Енциклопедия Дарителството

„ИВАН ХАДЖИЕНОВ“

„ИВАН ХАДЖИЕНОВ“

Дарител е ИВАН НИКОЛОВ ХАДЖИЕНОВ (1843 – 21 ян. 1923) – търговец, банкер, предприемач, политически деец. Роден в Казанлък. Останал рано без баща, на 11-годишна възраст с двамата си братя постъпва на работа в магазина на чичо си Стефан в Букурещ. Без солидно образование, но с упоритост, трудолюбие и енергичност успява да се замогне и да натрупа голямо богатство. След Освобождението (1878) идва в България, където се включва в политическия живот и става активен деец на Консервативната партия. Субсидира издаването на в. „Български глас“ (1879–1881). Участва в подготовката на държавния преврат (1881) и последвалия го Режим на пълномощията (27 апр. 1881 – 6 септ. 1883). Кмет на София (1 ноем. 1881 – 29 апр. 1883). Участва в търга за получаване на концесия за проучване и построяване на жп линия София – Русе през Искърското дефиле. Като кмет на столицата прокарва нов благоустройствен план: очертават се улици, откупуват се места, отчуждават се терени. По това време се полага началото на водопровода от трите извора над Бояна до града, общината подарява обширен район за построяване на Военното училище, място за Руската църква. Негово дело е уреждането на градската градина. През ноем. 1882 г. ген. Леонид Соболев в качеството си на министър-председател издава рескрипт до Ив. Хаджиенов за възхвала на неговата плодотворна дейност. След краха на Режима на пълномощията се завръща в Букурещ, където продължава своите делови работи. Умира в Букурещ.

ФОНД № 1 „ИВАН ХАДЖИЕНОВ“

ИВ. ХАДЖИЕНОВ не забравя своя роден край. Той иска да построи в Казанлък модерно занаятчийско училище с железарски, дърводелски и порцеланов профил. Желанието му е то да дава поминък на казанлъшкото население и на младото му поколение. За тази цел в началото на 1919 г. подарява 1 млн. зл. лв. за построяване на занаятчийско училище, като определя за свои пълномощници Михаил Михайлов, Иван Бешков и Тодор Иванов, жители на София. На 30 апр. 1917 г. те уведомяват Казанлъшката община за направеното благодеяние. На заседанието си от 10 май с.г. градският общински съвет приема дарението, а на общоградско събрание се взема решение една от улиците да носи неговото име. Едва след войната общината учредява фонд „Иван Хаджиенов“, като сумата 1 млн. зл.лв. се влага в БНБ чрез закупуване на ДЦК.
През 1924 г. на страниците на в. „Искра“ се повдига въпросът за откриването на училището. На 16 май с.г. ученолюбивата дружина „Искра“ организира общоградско събрание, на което се избират два комитета: един в София (Михаил Панов, Генчо Стайнов и Иван Енчев – Видю), а другият в Казанлък (кметът на града, председателят на еснафското сдружение, Петър Топузов и Константин Бозвелиев). След едногодишна работа двата комитета успяват да накарат МТПТ да открие занаятчийското училище през есента на 1925 г. С писмо от 11 май с.г. Министерството настоява общината предварително да намери помещения за теоретически и практически занятия, да осигури инструменти, машини за работа и др. На 20 май с.г. Казанлъшкият общински съвет взема решение учебните занятия да започнат в Куленското училище (построено по-рано със средствата на Стефан Хаджиенов – вж. „Стефан И. Хаджиенов“ – фонд), до построяването на новото училище. Софийският комитет прехвърля своите юридически правомощия върху строителния комитет в Казанлък.
По нареждане на МТПТ училището се открива на 15 септ. 1925 г. като Практическо механотехническо училище. Назначени са първият училищен директор – инж. Иван Тошков, и четирима учители. От първоначалния проект със средствата на Ив. Хаджиенов през 1926 г. е построена училищната работилница. През 1942 г. зданието за теоретически занятия се довършва окончателно със средства на дарителя и на държавата. От учебната 1941/1942 г. училището става средно механотехническо училище, каквото е и досега.

ФОНД № 2 „ИВАН ХАДЖИЕНОВ“

През 1919 г. ИВ. ХАДЖИЕНОВ прави дарение от 50 хил. лв. на Машинното училище при флота. С тази сума се образува фонд „Иван Хаджиенов“ с предназначение да попълва и поддържа технически учебни кабинети. С указ от 5 юли 1929 г. Машинното училище се реорганизира в Морско училище. През 1930 г. фонд „Иван Хаджиенов“ се слива с фонд „Училищни такси“, но продължава да се именува фонд „Иван Хаджиенов“. Целта му е да се набавят учебници, помагала, книги за училищната библиотека, материали за практически занятия в кабинетите, за награждаване на отличили се моряци. През 1931 г. фондът разполага с 300 хил. лв.
Други данни за фонда не са открити.

Казанлък в миналото. Годишник. Кн. 2. C., 1923, 248–249; Искра, № 433,
15 септ. 1942; Юб. сб. по случай 50-годишнината на Морското училище 1881–1931. Варна, 1931, с. 200; Радев, С. Строителите на съвременна България. Т. 1. С., 1990, с. 285, 305, 348; ЕБ. Т. 7, с. 234. (И. Шипчанов)

Назад