Енциклопедия Дарителството

СОФИЙСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВОЗА ИЗДРЪЖКА НА УЧЕНИЧЕСКИ ТРАПЕЗАРИИ

СОФИЙСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВОЗА ИЗДРЪЖКА НА УЧЕНИЧЕСКИ ТРАПЕЗАРИИ

Бедност, болести, престъпления и израждането на нацията – това са основните мотиви на дружествата, създадени в края на 19. век с цел издръжката на безплатни ученически трапезарии. Такива са предизвикателствата и пред софийското общество, което през ноем. 1898 г. учредява комитет под името „Общество за устройване на безплатни ученически трапезарии“. Начело на формацията застава младият лекар Михаил Д. Михайлов (неизв.), който повече от 40 години успешно я ръководи. Завършил медицина в Санкт Петербург, той работи като ординатор в Трънската болница и военен лекар в различни градове. През 1910 г. е назначен за директор на столичната санитарна служба, но през февр. 1912 г. е уволнен с мотива „закриване на длъжността“. Той поддържа лични и партийни връзки с дейците на Демократическата партия и принадлежи към близкия кръг около партийния лидер Александър Малинов, като споделя неговите виждания.

Според първия устав, приет през ноем. 1898 г., организацията се обляга на демократичните принципи. В нея могат да влязат всички жители на столицата без оглед на пол и религия, на идейни и партийни нагласи, богатство или бедност. Членовете се делят на две категории: редовни, тези които ежемесечно внасят „каквато и да била сума“, и почетни, които внасят по 10 лева в продължение на една години или еднократно 100 лв. В устава се отделя място на приходите, на които дружеството разчита: членски внос, волни пожертвувания, приходи от забавления, завещания, даряване на продукти и т.н. Учредява се и постоянен паричен фонд в БНБ за посрещане на дългосрочни организационни нужди.

Учредителите възнамеряват не само да нахранят стотина гладни деца, а „да се погрижат за тяхното морално и умствено развитие, да облагородят загрубелите им качества“, да им вдъхнат чувството на „взаимно подпомагане и равенство помежду си“. Те искат да внушат на учениците, че в отговор на получената храна, те трябва да положат усилия при усвояване на знанията в училище. За създателите на безплатната трапезария важен момент във възпитанието на децата е да ги приучат към „християнските начала и добродетели“. За целта се предвижда храненето да се съпровожда от обедна и следобедна молитва, изисква се от по-големите да помагат на по-малките деца. Така в целите си организацията разширява параметрите на обществената благотворителност, в която се преплитат мотиви на християнските ценности, леви виждания и педагогически прийоми.

Приема се правилник за вътрешния ред на трапезарията, изработва се печат с надпис „Общество за безплатни ученически трапезарии“, като в средата е изобразена ръка, която поднася хляб. Този символ се възприема и от други подобни структури. Избран е първият УС, в който влизат: д-р М. Михайлов (председател), Лазар Шишков (подпредседател), Ил. Колчаков (касиер) и членове: Ганчев, Клисаров, Мих. г. Шумналиев, Д. г. Груев. Всички постове са почетни с изключение на касиера, който се назначава със заплата. В следващите години в ръководството продължават да участват хора от елита на града – известни общественици, публицисти, индустриалци, адвокати, бивши и настоящи кметове, активни дейци на Българския учителски съвет – Иван Д. Иванов, Тодор Г. Влайков, Пантелей Баджов, Димитър Коцев, Евтим Спространов.

След разрешаване на организационни и финансови проблеми, на 25 ян. 1899 г. се открива първата безплатна трапезария за 50 ученика, осветена от Софийския митрополит Партений. До юни с.г. броят на хранещите се в нея нараства на 124 души дневно. Подборът е съобразен със социалния статус на децата – подпомагат се кръгли сираци, деца без бащи, на безимотни родители, на слепи и сакати и др. Организацията бързо спечелва доверието на столичани и броят на членовете ѝ нараства от 270 души при откриването на трапезарията на 558 през юни с.г. За този кратък период финансовите ѝ възможности също се подобряват и капиталът от 300 лв. става 7118 лв. Приходите се формират по познания начин: от членски внос, от временни пожертвувания, от представления и др. Отново се отзовават по-заможни столичани. Между най-щедрите дарители на трапезарията са Софийският митрополит Партений, семейство Мария и Иван Евстр. Гешов, русенският банкер Стефан Симеонов, адвокатът П. Баджов и др., които са обявени за почетни членове на организацията. Докато се стабилизира, дружеството получава годишна помощ от МНП в размер между 2200 и 3 хил. лв. През учебната 1903/1904 г. основните разходи са за храна, за наем за трапезарийното помещение, заплати на служещите и др., като неизползваните средства са внесени в БНБ за образувания „Постоянен фонд“ за срок от 5 години с капитализиране на лихвите.

За разлика от сиропиталищата и стопанските училища, където жените имат водеща позиция, в ръководството на Софийската организация за издръжка на безплатна трапезария влизат само мъже. Но в помощ на УС на дружеството се включват съпругите и дъщерите на видни общественици: Елена Ушева, Юлия Ал. Малинова, С. д-р Михайлова, Анна Т. Влайкова, Мария Иванова. Те създават женски комитет, който има за задача да обикаля града и да събира пари и помощи в натура, да организира благотворителни представления в читалище „Славянска беседа“ и елха в училище „Св. Клементина“ (кв. Ючбунар). Комитетът полага началото и на традиционния „басмен бал“, който носи прилични приходи на дружеството.

За да се установи по-добър и по-справедлив ред при приемане на деца в трапезарията, се разработват формуляри (именници) за семейното положение на кандидатите, които се подписват от класния наставник. Тъй като броят на желаещите непрекъснато се увеличава (над 800 деца през 1901 г.), а капацитетът е сравнително малък (до 200 души), ръководството съставя комисии, които да обикалят домовете на заявителите, за да могат по-вярно да определят най-бедните. През учебната 1903/1904 г. трапезарията обслужва всички училища в София и в нея се хранят възпитаниците на 11-те основни и прогимназиални училища, на Първа и Втора мъжка гимназия, Девическата гимназия и на Стопанското училище „Мария Луиза“ – общо 208 деца. В изпълнение на своите задачи УС проучва старателно успеха и поведението на питомците и търси отговор на въпроса дали трапезарията влияе благотворно върху тях.

Комитетът разширява насоките на своята дейност при подпомагането на бедните деца, като търси съдействието на различни стопански организации. Така например по молба на УС на дружеството производителите на шаяк в Самоков – Търговско-индустриалното дружество „Бъдащност“ и Сливенската фаб­рика на Пехливанов и Рохов, както и столичните търговци, подаряват платове. С тях се изработват дрехи, раздадени на учениците по случай празника на Св. св. Кирил и Методий (11 май). УС закупува лекарства за болните, като за целта издейства от МНП определени суми (ок. 500 лв.). За да се създадат хигиенни навици у децата, всеки месец те се къпят в градската баня.

Тъй като безплатната трапезария е настанена в тясно и неподходящо помещение срещу наем, ръководството взема решение да построи собствена сграда. На молбата му за помощ най-бързо се отзовава столичното общинско управление, което дава 2 хил. лв. и парцел от 1000 кв. м в кв. Ючбунар близо до църквата „Св. Никола“. Отзовават се и други управленчески структури: Софийската окръжна постоянна комисия отпуска 600 лв., а всички градски и селски общини в окръга се задължават да предвидят в бюджетите си необходимите средства. В „Обществото“ се сформират комисии, които обикалят фабрики и складове, за да „изпросят“ строителен материал, или канят по-заможни столичани да се отзоват със средства. Впечатлява списъкът на пожертвувателите, които през учебната 1903/1904 г. наброяват повече от 460 души, а подарените от тях суми се движат от 1–2 лв. до 100–200 лв. Между тях са видни софийски общественици, учители, политици, бивши и настоящи министри, бедни и по-заможни хора, които са съпричастни към предприетото дело. Княгиня Клементина дарява 100 лв., русенският банкер Ст. Симеонов – 200 лв., Евангелистката църква – 50 лв. В списъка на дарителите фигурират имената на дипломатическите представители на Германия, Франция, Италия, Австро-Унгария. За бъдещия строеж дружеството отново получава финансовата подкрепа на общинското управление на столицата и на околните селища, на дружеството на архитектите, на църковните настоятелства в Софийската епархия.
На 3 авг. 1903 г. се полага основният камък на сградата, която е завършена за 4 месеца. Тя е осветена от Софийския митрополит в присъствието на министъра на просвещението д-р Иван Шишманов и много граждани. За сградата на трапезарията, заедно с обзавеждането, както и за театралния салон със сцена са изразходвани 23 865 лв. За целта е използван дружествен капитал, безлихвен едногодишен заем от 8 хил. лв., сключен с Ив. Евстр. Гешов, и 8-процентов заем от БНБ на стойност 3 хил. лв. С.г. трапезарията е настанена в новата двуетажна сграда, която разполага с 4 стаи за хранене, две помещения за кухня и голям зимник. На 10 дек. 1903 г. са приети 208 социално слаби деца при спазване нормите за хранене. Начинанието се оказва печелившо с оглед материалното стабилизиране на организацията, защото наемът от театралния салон става добро приходно перо. Само за периода дек. 1903 г. – юни 1904 г. дружеството получава 12 657 лв. Това позволява на управителния комитет/съвет да открие (1 март 1904 г.) в покрайнините на кв. Ючбунар втора трапезария, в която се хранят 70–75 ученика.
През войните (1912–1913 и 1915–1918), поради реквизиране на сградата от военното интендантство и мобилизиране на членовете на УС, трапезариите са затворени. Отговорностите се поемат от Софийската община, която открива няколко салона за хранене за бедни семейства на воюващите на фронта, за инвалиди и изобщо за социално слаби хора.

След войните настоятелството ремонтира трапезариите, които се намират в много лошо състояние. Нещо повече, то успява да построи допълнителни помещения – за канцелария, за жилища на обслужващия персонал, складове, 12 дюкяна, използвани за доходни помещения, от които дружеството годишно получава наем от около 260 хил. лв. Финансовата стабилност позволява да се увеличи броят на децата, които получават безплатна храна. Например през 1940 г. в основната трапезария на ул. „Цар Самуил“ се хранят 458 деца, а в Ючбунарския клон – 105, като се спазва редът при подбора на нуждаещите – кръгли сираци, без бащи, без майки, с бедни или болни родители и т.н. За сметка на това личният състав на организацията намалява. През 1940 г. редовните членове са 110, почетните – 85, доживотни – 39, като в списъка на последните са записани и изявени жени общественички. Причините за намаляване на броя на членовете са различни. Освен чисто биологичните причини, свързани с факта, че много от учредителите са починали, а тяхното място не е заето от млади, енергични хора, от значение е и еволюцията във вижданията на управляващите. Постепенно през 30-те години на 20. век все повече си пробива път възгледът, че грижите за социално слабите са задължение на държавата, а не на благотворителните организации. След приемането на Наредбата закон за общественото подпомагане (1934) общините и училищата се задължават да разкриват трапезарии и летни колонии, като за целта получават необходимите средства от фонда при МВРНЗ. Нещо повече, столичната община настоява да получи сградата на „Обществото“ на улиците „Одрин“ и „Пирот“, като плати нейната стойност, и там да настани собствената безплатна ученическа трапезария. Двете страни обаче не се договарят. С обявяването на Втората световна война затрудненията пред ръководството на организацията се увеличават. В тази сграда се настаняват медицински и военни власти и така се прекъсва работата на трапезарията. След войната тя е възстановена, но броят на хранещите се е силно намален (250), а поради липсата на продукти, храната е лоша.

На 29 май 1951 г. Софийският околийски съд съобщава, че „дейността на Дружеството за безплатни ученически трапезарии се прекратява въз основа на чл. 146, б
от ЗЛС„. Според съда въпросната организация не е съобщила промените в УС, не е направила промени в устава, съобразени с изменилата се обществена и политическа обстановка в страната след 9 септ. 1944 г. Дружеството не работи, а неговата цел „е подета изцяло от държавата“. С тези мотиви организацията като полезна социална структура е разтурена, а имотите ѝ стават притежание на общината.

В. Николова

Назад