Енциклопедия Дарителството

СОФИЙСКО ЖЕНСКО ОБРАЗОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „СЪЗНАНИЕ“

СОФИЙСКО ЖЕНСКО ОБРАЗОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „СЪЗНАНИЕ“

Една от най-активните женски организации в България, а възникването и началната ѝ история са пряко свързани с първите стъпки на БЖС. Учредена е през апр. 1897 г. (или през 1898) и първоначално се нарича Софийско женско образователно дружество. На 1 септ. 1899 г. група дружествени симпатизантки започват ДА издават в. „Женски глас“, който изиграва решителна роля за съюзяването на женските дружества в страната. На 1 дек. с.г. в брой 3 на вестника е поместен апелът на дружеството към всички подобни структури в България за обединяване. Отново по негова инициатива на 12 юли 1900 г. в София се провежда първата среща на женските сдружения, на която се взема решение за образуване на БЖС. Дружеството е сред учредителите на Съюза, споделя и работи за неговите каузи. От юли 1901 г. неговото издание в. „Женски глас“ става орган на феминистката организация в България.
Връзката му с БЖС се проследява както в организационните документи, така и в цялостната дейност. Първият запазен устав е от 1909 г., а в следващите десетилетия той неколкократно е допълван и променян. В чл. 1 от него е записано, че дружеството ще „действа за придобиване на граждански и политически права за жената“, „за подобрение на положението ѝ във всяко отношение“ и ще „готви жената за достойно изпълнение на задълженията ѝ като майка и гражданка“. Средствата за постигане на целите са изнасяне на събрания, сказки, издаването на брошури, уреждането на женски клуб с читалня и библиотека, осигуряване на помощ при намиране на работа и устройване на приют за жените, докато намерят препитание. В променения през 1933 г. устав заляга и задачата ДА се осигурят грижи за децата, „останали без домашен и училищен надзор“, чрез поддържането на дневни детски домове. Устройствените документи регламентират и структурата на дружеството, която не се отличава от обичайната за подобни организации. Членовете са почетни и действителни, текущото ръководство се осъществява от настоятелство, избирано от общото събрание на членовете, а контролната комисия следи за изправността на сметките.

Отчетите на настоятелството демонстрират няколко устойчиви тенденции. На първо място членският състав постъпателно се увеличава. В края на 1914 г. в дружеството членуват 125 души, а през 1939–1940 г. – 280. Това са жени, свързани с цвета на обществото – съпруги на известни политически и стопански дейци, на лекари, интелектуалци, военни и др. Част от тях проявяват траен интерес към благотворителното дело и членуват в по няколко сдружения, други са тясно свързани с делото на БЖС. Сред членовете на д-во „Съзнание“ са д-р Тота Венкова, Мария Влайкова, Мария Палазова, Теодора Оббова, Анка Фичева, Дора Габе, д-р Вера Ковачева-Маркова, Харитина Ябланска, София Калина и др. За стабилитета и приемствеността в членския състав допринася и формираната през март 1933 г. младежка група.
Съпричастието на жените, свързани с политическия, стопанския и интелектуалния елит на нацията и с делото на БЖС, се проследява особено ясно в ръководния състав на дружеството. През годините председателският пост се заема от дългогодишната председателка на БЖС Юлия Малинова и от Пеня Преславска. В настоятелството влизат изявени общественички като Рада Сталийска, Елена Чакалова, Теодора Касърова, Рада Големанова, Димитрана Иванова и др.

Дружество „Съзнание“ насочва усилията си в няколко посоки, като приоритетите му търпят развитие. Организацията се включва активно във всички инициативи и акции на БЖС, насочени към защита на интересите на трудещите се жени, прави постъпки за отпадане на ограниченията за назначаване на жени в редица институции като БНБ, Главна дирекция на статистиката, инспекторатите по труда и др. Другият акцент е просветната дейност сред жените и пропагандата на идеите за равноправието на половете. Сред предпочитаните теми на урежданите от настоятелството сказки и беседи са тези за ролята на женското образование и организацията му в напредналите страни, за общинското само­управление, по проблеми, свързани със здравеопазването и хигиената и др. Като лектори се канят изявени общественички, лекарки, интелектуалки. В тази посока действат и откритият през окт. 1911 г. „Женски клуб“ с читалня и библиотека и неделното училище за работнички.
Изхождайки от принципа, че „само икономически подигната жената може ДА издържи житейската борба“, през 1909 г. дружеството слага началото и поддържа в продължение на 2 десетилетия Посредническо бюро „Женски труд“. Бюрото играе свързваща роля между жени, търсещи работа, и работодатели и учреждения. Същевременно към него са открити професионални курсове за бед­ни момичета и жени, както и ателиета, в които курсистките придобиват опит и намират временна реализация. Гамата от курсове постепенно се обогатява и те са посещавани от все повече курсистки. Отворен е и безплатен приют. Първоначално в него се приемат обучаващи се в курсовете и жени, изпаднали в мизерия и търсещи работа.

В периода на войните 1912, 1915–1918 г. цялото бюро шие и събира дрехи, спално бельо, бинтове за болниците и за воюващите на фронта. Поръчките са от БЧК, от различни болнични заведения и от реквизиционната комисия и се изпълняват безплатно от дружествените членки и симпатизантки или от бедни жени срещу минимално заплащане. Организацията успява ДА настани на работа много нуждаещи се жени главно като прислуга в болниците и в частни домове. Разширява се дейността на приюта, в който се обособяват 2 отделения: за приходящи жени и деца, останали без подслон и изпращани от общината, и за курсистки в курсовете или ученички в столичните училища. Приоритетно се приемат бежанки. Издръжката на приюта се субсидира от Софийската община, от МНП и от волни пожертвования. Дружеството продължава активно ДА работи и за каузата на БЖС. След Балканските войни организацията, в съгласие с другите дружества, поема съюзното ръководство и издава в. „Женски глас“, организира конгреса, който възобновява дейността на Съюза. Участва и в учредяването на Съюза на столичните благотворителни дружества с пълната убеденост, че това ще подпомогне развитието на обществената благотворителност.

След Първата световна война дружествената дейност продължава ДА тече в познатите посоки. Въпреки затрудненията, които среща, особено по време на самостоятелното управление на БЗНС (1920–1923), Бюро „Женски труд“ настанява на работа жени, главно като прислуга в частни домове. В началото на 30-те години на 20. век то се ръководи от платена от дружеството чиновничка, завършила Висшата социална школа на БЖС. За 1933–1934 г. чрез него са настанени на работа 88 момичета. Ателието и професионалните курсове също обучават нови курсистки, а приютът дава подслон на 30–40 жени. Организират се сказки и беседи, поддържа се дружествената библиотека и читалня. Връзката и съпричастието към инициативите на БЖС продължават ДА са много силни. Организацията участва в създадените от Съюза комитети за закрила на младото момиче, за подпомагане на бедни родилки и техните деца, за оказване помощ на безработни работнички и др.
В средата на 20-те години на 20. век усилията изцяло се пренасочват. Причините са няколко и са свързани както с промените в социалната политика на държавата и общината, така и с преценката на самото дружество. Многобройните проблеми около наемането, регистрацията и положението на жените, работещи като домашни прислужници в големите градове, водят до намесата на държавната власт. Със заповед на Дирекция на полицията всички бюра за прислужници се закриват. В резултат на това бюро „Женски труд“, специализирало се именно в настаняването на момичета като прислужници в софийски семейства, е затворено през окт. 1934 г. Преди това спират курсовете, затваря се ателието. Усилията се пренасочват в изцяло нова област – откриването на дневни детски домове за бедни деца, чиито майки работят. Така, макар по друг начин, отново се полагат грижи за работещите жени.
Първият приют в квартал Лозенец става факт на 28 март 1925 г. и е организиран съвместно със Софийското училищно настоятелство. В следващите години са отворени нови домове в Ючбунар (1928), в района на Захарна фабрика (1929), в кварталите Подуяне, „Хаджи Димитър“, Красна поляна, „Иван Вазов“. С цел подобряване условията някои от домовете менят адресите си.
В крайна сметка в началото на 40-те години на 20. век организацията издържа 8 дневни детски дома. Заедно с Пловдивското д-во „Майчина грижа“ е пионер в този вид благотворителна дейност и задава стандартите в нея. Целта е ДА се подпомагат работещите жени от по-ниските социални слоеве в отглеждането и възпитанието на поколението. Според жените от дружеството „дневните детски домове в крайните квартали на столицата, където вилнеят мизерията и нищетата, прибират невръстни деца, запазват ги от пагубното влияние на улицата, закрепват ги физически, изграждат крехките характери и готвят утрешните граждани“. Приемат се изключително деца от бедни семейства. Първоначално, съобразявайки се с материалното положение на родителите, дружеството не въвежда задължителни такси или те са минимални. Според отчета за упражнението на бюджета за 1933–34 г. при приход от 133 900 лв. едва 8640 лв. са от вноски на питомци. По нареждане на общината през 1939 г. се въвеждат задължителни такси за децата по 3 лв. на ден. Тази сума обаче „поради бедственото положение на родителите“ често се редуцира на 1–2 лв. дневно или изобщо не се събира. Все пак постъпленията нарастват, а това дава възможност ДА се подобри материалната база на приютите, ДА се осигури по-качествена храна за децата.

В края на 30-те – началото на 40-те години домовете на д-во „Съзнание“ отглеждат ок. 200–250 деца. Те са във възрастовата граница от 3 до 7 години. За тях се грижат по 1 учителка възпитателка и помощен персонал. Учителката занимава децата с подходящи игри и гимнастически упражнения, чете ИМ книжки, учи ги на стихотворения, песни и пр. Спазва се здравословен дневен режим. Храната се приготвя в приютите и включва закуска и обяд. Режимът и цялостното възпитание цели децата ДА усвоят в тази крехка възраст определени хигиенни навици, обноски и държание, както и ДА получат елементарна предучилищна подготовка. За ДА се улеснят максимално родителите, някои от децата остават и ДА нощуват в дома в Подуяне. През 1941 г. дружеството успява ДА уреди и лятно летовище в Костенец баня, Софийско. Според дружествения отчет били положени големи усилия, за ДА бъдат убедени родителите ДА пуснат децата си. Летовището се помещава в хубава, специално наета за случая вила. На 2 смени по 1 месец в него почиват по 80 деца. Таксите са минимални.
Най-съществените затруднения, които д-во „Съзнание“ среща в своята дейност, са при намирането на подходящи помещения за приютите. Някои от домовете са настанени в стаи в основни училища, други в къщи под наем и неколкократно менят адресите си. Постепенно те се стабилизират и подобряват материалната си база. Така например, според чиновника на общината, инспектирал приютите през 1942 г., домът в квартал „Хаджи Димитър“ се помещава в „хубава кокетна сграда“, с двор с цветя, дървета и пясъчник. Всяко дете разполага със столче, посудата и играчките са достатъчно. Децата носят престилки, спят на общи нарове и креватчета. Подобна е картината и в дома в квартал „Иван Вазов“. В другите два приюта в района на Захарна фабрика и в Красна поляна, посетени от инспектора, помещенията са по-неподходящи. Обща е нуждата от допълнителен помощен персонал.
Издръжката на дневните детски домове е основното разходно перо в дружествения бюджет. За разлика от други подобни организации, д-во „Съзнание“ не разполага с дарения, институционализирани в благотворителни фондове. Затова пък волните пожертвования в пари и натура са нещо постоянно за организацията. Те се предоставят от дружествени членки и симпатизанти, от граждани, частни фирми и предприятия, обществени организации. Сред най-щедрите дарители са българският генерален консул в Кьолн д-р Антон Брюнинг, Царското семейство, Св. Синод, х. Станка Димитрова, Фабрика „Беров-Хоринек“ и др. Държавата и местната власт също подпомагат издръжката на домовете. Общо взето, около 3/4 от средствата, които се изразходват, идват от общината, училищното настоятелство, Дирекция на народното здраве, БНБ и БЗБ.
Новите задачи променят и акцентите в просветната дейност на дружеството. Темите на изнасяните беседи се отнасят до грижите за децата, за тяхното възпитание, по социалното законодателство, за отглеждането на извънбрачните деца и др.
Освен в БЖС, дружеството членува и активно участва в дейността на Софийския клон на СЗДБ.
След политическите промени през септ. 1944 г. организацията редуцира дейността си. Закрита е с решение на Софийския околийски съд от 11 февр. 1952 г., а имуществото и влоговете ѝ са предадени на Министерството на комуналното стопанство.

Р. Стоянова

Назад