Енциклопедия Дарителството

ХРАМ “ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”, ПЕТРИЧ

ХРАМ “ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”, ПЕТРИЧ

Една от най-старите форми на дарителство в България, чиито корени са още през Средновековието, е ктиторството. През Възраждането тази традиция е израз не само на висок социален статус, на християнско благочестие, но е и изява на национално самосъзнание. След Освобождението тя не замира, а с даренията на хиляди българи са съградени едни от най-величествените храмове в страната.
Редки са случаите обаче на изграждане на цял църковен храм със средствата на един-единствен човек. Един от тези случаи е гробищният храм “Въведение Богородично” в Петрич. Той е съграден с дарението на Анастас Тасев Антикаджиев (6 авг. 1860, Петрич – 4 февр. 1956, Петрич) – търговец, общественик. Рано остава сирак и започва да се грижи сам за прехраната си. Учи в новобългарското училище при отец Агапий Войнов (1873). Включва се още твърде млад в църковнонационалните борби срещу гръцката духовна пропаганда. Той е първият книжар в Петрич и с негова помощ се набавят богослужебни книги и учебници за училищата и църквите в околията. Член е на българската градска община, училищен настоятел и църковен епитроп. Подкрепя с лични средства изграждането на църквата “Св. Никола” (1880) и отварянето на основно и трикласно българско училище в града (1904). На негово име е издаден султанският ферман за това училище. Един от основателите на ВМОРО (1899) в Петрич. След Солунските атентати (апр. 1903) е осъден и лежи в солунските затвори, а след Илинденското въстание (1903) е изпратен на заточение в Диарбекир. Става член на Съюза на българските конституционни клубове (1908). След освобождаването на Петрич през Балканската война (1912–1913) за кратко е кмет. Продължава да развива активна стопанска и обществена дейност. Почетен председател на Търговското дружество (до 1934), един от основателите и пръв председател е на клона на БЧК в града, благодетелен член на клона на СЗДБ, активен читалищен деец. Носител е на почетния знак за човеколюбие и благотворителни дела на БЧК и на орден “За насърчение към човеколюбие”, ІІ степен (1936). След 9 септ. 1944 г. е репресиран и изселен заедно със семейството си от града.
Със заявление от 4 дек. 1934 г. до Петричкия общински съвет и до архиерейския наместник, дарителят предоставя 100 хил. лв. в памет на починалата си съпруга Мария Антикаджиева (1866, Петрич – 3 дек. 1934, Петрич). Волята му е сумата да бъде употребена за направата на параклис при градските гробища в града. Благодетелят изрично посочва, че ако дарената сума се окаже недостатъчна, възнамерява да отпусне още средства за направата и обзавеждането на храма. Дарението е прието от Епархийския духовен съвет – Неврокоп, на 20 февр. 1935 г., а Неврокопският митрополит изпраща благодарствено писмо на благодетеля, в което посочва, че “постъпката му го издига на завидна висота, на която стоят най-достойните синове на църквата и народа”. Благодарност за дарението на Ан. Антикаджиев изказва и Петричката община, която отстъпва общинско място за изграждането на храма. По-късно, когато църквата вече е построена, Общинският съвет прехвърля мястото на Неврокопската митрополия (6 дек. 1935).

Основният камък на църквата е положен през юли 1935 г., а строителството приключва само за няколко месеца. За изграждането и вътрешното обзавеждане на храма дарителят изразходва над 150 хил. лв. На 3 ноем. 1935 г. църквата “Въведение Богородично” е тържествено осветена от Неврокопския митрополит Борис при присъствието на много хора от града и околията. На 6 ноем. 1935 г. дарителят изпраща писмо до Петричкия архиерейски наместник, в което отправя следните искания: в храма да се споменава вечно името на покойната му съпруга, да се назначи отделно черковно настоятелство, в което да влиза член от семейството му, докато съществува родът, приходите от храма да служат за неговото поддържане и украса.
Изграждането и обзавеждането на църковен храм с дарението само на един човек е отразено подобаващо в тогавашната преса, а в съобщенията за събитието се набляга на факта, че това е единственият подобен случай от Освобождението насам.
Анастас Антикаджиев и семейството му правят и други благотворителни жестове. Приживе неговата съпруга Мария Антикаджиева щедро подкрепя ученическата трапезария в града. В нейна памет и в чест на сем. Антикаджиеви местният клон на СЗДБ решава трапезарията при първоначално училище “Екзарх Йосиф І” да носи името “Баба Мария Антикаджиева”. Семейството редовно дарява средства и хранителни продукти (плодове от овощната си градина) за издръжка на трапезарията – 5 хил. лв. (5 дек. 1934); 5 хил. лв. (ян. 1944). През 1944 г. 5 хил. лв. за същата трапезария са предоставени и от приходите на черквата “Въведение Богородично”.
Големият благодетел на Петрич Ан. Антикаджиев подкрепя материално различни институции в родния си град. За основаването на ч-ще “Братя Миладинови” дарява 10 хил. лв.; предоставя 5 хил. лв. за изграждане на клуб на търговеца; дарява църковна утвар, икони, свещници и др. на църквите в Петрич. През 1938 г. той предоставя 1000 лв. на Комитет “Св. св. Кирил и Методий” за построяване на паметник на светите братя в София. Прави дарения и за БЧК.

За своите заслуги към духовния живот на града, за човеколюбивата си и обществена дейност Анастас Антикаджиев е обявен за почетен и благодетелен гражданин на Петрич (1937).

Д. Гоцева

Назад