Енциклопедия Дарителството

Дарител е КОНСТАНТИН х. КАЛЧОВ (К. ХАДЖИКАЛЧОВ) (21 май 1856 – 16 юни 1940) – търговец, банкер, общественик и политик. Роден в Пловдив. Син на пловдивския лихвар и банкер хаджи Калчо Дренски. Завършва Роберт колеж в Цариград (1872). Владее добре турски, гръцки, английски, френски и немски език. След завръщането си в Пловдив става читалищен деец и член на революционния комитет. За участието му в Априлското въстание (1876) е арестуван, но е освободен по застъпничеството на чуждестранна анкетна комисия. След Освобождението (1878) се включва активно в обществено-политическия живот на Източна Румелия: участва във формирането на гимнастическите дружества и в движението против решенията на Берлинския конгрес (1878); той е един от основателите на Либералната (казионна) партия, депутат и подпредседател на Областното събрание, поддиректор на финансите; включва се в подготовката на Съединението (1885), доброволец в Сръбско-българската война (1885).
След Съединението на Източна Румелия с Княжество България К. х. Калчов е включен в състава на важни дипломатически мисии (1887, 1895, 1908, 1912). Издател на в. “Време” в Пловдив и кмет на града (1895). Многократно избиран за народен представител. Един от основателите на Пловдивската търговско-индустриална камара, акционер в текстилна фабрика в Сливен, в захарна фабрика в Пловдив, собственик на къщи, имоти. Председател на Върховния комитет на д-во “Сливница” в София, член на различни комитети за изграждането на паметници. К. х. Калчов развива успешна търговия и банкерство и натрупва голямо богатство. Приживе прави големи дарения за хората от Пловдив и Троянско – родния край на баща му. Умира в София.

През 1917 г. К. х. КАЛЧОВ създава в Пловдив фондация и старчески приют, чиято история се преплита с тази на Пловдивския общински приют и с дейността на Върховния комитет на благотворителността (ВКБ).
Още в края на 19. век по инициатива на кмета Никола Чалъков Пловдивската община изгражда старчески приют, наречен “Благотворителен дом”, открит официално на 2 ян. 1900 г. Настанен е в едноетажна стара турска къща в махала Хаджи Хасан, а главният лекар на държавната болница д-р Драгомиров отпуска легла и облекло за 16 души. Приютът се издържа от общината, но постепенно запада. По време на Балканските войни (1912–1913) и на Първата световна война (1914–1918) вниманието на кметството се насочва към изхранването и отоплението на населението на града, подпомагането на войнишките семейства и на увеличаващите се бежанци, преди всичко българи от Македония, Тракия и Добруджа. Това предизвиква активизирането на социалната дейност на общината. За да се подобри ръководството на съществуващите шест благотворителни организации (“Майчина грижа”, “Постоянство”, “Самарянка”, “Св. Богородица”, “Труд” и “Инвалид”), на 1 окт. 1916 г. се свиква общоградско събрание, на което (подобно на много градове) и в Пловдив се основава ВКБ. В него влизат представители на учреждения, дружества и организации. За председател е избран известният общественик адвокатът Недко Д. Каблешков, а от апр. 1920 до 1933 г. е избран ген. Ив. Богданов. ВКБ е със статут на юридическа личност и обявява за своя цел да урежда благотворителността във всичките ѝ прояви. На 29 окт. 1916 г. приема устав, утвърден от МВРНЗ. Освен другите си задължения, ВКБ поема под свое покровителство и общинския старчески дом.
За да осигури необходимите средства, председателят на ВКБ уведомява заможни пловдивчани за целите на комитета, като ги моли да окажат морална и материална подкрепа. Отзовават се малцина, между които е К. х. Калчов. На 2 юни 1917 г. той прави дарение, съпроводено с учредителен акт за изграждане на старчески приют. Купува на търг двуетажна къща и дворно място на площ 858 кв. м в Пловдив до църквата “Св. Богородица” на площад “Св. Никола”. Сградата е от епохата на Възраждането, с красиви резбовани врати и долапи. Разполага с 10 стаи, 2 салона, голяма изба и 3 спомагателни постройки в двора. Имотът се оценява на 425 хил. лв. За мебелирането и приспособяването на къщата за приют К. х. Калчов дава сумата 30 хил. лв. За издръжката на самия старчески дом предоставя други 100 хил. лв. (в облигации от БДЗ – 1914 г.), с които учредява фондация под името “Фонд на старопиталището “Константин х. Калчов” в гр. Пловдив”. Дарението е прието с царски указ от 5 юни 1917 г. Приютът минава под егидата на ВКБ, а върховният контрол се осъществява от МВРНЗ. От своя страна, ВКБ поема задължението да изпълни желанието на дарителя да се запише името му в Златната книга на дарителите и чрез печатния орган на ВКБ – вестник “Известия на Върховния комитет на благотворителността”, да се даде гласност на извършеното.
Тъй като по това време общината не е в състояние да издържа общинския приют, през 1918 г. кметът на Пловдив Милуш Хр. Данов предлага двата старчески дома да се слеят, като “Благотворителният дом” се премести в къщата на К. х. Калчов. Общинският съвет се задължава да отпуска средства от бюджета за издръжка на част от настанените в дома. На 16 дек. с.г. ВКБ взема решение да остане само един приют под името “Константин х. Калчов”. За кратко време в къщата се настаняват канцеларията и складът на ВКБ и приютът за изоставени деца. Според изработения правилник, утвърден от ВКБ, прякото управление на старопиталището се осъществява от петчленно настоятелство, в което влизат двама души от роднините на К. х. Калчов, двама представители на ВКБ и един от Пловдивската община. Настоятелството е автономно, има статут на юридическа личност и носи името “Настоятелство на старопиталище “Константин х. Калчов” в гр. Пловдив”. То има всички права и отговорности, свързани с управлението на дома и придобитите имоти, задължително да прави подробни годишни отчети и да ги представя на ВКБ, на Пловдивската община и на МВРНЗ. Председатели на настоятелството стават: Никола Г. Чалъков (1918–1919), Ганка Ст. Калчева (1921–1924), София Г. Данова (1924–1928).
Неприкосновеният капитал на старопиталището се формира от средствата на личните благотворителни фондове при него, от дарения в пари и имоти. Най-голям дял заемат дадените от К. х. Калчов 100 хил. лв., внесени през 1917 г., и 500 хил. лв., внесени на 16 февр. 1929 г. (за увеличаване на средствата на фондацията). Други големи благодетели на приюта са: Димитър П. Кудоглу, който през 1924 г. дава 75 хил. лв. за направа на пералня със сушилня и баня и за закупуване на готварска печка; Израел Нисим Леви, който дава 100 хил. лв. (1926) за образуване на фонд при старопиталището; Василка Левтер Кирякова, бежанка от с. Еникьой, Ксантийско, жителка на Пловдив, дава 100 хил. лв. в облигации.* Ана х. Велева и нейната сестра Евтимия Д. Панова чрез публично писмо отстъпват на приюта дворно място от 150 кв. м в Пловдив; наследниците на Никола Г. Чалъков подаряват къща, която носи годишен наем от 25–30 хил. лв.; братя Калееви – дават 5 хил. лв., и др.
Приходният бюджет на старопиталището се формира от годишните лихви на неприкосновения капитал, от помощите от общината, дарения от фирми, фабрики, организации и частни лица. Всяка година между 30 и 50 частни лица и организации подпомагат старческия дом с пари, продукти, предмети и услуги. Средствата се внасят в БНБ на партида на ВКБ.
През 1919–1922 г., воден от партийни съображения, общинският съвет отказва да отпусне каквато и да било субсидия и се налага ВКБ да търси друга помощ. След 1922 г. новоизбраното кметство отново започва да отделя средства за издръжката на старческия дом. През 1925 г. то предоставя 70 хил. лв., през 1926 и 1927 г. – по 100 хил. лв., през 1928 и 1929 г. – по 150 хил. лв.**
През 1930 г. общината отново спира субсидиите и УС на ВКБ взема решение да посегне на главницата на фондацията. За да се излезе от това затруднение, К. х. Калчов поема издръжката на дома. За да се увеличат приходите, той изтегля вложените в БНБ 500 хил. лв. и закупува облигации от БДЗ (1923), които носят лихва 12 % (вместо лихва 6 % на БНБ). В резултат на тази операция капиталът нараства и Проверителният съвет на ВКБ констатира, че към 1 ян. 1933 г. той е достигнал 1,825 млн. лв. (в облигации и имоти).
След развитата огромна благотворителна дейност, към края на 20-те години ВКБ изчерпва своите възможности. Не постъпват повече средства в касата му, а обединените дружества настояват да работят самостоятелно. Опитите на ръководството да свика общо събрание за изясняване на по-нататъшните задачи на Комитета се провалят. Едва на 10 май 1933 г. се провежда събрание на членове на ВКБ (32 души), на което се взема решение Комитетът да се разпусне. Назначава се ликвидационна комисия, която е натоварена със задачата да раздели и двата приюта, като имуществото се подели между Пловдивската община и Настоятелството на старопиталището “Константин х. Калчов”.
В процеса на ликвидирането на ВКБ и обсъждането на дотогавашната му дейност се сблъскват лични интереси и противоречия, оформят се две мнения по въпроса за собствеността на имотите и парите, приносите и облагите на К. х. Калчов. Приятелите го възхваляват като “идеолог на общинския приют” и “основател”. Противниците му, в лицето на Н. Д. Каблешков, го наричат “скъперник”, който иска само да се прослави като благодетел. Те оспорват размера на дадените от него суми, обвиняват го, че иска да присвои общински имоти. В своите искания те се позовават на чл. 48 от устава на ВКБ, според който след разпускането на организацията всички имоти и пари стават собственост на общинската управа, а фондовете минават по предназначението си, следователно старопиталището трябва да стане общинска собственост.
През окт. 1933 г. Общото събрание на ВКБ и ликвидационната комисия вземат следното решение: собствената къща на К. х. Калчов и капиталът на фондацията в размер на 100 хил. лв. (вложени през 1917 г.) и 500 хил. лв. (внесени през 1929 г. – в облигации) остават на разположение на старопиталището “Константин х. Калчов”. Старопиталището (или лично К. х. Калчов) се задължава да върне на общината сумата 250 460 лв., изразходвана за ремонти и подобрения на зданието. Ако сумата не се върне в срок от 30 дни, общината може да вземе сградата.
Ликвидационната комисия обвинява К. х. Калчов, че без разрешение на ВКБ е използвал за текущи разходи средства от фонд “Собствен дом”, предназначени за строеж на нов старчески дом. Ето защо старопиталището (или К. х. Калчов) се задължава да върне сумата от 100 хил. лв. (с лихвите) в срок от 30 дни. В противен случай по съдебен ред ще се посегне върху капитала на фондация “Константин х. Калчов”.
След дълги спорове, на 29 март 1934 г. К. х. Калчов подписва протокола на ликвидационната комисия и вероятно така част от спорните въпроси се решават, без да се стигне до съд.
Въпреки че хора от Пловдивската община продължават да оспорват законността на старопиталището “Константин х. Калчов”, на 5 ян. 1932 г. МВРНЗ утвърждава нов устав (регистриран и от Пловдивския окръжен съд), който признава легитимността му. В ролята си на собственик на имотите, К. х. Калчов поема ръководството в свои ръце. Според устава в настоятелството влизат пет души: двама от тях се назначават от дарителя, един е представител на общината, един – от енорийските свещеници, един – от благотворителното д-во “Самарянка”. К. х. Калчев е почетен член на настоятелството и като такъв винаги може да участва в заседанията. Настоятелството е автономно, със статут на юридическа личност и притежава всички права и задължения, отнасящи се до управлението на капиталите и имотите. Прякото ръководство на старопиталището е поверено на управител, назначаван от К. х. Калчов.
През 1932 г. в старопиталището са настанени 18 души (10 мъже и 8 жени), които получават храна, облекло и отопление. През същата година приходният бюджет възлиза на 142 760 лв. (лихви от фондацията “Константин х. Калчов” – 40 хил. лв., лихви от фонд “Израил Н. Леви” – 10 хил. лв., лихви от облигации и влогове – 37 760 лв., помощи от учреждения – 10 хил. лв., дарения от частни лица – 20 хил. лв., наеми от Чалъковата къща – 25 хил. лв.). Разходите са за храна, отопление, осветление, заплати на служителите, облекло на питомците, канцеларски, за ремонт на сградите – общо 133 860 лв. През същата година К. х. Калчов дава и допълнителни средства за инсталиране на електрическо осветление на сградата.
Междувременно общината построява нова сграда (юни 1934) за старчески дом за 50 души в местността Гладно поле. Това става повод да обяви, че градът няма нужда от два приюта и приканва К. х. Калчов да слее неговия приют с новия. Той обаче не се съгласява. През 1938 г. МВРНЗ отново утвърждава устава му, а с това и законността на старческия дом, който продължава да функционира с намален състав. Според сведения на Съюз “Обществена подкрепа”, на 31 дек. 1938 г. старопиталището има 20 легла, от които са заети 14 (7 мъже и 7 жени), и не получава никакви средства от общината, но пловдивчани продължават да снабдяват приюта с продукти, правят и парични дарения. В старопиталището постъпват: от хаджи Михаил Дерков (покойник) 100 хил. лв. по завещание от осигурително д-во “Балкан”; от завещанието на покойния пловдивски митрополит Максим – 10 хил. лв.; от М. Юрд. Генова – 200 лв.; от Триндева – 100 лв.; от неизвестна дарителка – 200 лв.
През 1939 г. са заети само 9 легла. След смъртта на К. х. Калчов приютът запада и в края на 1942 г. в старопиталището са останали само двама старци.
След 1944 г. къщата става собственост на Пловдивската община, която прави основен ремонт. Там се настанява филиалът на “Дружеството на научните работници в България”.

През 1894–1895 г. на мястото на т.нар. Жълто училище в Троян е построена нова двуетажна сграда. Строежът възлиза на ок. 100 хил. лв., които се осигуряват от МНП, от Троянския манастир и от частни лица. Между дарителите са хаджи КАЛЧО ДРЕНСКИ (вече покойник) и К. х. КАЛЧОВ, които дават 11 хил. лв. По-късно К. х. Калчов (след 1917) със собствени средства построява едно крило на училището с 4 учебни стаи.
Дълбоко свързан с Троян, на 11 юни 1925 г. К. х. Калчов внася 10 хил. лв. във Френско-белгийската банка в София за образуване на фонд на негово име към прогимназията. Фондът има за цел да поощрява учениците “към трудолюбие, наука и примерно поведение”. Дарението е прието. Фондът се управлява от учителския съвет. На 4 юли 1925 г. е приет правилник, одобрен от МВРНЗ. Според него, на 1 юни всяка година директорът изтегля дивидентите на фонда в размер на 1200 лв., които в края на учебната година се разпределят в 6 парични награди (6 по 200 лв.) на ученици, завършили с много добър успех и примерно поведение, без оглед на тяхното материално състояние. Наградите се връчват от директора по време на годишния акт. Още през 1925 г. са раздадени първите награди (5 по 200 лв.), тъй като К. х. Калчов изпраща допълнително сумата 1000 лв. Заедно с паричните награди се раздават книги и други предметни награди.
През 1937–1938 г. в двора на училището се построява пансион за 70 деца. Сградата е на три етажа, като два от тях са изградени със средства, дадени от К. х. Калчов. Снабден е с течаща вода и електричество, има канализация. Освен спални, сградата има и няколко учебни стаи.
По инициатива на председателя на Троянското училищно настоятелство Йоаким Б. Балевски, на 12 окт. 1939 г. се учредява Благотворителен комитет “Константин х. Калчов”. Приемат се устав и правилник, избира се УС. Целта на комитета е да се грижи за издръжката и управлението на детското общежитие в Троян, носещо името на К. х. Калчов. В него се настаняват ученици, идващи от околността. Средствата на комитета се набират от: помощи от държавата, църквата, общината; благотворителни организации и частни лица; вноски от родители; завещания и т.н. Комитетът обявява К. х. Калчов за свой почетен пожизнен председател.

През 1885 г., след трагичен инцидент с деца в махала Баба Стана, селяните отправят молба до хаджи КАЛЧО ДРЕНСКИ да построи мост на р. Черни Осъм, откъдето децата ходят на училище в с. Орешак. В отговор, през 1889 г. той им изпраща 120 зл. турски лири за построяване на училище в родното му място. С доброволен труд местните жители построяват двуетажна сграда (1893), а дадените средства използват за дограма, дюшеме, тавани и обзавеждане. Тъй като училището е направено от плет и кал, то започва да се разрушава. Учителят Васил К. Ковачев търси парична помощ, този път от К. х. КАЛЧОВ, който през 1931 г. дава средства за основен ремонт. Стените се издигат от тухли, поставят се големи прозорци, закупуват се чинове и всички необходими учебни помагала. Две учебни стаи се съединяват и се получава театрален салон. В училището се обучават ок. 50–60 деца от близките махали. В него се устройват читалище и библиотека. Върху сградата е поставен надпис: “Калчо х. Дренски – Константин х. Калчов – Благодетели на училището”.
През 1925 г. К. х. Калчов внася 5 хил. лв. във френско-белгийската банка в София за образуване на фонд на негово име при началното училище в махала Баба Стана. На 6 юли с.г. учителският съвет приема дарението и изработва правилник за управлението на фонда. Желанието на дарителя е със средствата от фонда да се поощряват талантливи ученици. Главният учител и председателят на училищното настоятелство се задължават всяка година на 1 май да разпределят сумата 600 лв., от която да дават 6 парични награди (6 по 100 лв.) на отличилите се по успех и поведение ученици от I до IV отделение, без оглед на тяхното материално състояние. Първите награди са раздадени още през 1926 г.
Според спомените на В. М. Ковачева, учителка в училището от 1919 до 1940 г., всяка година на 1 май от фонда се получават 200 лв., с които се купуват бакърени съдове и се раздават на отличилите се ученици.
Поради липса на ученици през 1952 г. училището е закрито. Училищната покъщнина е пръсната, библиотеката – разграбена. Сградата и досега стои празна и в лошо състояние.***

БИА–НБКМ, ф. 611 к, а.е. 15, л. 24–30; ЦДА, ф. 177 к, оп. 7, а.е. 38; оп. 4, а.е. 75; ф. 264 к, оп. 6, а.е. 166, л. 1–9; а.е. 212, л. 1–141; Пашев, Г. Златна книга…, 59–66; Пловдивски общински в-к, № 125–126, 28 ноем. 1932; № 132. 6 март 1933; № 139, 6 юни 1933; № 164–165, 14 юни 1934; № 177–178, 28 ноем. 1934; Юг, № 5792, 26 май 1938; Изв. на Съюза “Обществена подкрепа”, 1939, № 2–3, 20–21; № 9–10, 10–11; БВИ, 308–309; Танкова, В. Когато Пловдив не е вече столица. С., 1994, с. 43, 152–154, 244–251. (В. Николова)