Дарител е ПАНТЕЛЕЙ Н. БАДЖОВ (1859 – 22 авг. 1931) – адвокат, журналист, общественик. Роден в Прилеп. Учител в Самоков, Битоля, Воден и Тетово. Установява се в София и работи като адвокат. Един от основателите на Българското икономическо дружество, член на Славянското дружество, на Македонския научен институт, Дружеството за безплатни ученически трапезарии и др. Умира в София.
ФОНД № 1 “ЕФТА И ПАНТЕЛЕЙ БАДЖОВИ”
(при МНП)
На 17 юни 1927 г. П. БАДЖОВ завещава 300 хил. лв. за образуването на фонд при МНП на името на съпругата му Ефта и на негово име. Към тази сума след 25 години (т.е. през 1956 г.) предвижда да се добавят още 75 хил. лв., депозирани в БЦКБ – София, за да достигне нейният капитал 375 хил. лв. Приходите от лихвите да се разпределят между българското училищно настоятелство в родния му град Прилеп; Българското икономическо дружество; Софийския адвокатски съвет, в знак на задоволство от 25-годишната му адвокатска практика; и д-во “Всех скорбящих радость” заради “неговата unicum хуманитарна цел в България”. Те получават по 1/6 част от приходите. По 1/12 част оставя на Славянското дружество в София, поради убеждението, “че в сговора и обединението на целокупното славянство е трайното му бъдеще”; на Македонския научен институт, като “духовно звено между прокудените и останалите в робска Македония нейни чада” и сиропиталище “Битоля” в България, което “свидетелства за материалната и духовната сила на неотчаялия се македонски българин”. По 1/24 част отделя за Дружеството за безплатни ученически трапезарии в София, чийто член-основател е, и за Дружеството за борба с детската престъпност и покровителство на затворниците “за спомен на моето всегдашно съчувствие към тия нещастници”.
Средствата за Българското училищно настоятелство в Прилеп са предназначени за учебници, дрехи и обувки на бедни ученици от класните училища в града. До възстановяването на българските училища в продължение на 5 години след откриването на завещанието парите следва да се предават на Прилепското благотворително братство в София за образуване на фонд за построяване на дом на братството в столицата, а след това да се използват за подпомагане на бедните прилепчанчета от софийските основни училища.
Приходите, завещани за Софийския адвокатски съвет, Българското икономическо дружество, Македонския научен институт и Славянското дружество, са за научни цели. С тях на всеки 4–5 години трябва да се издават или премират книги, за което настоятелствата им изработват и публикуват правилници.
Съгласно завещанието Българското училищно настоятелство в Прилеп, Софийският адвокатски съвет, Българското икономическо дружество и д-во “Всех скорбящих радость” предоставят по 1/10 част от приходите си в полза на БАН. С тях на всеки 3 години да се връчва награда на “най-доброто или добрите съчинения” по педагогика, история или филология.
За изпълнители на завещанието определя председателя на Софийския адвокатски съвет, Македонския научен институт, д-во “Всех скорбящих радость”, Българското икономическо дружество, подпредседателя на Прилепското братство, сина, съпругата и зет си. За председател на фонда посочва началника на “Културното отделение” при МНП или неговия заместник.
Завещанието е прието от МНП на 17 юни 1927 г. На 27 ян. 1932 г. със заповед на Министерството е учреден фонд “Ефта и Пантелей Баджови”. Към 1 ян. 1935 г. капиталът му възлиза на 306 167 лв., към 1 ян. 1939 г. – на 682 770 лв., към 1 ян. 1944 г. – на 740 437 лв., а към 1 ян. 1947 г. – на 898 хил. лв. Лихвите от него например през 1939 г. възлизат общо на 36 хил. лв. и се превеждат в съответствие с волята на дарителя.
През 1942 г. с възстановяване на българските училища в Македония на Българското училищно настоятелство в Прилеп са изплатени 5400 лв. лихви за 1941 г. Годишно от фонда през периода 1937–1940 г. (в зависимост от капитала) сиропиталище “Битоля” получава за своята издръжка между 1500 и 3 хил. лв., а д-во “Безплатни ученически трапезарии” и Дружество за борба с детската престъпност – всяко едно между 750 и 1500 лв. За 1937–1943 г. на д-во “Всех скорбящих радость” са преведени между 2700 и 5850 лв. годишно. От отчисленията от фонда през 1941 г. БАН връчва награда от 3780 лв. на Ив. Леков за филологическите му трудове. Македонският научен институт набира лихвите в специален фонд за издаване на книга. Софийският адвокатски съвет ги отнася към учредения към него приживе от П. Баджов фонд “Премиране правни съчинения”.
ФОНД № 2 “ЕФТА И ПАНТЕЛЕЙ БАДЖОВИ”
(при Българското икономическо дружество)
Фондът е формиран от получаваната от БЪЛГАРСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО 1/6 част от годишните приходи на фонд “Ефта и Пантелей Баджови” при МНП. На 17 юни 1938 г. дружеството одобрява неговия правилник, съгласно който фондът се управлява от настоятелството.
Предназначението му е да служи за издаване на съчинения “из областта на българското стопанство, статистика и кооперативни въпроси” или за премиране на вече отпечатани книги с такава тематика. През 1939 г. награди от фонда получават д-р Б. Янчулев за труда “Земеделският кредит със специален оглед към кооперативния кредит в България”, проф. Ив. Стефанов за “Земеделската статистика в България”, Хр. Мочева за “Селското земеделско домакинство в България” (по 2 хил. лв.); през 1940 г. – д-р Спасичев за “Опит за установяване финансовото кръвообращение в България” (3 хил. лв.).
ФОНД № 3 “ЕФТА И ПАНТЕЛЕЙ БАДЖОВИ”
(при Славянското дружество в София)
Фондът е създаден от полагаемата се на СЛАВЯНСКОТО ДРУЖЕСТВО 1/12 част от годишните приходи на фонд “Ефта и Пантелей Баджови” при МНП. Когато собствените му средства нараснат най-малко на 10 хил. лв., с тях дружеството възнамерява да публикува книга, в която да се “изложат идеите на единението и културното сътрудничество между славянските народи”.
С ликвидирането през 1948 г. на фонд “Ефта и Пантелей Баджови” при МНП и вливането му в републиканския бюджет, останалите фондове, създадени от неговите приходи, се лишават от средствата и преустановяват съществуването си.
Със завещанието си от 17 юни 1927 г. П. БАДЖОВ дарява по 5 хил. лв. на Българската болница “Евлогий Георгиев” в Цариград и на Софийското д-во “Червен кръст”.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 176, л. 1–173; а.е. 182, л. 1–136; а.е. 464, л. 151–158; НА–БАН, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 1106, л. 1–19. (K. Aнчова)
