Енциклопедия Дарителството

„АРХИМАНДРИТ ЙОАНИКИЙ РИЛСКИ“

„АРХИМАНДРИТ ЙОАНИКИЙ РИЛСКИ“

Дарител е архимандрит ЙОАНИКИЙ РИЛСКИ (8 ян. 1848 – 1910) – духовник, книжовник. Роден в Самоков, където получава начално образование. През 1860 г. постъпва като послушник в Рилския манастир, където завършва Второкласното духовно училище. Става монах (1866). Със съгласието на манас­тирската управа през 1870 г. заминава за Белград, където ДА продължи образованието си. По-късно е дякон при българската църква в Цариград. Около 1874 г. е стипендиант на Св. синод на Руската православна църква в Киевската духовна семинария. След завършването ѝ (1881) се връща в България. Последователно е учител в Рилския манастир, преподавател в Самоковската и Петропавловската семинария, софийски училищен инспектор. През 1894 г. е ръкоположен в архимандритски сан и е изпратен за председател на българските църковни общини в Битоля и Сяр, Македония. Изпълнява важни мисии на Българската екзархия. През 1899 г. става игумен на Рилския манастир. Поради влошеното си здравословно състояние през 1904 г. се отказва от игуменската длъжност, но остава в манастира. Умира в Рилския манастир.
Работил в продължение на много години като държавен, общински и екзархийски служител и учител, известен книжовник, архимандрит Йоаникий се стреми и материално ДА подпомогне културния и духовния напредък на българския народ. Приживе дарява 2 хил. лв. за нуждите на Славянското благотворително дружество в София, а след смъртта си оставя на Рилския манастир ценна библиотека и личните си вещи.
По негова воля и със средствата му са образувани два благотворителни фонда.

ФОНД № 1 „АРХИМАНДРИТ ЙОАНИКИЙ РИЛСКИ“
(при Св. синод)

Фондът е образуван от дарението на архимандрит Йоаникий на 7 авг. 1906 г. Капиталът му възлиза на 10 хил. лв., вложени в БНБ на срочен влог. Желанието на дарителя е от лихвите ДА се издържа един стипендиант в Софийската духовна семинария, родом от Самоков или от епархията. Когато капиталът и приходите от него нараснат достатъчно, ДА се отпускат по две стипендии. Управлява се от Св. синод.
Изпълнението на волята на дарителя започва около 1907 г. До 1915 г. приходите от капитала са достатъчни, за ДА осигурят пълния размер (480 лв.) на една стипендия за семинарията в София и фондът ежегодно я отпуска. От 1916 г. размерът на стипендията вече е недостатъчен и през следващите години се увеличава на 550 лв. До края на 1919 г. средствата, изразходвани за стипендианти, възлизат на около 8 хил. лв. През 1919 г. Св. синод престава ДА отпуска стипендии от този фонд поради малките годишни приходи. Закупени са ценни книжа и той е оставен за капитализиране. Към 1 ян. 1931 г. капиталът на фонда възлиза на 22 805 лв., към 1 ян. 1939 – 39 157 лв., към 1 ян. 1945 – 53 830 лв., към 1 ян. 1949 – 63 763 лв. Годишните приходи са от 1820 лв. през 1931 до 2800 лв. през 1948 г. и продължават ДА се натрупват върху главницата. Последните данни за дейността на фонда са от май 1952 г.

ФОНД № 2 „АРХИМАНДРИТ ЙОАНИКИЙ РИЛСКИ“
(при МНП)

В завещанието си от 16 ян. 1910 г. архимандрит Йоаникий оставя 2 хил. лв. за образуване на фонд на негово име в помощ на училищата в родния му Самоков. Фондът е учреден след смъртта му през същата година. По неизвестни причини капиталът възлиза на 1200 лв. Управлява се от МНП и влиза в обединения фонд „Завещатели и дарители“.
Основният капитал е малък, поради което годишните приходи са от 33 до 100 лв. Въпреки това през 1911, 1914, 1917, 1919, 1924–1927 и 1930 г. министерството изпраща средствата на директора на мъжката гимназия в Самоков. Не е известно за какво са изразходвани. От 1931 г. фондът е оставен за капитализиране. Към 1 ян. 1933 г. капиталът достига 1665 лв., към 1 ян. 1939 г. – 3550 лв., към 1 ян. 1948 г. – 6100 лв.
Ликвидиран е през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители“ в републиканския бюджет.

ЦИАИ, ф. 2, оп. 10б, а.е. 164, л. 22; НА–БАН, ф. 10 к, оп. 1, а.е. 13, л. 2; а.е. 30, л. 20; ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 380, л. 1–29; ф. 791 к, оп. 1, а.е. 23, л. 89, 489; а.е. 26, л. 545; 1098–1099; а.е. 30, л. 996; а.е. 31, л. 546–548; а.е. 47, л. 136; а.е. 61, л. 388; а.е. 79, л. 89, 299; Статистически годишник… 1912, С., 1915, с. 376; АМНП, г. ІІ, 1910, № 1, с. 531, Йорданов, В., Дарители…, 220–225. (Р. Стоянова)

Назад