През пролетта на 1904 г. в София под името “Св. Патрикий” (на името на Св. Патрик, патрон на Ирландия) е открит дом за сираци от Македония и Тракия. Това е единственото сиропиталище, създадено и издържано от чужденец. Дарител е Чарлс Пиърс Де Лейси О’Махони (1850, Дъблин – 1930, Дъблин) – юрист, възпитаник на университетите в Ръгби и Оксфорд, борец за независимостта на Ирландия, парламентарист с листата на Ирландската народна партия, горещ защитник на българската кауза след Букурещкия договор от 1913 г.
Отдаден на каузата за независимостта на своето отечество, П. О’Махони взема присърце трагедията на българите след Илинденско-Преображенското въстание (1903). Среща се с екзарх Йосиф І в Цариград, за да сподели намерението си да основе приют за деца сираци от Македония и Тракия. През дек. с.г. по негова инициатива в София се създава Комитет с председател Софийският митрополит Партений и секретар – проф. Иван Георгов. Членове са известните общественици Екатерина Каравелова, проф. Димитър Агура, Султана Р. Петрова, Лидия Шишманова и др. П. О’Махони купува и ремонтира двуетажна къща на бул. “Македония”, близко до Руски паметник, на стойност ок. 40 хил. лв., а общината отпуска два съседни парцела за градина на сиропиталището.
Предварително дарителят обикаля градовете, в които има най-големи бежански групи (Пловдив, Пазарджик, Самоков, Дупница, Бургас, Анхиало). През апр. 1904 г. в дома са настанени 30 деца на възраст между 7 и 12 години. За униформа на питомците е избрана дебърската носия, за да напомня за родния край. Столичният лекар д-р Тантилов поема грижите за тяхното здраве. П. О’Махони осигурява на децата прекрасни условия за живот, такива, каквито те не са виждали, а също и добро образование. За разлика от благодетеля, който обгрижва децата с много обич и те го възнаграждават със своето “татко Пиер”, българското общество сравнително слабо се отзовава на нуждите на дома. Единствено учителите и учениците от цялата страна, с активното участие на министъра на просвещението Иван Шишманов, събират 1000 лв. Македонското женско благотворително дружество, заедно с д-во “Милосърдие”, организира две градински благотворителни “увеселения” с общ приход от 5 хил. лв. в полза на дома. Малки суми предават английският дипломатически агент в София Джордж Бюкенън и г-жа Кинг-Люис, а 1257 лв. изпращат Джеймс Баучер и Балканският комитет в Лондон. След влизането на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз П. О’Махони е принуден да напусне страната. При закриването на дома той отвежда няколко деца със себе си в Ирландия, където получават по-високо образование и съхраняват най-топли чувства за своя благодетел.
В. Николова
Назад
