След бляскавото всенародно честване през 1920 г. на 70 години от рождението на Иван Вазов, през 1921 г. правителството на Александър Стамболийски подобаващо отбелязва и 30-годишната литературна и творческа дейност на поета на българското село Цанко Церковски (28 окт. 1869 – 2 май 1926) – един от основоположниците и ръководителите на БЗНС, министър и дългогодишен народен представител. Роден в Бяла черква. Умира в София. "Ценейки заслугите му за отечествената култура и литература", на 15 септ. 1921 г. ХІХ ОНС приема решение за национално дарение за твореца в размер на 80 хил. лв. Много държавни и обществени учреждения и граждани също дават материален израз на своята почит. Печатът съобщава за едно от най-щедрите дарения от 100 хил. лв. на добре познатия едър търговец и филантроп Димитър Кудоглу. Сумата нараства и от продажбата на издадените от МНП в чест на юбиляря книги "Прослава на Цанко Церковски" и "Юбилеен сборник на Цанко Церковски", както и от повсеместно организираните вечеринки,
Военното на Негово Величество училище е създадено през юли 1878 г. в Пловдив под формата на военноучебна команда, но още през ноем. с.г. е преместено в София. Главна заслуга за неговото формиране има руският императорски комисар в страната по това време княз Александър М. Дондуков-Корсаков, а първият му началник е гвардейският капитан Николай Николаевич Флейшер. Първоначално в училището се подготвят офицерски кадри за четирите рода войски, от които по това време се състои българската армия – пехота, кавалерия, артилерия и инженерни войски. Впоследствие към него се организират различни школи и курсове или се придават различни училища, в които се обучават кадри и по други, по-тесни армейски специалности, а подготовката им е с различно времетраене. За пръв път подобен акт е осъществен през 1882 г., когато към Военното училище е присъединена функциониращата до този момент към МВР Техническа школа. В нея се подготвят запасни офицери за нуждите на пионерните части. Две години по-късно школата
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече