Енциклопедия Дарителството

ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „НАДЕЖДА“

ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „НАДЕЖДА“

Създава се през ноем. 1898 г., като приема за своя основна задача ДА открие дом за отглеждане и възпитание на деца в неравностойно положение. В приетия първи устав, както и в следващите (от 1907, 1925, 1935, 1938) специално се акцентира върху факта, че за членуването в организацията няма ограничения по пол, народност и религия. Управлява се от общо събрание, управителен и проверителен съвет, но прякото ръководство се осъществява от председател и настоятелство с 2-годишен мандат. В дружеството влизат общественички, жени, произхождащи от видни варненски семейства. Заслужава ДА се споменат имената на някои от тях, които в различните години са част от ръководството или го председатeлстват: Елена Драсова, Минка Ганчева, Ирина Бръчкова, Кера Попова, Теодора Ноева, Ст. Бончева, Ружа (Ружена) Василева и др. Те са активни дейци и на други благотворителни структури. Членовете на дружеството се разделят на три категории: спомагателни, почетни и действителни. В последната група са само жени, които плащат членски внос и се включват в управлението на детския дом. Организацията печели доверието на варненци, защото членският състав нараст­ва, и през 1911 г. включва 162 души, а през 1928 г. – 200.

На 16 ноем. 1899 г., изпълнявайки основната си задача, дружеството основава сиропиталище, което получава ежегодна общинска помощ в размер от 5 хил. лв. През 1903 г., със съгласието на княз Фердинанд, организацията и домът приемат името на най-малката му дъщеря княгиня Надежда, а нейният имен ден става патронен празник. Видимо е и специалното внимание, което се оказва на останалите членове на управляващата височайша фамилия, защото през март 1908 г. княгиня Елеонора е обявена за почетна председателка на организацията.
Според устава в дома се приемат сираци от Варна и окръга на възраст между 2 и 14 години, останали без родители и близки, и без наследство, от което биха могли ДА се издържат. До 7-годишна възраст децата се възпитават в сиропиталището, а от 7 до 13 г. получават образование в основните училища и прогимназиите в града. Те се намират под наблюдението на настоятелството, което следи строго за техния успех и поведение. Ако детето покаже висок успех, то се насърчава ДА продължи образованието си в гимназия. Завършвайки прогимназия, децата се изпращат в професионални училища или при майстор за изучаване на занаят. След навършване на 15-годишна възраст питомниците се изписват от дома, но ръководството поема ангажимента ДА ги настани в работилници, фабрики или други места срещу заплащане. В уставите на организацията важно място заемат проблемите, свързани с осиновяването на децата, за ДА могат ДА отраснат в подходяща семейна среда. Акцентира се и върху условията и реда, по който може ДА се осъществи такава връзка при спазването на законите и при запазване на надзора на ръководството на дружеството.
Настоятелството осъзнава, че домът е настанен в стара нехигиенична къща и не отговаря на изискванията за подобно заведение. Затова през 1909 г., на заседание на ръководството с участието на градския кмет и представители на различни институции, градският архитект Дапков е натоварен ДА изработи план за нова сграда. Тъй като дружеството разполага с 20 хил. лв., а проектът е изчислен на 45 344 лв., настоятелството се обръща за помощ към различни институции. Варненската община най-бързо се отзовава и отпуска сумата 7 хил. лв. През юли 1911 г. се полага основният камък, а в началото на 1912 г. домът е завършен.

Варненското сиропиталище се издържа от ЖБД „Надежда“ чрез постъп­ленията от членски внос, от лихвите на натрупаните капитали, частни дарения в пари или в натура. Между дарителите са по-заможни граждани, но липсват сведения дали с предоставените средства са учредени фондове. Най-голям дял във финансирането на дома заемат помощите от общината, която е щедра към нуждите му. Свидетелство за това е приходният бюджет за 1905 г., който възлиза на 8382 лв., като субсидията на градското управление е 4322 лв. – Т.е. половината. С проблемите на сиропиталището се ангажират и много общини от Варненски окръг. Постепенно собствените средства и имотите на дружеството нарастват и през 1925 г. приходният бюджет възлиза на 396 236 лв. От тях само 53 200 лв. постъпват от общината, 8 хил. лв. – от Окръжната постоянна комисия, а останалите идват от наеми и лихви от имоти, от частни дарения. След приемането на Наредбата закон за общественото подпомагане (1934), държавата се намесва по-активно в работата на сиропиталището. Например в проектобюджета за 1936 г. от наеми постъпват 70 хил. лв., 10 хил. лв. е субсидията от Общината, а от фонд „Обществено подпомагане“ при МВРНЗ са отпуснати 251 750 лв.
Основните разходи на дружеството са за храна и облекло на питомците. До войните платеният персонал на сиропиталището е много малък – една надзирателка и една готвачка, а останалите помощници са на доброволни начала. В повечето случаи ръководството разчита на безплатните медицински грижи от страна на градските лекари, защото в разходния бюджет не се предвиждат такива средства. През 30-те години броят на питомците нараства, а приходно-разходният бюджет се движи между 320 и 380 хил. лв.

След Първата световна война се появяват и нови акценти в работата на настоятелството на д-во „Надежда“. Последното се ангажира с отглеждането на деца от най-ранната възраст – бебетата, но опитът за откърмянето ИМ в самия дом под прекия контрол на ръководството се проваля. Затова тези питомци са дадени на кърмачки извън сиропиталището, като те се обхождат от лекар и надзирателката. Отгледани здрави и жизнени, настоятелството, заедно с председателя на Варненския окръжен съд, успяват ДА ИМ осигурят порядъчни варненски семейства.

В периода между двете войни съществува приемственост в членския състав, като се запазва и неговият брой – около 200 души. В настоятелството продължават ДА работят познатите вече личности – Т. Ноева, Т. х. Йовкова, Ир. Бръчкова и др., като по-дълго заемат председателското място Ст. Савова и Минка Борисова Ганчева. Запазили своя социален статус на домакини, общественички и учителки, членовете на организацията продължават ДА се грижат за изоставените деца.
През 1937 г. французойката Елиза Сигрис-Парен (неизв. – 1929, Марсилия) подарява вилата си на Варненската община, а това позволява ДА се подобрят условията на живот на възпитаниците на дома. След ремонт (септ. 1937) там се открива клон на сиропиталището, където се настаняват деца от предучилищна възраст.

Домът за отглеждане на деца без родителска грижа, издържан от д-во „Надежда“, продължава ДА функционира и след септ. 1944 г., но от 1946 г. издръжката се поема от държавата. През 1947 г. в сградата се настанява „Общежитие за стар­ци „Подкрепа“. Дружество „Надежда“ престава ДА съществува, като капиталите му се вливат в държавния бюджет.

В. Николова

Назад