своите първи успешни стъпки през Възраждането, но данните за него са противоречиви, защото то често променя своето име, цели, членски състав и прекъсва дейността си. След Освобождението организацията се възстановява, като в избраното ръководно тяло (настоятелството) влизат почти всички учителки от основните и класните училища. През 1888 г. дружеството трайно приема името "Благодетел" с основна задача "уреждане и издръжка на стопанско училище". Според приетите устави (от 1900, 1911, 1923 и др.) членовете се групират в няколко категории. В зависимост от мястото, което заемат, плащания членски внос, даренията и техните заслуги те са действителни, спомагателни и почетни. Приходният бюджет се формира по познатия начин: постъпления от членския внос, от представления, дарения, помощи от централната и местната власт. Енергичните и интелигентни ръководни кадри осъществяват разнообразни инициативи: уреждат библиотека, организират сказки на различни теми, подготвят театрални представления, откриват неделно училище за жени. Едва през 1901 г., с подкрепата на Ловешкото
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече