Енциклопедия Дарителството

БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВДОКИЯ“

БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВДОКИЯ“

Една от най-успешните благотворителни организации в България. Възниква през 1899 или 1900 г. в София. Инициативата за образуването на дружест­вото принадлежи на Мария Бахметиева, американка по народност, съпруга на тогавашния руски дипломатически представител Юрий Бахметиев, и на няколко столичанки. Целта на учредителките, чиито имена не са известни, е ДА поемат „покровителстването на децата в най-крехката ИМ възраст“. Дружеството приема името на по-малката дъщеря на княз Фердинанд І Евдокия. В първото настоятелство влизат съпругата на генерал Данаил Николаев, Рада Данева (съпруга на Стоян Данев), Ана Тончева (съпруга на Димитър Тончев), придворната дама Мария Петрова-Чомакова, Адел Вернаца, М. П. Хаджимишева. Председател е М. Бахметиева.
Първият устав е от 1900 г. и е допълван неколкократно. Организационните статути регламентират обичайната структура – членовете са почетни и действителни, управлява се от настоятелство, избирано от общото събрание на членовете, контролната комисия следи за изправността на сметките.
Първият запазен списък на дружеството е от 1906 г. и в него фигурират 240 имена. От тях 197 са жени. Дори беглият прочит на имената регистрира съпричастието към дружествената дейност от страна на съпругите на най-изявените политически и стопански дейци. Към елита на страната принадлежат и мъжете, записали се в дружеството – бивши и настоящи министри, представители на офицерския корпус, политици, общественици, дипломати, университетски професори. Особена физиономия на организацията придава включването на много чужденци – 40 души. Това са главно дипломати, лица, аташирани към двореца, и техните съпруги. В междувоенния период дружеството бележи значително разширяване на състава. От около 390 през 1926 г. през 1941 г. членовете му са 1179.

Началото е трудно. Организацията започва ДА се грижи за болни бедни деца, намиращи се на лечение в Александровска болница. След напускане на здравното заведение децата продължават ДА получават помощи – дрешки, обувки, храна и др. През ноем. 1902 г. дружеството открива своите Ясли. Първоначално това е „дневен приют, предназначен за децата на бедни родители, които с труд препитават семействата си и нямат възможност ДА отгледат малолетните си деца“. Майките водят децата сутрин и ги прибират вечер. В Яслите за тях се грижат надзирателка, готвачка, слугиня и разсилен. Приемат се както бебета, така и по-големи деца. В дома те получават безплатна храна, а персоналът поема поддържането на тяхната хигиена и прехраната ИМ, следи за здравословното ИМ състояние.
Сблъсквайки се отблизо с реалните нужди, дружествените членки постепенно се насочват към подпомагане на най-уязвимата група сред децата – сираците, подхвърлените деца, тези от много бедни семейства. Приоритетно място все повече заема помощта за невръстните малчугани в кърмаческа възраст до към 3 г. Подобна ориентация идва ДА запълни една празнота в дейността на частната благотворителност в София, тъй като в началото на 20. век в града вече са открити първите сиропиталища за по-големи деца. През ян. 1906 г. е избрано ново дружествено настоятелство, председателствано от Ефросина Бонева. Първата грижа на ръководството е изработването на дружествен устав, в който са фиксирани променените цели на организацията. А те са: ДА „спомага“ за отглеждането на децата на бедни родители от раждането ИМ до 3-годишна възраст. Целите се реализират чрез специален институт, наречен „Яслите“. В него децата се приемат за „отхранване“ със стерилизирано мляко или с помощта на дойки, даром се раздава стерилизирано мляко на бедни майки.
На преден план излиза проблемът с отглеждането на подхвърлените деца. Първоначално настоятелството проучва съдбата на тези деца, които общината поверява на семейства. Резултатите са шокиращи – мизерните условия на живот и лошата храна водят до смъртта на над 50 % от бебетата до навършване на 1 година. Започват преговори с кметството ДА отстъпи на дружеството грижата за тези кърмачета. Тъй като средствата не достигат, общината поема задължението ДА заплаща по 25 лв. месечно за издръжката на всяко дете. Срещу това дружеството ги приютява, осигурява ИМ подходяща храна и лекарски надзор.
Разширяването на дружествените инициативи и най-вече нарастващите нужди на големия град налагат построяването на нова сграда. Организацията обаче не разполага с необходимите средства.

На 31 ян. 1907 г. дружественият капитал възлиза на 16 699 лв. Освен тях дружеството притежава 2 дюкянчета, които дава под наем, и сградата на приюта. Настоятелството решава ДА продаде зданието, но средствата отново не достигат. Строежът на нови Ясли става възможен само благодарение помощта на Софийската община, която предоставя безплатен парцел за дома на ул. „Пирот“, до моста на реката, между кварталите „Три кладенци“ и „Коньовица“. Теренът е подходящ, тъй като се намира в центъра на работническия район. Дружествените средства, продажбата на сградата, събраните дарения и финансовата помощ на общината дават възможност през 1910 г. ДА се завърши новото двуетажно здание на Яслите. Изразходени са около 104 хил. лв., от които 50 хил. под различни форми предоставя Столичната община. Децата са настанени в новата сграда през 1911 г.
На първия етаж в две спални и една класна стая (трапезария) се помещава дневният приют за деца на бедни родители. За тях се грижи учителката бавачка Р. Павлова. През 1911–1912 г. тук идват 30–40 деца. Около 1/3 от тях са Т.нар. безпризорни градски деца, които са на пълен пансион и отглеждане. Част от невръстните малчугани се дават за осиновяване, други се прибират от семействата ИМ, трети постъпват в училище.
Отделението за кърмачета приютява 209 деца, от които 141 са подхвърлените. От тях 71 умират, 46 се поверяват на дойки в семейства, 47 се дават за осиновяване, 30 остават в Яслите, 15 се връщат в семействата си. Кърмачетата са настанени в 4 спални на втория етаж, където се намира и банята за тях. Изолационна стая за болните и боксове няма. За бебетата се грижи една медицинска сестра. В нейните задължения влиза и контролът върху отглеждането на децата, поверени на дойки извън приюта. Сградата е с парно отопление, пералня и сушилня, голям двор с краварник. Започва ДА действа Т.нар. „Институт млечни капки“, от който даром се раздава стерилизирано мляко на 18 кърмачета извън Яслите. Продължава подпомагането с дрешки на бедни деца в Александровска болница.

В следващите години дружеството развива дейността си именно в тези насоки. Трите поредни войни, в които България участва в периода 1912–1918 г., създават допълнително натоварване за Яслите. Мизерията на военните години принуждава много бедни майки ДА търсят прехрана за децата си по чужда работа. През 1912 г. през дома преминават 201 кърмачета. Още по-трагично става положението през 1913 г., когато децата нарастват на 374. Голяма част от тях се поверяват на външни дойки, но въпреки това домът е препълнен. Дневният приют се посещава средно от по 60 деца. Възникват затруднения с набирането на медицинския персонал, поради мобилизациите и ангажирането на медицински сестри от Червения кръст. Всичко това води до смъртност, която според отчетите се движи в порядъка на около 25 %, но реално е много по-висока.
Положението се влошава още повече след Първата световна война, когато смъртността достига ужасяващите 57,14 % (1923). Това е времето, когато Яслите си спечелват тъжната слава на „фаб­рика за ангели“. Настоятелството на дружеството начело с председателката Рада Данева отчаяно се бори с трудностите. За всички е ясно, че е необходимо ДА се построи нова, по-голяма и модерна сграда, която ДА отговаря на характера на дома. За пръв път за това се заговаря през 1925 г. В следващите години дамите започват ДА действат за реализирането на амбициозната задача: опитват се ДА заинтересоват Софийското кметство; формират комисия, която ДА движи нещата около строежа, учредяват специален „строителен фонд“, започват ДА набират средства от частни лица, организации и фирми. Същевременно се прави всичко възможно ДА се подобри състоянието на дома при съществуващата материална база – наема се повече и по-квалифициран медицински персонал, стабилизира се лекарската длъжност, правят се редица подобрения, ремонти и разширения на сградата.

Нови възможности за реализиране строежа на модерна сграда за Яслите открива приемането през ноем. 1934 г. на Наредбата закон за общественото подпомагане. През с.г. се сменя съставът на настоятелството и начело застава енергичната Йовка Д. Палавеева. Под нейно ръководство дружеството отново и отново се опитва ДА заинтересува с предложението за нова сграда кмета на София. Използват се разнообразни способи за привличане на средства, като се започне с ходатайствата пред отговорните държавни и общински органи, апелите за помощ, отправяни към частни лица, фирми и организации, и се стигне до поставянето на благотворителни кутии на оживени обществени места. Усилията се увенчават с успех и в края на 1936 г. „строителният фонд“ нараства на 2,5 млн. лв. Архитектурното отделение на общината изработва проекта за новите Ясли. Основният камък на сградата се поставя на 20 май 1938 г. в тържествена обстановка и в присъствието на царица Йоанна и на патрона на организацията княгиня Евдокия.
Строежът е завършен през 1940 г. Новите Ясли се намират на ул. „Димитър Несторов“ № 11, на общинско място, отредено за постройка на болница. Сградата има мазета, партер, 3 етажа и тераса покрив. В приземния етаж се намират кухните, трапезариите за персонала, пералнята, складови помещения. На партера са администрацията, лекарските кабинети, зала за дневни ясли, зимна градина, помещения за изо­лация на болни, параклис. Двата етажа са предвидени за децата и там са спалните, сервизните помещения, зали за игра и пр. Капацитетът е ДА се отглеждат ок. 220 деца. На третия етаж са помещенията за сестрите и за дойките. Сградата има тераса – покрив, предназначена за слънчеви бани и за лекуване на деца, болни от туберкулоза. Невръстните питомци на Яслите са пренесени в новата сграда на 25 септ. 1940 г., а на 11 дек. с.г. се извършва тържественото ѝ освещаване.
През следващите няколко години дружеството разширява своята дейност. На преден план са грижите за кърмачетата. Според отчета на главния лекар д-р Вера Ковачева-Маркова през 1941 г. са отгледани 554 деца до 2-годишна възраст. От тях 207 са изписани, 72 са осиновени, а 241 остават в Яслите. Починалите са едва 33 (или 5,95 %). Изписаните деца или се предават на семействата ИМ (170), или се изпращат в други социални заведения. С дружествени средства се издържат 319 бебета, а за отглеждането на останалите заплащат Столичната община и управ­ленията на Софийска и Врачанска област.

Възможностите, които сградата предоставя, карат дружеството ДА се заеме с осъществяването на нови инициативи. Организират се дневни ясли за деца на работнички от квартала. През 1940–1941 г. в тях се приемат 68 деца на възраст от 30 дни до 3 и половина години. Урежда се специален „курс по майчинство и детство“ с цел просвета на бъдещите майки. Лекциите по проблемите, свързани с раждането, отглеждането и възпитанието, се четат от лекари. Провежда се курс за подготовка на бавачки. Организира се събирането на мляко от здрави майки и раздаването му на болни и нуждаещи се деца. Дружеството възнамерява ДА приема на пансион, срещу известна такса, злояди деца, които под лекарски надзор и при специален режим ДА се съвземат. В променения устав заляга пожеланието в Яслите ДА практикуват лекари педиатри от Университетска клиника, както и ученички от Сестринското училище на БЧК.

Организацията членува в Съюза на столичните сиропиталища и в столичния клон на СЗДБ.
Призвано ДА помага на най-беззащитната част от обществото – изоставените, бедни, невръстни деца, дружество „Евдокия“ намира своите достойни благодетели. Богатата традиция на отзивчивост и дарителство неизменно съпътства живота на организацията и дома, който тя издържа. За Яслите даряват ежегодно и в пари, и в натура – храни, облекла, продукти и др. При направени за 1906–1907 г. разходи по издръжката на дома за 8370 лв., волните пожертвования и приходът от благотворителния чай възлизат на 3495 зл. лв. и 3295 ср. лв. Тенденцията се запазва и в началото на 40-те години, когато при разходен бюджет от 3 458 518 лв., 1 205 885 лв. са от парични и натурални дарения и от реализирани благотворителни инициативи.
Богата и многообразна е галерията от личности, подпомогнали делото на Яслите. Първоначално дарителите са предимно от София, но с годините домът привлича съчувствието и симпатиите на хора от цялата страна. Различни са сумите или предметите – от 50–100 лв., няколко килограма продукти, до крупни дарения в пари и натура. Някои от благодетелите избягват показността и подпомагат дружественото дело анонимно.

Сред постоянните и щедри дарители е царското семейство. Патронажът на княгиня Евдокия над дружеството осигурява повишения обществен интерес към него и същевременно е задължение. От самото създаване на Яслите до тяхното одържавяване княгинята и другите членове на царското семейство ежегодно правят парични и натурални дарения за дома. Поводите са именни и рождени дни, Коледни и Великденски празници, подкрепа на конкретни инициативи. Други крупни дарители са известният копривщенски благодетел хаджи Ненчо Палавеев, Надежда Мюир, по баща Станчова – дъщеря на известния дипломат, министър и министър-председател Димитър Станчов, видният общественик и дипломат Стефан Панаретов и др. През 1937 г. дружеството получава крупни суми, завещани от Поликсени Бошнакова (100 хил. лв. в пари и ценни книжа) и от Тодор Г. Иванов (50 хил. лв.). Съпричастие към съдбата на децата проявява и известният публицист и общественик Добре Ганчев. Член на дружеството, той предвижда в своето завещание 40 хил. лв. за Яслите.

Завършването на новата сграда на Яслите през 1940 г. напълно изчерпва средствата на дружеството. „Започнахме годината с широко, просторно здание и никакви средства“ – е записано в отчета за 1941 г. А децата за постоянно отглеждане са 250. В този критичен момент идват даренията на Елена Куоглу в памет на съпруга ѝ – богатия тютюнотърговец и щедър филантроп Димитър Кудоглу (100 хил. лв.), на Светослав Поменов (100 хил. лв.), на Стефан Паяков, в памет на съпругата му (100 хил. лв.), от фирми, дружества и др.
Дружество „Евдокия“ разполага и с приходите на следните благотворителни фондове:

1. Фонд „Николачко Георгиев“

Дарител е столичният търговец и дългогодишен член на дружеството Николачко Георгиев (1851, Самоков – 30 дек. 1934, София) (вж. „Българско дружество Червен кръст“). Със завещание от 1916 г., поправено през 1927 г., той предоставя за благотворителни цели масивна постройка, състояща се от апартаменти и дюкяни на ул. „Търговска“ № 3 в София. Имотът е със застроена площ 260,4 кв. м и дворно място. Оценява се на 6 млн. лв. и носи годишен доход от около 5 млн. лв. Волята на дарителя е приходът от зданието ДА се разпредели и употребява, както следва: 1/4 на Столичните ясли за издръжка на бедни изоставени деца; 1/4 ДА се капитализира за ремонт и надстройка на зданието, за ДА се увеличи неговата доходност, и 2/4 – за издържане на бедни болни в болницата на БЧК.
БЧК влиза във владение на имота на 15 февр. 1935 г. и още същата година пристъпва към изпълнение волята на дарителя. Фондът се управлява от УС на БЧК и от 1935 г. нататък д-во „Евдокия“ ежегодно получава по 50–100 хил. лв.

2. Фонд „Верка Г. Благоева“

Дарител е Георги Благоев Гошев (неизв., с. Ракита, Македония – неизв.) (вж. „Верка Г. Благоева“ – фондове). На 24 ноем. 1937 г. прави дарение от 25 хил. лв. в памет на своята починала дъщеря Верка. Фондът е учреден със заповед на министъра на народната просвета на 3 дек. с.г. Управлява се от МНП, а от следващата година дружеството редовно получава от него приходи в размер на 900–1700 лв. Използват се за издръжката на дома.

3. Фонд „Георги и Зоя Бръчкови“

Дарители са Георги Бръчков (неизв., Свищов – 17 апр. 1939, София) и съпругата му ЗОЯ БРЪЧКОВА (неизв.). С грижа за децата, останали без родители, през 1935 г. те завещават на дружеството двуетажната си къща, намираща се на ул. „Любен Каравелов“ № 33 в столицата, движимите си и недвижими имоти в Софийско, Свищовско и Никополско, ценности и ценни книжа, парични влогове и вземания. Желанието ИМ е всички имоти ДА се продадат и със средствата ДА се образува благотворителен фонд на тяхно име. Приходите ДА се използват за издръжката на ясли за туберкулозно болни деца на бедни родители. Социалното заведение ДА се нарича „Дом Зоя и Георги Бръч­кови от Силистра – Детски ясли“. Дарението се изчислява на ок. 1 670 715 лв.
След смъртта на дарителя през 1939 г. дружественото настоятелство се заема с управлението на имотите, с тяхната продажба, прeвежда суми за издръжката на З. Бръчкова. Военните условия не дават възможност ДА се изпълни дарителската воля.
Политическите промени, настъпили в страната след 9 септ. 1944 г., затрудняват дейността на организацията. Членуването на представители на вече бившия стопански и политически елит на страната, патронажът на княгиня Евдокия веднага привличат вниманието върху дружеството. Още повече че то притежава апетитни недвижими имоти – Яслите са просторно и модерно обзаведени, а имотът, дарен от Георги и Зоя Бръчкови, се намира в самия център на града. Негативното отношение на новите властимащи намира ясен израз в доклада на началника на служба „Дружества“ в МВР. Мнението на висшия държавен служител е категорично и звучи като присъда: „Под прикритието на една лицемерна благотворителност – пише той – в дружеството се спотайват лакеи на династията и врагове на народната отечественофронтовска власт“. Доводите са следните: В състава на организацията членуват хора от „кръга на приближените на двореца и фашизирани софийски аристократи, техните съпруги и царски лакеи“. С лека ръка новоизлюпеният чиновник зачерква заслугите на тези хора, безапелационно отдава участието ИМ в благотворителното дело единствено на желанието за показност, на суетата на „видните дами“. Вторият довод е свързан с целите на дружеството. Според него уреждането и издържането на детските ясли трябва ДА бъде грижа на държавата, а не на организации със „съмнителна благотворителност“. Предложението е дружеството ДА се разтури, а имуществото му ДА се предаде на Министерството на народното здраве. След консултации с Националния съвет на ОФ министърът на вътрешните работи издава на 22 дек. 1944 г. заповед, с която отстранява ръководството на дружеството. Утвърден е нов управителен и контролен съвет. Подмяната е тотална – в състава на ръководните органи не остава никой от дотогавашните ИМ членове, новите ръководители дори не са членували до момента в организацията. Но както може ДА се очаква, те споделят политическите убеждения и идеологическите предпочитания на новата власт. Председател е Йона Бобошевска, член на Народния съюз „Звено“, съпруга на регента Цвятко Бобошевски. В управителния съвет влизат Гана Пав­лова, съпруга на другия регент Тодор Павлов, Елена Драмалиева, съпруга на видния функционер на Комунистическата партия Кирил Драмалиев. Повечето членове на ръководството принадлежат към Работническата партия (к.) (9 души) и само двама са от Народен съюз „Звено“. Шестима от тях са лекари и вероятно непосредствено поемат работата в Яслите.

На свое заседание от 30 дек. 1944 г. УС променя името на организацията, която започва ДА се нарича само „Детски ясли“. Няколко месеца по-късно, отново с негово решение от 21 март 1945 г., организацията „отстъпва“ уреждането и издръжката на яслите на Министерството на народното здраве. „Отстъпва“, разбира се, и ползването на сградата на ул. „Д. Несторов“, както и целия инвентар на дома. На заседанието се обсъжда състоянието на другия недвижим имот – къщата на ул. „Л. Каравелов“. Тя е пострадала силно от бомбардировките над София през 1944 г. и УС взема решение ДА се проучат възможностите за ремонтирането ѝ, ДА се наеме мебелирана стая за дарителката. Но „ползването“ явно не е достатъчно и общото годишно събрание на дружеството от 28 септ. 1949 г. единодушно решава дружествените имоти и влогове ДА се дарят на здравното ведомство. В началото на 1950 г. министърът приема щедрото дарение. Недвижимите имоти са сградата на Яслите с парцел от 6500 кв. м, дворното място на ул. „Л. Каравелов“ от 573,25 кв. м, нива в Софийското землище, с. Дървеница.
Без Яслите съществуването на дружеството напълно се обезсмисля. С протокол на общото събрание на организацията, състояло се на 20 февр. 1950 г., се взема единодушно решение за неговото прекратяване, след което съдебната власт постановява и формално края на организацията.

Р. Стоянова

Назад