Дарител е ГЕОРГИ САРАМБЕЙЛИЕВ (2 февр. 1885 – 23 авг. 1918) – търговец, юрист. Роден в Татар Пазарджик (дн. Пазарджик). Получава начално образование в родния си град (1901) и завършва с отличие Пловдивското търговско училище “Евл. Георгиев”. Занимава се с търговия; избран за секретар на търговското сдружение в Пловдив; изпращан два пъти като делегат на търговските конференции в София. Завършва Търговската академия в Берлин, Германия (1903) и Свободния университет в Брюксел (Белгия), с докторат по право. След завръщането си в България постъпва на работа в МВнРИ. Умира в София.
ФОНД № 1 “Д-Р ГЕОРГИ Г. САРАМБЕЙЛИЕВ”
(за Пазарджишката мъжка гимназия)
Изпълнявайки предсмъртното желание на своя син, майка му МАРИЯ Г. САРАМБЕЙЛИЕВА, жителка на Пазарджик, изпраща на 11 юни 1919 г. до директора на Пазарджишката мъжка гимназия “Ив. С. Аксаков” 10 хил. лв. за образуване на фонд на негово име, от чиито приходи да се помага на бедни ученици.
Фондът е основан на 19 юни 1919 г. с решение на учителския съвет. Според правилника на фонда (1940) първоначалният капитал се образува от дарения, от неизразходвани суми до края на всяка учебна година и от разни непредвидени приходи и се влага в облигации от държавни заеми или ценни книжа, гарантирани от държавата. Облигациите и другите ценни книжа се оставят на съхранение в БНБ – клон Пазарджик, а лихвите се прехвърлят на текуща сметка в БЗКБ. Фондът се управлява от учителския съвет, а разходният бюджет се утвърждава от МНП.
Годишните лихви, възлизащи средно на около 700 лв., през следващите години се използват за подпомагане на бедни ученици. През учебната 1936/1937 г. от фонда са отпуснати по 250 лв. на учениците Константин Константинов, Иван Пулев и Росица Георгиева. През 1943 г. са закупени подаръци за даровити деца.
ФОНД № 2 “Д-Р ГЕОРГИ Г. САРАМБЕЙЛИЕВ”
(при ч-ще “Виделина”)
На 12 юни 1918 г. М. Г. САРАМБЕЙЛИЕВА дарява на ч-ще “Виделина” сумата 10 хил. лв. за учредяване на фонд “Д-р Георги Г. Сарамбейлиев” при следните условия: приходите да се използват за закупуване на книги за библиотеката, които да носят името на фонда; да се постави портрет на сина ѝ в салона на читалището и всяка година на Гергьовден да се организира панихида в негова памет. Капиталът на фонда е внесен в БЗКБ, Татар Пазарджик, а настоятелството избира комисия, която да изработи правилник за неговото управление. Ежегодно лихвите се използват по предназначение.
Заедно със средствата за фонда М. Г. Сарамбейлиева дарява част от библиотеката на сина си. По решение на настоятелството на читалището от тях е образуван клон “юридически” на библиотеката, който също носи името “Д-р Г. Сарамбейлиев”.
НазадЦДА, ф. 177 к, оп. 1, а.е. 768, л. 237–240; оп. 7, а.е. 8, л. 1–22; ДА–Пазарджик, ф. 302 к, оп. 1, а.е. 77, л. 20–21 ; а.е. 81, л. 43–44; а.е. 85; ф. 393 к, оп. 1, а.е. 9, л. 31–32; а.е. 145, л. 2–3; а.е. 147, л. 12; Пашев, Г. Златна книга…, с. 380; Годишник на Т.-Пазарджишкото българско читалище “Виделина” за 1924–1925 г. Т.-Пазарджик, 1925, с. 4; за 1925–1926 г. Т.-Пазарджик, 1926, с. 4; Отчет на Т.-Пазарджишкото българско читалище “Виделина” за 1930 г. Т.-Пазарджик, 1931, с. 4. (М. Тодоракова)
