Дарител е ХРИСТОФОР ГЕОРГИЕВ ХЕСАПЧИЕВ (28 ян. 1858 – 15 май 1938) – военен деец, писател, общественик, генерал. Действителен член на БКД (1898). Роден в Йерусалим. Произхожда от заможен габровски род. Учи в Цариград (1873–1875) и Монпелие, Франция. Завършва Военното училище в София (1879), офицерската кавалерийска школа и Военната академия в С. Петербург. Помощник-началник щаб на действащата армия (1885) и началник на Военното училище (1887). Военен аташе и дипломатически представител в Белград (1904–1908), пълномощен министър в Букурещ (1908–1910). Представител на българската армия при Гръцката главна квартира (1912–1913). Умира в София.
Със завещание от 15 авг. 1930 г. ген. Хр. Хесапчиев определя за универсален наследник Рачо Иванов Стоманяков, който основава два фонда – при МНП и при БАН.
ФОНД № 1 “ГЕНЕРАЛ ХРИСТОФОР ХЕСАПЧИЕВ”
(при БАН)
На 11 юли 1928 г. ген. Хр. Хесапчиев изпраща до председателя на БАН в запечатан плик завещанието си, за да се пази в касата на Академията. На 15 ноем. 1930 г. подновява завещанието си с някои допълнения. След неговата смърт, на 16 май 1938 г., в присъствието на зам.-председателя на БАН проф. д-р Ст. Петков, председателя на Историко-филологическия клон проф. Ю. Трифонов, ковчежника проф. С. Аргиров, секретаря Ив. Пеев-Плачков и нотариуса Д. Симеонов в сградата на Академията се отваря тайното завещание на ген. Хр. Хесапчиев. В изпълнение на завещанието БАН получава: ценни книжа на стойност 170 хил. лв.; 2 оригинални картини на известния руски художник Айвазовски “Демон” и “Синопското морско сражение”, както и 1 оригинална картина на художника Сутковски “Изглед от Херсон”; 31 тома от “La grande encyclopédie, Paris” и труда на Lavisse Ern., Alfr. Rambaud. “Histoire générale du IVеe siècle à nos jours”. Paris, 1895, t. VI–XII. Волята на дарителя е картините да бъдат продадени за не по-малко от 180 хил. лв., тъй като картината “Демон” е закупена за 2 хил. зл. рубли, а другите две – за по 200 зл. рубли. От продажбата на картините и ценните книжа да се оформи обща сума ок. 350 хил. лв., която да се вложи в солидна банка при най-добра лихва. От така получения капитал да се образува неприкосновен фонд “Генерал Христофор Хесапчиев”. Лихвата на фонда да се използва две години след смъртта му за следните цели: всяка година да се дават две награди за български съчинения, способни да възпитат здраво родолюбиво чувство и граждански добродетели. Съчиненията да бъдат одобрени от Философско-обществения клон. Две години след смъртта на дарителя Академията да издаде възпоменателна книга за военната, дипломатическата и книжовната му дейност. Ако приживе Хр. Хесапчиев не отпечата военно-дипломатическите си спомени, Академията да поиска от наследника му да издаде този негов труд вместо възпоменателна книга.
На 26 септ. 1938 г. председателят на БАН изпраща писмо до наследника на дарителя, в което съобщава, че на заседание на УС Академията е приела с благодарност дарението. Акад. Ст. Романски, в качеството си на секретар на БАН през 1941 г., поканва Философско-обществения клон на Академията да изработи наредба за фонда и да се занимае с въпроса за отпечатването на възпоменателната книга. На заседанието си от 14 ян. 1943 г. комисията, избрана от УС на БАН за проучване на особеното положение на фонда, решава да се използват досегашните приходи на фонд “Генерал Христофор Хесапчиев”, който още не е напълно реализиран, за отпечатването на книгата. Със средства от фонда П. Дървингов издава възпоменателната книга за ген. Хр. Хесапчиев, а военно-дипломатическите му спомени (1899–1914) се отпечатват едва през 1993 г. В изпълнение завещанието на ген. Хр. Хесапчиев, на 1 февр. 1940 г. секретарят на БАН Ив. Пеев-Плачков в официално писмо до представителя на СССР у нас предлага оригиналните картини на Айвазовски и Судновски да бъдат закупени от руската държава за някоя от художествените галерии в Русия. За осъществяването на това предложение данни не са открити. Към 1 ян. 1946 г. фондът има 88 814 лв. капитал. В последното сведение за фонда към 1 ян. 1951 г. той е нараснал на 117 563 лв.
След тази дата други данни за фонда не са открити.
ФОНД № 2 “ГЕНЕРАЛ ХРИСТОФОР ХЕСАПЧИЕВ”
(при МНП)
Генерал Хр. Хесапчиев дарява 70 хил. лв. на МНП за учредяването на фонд на негово име. Волята на дарителя е годишната лихва да се изразходва за учебни пособия за най-прилежните и бедни ученици от Априловската гимназия. С останалата сума да се награждават трима ученици, отличили се по отечествена история от същата гимназия. Фондът се образува с министерска заповед от 16 май 1938 г. и е под надзорната власт на МНП.
Към 1 ян. 1939 г. капиталът възлиза на 70 500 лв., приходите са 3 хил. лв., разходи няма. Към 1 ян. 1942 г. фондът нараства на 132 хил. лв. и има 6500 лв. разходи. Последните данни са от 1 ян. 1948 г., когато фондът възлиза на 186 500 лв. Ликвидиран е през 1948 г., когато фонд “Завещатели и дарители” при МНП се влива в държавния бюджет.
НазадНА–БАН, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 1205, л. 1–17; Пак там, ф. 42 к, л. 1–47; ЦДА, ф. 177 к, оп. 4, а.е. 345, л. 1–21; НБКМ–БИА, ф.17; ДА–Габрово, ф. 746, оп. 1, а.е. 146, л. 1–2; Дн. на XXV OHC, ІІІ р.с., 1942, с. 6; Славянски вести, № 27, 1 юни 1938; ЛБАН, № XXI, 1937–1938; Заря, № 4090, 21 апр. 1935; Дарителство и дарителски фондации…, Законови актове…, с. 147; Хесапчиев, Хр. Служба на България в чужбина. Военно-дипломатически спомени 1899–1914. С., 1993; Сто години БАН…, с. 748. (Ц. Величкова)
