Енциклопедия Дарителството

„Д-Р СТОЯН РАДОСЛАВОВ“

„Д-Р СТОЯН РАДОСЛАВОВ“

Дарител е СТОЯН ПОПРАФАИЛОВ РАДОСЛАВОВ (13 февр. 1838 – 1916) – лекар, общественик. Роден в Котел. Начално образование получава в родния си град и в Шумен, където е ученик на Сава Доброплодни (1856–1859). Завършва средно образование в Прага. Следва в Медицинския факултет на Виенския университет. След дипломирането си през 1872 г. е лекар във Виенската обща болница, а през 1874–1876 г. – градски лекар във Велес. Заради участието си в борбата на българите във Велес за национално освобождение е преследван от турските власти. Специализира хирургия във Виенския университет (1877). По време на Руско-турската освободителна война е назначен за губернски лекар в Свищов (1877). Работи като старши лекар (1879–1893) и управител (1893–1898) на Русенската първокласна болница. Умира в Русе.
Чрез завещанието си от 22 окт. 1914 г. Ст. Радославов дарява цялото си имущество в полза на българското културно-просветно развитие: на Русенската мъжка и девическа гимназия, на Котленското главно училище, на БАН и МНП. Отделени са суми и за подпомагане на църквата „Света Троица“ в Русе, за построяването на съборната църква в града, на детския приют при Женското благотворително дружество „Добродетел“ (Русе) и др.
Изпълнители на завещанието са: д-р Иларион Буров, Доростоло-Червенският митрополит Василий и Иван Д. Буров, който през 1919 г. е сменен от Я. Ив. Попов. През 1915 г. Ст. Радославов депозира екземпляри от своето завещание в: Русенската митрополия с молба да се съхрани в касата на Епархийския съвет, кантората „Братя Бурови“ и нотариата на Русе. Поради отсъствието на изпълнителите на завещанието от града, то е отворено едва през дек. 1916 г. Дълго време след този акт не се извършва нищо по изпълнението му. По-реални стъпки се предприемат през 1919 г.
От завещаните средства са обособени няколко фонда, носещи името на д-р Ст. Радославов.

ФОНД № 1 „Д-Р СТОЯН РАДОСЛАВОВ“
(при МНП)

Фондът е основан на 10 авг. 1920 г., съгласно заповед на министъра на просветата.
Завещаните средства възлизат на 50 хил. лв. Волята на благодетеля е с тази сума да се основе фонд при МНП на негово име, като лихвите да се използват за издръжката на един стипендиант по медицина в чужбина. Стипендията да възлиза на 200 лв. месечно. В случай че годишната лихва надвишава тази сума, средствата, които са в повече, да се събират и след завършването да се изплащат на абсолвент за купуване на книги и инструменти, необходими за практическата му дейност. Ст. Радославов поставя и други условия: първият младеж, изпратен на учение в чужбина, да бъде от Русе, вторият – от Шумен, и третият – от Велес; завършилите стипендианти задължително да се завръщат на работа в българските земи.
На 18 май 1920 г. банкерската къща „Д.А. Буров и Сие“ внася сумата 50 хил. лв. в БНБ – София. Средствата са оставени за капитализиране. Закупуват се ценни книжа и капиталът на фонда нараства, както следва: към 30 юни 1930 г. той е 83 968 лв., към 1 ян. 1935 г. – 187 673 лв., към 1 ян. 1939 г. – 271 хил. лв., към 1 ян. 1942 г. – 310 300 лв., към 1 ян. 1948 г. – 406 600 лв. (в ценни книжа и текуща сметка). С увеличаването на капитала се увеличават и приходите и те са 16 хил. лв. през 1938 г. и 23 хил. лв. през 1948 г. Няма разходи освен за поддържането на фонда. Не са отпускани стипендии.
Фондът е закрит през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители“ при МНП в държавния бюджет.

ФОНД № 2 „Д-Р СТОЯН РАДОСЛАВОВ“
(при БАН)

Д-р СТ. РАДОСЛАВОВ дарява на БАН 15 хил. лв. за образуването на фонд на негово име.
Волята на дарителя е УС на БАН да вложи парите в ценни книжа в БНБ. Лихвите на фонда да се използват за премия на най-доброто научно съчинение, по преценка на БАН, без разлика на научната област.
Фондът е създаден на 29 юни 1919 г. по решение на Клона по природоматематическите науки при БАН. На 1 ноем. с.г. БАН получава от банкерската къща „Д. А. Буров и Сие“ чрез БТБ сумата 15 хил. лв.
Поради малката лихва награди от фонда не са раздавани.
Към 31 дек. 1931 г. капиталът на фонда възлиза на 25 120 лв., към 31 дек. 1933 г. – 26 770 лв., към 1 ян. 1937 г. – 28 750 лв. През 1947 г. фондът става част от фонд „Академия“.
Последните данни за фонда са от 31 ян. 1951 г., когато общата сума на фонда е 36 964 лв.

ФОНДОВЕ № 3 И № 4 „Д-Р СТОЯН РАДОСЛАВОВ“
(при Мъжката и Девическата гимназия в Русе)

Д-р СТ. РАДОСЛАВОВ завещава по 2 хил. лв. на Мъжката и на Девическата гимназия в Русе за образуването на два фонда на негово име.
Фондът при Мъжката гимназия „Княз Борис“ е образуван на 27 май 1919 г. Волята на дарителя е с лихвите на фонда и по решение на учителския съвет да се награждава най-добрият и беден ученик. Основният капитал да се вложи в БНБ, Русенски клон, и „да остане непокътнат за вечни времена“. Към 1 ян. 1937 г. фондът има капитал 2 хил. лв. и лихва 140 лв.
Фондът при Девическата гимназия „Баба Тонка“ в Русе е основан на 19 май 1919 г. и има същата цел като фонда при Мъжката гимназия.
Липсват данни за оползотворяването на средствата. Фондовете са закрити през 1951 г. с прехвърлянето на капиталите им към бюджета на Градския съвет в Русе.

БИА–НБКМ, ф. 14, а.е. 2010, л. 27; а.е. 3163, л. 3–5; ф. 111, а.е. 1, л. 26–27; ф. 365, а.е. 1–2; НА–БАН, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 1197, л. 1–5; ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 318, а.е. 401, л. 1–19; Дн. нa XXV OHC, III p.c., 1942, c. 7; Летопис на лекарския съюз в България. C., 1919, № 5–6, с. 9; Пашев, Г. Златна книга…, 247–251; Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления, съхранявани в Български исторически архив. Кн. 7. С., 1983, с. 193; БВИ, с. 563.

(Е. Xарбова, Ц. Величкова)

Назад