Енциклопедия Дарителството

ДРУЖЕСТВО „ЗАКРИЛА“

ДРУЖЕСТВО „ЗАКРИЛА“

Началото е поставено на 23 ноем. 1928 г., когато група русенски общественички се събират, за ДА обсъдят начините за „материално и морално“ подпомагане на жените и девойките, идващи в големия и непознат за тях град, за ДА учат или работят. Излъчена е комисия от 3 души, която ДА извърши подготвителната работа по учредяването на организацията. Дружественият устав е готов на 20 ян. 1929 г. Според него задачата, която си поставя новообразуваното дружество, е ДА съхрани „нравствено и материално девици и жени, които учат или работят извън родния дом“ и „живеят в неблагоприятни условия“. Средството за осъществявате на тази похвална амбиция се търси в уреждането на пансион. Структурата, която се възприема, се отличава от обичайната за подобен тип организации. В зависимост от сумите, които внасят в касата, членовете са почетни, основателни, спомоществователни, приемат се и мъже, и жени. Същевременно се обособява и категорията на действителните членове, които са само девойки и жени, приети от УС с препоръка и поемащи задължението ДА участват в работата на дружест­вото. Делата на организацията се ръководят от комитет в състав от 10 души, избрани от общото събрание на членовете.

Организацията приема наименованието Дружество „Закрила“. Избрано е и ръководство, в което влизат Здравка Кънчева – председател, Дим. Петрова – подпредседател, Мария Тончева, Ст. Стоянова и др. Прави впечатление силното присъствие на пенсионирани учителки, тенденция, която се запазва и през следващите години. През 1938 г. в дружествения комитет влизат 9 учителки (пенсионерки), 2 учителки от гимназията, 3 домакини и 1 зъболекарка.
Преборвайки се с трудности от различен характер, организацията печели доверието на гражданите. На 15 септ. 1929 г. отваря врати пансионът за жени и момичета. В него през 1933 г. намират дом 51 момичета, повечето идващи от селата. В Русе те учат в Девическата гимназия (37), в Професионално училище (5), в основно училище (3), а 1 девойка стажува при майстор-шивач. Гости на пансиона през годината са били 452 ученички, учителки и др. по повод екскурзии, конгреси и конференции.
С мисълта за подрастващите са изпълнени и другите начинания на дружест­вото. Открити са 3 летни детски игрища, които се издържат от такси, помощи и дарения. През 1932 г. при аязмото Св. Марина, Беленско, се създава лятна детска колония.
Новост в усилията на благотворителността в Русе е Слугинското бюро, организирано на 1 май 1932 г. от жените от д-во „Закрила“ с цената на много усилия. Подбудите за неговото отваряне произтичат от грижата за една уязвима прослойка от жителите на големите градове – жените и момичетата, по правило идващи от селата, които работят като прислужници в частни домове. Попаднали в нова и чужда за тях обстановка, поради своята неопитност, те често работят в тежки условия, търпят недобро отношение от страна на работодателите, част от труда ИМ не се заплаща, а нерядко стават жертви на „недобросъвестни“ хора, които ги тласкат към поквара. Чрез отварянето на бюрото дружеството се опитва ДА упражни контрол върху момичетата, ДА ИМ помогне ДА запазят „своето човешко достойнство“ и добро поведение, ДА въздейства върху гражданите, които ги наемат. То посредничи между работодателите и момичетата при наемането на работа, взема страна в случай на конфликт, събира информация и за семействата, търсещи прислужници, и за девойките, уредена е и стая за безплатно пренощуване на момичетата до момента на намиране на работа.
След влизането в сила на Наредбата закон за обществено подпомагане (1934) д-во „Закрила“ среща редица трудности. Въпреки благотворителната си дейност, то е третирано като търговско дружество. За ДА се ползва от облагите на закона и главно за ДА има достъп до финансиране от фонда за обществено подпомагане при МВРНЗ, организацията променя устава си и започва ДА се нарича Благотворително дружество „Закрила“.
Липсват данни за последните години от дейността му и за неговото закриване.

 Р. Стоянова

Назад