В знак на преклонение към делото на Васил Левски (18 юли 1837, Карлово – 18 февр. 1873, София) – стратег и водач на българското националноосвободително движение, и за увековечаване на неговата памет, признателните му потомци създават редица фондове на негово име. Първият фонд се създава през 1895 г. по инициатива на СОФИЙСКОТО УЧИТЕЛСКО ДРУЖЕСТВО. От него трябва да се отпуска стипендия на името на Васил Левски. Липсват сведения за такъв фонд.
ФОНД № 1 “ВАСИЛ ЛЕВСКИ”
(при СУ)
Учреден е на състояло се в София на 7 юни 1899 г. честване на Апостола. Управлението му е поверено на СУ. Лихвите от него са предназначени за награди на най-добрите литературни и исторически съчинения за националноосвободителните борби. На всеки 5 години жури, избрано от АС, подлага на преценка излязлата през този период книжнина и присъжда наградите. Средствата за фонда най-вероятно са събрани от волни пожертвувания. В края на учебната 1905/1906 г. той възлиза на 4950 лв., в края на 1911/1912 г. – на 6705 лв., в края на 1925/1926 г. – на 13 106 лв., през 1933/1934 г. – на 22 449 лв., през 1941/1942 г. – на 31 013 лв. Приходите от фонда се капитализират. Липсват данни да са връчвани награди.
В нач. на юни 1943 г. АС решава да преустанови съществуването на фонд “Васил Левски”, като имуществото му се предаде на новоучредения фонд “Цар Борис III” за подпомагане на студентите в СУ. Но в официалната документация той продължава да фигурира като отделен фонд. През 1951 г. капиталът му е 38 982 лв. На 9 февр. 1952 г. той се влива в държавния бюджет.
ФОНД № 2 “ВАСИЛ ЛЕВСКИ”
(при Столичната община)
По повод 50-годишнината от смъртта на Апостола на 16 ян. 1923 г. на заседание на Столичната общинска централна комисия е взето решение да се издаде възпоменателен сборник и със средствата от неговата продажба да се основе при общината благотворителен фонд “Васил Левски”, от чиито лихви да се издържат един или няколко младежи от родния му град, изучаващи “висшите земеделчески науки”. За увеличаване на капитала се предвижда ежегодно през м. февр. всички документи, които общината издава на гражданите, да се облепват с благотворителни марки и приходите от тях също да отиват в полза на фонда.
ФОНД № 3 “ВАСИЛ ЛЕВСКИ”
(при Народния комитет “Васил Левски” – НКВЛ)
Във връзка с 50-годишнината от обесването на Васил Левски, на 18 юни 1923 г. МНП с окръжно до всички подведомствени учреждения приканва да се организират утра, забави и вечеринки, на които да се почете неговата памет. Приходите от тях, както и от откритата по същия повод всенародна подписка са предназначени за фонд “Паметник на българския неизвестен воин”. След Деветоюнския преврат МНП предава събраните средства на създадения през март с.г. НКВЛ. С тях при комитета е образуван фонд “Васил Левски”. Към 31 дек. 1923 г. той възлиза на 74 235 лв. Капиталът му нараства от дарения, набирани при чествания на Левски, от приходи от изданията на комитета, от помощи от МНП и др. В края на 1926 г. фондът разполага с 300 117 лв., през февр. 1935 г. – със 197 219 лв., а в края на 1944 г. – с 402 777 лв. Средствата му служат за покриване на разходите по дейността на НКВЛ и най-вече по подготовката и отпечатването на неговите две големи издания: Д. Страшимиров “Васил Левски. Живот, дела, извори” Т. 1. С., 1929, и Ив. Унджиев “Васил Левски. Биография”. С., 1947.
След като през апр. 1950 г. НКВЛ преустановява съществуването си, неговият капитал от ок. 670 хил. лв. е прехвърлен на читалището в Карлово за написване история на града.
◊ ◊ ◊
С ВОЛНИ ПОЖЕРТВУВАНИЯ И ПОМОЩИ ОТ ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ са създадени парични фондове и са построени паметниците на Васил Левски в София (1895) и Карлово (1907), възстановена е родната му къща (1933), построен е мемориалът в с. Къкрина, Ловешко, и т.н.
НазадЦДА, ЧП 940 к, Вечерни новини, № 42,19 февр. 1987; Антени, 17 февр. 1988; Уч. пр., 1923, № 4–5, 218–224; 1924, № 2–3, с. 72; Год. СУ, Офиц. отдел, 1906/1907, С., 1908, с. 33; Пак там, 1911/1913, C., 1914, с. 122; Пак там, 1925/1926, С., 1927, с. 15; Пак там, 1933/1934, C., 1935, с. 20; Пак там, 1942/1943, С.,1944, 162–163; 1–147; ДА–София, ф. 1 к, оп. 1, а.е. 772, л. 36, 39; ф. 994 к, оп. 2, а.е. 109, л. 5, 22; Попов, Ж. За авторството на орелефа на паметника на Васил Левски. – Векове, 1975, № 2, 44–51; Чаушева, Д. Аз, Васил Левски, в Карлово роден. – В: Сб. Къща музей Васил Левски – Карлово. C., 1996, 39–46; Грозданов, А. Хроника на…, с. 20–21. (K. Анчова)
