Енциклопедия Дарителството

“ТОДОР ПЕНЕВ ТОДОРОВ”

“ТОДОР ПЕНЕВ ТОДОРОВ”

Дарител е Тодор Пенев Тодоров (юли 1871 – 5 септ. 1940) – учител. Роден в Мустафа паша. Първоначално образование завършва в Пазарджик, където семейството се преселва за кратко след Руско-турската война (1877–1878), а класно – в Мустафа паша (дн. Свиленград). След повторното и окончателно установяване на семейството в Пазарджик учи занаят и работи като писар в околийското управление. Завършва Пловдивската мъжка гимназия като държавен стипендиант (1891) и в продължение на една година учителства в Етрополското класно училище. С материалната подкрепа на по-големия си брат завършва естествена история във Висшето училище в София (1896). Същата година е назначен за учител в класното училище в Пазарджик. Пенсионира се през 1932 г. като учител в Пазарджишката смесена гимназия. Умира в Пазарджик.

Ръководен от максимата “да върнем повече, отколкото сме взели”, дарителят решава да остави в полза на обществото цялото си състояние, придобито в резултат на изключително скромния му и отдаден на професията живот. За тази цел през 1936 г. Т. Пенев прави собственоръчно тайно завещание, което е намерено след смъртта му и по молба на изпълнителите на последната му воля е заверено от нотариус при Пазарджишкия областен съд на 12 септ. 1940 г. Завещаното от благодетеля имущество е на стойност над 1 млн. лв. и се състои от къща с двор на ул. “Цар Асен” № 24 в Пазарджик за около 130 хил. лв., няколко спестовни влога и срочни свидетелства на обща сума 966 457 лв., ценни книжа с номинална стойност 600 лв., дялов капитал в кооперация “Въча” в размер на 2 хил. лв., в кооперация “Извор” – 500 лв., и един запис с падеж 10 авг. 1941 г. за 25 хил. лв. Цялото това състояние, след като се приспаднат разходите по изпълнението на завещанието, погребението и благоустройството на гроба, Т. Пенев разпределя между училищата и културните институции в Пазарджик по следния начин: 4/10 от капитала да се даде на Пазарджишката смесена гимназия за образуване на фонд “Тодор Пенев”, от лихвите на който да се подпомагат бедни ученици при гимназията; 2/10 – на българското училищно настоятелство в града, за образуване на фонд на негово име, от лихвите на който да се подпомагат бедни деца от основните училища; 1/10 част – да се разпредели поравно между българските читалища “Виделина”, “Св. Константин” и “Успех” в Пазарджик за образуване на фонд на името на дарителя при всяко читалище, лихвите на който да се ползват за читалищните нужди; 1/10 – да се употреби за основаване на фонд на името на дарителя и неговата майка Ана Пенева, от лихвите на който да се подпомагат приюти за старци или сираци, когато такива бъдат учредени в Пазарджик; 1/10 част Т. Пенев завещава на брат си Атанас; последната 1/10 оставя на сестра си Мария Пенева с условие, ако при откриване на завещанието тя е починала, тази част да се разпредели поравно между читалищата в града и при всяко читалище се образува фонд “Велика и Мария Пеневи”, който да служи за читалищните нужди. Къщата си дарителят оставя на Смесената гимназия за пансион “Дом Тодор Пенев”, в който по решение на учителския съвет да живеят бедни ученици, които не са от града, и едно семейство, за да не остава къщата празна по време на ваканциите. Книгите си завещава на библиотеките при гимназията и читалищата в Пазарджик, които да задържат ценните издания по взаимно споразумение.
За изпълнители на завещанието Т. Пенев определя Янаки А. Клисурски, бивш директор на смесената гимназия, Спас Атанасов, бивш домакин на болницата в града, Димитър Шипочлиев и своите брат и сестра Атанас и Мария Пеневи.

Дарителският жест намира широк отглас сред пазарджишката общественост както заради материалната си стойност, така и заради моралните подбуди на благодетеля. Поради тези причини Общинският съвет на Пазарджик на свое заседание, проведено на 31 окт. 1940 г., взема решение улицата, на която се намира къщата на дарителя, да носи неговото име.
Предвид факта, че при отваряне на завещанието Смесената гимназия в Пазарджик вече не съществува и че Т. Пенев е имал присърце всички учебни заведения, изпълнителите на завещанието решават средствата, определени за вече бив­шата гимназия, да се поделят поравно между мъжката и девическата гимназия. По същите причини къщата да бъде собственост на двете учебни заведения, като всяко притежава по 1/2 идеална част. Ако се окаже, че този начин за използването и стопанисването ѝ е неудачен, изпълнителите на завещанието дават право на учителските съвети да я продадат изцяло или част от нея и получената сума да използват в духа на завещанието.

Фонд № 1 “Тодор Пенев Тодоров”
(при Девическата гимназия “К. Величков”, Пазарджик)

На 10 ян. 1941 г. изпълнителите на завещанието уведомяват директора на Девическата гимназия, че предоставят 198 хил. лв. за образуване на фонд “Тодор Пенев Тодоров”. Учителският съвет при гимназията приема дарението на 27 ян. с.г. На 5 дек. 1941 г. съветът изработва и приема правилник, утвърден от МНП, според който целта на фонда е от приходите му да се отпускат стипендии на бед­ни ученички и да се поддържа къщата, подарена на гимназията от благодетеля. В къщата, именувана “Дом Тодор Пенев”, ще живеят безплатно една година ученици от Мъжката гимназия, а на другата година – ученички от Девическата гимназия. В същата къща трябва да се настани и едно бедно малочленно семейство (за предпочитане на прислужник от едната или другата гимназия) без наем, при условие да се грижи за реда и чистотата в нея. Къщата не може да се отчуждава, а ако бъде съборена, трябва да се построи наново. За реда и стопанисването ѝ се предвижда да се изработи специален вътрешен правилник.
Фондът се управлява от учителския съвет. Основният му капитал се влага в български ценни книжа, гарантирани от държавата, които се оставят на съхранение в местния клон на БНБ, а лихвите им се прехвърлят в БЗКБ на текуща лихвена сметка. Правилникът предвижда на видно място в гимназията да бъде поставен портрет на дарителя и всяка година, на втория неделен ден след започване на учебните занятия през септември да се прави възпоменание и панихида за дарителя, съгласувано с Мъжката гимназия, на които да присъстват всички ученици. В случай че няма кой от наследниците да поддържа гроба на благодетеля, за това да се грижи Мъжката гимназия, но и двете училища да предвидят към параграфа за ремонт в бюджетите на фондовете си и перо за поддържане гроба на дарителя.
Приходите на фонда се ползват ежегодно за неговите цели – подпомагане на бедни ученички и поддържане на “Дом Тодор Пенев”. От ян. до юни 1942 г. са отпуснати три стипендии по 450 лв. месечно. През 1943 г. стипендии се дават на ученичките Екатерина Й. Снегарова и Олга Г. Йорданова. През учебната 1943 г. стипендиите са две по 650 лв. месечно, през 1944/1945 г. – две по 800 лв. месечно, през 1945/1946 г. са изразходвани 5800 лв. за стипендии на две ученички. За данъци и поддържане на къщата са изразходвани средства между 1600 лв. през 1941 г. и 4 хил. лв. 1945/1946 г.

Фондът е закрит през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” към МНП в държавния бюджет.

Фонд № 2 “Тодор Пенев Тодоров”
(при Мъжката гимназия “Аксаков”, Пазарджик)

Фондът е образуван през 1941 г. с капитал от 197 500 лв., внесен в БЗКБ в облигации и пари. През 1943/1944 г. сумата достига 200 хил. лв., през 1944/1945 г. – 212 218 лв. През посочените години са изразходвани съответно по 6 хил. лв. (1941/1942), 3 хил. лв. (1943/1944), 714 лв. (1944) и 8800 лв. (1945) за подпомагане на бедни ученици. За 1942–1943 г. са изразходвани 3963 лв. за ремонт и данъци на къщата на дарителя. Част от лихвите на фонда през посочения период се капитализират.

Фонд № 3 “Тодор Пенев Тодоров”
(при ч-ще “Виделина”, Пазарджик)

На 10 ян. 1941 г. изпълнителите на завещанието внасят в БЗКБ – клон Пазарджик, 33 хил. лв. за образуване на фонд на името на дарителя при ч-ще “Виделина”. Липсват данни за използването на фонда.

Фонд № 4 “Тодор и Ана Пеневи”
(при приют за бедни и немощни старци, Пазарджик)

През 1941 г. изпълнителите на завещанието на Т. Пенев предоставят на Благотворителното дружество за основаване и издържане приют за бедни и немощни старци в Пазарджик сумата 98 901 лв. за образуване на фонд, от който да се подпомага откритото през 1940 г. социално заведение. Капиталът е внесен на срочен влог. Липсват други данни за фонда.
Приживе Т. Пенев прави и дарение от 5 хил. лв. на Женското благотворително и просветно д-во “Просвета” в Пазарджик за строежа на нова сграда на Стопанското училище в града.

Д. Гоцева

Назад