Енциклопедия Дарителството

ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ПОСТОЯНСТВО“

ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ПОСТОЯНСТВО“

Началото на организацията е поставено на 30 май 1895 г. Учредителите са 40 дами, произхождащи от богати и известни пловдивски родове. Между тях са Олга д-р Янкулова, Рада Гешова, Стефана Папазова, Ана Пулиева и др. В следващите години особено активни членове на дружеството са Ганка Ст. Калчова, Зоя Иванова и др. Разбирането, което те усвояват, е, че „икономическата независимост е гаранция за лично благоденствие“, „че чрез просвета и по-специална подготовка се крепи човешкото достойнство на момичето“. Задачата си тези жени виждат в откриването на девическо стопанско училище. През 1895 г. се изработва устав на организацията, събират се средства, откриват се неделни курсове, където девойките се учат на „четмо, писмо и смятане“.
На 1 окт. 1896 г. дружеството открива и стопанско училище, което е едно от първите и най-успешни подобни учебни заведения в страната. Първоначално курсът на обучение е по шев и кройка и е едногодишен. Начело застава учителката Олга Негалчева (Станчева) – възпитаничка на Солунската девическа гимназия, завършила курс по ръкоделие в Прага. През първата учебна година ученичките са само 56, но броят ИМ нараства през следващите години и достига 110. Постепенно гамата на изучаваните предмети се обогатява, като се изучават и хигиена, стопанство, рисуване, художествена и българска бродерия. Според документацията на дружеството неговото училище най-рано въвежда в учебните си програми общообразователни предмети и така става „предвестник на реформите и програмата на Министерство на търговията, промишлеността и труда“. Въз основа на Закона за професионалните училища от 1907 г. Министерството изработва правилник и програма за девическите стопански училища, която се възприема и от дружественото училище. Дарените от Христо Г. Данов книги поставят началото на училищната библиотека (1910).
Принос за успешния старт и напредък на учебното заведение оказва отзивчивостта на пловдивското гражданство, на институциите в града. По молба на настоятелството през 1897 г. княгиня Мария Луиза става покровител на дружеството, като изпраща и 1000 зл. лв. След нейната смърт княгиня Евдокия поема това почетно задължение. От основаването на училището до 1909 г. занятията се провеждат в частна сграда под наем. Осъзнавайки значението на образованието за девойките, привързан към родния си Пловдив, през 1897 г. Иван Евстр. Гешов подарява на дружеството бащината си къща на ул. „Съборна“ и 700 кв. м дворно място. Сградата е отчуждена от държавата, а организацията получава 10 412 зл. лв. като обезщетение. Със застъпничеството на генерал Никола Иванов държавата отпуска още 6 хил. лв. и със събраните средства през 1909 г. дружеството купува къща на 2 етажа. В нея се нанася училището.
Паралелно с издръжката на учебното заведение организацията развива и широка благотворителна дейност. През 1902–1903 г. подпомага с пари и продук­ти идващите бежанци от Македония и Одринска Тракия. По време на войните (1912–1918) събира помощи за воюващите на фронта. През 1915 г. урежда безплатна помощна пощенска служба от доброволки, членове на дружеството, които следят за изпращането на колетите на фронта; урежда работилница, в която срещу надница се наемат бедни жени, чиито мъже са в армията. В самото училище се изработват дрехи за войниците, за сиропиталищата и за другите благотворителни заведения в града.

През 20–30-те години на 20. век дружеството продължава дейността си, която отново е свързана най-вече с развитието и издръжката на Девическото стопанско училище. Учебното заведение усъвършенства програмата на обучение, приема повече девойки. През апр. 1922 г. преминава под ведомството на МНП и е въведен ценз за прием, който изисква момичетата ДА са завършили 3-ти прогимназиален клас. През следващата 1923/1924 учебна година дружеството открива средно-специално училище за девойки, завършили 6-и клас, а също – курс по шивачество и 3-годишен занаятчийски курс. Средното специално училище е закрито през 1931 г. За 40-годишен период от време (1895–1936) през училището преминават 8928 ученички, от които 2448 се обучават без такса, а 2432 заплащат половин такса. Започнало с 1 учителка, то привлича много нови преподавателки, така че през 1936 г. в него работят 1 директорка, 2 помощник-учителки, 6 лектори, 1 лекарка, домакин и 11 стажантки.
Подобрява се и материалната база на училището. През 1922/1923 г. се построява 3-и етаж на сградата. Зданието търпи сериозни повреди по време на земетресението в Южна България през 1928 г., но е поправено с помощта и средствата на Дирекцията за възстановяване на щетите от природното бедствие.

Материалното укрепване на организацията, натрупването на опит в издръжката на училището, промените в законовата база дават възможност на дружественото ръководство ДА разшири грижите за възпитаничките си. Освен чрез освобождаването на бедни момичета от училищни такси, това се прави и чрез отварянето на безплатна ученическа трапезария през 1926 г. Първоначално в нея се сервира само закуска за ок. 40–70 бедни ученички. През 1930/1931 г. се открива и Кооперативна гостилница за 182 момичета и 42 учителки. През 1936 г. е отворен пансион за възпитаничките на училището, които идват от други селища (за ок. 40–50 момичета), а също и лятна ученическа колония в Копривщица. В колонията летуват 41 ученички, от които 29 не заплащат такса (1938). С цел подпомагане на момичетата при намиране на работа, през 1935 г. при училището се открива бюро. Новата структура си поставя амбициозната задача ДА „поеме грижата за всички, минали през училището“, като ИМ осигурява работни места, в дни на криза ги приема в ателието към учебното заведение срещу даване на надница. По принцип в ателието намират препитание 38 крайно нуждаещи се момичета.
Извън поддръжката на учебното заведение, организацията развива и друга благотворителна дейност. По нейна инициатива през 1925 г. в Пловдив се формира общограждански комитет за събиране на помощи за населението, пострадало от нахлуването на гръцките войски в Петричко. Дружеството членува във Върховния комитет на благотворителността, БЖС, СЗДБ и се включва в техните инициативи.
Устройството му е обичайното за този тип организации. Членовете му са действителни и почетни, съобразно материалните и моралните заслуги към благотворителното дело. Общото събрание на членовете избира 12-членно настоятелство и контролна комисия, които направляват дейността и контролират изправността на сметките. Организацията е дамска по състав, като привлича елита на пловдивското общество. Един поглед върху членския състав и съставите на дружествените ръководства регистрира приемственост в тях. През 1936 г. председателка на дружеството е известната общественичка, снаха на Хр. г. Данов и съпруга на Груйо Данов, София Данова. Подпредседател е Л. Д. Стайнова, сек­ретар Ст. Пеева, касиер – д-р Стайчева. Сред членовете на настоятелството са О. Мачева, П. Бенева, Н. д-р Груева и др.
Организацията се радва на неизменната отзивчивост и щедрост от страна на пловдивското гражданство, на местните и държавни институции. Сред най-щедрите дарители са Мария Н. Герова (1000 зл. лв. през 1898 г.), Димитър Кудоглу (50 хил. лв. през 1922 г.), съпругата му Елена Кудоглу (5 хил. лв. през 1926 г.). Ежегодно по-големи или по-малки суми идват от МТПТ, от Плов­дивската окръжна постоянна комисия, от общината, а след 1934 г. – от фонда за обществено подпомагане при МВРНЗ.
Дружеството разполага с приходите на следните дарителски фондове:

1. Фонд“Ана Данова“

Дарител е Ана Хр. Данова (авг. 1849 г., Карлово – неизв.) – общественичка, съпруга на известния издател Христо Г. Данов. Фондът е образуван през 1918 г. с капитал от 5 хил. лв. Приходите се използват за издръжката на Девическото стопанско училище. Към ян. 1939 г. капиталът възлиза на 13 647 лв., а в края на 1946 г. – на 17 361 лв.
А. Данова прави дарение в размер на 5 хил. лв. и за ЖБД „Възпитание“ в родния си град Карлово.

2. Фонд „Стефан Х. Калчов“

Дарител е Стефан Х. Калчов (Хаджикалчев, Хаджикалчов) (неизв.) – стопански деец, политик, общественик. Син на известния пловдивски лихвар и банкер хаджи Калчо Дренски, брат на Константин х. Калчов. Учи в Пловдив и Цариград. Живее в Пловдив. Банкер и комисионер. Един от основателите на Пловдивската търговско-индустриална камара. Избиран за общински съветник, кмет на Пловдив (6 февр. – 31 март 1893). Развива обществена дейност, подпомага благотворителни дружества в града.
В изпълнение на последното му желание през 1918 г. неговите близки предоставят на дружеството 4 хил. лв. Лихвите на капитала са предназначени за подпомагане на бедни ученички от дружественото училище. В края на 1946 г. фондът разполага с 4896 лв.

3. Фонд „Илия Бенев“

Дарител е Ст. Бенева (неизв.) Дарението е в памет на съпруга ѝ Илия Бенев и е направено през 1927 г. Капиталът му към 1 ян. 1939 г. достига 8286 лв., а в края на 1946 г. е 10 541 лв. Лихвите се използват за издръжката на училището.

4. Фонд „Соня Данова“

Липсват данни за дарителя и за времето на учредяване на фонда. В края на 1946 г. капиталът му е 31 690 лв.
Към дружеството са създадени и фондове за ученическа колония, за бедни ученички и за строеж на сграда. Средствата вероятно се набират от членски внос и волни пожертвования. В края на 1946 г. общата сума на всички фондове възлиза на 236 979 лв., от които 200 хил. са вложени в облигации от Заема на свободата (1945).
След влизането в сила на Закона за предаване имуществата на бившите дружествени девически професионални училища на държавата, през окт. 1946 г. движимите и недвижимите имоти на ЖБД „Постоянство“ са иззети. Само инвентарът на училището е оценен на 3 549 955 лв. Липсват точни данни за времето на закриване на самото дружество.

Р. Стоянова

Назад