Дарител е КЕРА ПОПОВА (неизв. – 15 ян. 1940) – общественик, деец на женското движение. Родена в будно семейство в гр. Тулча (дн. в Румъния). Като член на Женското благотворително дружество се бори за запазването на българското самосъзнание на своите сънародници. Вероятно след 1913 г. се премества във Варна. По време на Първата световна война (1914–1918) завършва курс за самарянки и работи като медицинска сестра. Получава почетна значка на Червения кръст.
Във Варна К. Попова влиза в управата на Женското благотворително д-во “Майка”, а в края на 1931 г. става негова председателка. Дружеството издържа професионално у-ще “Трудолюбие”, както и безплатната трапезария към него. К. Попова съдейства за присъединяването на Дружеството към Българския женски съюз. Тя е един от основателите на д-во “Самарянка” (Варна), на старческия дом при д-во “Милосърдие”, на Женското добруджанско дружество, на Женското кооперативно общество, член на ръководството на д-во “Надежда” и др. Заради голямата си дейност получава почетен знак “За насърчение към человеколюбие” III степен. През 1937 г. се премества в София, където умира.
ФОНД № 1 “КЕРА ПОПОВА”
(при у-ще “Трудолюбие”)
През 1935 (или през 1936 г.) К. ПОПОВА дарява 20 хил. лв. на д-во “Майка” за учредяване на фонд на нейно име при Девическото практическо занаятчийско у-ще “Трудолюбие”. Парите са внесени в БЗКБ, а лихвите трябва да служат за подпомагане на бедни ученички. През 1937–1941 г. с лихвите на фонда се закупуват дрехи и учебни пособия на две бедни ученички.
ФОНД № 2 “КЕРА И ВАСИЛ ПОПОВИ”
(при д-во “Майка”)
В началото на 1943 г. по повод 3 години от смъртта на К. Попова, съпругът ѝ ВАСИЛ ПОПОВ (неизв.) прави дарение от 60 хил. лв. и към д-во “Майка” се създава фонд “Кера и Васил Попови”. На 12 ян. 1944 г. фондът се слива с този при професионалното училище, при което капиталът нараства на 100 хил. лв. Лихвите на фонда са предназначени за стипендии на две бедни ученички от у-ще “Трудолюбие”. Още през същата година са отпуснати две стипендии.
През 1951 г. фондът престава да съществува със закриването на професионалните училища при дружествата.
НазадДА–Варна, ф. 670 к, оп. 1, а.е. 19, л. 1–30; а.е. 53, л. 1–50; Варненска поща, № 6889, 27 дек. 1937; № 7612, 18 дек. 1940; № 8659, 13 февр. 1943. (В. Николова)
