Енциклопедия Дарителството

БЪЛГАРСКИ НАРОДЕН МОРСКИ СГОВОР

БЪЛГАРСКИ НАРОДЕН МОРСКИ СГОВОР

Българският народен морски сговор (БНМС) е създаден като културно-просветно сдружение и според неговия устав “стои вън от всички партийни и политически организации, течения и прояви в страната”. Основан е на 1 юли 1920 г. във Варна от група морски офицери с цел да работи за напредъка на страната, като популяризира знанията за морето и водното богатство на България.
За негов пръв председател е избран капитан-лейтенант Иван Андреев Михайлов (9 дек. 1887, Търново – 1962, Варна). Завършил Кадетския корпус в С. Петербург и Военното училище в София през 1907 г., специализира в Германия. Единственият български морски офицер, командвал Дунавската флотилия, а впоследствие (1930–1934) и бойната авиация на страната.
В началото на 20-те години на 20. век клонове на новосъздадената организация се изграждат в различни български селища, но масовизирането ѝ започва след Учредителния събор, състоял се през май 1923 г. във Варна. През 1924 г. в града е положено началото и на печатния орган на БНМС – сп. “Морски сговор”, което през годините на своето съществуване до 1944 г. се превръща в най-авторитетното българско периодично издание, третиращо морската проблематика. С тази насоченост са и издаваните от организацията брошури, албуми, плакати, снимки.

БНМС и неговите членове стават инициатори за основаването и на други организации, свързани с морето – Съюз на българските моряци, Морски техник, Съюз на възпитаниците на Морското училище. Те съдействат и за създаването на Българското държавно параходство за плаване по р. Дунав, както и за полагането на основите на морски музей във Варна. Пропагандират също развитието на морските спортове и идеята за възстановяването на военноморския флот на страната. БНМС съществува до 1945 г., а негов продължител става Народният морски съюз.
Не само в първите години от съществуването на БНМС, а и впоследствие неговите дейци извършват огромна по обем работа, свързана със създаването на парични фондове. Те нямат социална насоченост, а целта им е преди всичко набирането на средства за построяването на български военни кораби, които да се подарят на държавата. Това са фондовете: “Отец Паисий”, “Св. св. Кирил и Методий” и “Българска военна флота”, а също и “За въздигане паметник на падналите през войната моряци”.
В съответствие с чл. 77 от устава на БНМС към Главното му управително тяло (неговия най-висш ръководен орган) и към клоновете му в годините между двете световни войни в различни селища на страната се създават и нови фондове с национално и с регионално значение. Някои от тях имат сходна цел – построяването на кораб (фонд “Кръстосвач “Бяло море” – Враца), а други – създаването и поддържането на крайбрежни бази за летуване на деца от вътрешността на страната (фонд “Детски морски колонии” – Бяла Слатина, и фонд “Летни морски колонии” – Русе).
Не липсват и фондове, които си поставят за цел осигуряването на средства за подкрепата на някаква специфична дейност – например улесняване развитието на водния спорт (фонд “Воден спорт” – Варна), спасяване и оказване помощ на давещите се (фонд “Спасяване давещи се “Тодорчо Данаилов” – Варна), построяването на морска почивна база (фонд “Постройка на морска хижа в с. Гьозекен (дн. гр. Обзор), Анхиалско (дн. Поморийско)”– Шумен), построяването на плувен басейн и воден инвентар (фонд “Постройка басейн” – Габрово, фонд “Плавателни съдове” – Варна, и фонд “Постройка лодъчен инвентар” – Бургас) и др.
Средствата на фондовете се набират от доброволни дарения от частни лица, дружества и сдружения и от помощи, отпускани от общините, окръжните администрации и държавата. Разчита се също на приходи от продажбата на агитационни материали, от лотарии, забави, увеселения и вечеринки. Предвидено е и постъпването на средства от БНМС, както и от лихвите на капиталите, вложени в държавни или в гарантирани от държавата ценни книжа. Повечето от фондовете се управляват в съответствие с приетите правилници от управителните тела, които ежегодно правят подробни отчети за финансовото им състояние и дейността им, преди да бъдат приети от членовете на общото събрание.
Въпреки направените опити, до края на съществуването на БНМС обединение на фондове не се осъществява, а вероятно през 1946 г. те преминават към неговия продължител – Народния морски съюз.

Т. Петров

Назад