Енциклопедия Дарителството

КОМИТЕТ ЗА ПОСТРОЯВАНЕ НА ПАВИЛИОНИ ЗА ТУБЕРКУЛОЗНИ БОЛНИ ПРИ ПЛОВДИВСКАТА ДЪРЖАВНА БОЛНИЦА

КОМИТЕТ ЗА ПОСТРОЯВАНЕ НА ПАВИЛИОНИ ЗА ТУБЕРКУЛОЗНИ БОЛНИ ПРИ ПЛОВДИВСКАТА ДЪРЖАВНА БОЛНИЦА

Образува се на 9 февр. 1921 г. в Пловдив с амбицията да подпомогне борбата с туберкулозното заболяване. След Първата световна война по ред причини разпространението на туберкулозата в страната се разраства. Медицинските заведения не са в състояние да осигурят необходимото лечение на болните. По данни на благотворителните организации през 1921 г. в цялата страна има едва 270 легла за възрастни болни и 150 легла за деца в санаториумите в с. Искрец, Троян и Варна и в Софийската държавна болница. В Пловдив липсва дори специализирано отделение за болни от туберкулоза.

Добре запознат с реалните нужди, сблъсквайки се ежедневно с трагедията на хората, през 1920 г. управителят на Държавната болница в града д-р Кирил Добрев решава да инициира образуването на комисия, която да се заеме с построяването на дъсчени бараки за изолация на най-тежко болните бедни граждани. Д-р К. Добрев (неизв. – 7 ноем. 1931) е добре позната личност в Пловдив – известен и високо ценен специалист по гръдни болести, в продължение на години той ръководи най-голямото медицинско заведение. Същевременно се занимава с обществена дейност, а през 1927 г. помага при оборудването и става директор и завеждащ туберкулозния отдел на Дома на благотворителността и народното здраве „Димитър Кудоглу“. Идеята му се осъществява, а месеци след образуването на комисията тя се преименува в комитет. Изработва се и се приема специален устав, регламентиращ състава и целите на организацията. В комитета влизат по един представител на ВКБ в Пловдив, на дружество „Самарянка“, на местното дружество за борба с туберкулозата, окръжният инженер и медицинският управител на болницата – всичко 5 души. Пръв председател на новата структура става Ганка Ст. Калчева, а д-р К. Добрев е деловодител. Другите членове са Василка Балджиева от д-во „Самарянка“, Д. Гарвалов от дружеството за борба с туберкулозата и окръжният инженер Н. Панчев. От 1924 г. председателският пост е поет от Йовка д-р Хр. Аджарова.
Още със създаването си комитетът се насочва към строителството на масивни постройки за болните. Намеренията са да се построят 4 сгради – първите две да са за тежко болни мъже и жени, след което да се осигурят помещения за по-леко болни и накрая за заболели от ставна и костна туберкулоза. След завършването на отделните павилиони те се предават на болницата, която поема медицинското обслужване и издръжката на болните.

Събирането на средства започва веднага. Началото поставят 20 хил. лв., предоставени от ВКБ в Пловдив. С по-големи или по-скромни суми се включват множество дружества, стопански организации, банки и фирми, много граждани. Особено отзивчиви са лекарите, които най-отблизо познават и проблемите на борбата със заболяването. Сред дарителите са самият К. Добрев, колегите му д-р Г. Ташев (следващият управител на болницата), Ст. Стайчев, М. Ботушаров, Ив. Стойков и др. В инициативата се включват изявени пловдивски благодетели и общественици като х. Семко Палавеев, Анастас Куцоглу, Иван, Христо и Мария Кисякови, Стефан х. Калчов и неговите наследници и др. Решителна материална подкрепа оказват БЧК, Пловдивската окръжна комисия и общината.
Строежът на първия павилион започва на 15 авг. 1921 г. и е окончателно завършен на 20 дек. с.г. Изразходени са 91 468 лв. Открит е на 1 ян. 1922 г. Сградата е малка, на 1 етаж и разполага само с 25 легла. В нея започват да настаняват бедни тежко болни жени. В знак на благодарност за заслугите павилионът е наречен на името на д-р К. Добрев.
Веднага след завършването му комитетът взема решение за строителството на втора сграда. Въпреки че разполага с немалка сума – 110 хил. лв., по ред причини начинанието се забавя. Сградата е завършена и открита на 9 апр. 1923 г. Това болнично заведение е по-голямо и удобно, отново е за 25 души и в него се настаняват тежко болни мъже. Заедно с направената към първия павилион пристройка, строежът поглъща 280 хил. лв. Наименуван е на Пловдивския клон на БЧК както в знак на благодарност за крупната сума, която организацията отпуска, така и като признание за заслугите в борбата с туберкулозата.

Междувременно на заседание на Комитета, проведено на 8 февр. 1923 г., се взема решение да се събират средства за построяването на трети по ред павилион. На отправената покана за помощи откликва Сдружението на износителите и фабрикантите на тютюн в България. Неговото ръководство заявява готовност да предостави на Комитета 700 хил. лв. за строежа. Срещу това държавата трябва да поеме ангажимент работниците на Сдружението от Пловдив и от цялата страна да бъдат приемани за лечение във всички павилиони. Настоява се за тях да бъдат заделени толкова места, колкото ще бъде капацитетът на новата сграда. Условията са приети от Комитета и от Дирекцията на народното здраве. Основният камък на сградата е поставен на 1 ноем. 1924 г. Завършването ѝ обаче се забавя, а катастрофалното земетресение от апр. 1928 г. затруднява събирането на средства. Преценявайки възможностите си, Комитетът взема решение да повери доизграждането на павилиона на Дирекцията за възстановяване на щетите от природното бедствие. Това дава възможност сградата да бъде завършена през 1930 г. За строежа ѝ комитетът изразходва ок. 2 млн. лв. Не е известно каква е сумата, предоставена от Дирекцията.

През 1931 г. павилионът е предаден на болницата. Предназначен е за прием на леко болни от двата пола и разполага с 85 легла. Сградата е на 3 етажа, с хубаво изложение, с хигиенични и удобни стаи и самостоятелна кухня. Тъй като Сдружението на износителите и фабрикантите на тютюн в България вече не съществува, поетите ангажименти отпадат.
За последния павилион, който Комитетът строи, се създава специален дарителски фонд. Инициатор за образуването му е известният пловдивски лекар Христо Аджаров. На 14 септ. 1921 г., по повод отбелязването на 25 години от началото на лекарската му служба и 20 години от назначаването му за началник на хирургическото отделение при Пловдивската държавна болница, той предоставя 10 хил. лв. за фонда. Желанието му е павилионът да носи името му и в него да се приемат болни, нуждаещи се от хирургическа помощ.
Комитетът започва да събира средства във фонда още през 1928 г. Откликват граждани от различни съсловия, стопански организации, банки и фирми. Самият Аджаров неколкократно дарява средства за фонда. Според обобщените данни на Комитета по различно време той предоставя общо ок. 150 хил. лв. за строежа. Съп­ругата му Йовка Аджарова като председател на комитета влага много сили за осигуряване успеха на начинанието. Към края на 1933 г. фондът достига 400 хил. лв.
На 30 юни 1935 г. е поставен основният камък на сградата. С помощта на Дирекцията на народното здраве, която отпуска 300 хил. лв., павилионът е завършен през 1936 г. В началото на 1939 г. започва приемът на болни в него. Тази сграда разполага с най-добри условия за лечение. Тя е на 2 етажа, с просторни тераси, с малки и големи стаи. Побира 60 болнични легла и носи името на дарителя „Д-р Христо Аджаров“. С протоколно решение на комитета 1 стая в павилиона е наименувана на Пловдивския митрополит Максим, който морално подкрепя дейността по строежа на здравното заведение. В своето завещание той предвижда 80 хил. лв. за Комитета.
На 10 дек. 1938 г. организацията взема решение да прекрати своето съществуване с мотива, че е реализирала поставените си цели. За построяването на
4 павилиона Комитетът събира и предоставя 3 933 772 лв. Благодарение на направеното, отделението за туберкулозно болни при Пловдивската болница става най-голямото в страната. От откриването на първата сграда в началото на 1922 г. до дек. 1938 г. в тях са приети и лекувани около 10 хил. болни.

Р. Стоянова

Назад