В днешното напрегнато и динамично време имаме нужда да се обърнем към една забравена, но богата и благородна традиция – дарителството и взаимопомощта, да си спомним за хората, които са притежавали завиден морал, чувство за състрадание и желание да подпомогнат духовното издигане на нацията. С вяра в бъдното, плеяда родолюбиви българи предоставят имоти и средства с мисълта да направят „едно благодеяние“ в полза на хората или страната си. Благодарение на тяхната щедрост се изграждат болници, сиропиталища, училища, читалища, библиотеки, паметници, отпускат се стипендии за следване в страната или в чужбина, дават се пари за наука и култура, за страдащи сънародници, останали извън пределите на отечеството. Чрез заветите и делото на тези знайни и забравени благодетели ние се нареждаме редом с общества с висока култура и гражданско съзнание. Това ни задължава да възобновим спомена за тази благородна традиция, защото тя е не само част от миналото, а източник на родова и национална гордост, на полезен опит за бъдещето.
Труд като настоящия е резултат на многогодишна колективна изследователска и издирвателска дейност. Научният екип получи незаменима помощ от страна на различни специалисти от архиви, музеи и библиотеки в цялата страна. Сред тях са: Институт за исторически изследвания при БАН, ЦДА, държавните архиви в Русе, Пловдив, Варна, Габрово, Велико Търново, Сливен, Кюстендил, Хасково, Бургас, Военноморски музей във Варна, градските музеи в Клисура, Плевен, Свищов, Варна, Ихтиман и др. Многобройни са справките и податките, които направи за нас дългогодишният ръководител на отдел „Ретроспективна библиография“ при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ доц. Кирил Ставрев, понастоящем пенсионер.
В края на тези уводни думи дължим да изкажем своята признателност на хората и институциите, които обезпечиха в материално отношение появата на Енциклопедията. Първоначално това бяха Съюзът на българските фондации и сдружения (СБФС), фондациите „Отворено общество” и Ресурсен център на неправителствените организации в България, Министерството на образованието и науката. Не бихме пропуснали да споменем името на тогавашния изпълнителен директор на СБФС Огнян Липовски, благодарение на когото успяхме да извършим проучвания в най-големите архиви, музеи и библиотеки в страната. За нас беше удоволствие да работим с хората от Американската фондация за България, които организираха и координираха изданието. Не бихме отминали съпричастието и на двамата ръководители на АФБ Дико Михов и Теодор Василев, които дадоха съгласие да се подкрепи научен проект, който съществено се отличава от останалите полета на дейност на фондацията.
Благодарение на общите усилия на много хора – автори, редактори, спонсори, колеги и приятели, имате достъп до труд, който е продължение на вече започнатото от „Златните книги” в началото на миналото столетие. Надяваме се от него да научите повече не само за забравеното дело на дарителите, но и да се докоснете до една страна от народопсихологията на българина, който въпреки кризите, преживени след войни и национални катастрофи, съумява да съхрани чувството за състрадание, да запази своята висока нравственост.