Енциклопедия Дарителството

„ЙОСИФ И ЕКАТЕРИНА КОВАЧЕВИ“

„ЙОСИФ И ЕКАТЕРИНА КОВАЧЕВИ“

ФОНД № 1 „БЛАГОТВОРИТЕЛЕН ФОНД ЙОСИФ
И ЕКАТЕРИНА КОВАЧ

Дарител е ЕКАТЕРИНА КОВАЧЕВА (вж. „Екатерина и Йосиф Ковачеви“ – фонд).

ЕВИ“* (при СУ)

На 2 юни 1899 г. ЕК. КОВАЧЕВА прави завещание и оставя цялото си имущество на Висшето училище (СУ), в което покойният ѝ съпруг е бил преподавател. Волята ѝ е ДА се образува фонд на името на двамата съпрузи и ДА се нарича „Благотворителен фонд Йосиф – Екатерина“. Управлението му възлага на Историко-филологическия факултет под върховния надзор на АС. Когато той нарасне достатъчно, от лихвите следва ДА се дават 2 стипендии, подновявани съответно на всеки 3 и 4 години, едната в размер на 2700 зл. лв., а другата – на 900 ср. лв. Първата е предназначена за студент, дипломирал се във Висшето училище, който ДА специализира в чужбина славянска филология и педагогика. Втората стипендия е за подпомагане на студент в Историко-филологическия факултет на СУ ДА завърши образованието си в него. Стипендиантите се избират „измежду най-бедните и най-достойни кандидати“, българи, православни, като при равни други условия „с предпочитание се ползват родените в неосвободените още български земи“, на първо място – от родния на дарителката гр. Щип. Подборът на кандидатите се поверява на управлението на фонда, след което те се утвърждават от АС. За изпълнители на завещанието са посочени ректорът на Висшето училище (СУ), деканът на Историко-филологическия факултет и един представител на МНП.
На 13 март 1913 г. Ек. Ковачева допълва завещанието си и разпорежда покъщнината ѝ ДА остане в полза на нейните роднини. По-късно, на 25 февр. 1928 г., тя прави нови корекции в него. Междувременно на 16 дек. 1927 г. продава къщата си в София, ул. „Солун“ № 55 за 1,220 млн. лв., които, за ДА предпази от обезценяване, обръща във валута и злато. С това свое последно завещание оставя половината от получената от продажбата сума – 600 хил. лв., за „Благотворителен фонд Йосиф – Екатерина Ковачеви“ при СУ. Запазвайки първоначалното му предназначение, тя дава свобода на Историко-филологическия факултет в зависимост от финансовото състояние на фонда, условията на живот в България и в чужбина ДА преценява конкретно как ДА се използват приходите – било за една стипендия за специализация в чужбина, било за две и повече стипендии на студенти в същия факултет на СУ или пък за определен период ДА не се отпускат стипендии.
След нейната смърт изпълнителите на завещанието внасят сумата на името на фонда. На 12 февр. 1936 г. АС приема дарението, а на 9 юни 1937 г. одобрява Правилник за стипендията „Йосиф и Екатерина Ковачеви“. Съгласно правилника от приходите на фонда се учредява стипендия за специализация в чужбина по една от специалностите, посочени от дарителката. Стипендиантите следва ДА са завършили гимназия най-малко с добър успех, а след това – и съответната специалност в СУ със същия успех, като не бива ДА са изминали повече от 5 години от дипломирането ИМ. При равни други условия с предимство се ползват по-бед­ните, както и тези, които произхождат от неосвободените земи, и най-вече от Щип. Стипендията се отпуска след конкурс, проведен от избрана от съвета на Историко-филологическия факултет комисия. Конкурсът се обявява в Държавен вестник на всеки 4 години, като в зависимост от финансовите възможности на фонда този срок може ДА се променя. Кандидатите представят свои писмени разработки и държат колоквиум върху тях. Стипендията е за 2 години и освен средствата за издръжка включва и разходите за учебни такси и път. Изплащането ѝ започва от есента на 1940 г. Стипендиантът поема задължението всеки 6 месеца ДА представя в Историко-филологическия факултет доклад за своите занимания.
В началото на юни 1943 г. АС прехвърля управлението на „Благотворителен фонд Йосиф – Екатерина Ковачеви“ от Историко-филологическия факултет на фонд „Цар Борис III“, като запазва самостоятелното му предназначение. През с.г. фондът има капитал 696 464 лв., през 1941 г. – 914 059 лв., а през 1951 г. –
945 662 лв. През февр. 1952 г. фондът се влива в държавния бюджет и престава ДА съществува.

ФОНД № 2 „ЙОСИФ И ЕКАТЕРИНА КОВАЧЕВИ“
(при Софийското народно първоначално училище „Йосиф Ковачев“)

С последното си завещание от 25 февр. 1928 г. ЕК. КОВАЧЕВА дарява 100 хил. лв. на Софийското народно първоначално у-ще „Йосиф Ковачев“, чийто патрон е съпругът ѝ, за образуване на втори фонд на име „Йосиф и Екатерина Ковачеви“. Лихвите от него са предназначени за дрехи и обувки на бедни и с примерно поведение ученици от училището, които ДА се раздават всяка година срещу Коледа. Управлението на фонда се поверява на учителския съвет. На 25 окт. 1935 г. той приема правилник за неговата уредба и управление, одобрен от софийския училищен инспектор на 24 дек. с.г. На следващия ден изпълнителите на завещанието внасят сумата в БЗКБ на името на фонда. Други данни за фонда не са открити.

◊ ◊ ◊

През 1899 г. ЕК. КОВАЧЕВА завещава 2 хил. зл.лв. на столичното д-во „Майка“. През 1928 г. увеличава размера на сумата на 10 хил. лв. Дарява 30 хил. лв. на женската секция при Щипското благотворително братство в София.

ДА–София, ф. 994 к, оп. 2, а.е. 126, л. 1–95; а.е. 128, л. 1–143; а.е. 134, л. 1–112;
а.е. 149, л. 1–2, 31; оп. 14, а.е. 5, л. З; ГСУ, Офиц. отдел, 1942/1943. С., 1944, 162–163; Библиография на дарителите Екатерина и Йосиф Ковачеви. С., 1936, 1–19; Дарителство и дарителски фондации… Законови актове…, с. 179. (К. Анчова)

Назад