На фокус
-
-
“ФЕРДИНАНД І, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ”
В началото на 1918 г. Софийският клон на берлинската Дойче банк предоставя на цар Фердинанд І 100 хил. лева. Според изрично отправеното от дарителя (финансовата институция) условие, паричните средства следвало да бъдат употребени за благотворителни цели, но конкретното решение как точно да бъде осъществен замисълът се предоставя на царя. Канцеларията на двореца информира МНП за намерението на монарха да учреди фонд към висшата просветна институция, който да съдейства за повишаване броя на учителските кадри за основните училища и прогимназиите. Целта е по този начин частично да се помогне за решаването на въпроса с недостига на учители в тези училища, а косвено – и да се помогне за подобряване подготовката на българската младеж. По волята на монарха от лихвите на учредения благотворителен фонд се отпускат стипендии не само за обучаваните в специалните класове на педагогическите училища, но и за следващите във висшите педагогически курсове в страната. Фондът е учреден под името "Фердинанд І, цар на
-
“ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА” – ФОНД (В ПОЛЗА НА ИНСТИТУТА ЗА СЛЕПИ И ГЛУХОНЕМИ)
В началото на 20. век общественици и политици все по-остро поставят въпроса за подпомагането на -
“ТОДОР Г. БИЛЕВ”
Дарител е Тодор Г. Билев (25 апр. 1880 – 3 окт. 1936). Роден в Етрополе. -
“СТРАТИЕВ – НАРОДНО РАЗВИТИЕ”*
Дарител е Тодор Стратиев (ок. 1841 – 17 авг. 1890) – сапунджия. Роден в Ловеч. -
“СЛАВЧО НИКОЛА Х. СЛАВЧЕВ”
Дарители са Кина и Никола Хаджиславчеви. Кина Хаджиславчева (4 юли 1858 – неизв.) – домакиня. Родена -
“СОТИР Г. КАЛЕНДЕРОВ МИЛОСЛАВСКИ”
Дарител е Сотир Гюров Календеров Милославски (1860 – 8 юни 1927) – адвокат. Роден в -
“СВ. ПРЕЧИСТА КИЧЕВСКА” – ФОНДАЦИЯ
Фондацията е основана от Кичевското благотворително братство и Кичевската женска културно-просветна благотворителна дружба в София. През -
“СТОЮ НЕДЕЛЕВ ШИШКОВ”
Дарител е Стою Неделев Шишков (27 юли 1865 – 26 дек. 1937*) – учител, книжовник. -
“ХАДЖИ НЕНЧО ДОНЧЕВ ПАЛАВЕЕВ” – ФОНДАЦИИ
Дарител е хаджи Ненчо Дончев Палавеев (март 1859 – 18 септ. 1936) – търговец, рентиер, -
“ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ”
След бляскавото всенародно честване през 1920 г. на 70 години от рождението на Иван Вазов, през -
“СТОЙЧО К. МУШАНОВ И ЙОНА МУШАНОВА”
Дарител е Никола Стойчев Мушанов (12 апр. 1872 – 10 май 1951 ) – юрист, -
“СИРАЦИ ОТ ВОЙНИТЕ 1912–1913 И 1915–1918” – ФОНДАЦИЯ (ФОНД)
По инициатива на княгините Евдокия, принцеса Сакс Кобург Гота (17 ян. 1898, София – 7
-
-
ЖЕНСКО ДРУЖЕСТВО ЗА ЛЕТНИ УЧЕНИЧЕСКИ КОЛОНИИ “ЗДРАВЕЦ”
Учредяването и началните стъпки на организацията са свързани с идеите и делото на проф. Иван Шишманов. Като министър на просвещението в кабинета на Народнолибералната партия през 1904 г. той инициира откриването на първата лятна ученическа колония в с. Чепино (дн. Велинград). Летовището е експериментално и е организирано от ръководеното от Шишманов министерство. Възприемайки позицията, че грижите за здравето на децата са отговорност на цялото общество, МНП и неговият титуляр решават да закрият колонията и да предадат цялото ѝ имущество на обществена организация. Това става повод за свикване на учредително събрание в София на 5 март 1905 г. Сбирката е открита и председателствана от съпругата на Ив. Шишманов – известната общественичка Лидия Шишманова. Присъстват 24 жени, сред които са д-р Нина Берова-Ораховац, д-р Иванова, д-р Казасова, Юлия Малинова, Рада Сталийска, С. Бабаджанова и др. Взема се решение за образуване на дружество, наречено "Здравец", избира се настоятелство, което да изработи организационния статут. Първият запазен устав е
-
ДЪРЖАВНА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ “ДОБРИ П. ЧИНТУЛОВ”
Създаването на Сливенската мъжка гимназия бележи важен момент в духовното и политическото развитие на българския -
СРЕДНО ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ ПРИ ВАРНЕНСКАТА ТЪРГОВСКО-ИНДУСТРИАЛНА КАМАРА
Въпросът за необходимостта от откриване на търговско училище във Варна се поставя на заседание (апр. -
СЛАВЯНСКО ДРУЖЕСТВО В БЪЛГАРИЯ
Първото Славянско дружество в България е основано през 1880 г. в София. По инициатива на чиновници, -
ВОЕННО НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО УЧИЛИЩЕ
Военното на Негово Величество училище е създадено през юли 1878 г. в Пловдив под формата на -
ПЪРВА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ
Водено от стремежа си към просветно и културно развитие на жената, на 1 септ. 1881 г. -
КОМИТЕТ ЗА ПОСТРОЯВАНЕ НА ПАВИЛИОНИ ЗА ТУБЕРКУЛОЗНИ БОЛНИ ПРИ ПЛОВДИВСКАТА ДЪРЖАВНА БОЛНИЦА
Образува се на 9 февр. 1921 г. в Пловдив с амбицията да подпомогне борбата с туберкулозното -
ЕВРЕЙСКО МИЛОСЪРДНО ДРУЖЕСТВО “КУПАТ ЦЕДАКА И БИКУР ХОЛИМ”
Една от най-успешните и активни еврейски благотворителни организации в страната. На 20 февр. 1905 г. 10 -
ПЪРВА СОФИЙСКА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ
Едно от най-реномираните средни учебни заведения в страната. Подготовката за отварянето му започва веднага след -
СВЕТИ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
Осъществява ръководството на Българската православна църква в свободната държава. След Освобождението (1878) Българската екзархия има -
СЪЮЗ НА ГИМНАСТИЧЕСКИТЕ ДРУЖЕСТВА “ЮНАК”
Идеята за физическото възпитание и спорта като средство за укрепване на здравето и запазване на -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МИЛОСЪРДИЕ”
"Градовете на новоосвободените земи бяха пълни с бежанци от различни възрасти и състояния, на които
-
-
“ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,