Енциклопедия Дарителството

ДРУЖЕСТВО „ПОМОЩ“ ЗА БЕЗПЛАТНА УЧЕНИЧЕСКА ТРАПЕЗАРИЯ

ДРУЖЕСТВО „ПОМОЩ“ ЗА БЕЗПЛАТНА УЧЕНИЧЕСКА ТРАПЕЗАРИЯ

Инициатор за създаване в Пловдив на безплатна ученическа трапезария е Иван Д. Черноземски (Пловдив, 2 ян. 1865 – 11 дек. 1898, Пловдив) – учител. Завършил Мъжката гимназия „Александър І“ и избрал учителското поприще. Член на Учителската дружба, на Пловдивското певческо дружество и църковния хор.
Разтревожен от мизерията, в която живеят неговите възпитаници, той решава, че християнският му дълг повелява да направи нещо, за да облекчи живота им. През окт. 1898 г., малко преди смъртта си, заедно с няколко свои колеги, свиква общо събрание на учителите и учредява д-во „Помощ“, чиято цел е да подпомага учениците с храна и дрехи. На учредителната сбирка се избира настоятелство и се приема устав, утвърден от МНП на 4 декември с.г. Организацията се очертава като учителска структура, в която като действителни членове без разлика на вяра и народност влизат училищните инспектори, преподавателите от Мъжката и Девическата гимназия и от основните училища. Плащат членски внос от 4 лв. Спомагателни членове са гражданите, които плащат по 8 лв. членски внос за двете полугодия или вземат участие в представления и вечеринки, давани в полза на дружеството. В третата група влизат почетните членове – хора, които подаряват най-малко 50 лв. Почетните и спомагателните членове притежават правата на действителните (редовните), но не могат да бъдат избирани в настоятелството. Йерархизацията на членския състав преследва една–единствена цел – да се насърчи и уважи щедростта на гражданите и от еднократни дарители да станат „спомоществователи“.

Пловдивската общественост не остава безразлична и дава своята морална и финансова подкрепа на тази полезна инициатива. По време на Коледните и Великденските празници, чрез дискус в църквите, при различни радостни или тъжни поводи те събират значителни суми в полза на трапезарията. Например в навечерието на Коледните празници и Нова година ръководството на д-во „Помощ“ се обръща към своите съграждани с молба „желающите да се освободят от задължение да правят визити или изпращат картички… [a] ДА подарят кой колкото иска на споменатото дружество“.
В списъка на щедрите дарители, обявени за почетни дружествени членове, и на „пожертвувателите“ фигурират имената на повече от 100 души – все известни и почитани фамилии, представители на стопанския и културния елит на града, за които отзивчивостта и щедростта са се превърнали в жизнено кредо. Между тях са Пловдивският митрополит Максим, последван от Тодор и Ана Пулиеви, София Хр. Пулиева, Мария и Иван Евстр. Гешови, Богдан х. Калчов, Лука и Чило Ив. Личеви, Стоян Шишков, Пенка Ст. Обрейкова, д-р Георги Кожухаров и други, чиито дарения са израз на високото гражданско съзнание относно необходимостта ДА се подпомагат бедните ученици. Някои от частните дарения са солидни, а това спомага за увеличаване на капитала на дружеството. Така например търговецът Т. Пулиев подарява 500 зл. лв. за създаване на фонд при трапезариите, като ежегодно допълнително дава по 50–60 лв. Известният копривщенски търговец Иван Личев завещава 1000 зл. лв. за създаване на фонд при трапезариите. Семейство Гешови се записват за редовни членове с годишен членски внос от 100 лв. В своята благородна мисия дружеството получава финансовата помощ на държавата в лицето на МНП и на местната власт – Пловдивското общинско управление, на Окръжната постоянна комисия. Наред с това, много граждани осигуряват продукти в натура за трапезарията, обуща и платове за дрехи за учениците.

През 1899 г. се открива първата безплатна трапезария, която е настанена в частна квартира на ул. „Кирил и Методий“. В нея се хранят 35 деца, но със съб­раните средства и материални дарения дружеството успява ДА облече 227 деца. Следващата 1900 г. е по-успешна за организацията, защото раздава 108 чифта обуща, открива втори трапезарен салон в Новомахленското училище, като в двете столови общо се хранят 72 бедни деца. Свидетелство за успеха на дружеството е приходно-разходният бюджет, който през учебната 1903/1904 г. възлиза на 3752 лв., а през учебната 1907/1908 г. нараства на 8248 лв. Най-големите приходи са от доброволните дарения (1323 лв.) и спестените в БНБ средства (4064 лв.). За сметка на това, помощите от МНП (150 лв.), от постоянната комисия (100 лв.) и от Пловдивската община (400 лв.) изглеждат мизерни. Най-значителни са разходите на дружеството за храна за питомците (2517 лв.). В акта на контролната комисия се отбелязва, че разходите са необходими и за тях настоятелството разполага с оправдателни документи.
През годините капиталът на д-во „Помощ“ нараства, но и броят на кандидатите се увеличава. Това заставя ръководството ДА подхожда по-внимателно при подбора на децата, които могат ДА посещават трапезариите, като отчита тяхното материално и социално положение. С предимство се приемат кръгли сираци или с един родител, с безработни родители или деца от големи семейства. През учебната 1903/1904 г. в трапезариите се хранят 212, а през 1909/1910 г. – 300 деца. За улеснението на децата салоните са разположени в самите училища: Каршиакалийското, Марашкото, Св. Троическото, Новомахленското, Гюл-Бахчинското.

По време на войните (1912–1913 и 1915–1918) местната власт и създаденият в Пловдив Върховен комитет за благотворителност поемат проблемите, свързани с изхранването не само на бедните ученици, но и на всички социално слаби, и особено на семействата на воюващите на фронта. Така функциите на д-во „Помощ“ се изземват и то вероятно престава ДА съществува. Липсват сведения за него след 1918 г.

В. Николова

Назад