Дарител е ЕКЗАРХ ЙОСИФ I (светско име – Лазар (Лальо) Йовчев) (5 май 1840 – 20 юни 1915) – висш духовник, български екзарх, обществен и политически деец. Роден в Калофер. След завършване на класното училище в града става помощник-учител при Ботьо Петков. Учи във френския католически лицей “Св. Жозеф” в Цариград (1862–1864). С материалната подкрепа на българските търговци в Цариград завършва Философско-литературния и Правния факултет на Сорбоната в Париж (1864–1870). През 1872 г. приема монашество и последователно е йеродякон, йеромонах и архимандрит. Като екзархийски протосингел активно съдейства за установяване на духовната власт на Българската екзархия в “смесените” епархии в Македония и Одринска Тракия. През 1876 г. е ръкоположен за епископ и ловчански митрополит, а след свалянето на Антим I от екзаршеския престол, на 24 апр. 1877 г. е избран за български екзарх. След Освобождението (1878) остава начело на Екзархията и полага много грижи за напредъка на църковно-училищното дело в останалите под османска власт български земи. С активното му участие са издействани берати за назначаване на българските владици в Скопие и Охрид (1890), Неврокоп (дн. Гоце Делчев) и Велес (1894), Битоля, Струмица и Дебър (1897). Депутат в Учредителното събрание (1879). Редактор на сп. “Читалище”, дописник на вестниците “Македония”, “Напредък”. Почетен член на БКД (1902), награждаван с високи български и руски ордени. Умира в София.
Общественик и политик с големи заслуги за развитието на българското просветно и църковно дело в Македония и Одринска Тракия, екзарх Йосиф I оставя почти цялото си имущество за народополезни нужди. Завещанието е изготвено на 6 май 1915 г. и като изпълнители са посочени Василий, митрополит Доростоло-Червенски, Йосиф, митрополит Търновски, и Мирон Г. Миронов – племенник на дарителя. Последният е определен и за универсален наследник на имуществото, което остава неописано в завещанието. Състоянието включва влогове, ценни книжа от български държавни заеми и облигации от заеми на общините в Киев, Харков и Херсон. Някои от средствата се съхраняват в български банки, а други са вложени в австрийски, английски и руски банки. На част от средствата е наложен секвестър по силата на член 177 от Ньойския мирен договор (1919). Всичко това, както и политическите промени в Русия след I световна война (1914–1918), затруднява и забавя изпълнението на заветите на дарителя, довежда до обезценяване на ценните книжа. От своя страна универсалният наследник закъснява с изпълнението на отделни пунктове от завещанието. След смъртта на двамата митрополити той остава единственият изпълнител на завещанието. На заседания на Св. синод нееднократно се поставя въпросът, че М. Миронов не е дал никому отчет за постъпилите по наследството суми и за тяхното разпределение.* Една от най-ценните вещи, фигуриращи в завещанието – енголпието на екзарх Антим I, е предадена на църквата от дъщерята на Миронов чак през 1947 г. През с.г. Св. синод приема въпроса с изпълнението на завещанието на екзарха за окончателно разрешен и освобождава наследниците от всякакви по-нататъшни задължения.
Със средствата на екзарх Йосиф I са образувани няколко дарителски фонда.
ФОНД № 1 “ЕКЗАРХ ЙОСИФ I”
(при Св. синод)
В завещанието си (6 май 1915) ДАРИТЕЛЯТ оставя на разположение на Св. синод на българската православна църква 300 хил. лв. Желанието му е с тези средства да се образува фонд, от лихвите на който да се предоставят по 5 стипендии за духовните семинарии в София и Пловдив. Единият от учениците в Пловдивската семинария да бъде родом от родното място на дарителя – Калофер. Остатъкът от лихвите да се използва за издаване и печатане на книги с духовно съдържание.
Фондът е учреден на 27 май 1924 г. с капитал от 370 хил. лв. Управлява се от Св. синод. Средствата са пласирани в ценни книжа и на срочен влог и през следващите години нарастват. Към 1 ян. 1931 г. капиталът възлиза на 639 831 лв., към 1 ян. 1939 г. – на 967 820 лв., към 1 ян. 1946 г. – на 1 322 171 лв. Годишният приход също нараства от 54 300 лв. на 60 хил. лв.
Първоначално след образуването си благотворителният фонд е оставен да се капитализира. Стипендии за духовните семинарии започват да се дават през 1934 г. До 1937 г. за тази цел се отпускат средства в размер на 20 600 – 24 800 лв. Между стипендиантите са Иван Попов, Кръстьо Кънинчев, Тодор Иванов и др. През 1938–1940 г. сумите рязко намаляват и възлизат на 8400 лв. Отпускат се по една цяла или по две половинки стипендии за семинаристи. От 1941 г. фондът е оставен на капитализиране. Средства за издаване на богословски съчинения не са предоставяни. Липсват други данни за фонда и благотворителната му дейност.
ФОНД № 2 “ЕКЗАРХ ЙОСИФ I”
(при БАН)
В завещанието си от 6 май 1915 г. ЕКЗАРХ ЙОСИФ I оставя на БАН 150 хил. лв. за образуване на фонд на негово име. Волята на дарителя е годишните лихви да се използват за награждаване на книги, написани в защита на православната вяра и на българската народност.
Образуването на фонда се забавя, тъй като част от завещаната сума е в ценни книжа, оставени на съхранение в английски и руски банки и върху тях е наложен секвестър. За да ги освободи, Академията прави постъпки в Лондон, като търси посредничеството на ефорията “Братя Евлогий и Христо Георгиеви” и на българския пълномощен посланик. На 6 май 1924 г. универсалният наследник внася в БНБ 184 хил. лв. – сума, която представлява 6/7 части от завещаната, заедно с лихвата по текущата сметка. Поради ниската стойност на лева, М. Миронов настоява лихвата на фонда да се използва, едва когато капиталът му достигне 250 хил. лв. Фондът се управлява от БАН.
За премия от него кандидатстват редица автори, между които: Илия Секулов с “Българската екзархия от гледището на международното право” (1935), Никола Петлешков с “Идеалите на българския народ и службата на българското училище” и “Българската православна църква в миналото и днес” (1935), Кирил Попов с “Конвенцията за взаимно изселване между България и Гърция”, Марко Петров с “Няколко думи за протестантската пропаганда в Ловеч” (1936) и др. Комисия в състав: акад. Ст. Романски, акад. Ив. Снегаров и проф. П. Ников, се произнася отрицателно по тези и други представени за награда трудове. Те не са премирани с мотивите, че сумата не е достатъчна или че съчиненията не отговарят на поставените от дарителя изисквания. През 1939 г. от лихвите на фонда (5 хил. лв.) е награден трудът на проф. Христо Гандев “Ранно възраждане 1700–1860”. През 1940 г. премия от 4 хил. лв. получава Ненчо Илиев за литературния сборник “Подвизи”.
Капиталът на фонда първоначално се съхранява в БНБ, а по-късно е прехвърлен в БТБ. Към 31 дек. 1929 г. възлиза на 193 450 лв., към 31 дек. 1933 г. – на 337 742 лв., към 31 дек. 1938 г. – на 434 344 лв., към 31 дек. 1947 г. – на 601 942 лв. През 1947 г. фондът става част от фонд “Академия”.
Последните сведения за фонда са от 1 ян. 1951 г., когато капиталът му възлиза на 492 511 лв.
ФОНД № 3 “ЕКЗАРХ ЙОСИФ I”
(при Мъжката гимназия “Екзарх Йосиф I” в Разград)
В завещанието си от 6 май 1915 г. ДАРИТЕЛЯТ оставя 5 хил. лв. на Мъжката гимназия в Разград за образуване на фонд на негово име. Желанието му е ежегодните лихви да се изразходват за закупуване на книги за бедни ученици.
На 21 юни 1924 г. универсалният наследник превежда на училището сумата от 7110 лв. Дарението е прието и фондът е образуван с протокол на учителския съвет от 5 юли 1924 г. Към 31 дек. 1931 г. капиталът му възлиза на 8686 лв. Липсват други данни за фонда и неговата дейност.
В своето завещание екзарх Йосиф I предвижда и други средства за благотворителни цели. Лихвата от сумата от 30 хил. лв. е определена за сестра му, а след нейната смърт трябва да се ползва от Калоферската община за подпомагане на бедни, способни ученици от града. Други 20 хил. лв. получава у-ще “Екзарх Йосиф I” в Ловеч; 10 хил. лв. са за прогимназията, носеща името му в София. Лихвите на тези суми трябва да служат също за подпомагане на бедни ученици. През 1924 г. училищата в Ловеч и София получават съответно по 24 442 лв. и 12 189 лв. С тях са образувани благотворителни фондове, но данни за дейността им не са намерени. По-малки суми са предвидени за църквата “Св. Стефан” в Цариград (5 хил. лв.), за Калоферската дружба в София (2500 лв.), за женското благотворително д-во “Радост” в Русе (2500 лв.).
През 1924 г. тези средства са предоставени от М. Миронов. Данни за тяхното използване не са намерени.
ЦДА, ф. 176 к, оп. 10, а.е. 576, л. 1–9; ф. 177 к, oп. 4, а.е. 375, л. 68–69; ф. 791 к, оп. 1, а.е. 26, л. 646–647; а.е. 45, л. 27; а.е. 54, л. 335; а.е. 78, л. 226–227; ф. 989 к, оп. 1, а.е. 17, 20, 24, 25, 26; НА–БАН, ф. 1 к, оп. 2, а.е. 189; ЕБ. Т. 3, с. 254; БВИ, с. 300.
(P. Стоянова)
