Втора армия е формирана през септ. 1912 г. По време на Балканската война (1912–1913) взема участие в боевете в Източна Тракия, а впоследствие в обсадата и превземането на Одринската крепост. През Междусъюзническата война (1913) действа в Македония, а в началото на авг. 1913 г. е разформирана.
През септ. 1915 г. 2-ра армия е мобилизирана отново, този път за участие в Първата световна война. Подобно на останалите български армии, тя също променя състава на своите войски, като по различно време към нея са придавани различни войскови формирования. През есента на 1915 г. в състава ѝ са включени 2-ра пехотна Тракийска дивизия, 3-та пехотна Балканска дивизия, 7-а пехотна Рилска дивизия, 11-а пехотна Македонска дивизия, части от Конната дивизия, усилващи подразделения и служби. След започването на военните действия армията участва в разгромяването на сръбската армия, а след това е прехвърлена на Южния фронт, където воюва със съглашенските войски до края на войната.
През 1917 г. – по времето, когато командващ армията е генерал-лейтенант Георги Тодоров, към нейния щаб, а също и към някои от влизащите в състава ѝ дивизии и полкове са учредени благотворителни фондове.
Фонд “Втора армия”
Като мотив за създаването на фонда се изтъква необходимостта от частната благотворителност, която успоредно с оказваната от държавата грижа трябва да дойде на помощ и да подкрепи нуждаещите се – семействата и сираците на загиналите воини, инвалидите, болните и ранените.
Учредители са командващият армията генерал-лейтенант Георги Тодоров и началниците на влизащите в нейния състав дивизии – генерал-майор Христо Бурмов, генерал-майор Никола Рибаров, генерал-майор Стефан Тасев и генерал-майор Кръстю Златарев. “Досегашните загуби са много чувствителни и войната не е още към края си, а това не можеше да не накара всекиго, а най-вече тия, на които е поверено да водят хора в бой, да се не замислят и да не се постараят за намиране на средства за намаляване на злото след войната” – отбелязва по повод създаването на фонда генерал Тодоров, който става негов председател.
Генерал Георги Стоянов Тодоров (10 авг. 1858, Болград, Бесарабия – 16 ноем. 1934, София) завършва гимназия в Болград, след което взема участие в Руско-турската война (1877–1878) като доброволец от Българското опълчение. Учи в първия випуск на Военното училище в София, а от 1882 г. следва в Николаевската генералщабна академия в Петербург. Участва в Сръбско-българската война (1885). След войната е назначаван на различни командни длъжности.
Учредителите на фонда предвиждат набирането на средства да се осъществява по няколко начина. Освен на приходи от разпространението на различни фондови издания се разчита също на доброволните пожертвования на заможните лица от региона, в който е разположена армията, както и на паричните вноски, правени от износителите на тютюн от окупираните по време на войната гръцки територии в зависимост от количеството на експортирания от тях тютюн. За улеснение на бъдещите дарители се предвижда безвъзмездно предоставените от тях средства да постъпват в Щаба на 2-ра армия чрез щабовете на отделните дивизии, а председателят на фонда – командващият генерал Георги Тодоров, да изпраща на всеки един лично благодарствено писмо.
През следващите месеци са събрани значителни парични средства. Дарителите са крупни търговци и износители на тютюн, банкери, търговски къщи, граждани, представители на еврейската общност в страната. Парични вноски, всяка една от които със значителна стойност, достигаща и дори надхвърляща 200 хил. лв., са направени от търговската къща на Иван Чапрашиков – Дупница, Никола Тодев от Пловдив, от клоновете на търговската къща на Кязим Емин в София и Драма, от търговската къща “Тодор Кършев и син” – гр. Драма, от братя Златеви от Стара Загора, Иван Даниел от Ксанти, Карл Шпирер от Драма, Д. Кудоглу – Дрезден, Лисард Марули, Ял Макелбаум – Берлин, д-р Иван Червениванов, от фирмата на Хасан Ариф Зааде и Сие, от Българо-Македонската банка в Гюмюрджина и др. Отделно от тези парични средства свое дарение в размер на 9812 лв. правят също група граждани от Дупница, където до войната се намира Щабът на 7-а пехотна Рилска дивизия. Неин началник по това време е генерал Г. Тодоров, за когото гражданите на града пазят изключително добри спомени заради направеното от него за благоустрояването на селището, и сега безапелационно подкрепят призива на оглавената от него инициатива за оказване помощ на нуждаещите се воини. Преведени са и парични суми от продажби на книги.
До края на 1917 г. с няколко последователни свои заповеди по Щаба на 2-ра армия генерал Тодоров обявява отделните парични постъпления във фонда. Само през септ. с.г. постъпват над 167 хил. лв., през периода октомври – ноември – други около 200 хил. лв., а през декември – почти 1,2 млн. лв. До края на 1917 г. натрупаните от дарения средства само от заможните граждани, банки и търговски къщи възлизат общо на стойност 1 452 760 лв.
◊ ◊ ◊
Освен към дивизиите, фондове с цел подпомагане лекуването на ранени и заболели през войните чинове от българската армия са създадени и към повечето от влизащите в техния състав полкове: към 3-ти етапен полк и към 53-ти пехотен полк от 7-а пехотна Рилска дивизия, към 11-и пехотен Сливенски полк, 24-ти пехотен Черноморски полк, 29-и Ямболски полк, 32-ри Загорски полк, 45-и и 80-и пехотен полк от 3-та пехотна Балканска дивизия и др.
Функционират в продължителен период от време и след края на войната, а този на 3-ти етапен полк дори приключва своята дейност чак в края на 40-те години на 20. век, когато събраните в него средства са прехвърлени в държавния бюджет на страната.
Т. Петров
Назад
