Енциклопедия Дарителството

ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БЛАГОДЕТЕЛ“

ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БЛАГОДЕТЕЛ“

Женското благотворително дружество в Ловеч прави своите първи успешни стъпки през Възраждането, но данните за него са противоречиви, защото то често променя своето име, цели, членски състав и прекъсва дейността си. След Освобождението организацията се възстановява, като в избраното ръководно тяло (настоятелството) влизат почти всички учителки от основните и класните училища. През 1888 г. дружеството трайно приема името „Благодетел“ с основна задача „уреждане и издръжка на стопанско училище“. Според приетите устави (от 1900, 1911, 1923 и др.) членовете се групират в няколко категории. В зависимост от мястото, което заемат, плащания членски внос, даренията и техните заслуги те са действителни, спомагателни и почетни. Приходният бюджет се формира по познатия начин: постъпления от членския внос, от представления, дарения, помощи от централната и местната власт.
Енергичните и интелигентни ръководни кадри осъществяват разнообразни инициативи: уреждат библиотека, организират сказки на различни теми, подготвят театрални представления, откриват неделно училище за жени. Едва през 1901 г., с подкрепата на Ловешкото общинско управление, на Плевенската постоянна комисия и своите съграждани, д-во „Благодетел“ започва ДА издържа стопанско училище, което функционира само пет години. През 1912 г., за няколко месеца, настоятелството открива забавачница и се занимава с обща благотворителна дейност, като дава помощи на бедни хора и на бежанци от Македония. През войните (1912–1913, 1915–1918) членовете на организацията се грижат за болни и ранени войници, настанени в местната болница, по Коледните и Великденските празници изпращат колети на войниците на фронта, а след войните се грижат за инвалиди, сираци и пленници.

Пречка за разгръщане на по-широки благотворителни ангажименти на дружеството са не само финансовите затруднения, но и причини от идеен характер. От 1905 г. дружеството става член на БЖС. В синхрон с идеите на Съюза, ръководството на „Благодетел“ се увлича от политиката и феминизма и настоява, че преди всичко организацията трябва ДА се бори за извоюване на политически и граждански права на жените, за равни права с тези на мъжете.
След Първата световна война (1915–1918) „Благодетел“ запазва броя на членовете си, но се променя техният социален и професионален профил. Например през 1928 г. в организацията членуват 123 души – от тях 13 са учителки и 2 лекарки, а основната членска маса са домакините. Прави впечатление образователният ценз на членовете: 5 души са с висше образование, 3 – с полувисше, 83 – със средно, 30 – с прогимназиално. От 1897 до 1944 г. като председателки на дружеството се открояват имената на Керачка Векилска, Стефана Николова, Христина Хамамджиева и др. С голям принос за развитието на организацията са Надежда Веселинова и последната председателка – Весела Съева.
Най-упорито и продължително настоятелството се занимава с проблема за културно-просветното издигане на жените и тяхната здравна култура. За целта се организират лекции и беседи, а за оратори са канени видни дейци на БЖС, лекари и местни интелектуалци. Идеята за откриване на курсове за жени, които могат ДА получат професионални и домакински умения, също заема трайно място в дейността на организацията. През 1925 г. тя разкрива тримесечен курс по изящни брюкселски дантели, на който се записват 33 жени срещу такса от 300 лв. Обучението завършва с изложба базар, а с получените средства от продадените предмети се основава фонд „Старопиталище“. Както добрите резултати от курса, така и осъзнатата необходимост от професионална подготовка на жените кара дружеството в началото на 1930 г., с подкрепата на Русенската търговско-индустриална камара, ДА организира тримесечен килимарски курс. През 1935 г. открива Девическо занаятчийско училище, което по-късно приема името на царица Йоанна. Обучението е тригодишно, като освен общообразователни се изучават и специални предмети: счетоводство, търговска кореспонденция, декоративно рисуване, готварство, бродерия, шев на горни и долни дрехи и др. Завършилите задължително преминават едногодишна практика в ателие, а след това се явяват на майсторски изпит, за ДА получат диплом и право ДА упражняват своя занаят. Всичко това става атестат за добрата подготовка в училището.
Следвайки своите благотворителни нагласи, дружеството освобождава бедни девойки от училищната такса. Свидетелство за съпричастността на ръководството на организацията към процесите в града е фактът, че като учителки и директорки на Девическото занаятчийско училище са привлечени активните дейци на „Благодетел“ – Весела Съева, Милка Стоева, Теофана Сокерова, Райна Кънчева и др.

Ръководството развива и други отговорни социални дейности. Със съдействието на СЗДБ, през 1928 г. „Благодетел“ открива забавачница и замисля ДА учреди старчески дом. В тази насока настоятелството е подпомогнато от Божанка Д. Василева – по мъж Константинова (1876, Ловеч – 1934, Ловеч), която дълги години ръководи курсовете по изящна бродерия. През 1926 г. тя дарява на дружеството своята къща и градина от 1660 кв. м на ул. „Кирил и Методий“, за ДА се създаде дом за възрастни хора, който ДА носи нейното име. Б. Василева е обявена за благодетелен член. Желанието ѝ е осъществено на 1 януари 1930 г., когато в къщата е открит старчески дом под прякото ръководство на настоятелството на д-во „Благодетел“. Според приетия правилник в старопитала могат ДА бъдат настанени самотни или възрастни хора срещу определена такса. За обзавеждането на дома дружеството получава помощ от Дружеството за безплатна трапезария в града, от командира на Дунавския полк, частни дарители и др. Първите питомци са Беньо и Тотьо Иширкови – роднини на Анастас Иширков (1868–1937) – географ, професор в СУ и действителен член на БАН (вж. „Проф. Анастас Иширков“ – фондове). През 1929 г. той предоставя 10 хил. лв. за издръжката ИМ, като с част от внесените средства е обзаведена една стая с две легла, столове, печка, маса. С останалите 6 хил. лв. е учреден фонд на името на професора. През следващите години в дома са настанени 10 души, но до 1936 г. броят ИМ не нараства, защото тази социална структура не разполага с финансов капацитет и с материална база.
Пред ръководството на дружеството възниква проблемът за необходимостта от собствена сграда, за ДА може то ДА осъществи своята отговорна дейност. За целта то замисля ДА учреди паричен фонд и се колебае дали ДА построи старчески дом или административна сграда. През 1924 г., заедно с Дружеството за безплатна трапезария, настоятелството полага началото на фонд „Благотворителен дом“. За събиране на средства се организират вечеринки, лотарии, търсят се помощи от частни дарители и държавни институции. С решение на Народното събрание държавата отпуска безплатен парцел от 700 кв. м – бившо притежание на кооперация „Освобождение“, върху който ДА се построят старопитал и безплатна трапезария. В помощ на тази полезна инициатива се отзовава Плевенската окръжна комисия с 50 хил. лв. От своя страна дружеството също отделя 50 хил. лв. В периода 1927–1934 г. настоятелството извършва огромна дейност за осигуряване на средства, за обявяване на конкурс за проект за сградата, спечелен от софийския архитект Ст. Атанасов. За построяването и обзавеждането на дома са изразходвани 288 399 лв. Сградата е на два етажа, с театрален салон, канцелария и 4 стаи. В различни периоди там са настанени старопиталът, стопанското училище, безплатната ученическа трапезария.
След 1944 г. д-во „Благодетел“ престава ДА съществува, а през 1952 г. неговите имоти стават собственост на общината. През 1945 г. стопанското училище се закрива, а в сградата е настанен (1947) детски дом.

В. Николова

Назад