Дарител е Никола Стойчев Мушанов (12 апр. 1872 – 10 май 1951 ) – юрист, политик, държавник. Роден в Дряново. Получава основно и средно образование в Дряново и Търново. Завършва право в Екс ан Прованс, Франция (1893). След завръщането си в България е прокурор в Стара Загора и Варна (1893–1896), адвокат в Русе (1897–1908). Член на Демократическата партия от 1897 г., член на Висшия съвет и на Централното бюро, от 1920 г. – подпредседател, а от 1938 до 1947 г. – председател на партията. Дългогодишен народен представител (1902–1903, 1911–1944). При самостоятелното управление на Демократическата партия е министър на народното просвещение (1908–1910) и министър на вътрешните работи (1910–1911), а в коалиционния кабинет на Ал. Малинов и след него и в коалиционния кабинет на Т. Теодоров – последователно е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1918), министър на железниците, пощите и телеграфите (1918) и министър на вътрешните работи и народното здраве (1918–1919). Противник на
Пловдивската мъжка гимназия е наследник на съществуващото до Освобождението класно училище. Необходимостта от образовани хора при изграждането на свободното отечество, както и при утвърждаването на българския характер на Южна Румелия, кара правителството на автономната област да се насочи към откриването ѝ (1878). През първата учебна 1878/1879 г. се нарича Мъжко реално училище, а през втората става Областна реална гимназия с три класа. През следващите години се откриват по един клас и през 1882/1883 г. училището става пълна седмокласна гимназия. За директор е назначен Григор Караджов – учител, завършил математика в Прага, общественик и депутат в Първото областно събрание на Източна Румелия. В продължение на 5 години той успява да утвърди авторитета на това учебно заведение. След него на директорския пост се изреждат видни педагози, общественици и културно-просветни дейци – Минко Т. Бракалов, Димитър Агура, Иван Мавров, Георги Разлогов, Серафим Барутчийски и др. Гимназията се намира под върховния надзор на правителството, което
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече