На фокус
-
-
“СТЕФАН, МИНЧО И ПЕТЪР ПЕШЕВИ”
Дарител е Петър Иванов Пешев (27 юли 1858 – 19 ян. 1931) – държавник, политически деец, юрист, публицист, действителен член на БКД (БАН). Роден в Севлиево, в будно семейство. Учи в Хаджи Стояновото училище в родния си град. Завършва Богословското училище в манастира "Св. св. Петър и Павел" край Лясковец като стипендиант на епархията. През есента на 1877 г. става учител в Севлиево. С материалната помощ на севлиевските жители и брат си Минчо завършва гимназия в гр. Николаев, Русия (1880) и право в Московския университет (1884). Работи в Министерство на правосъдието (1884–1887) и като адвокат в Севлиево (1887–1899 – с прекъсване). Свързва се трайно с дейците на Либералната партия – крилото на В. Радославов, и се утвърждава като втората фигура в партията. Народен представител в VII, VIII, X – XVIII ОНС. Министър на правосъдието (септ. – дек. 1894, ян. 1899 – ноем. 1900), на просвещението (юли 1913 – юли 1918). През
-
“ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА” – ФОНД (В ПОЛЗА НА ИНСТИТУТА ЗА СЛЕПИ И ГЛУХОНЕМИ)
В началото на 20. век общественици и политици все по-остро поставят въпроса за подпомагането на -
“СВ. ПРЕЧИСТА КИЧЕВСКА” – ФОНДАЦИЯ
Фондацията е основана от Кичевското благотворително братство и Кичевската женска културно-просветна благотворителна дружба в София. През -
“СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ К. СРЕБРЕВ” – ФОНДОВЕ
Дарители са синовете на свещеник Георги К. Сребрев от с. Чешнегир(ово) (дн. Садово), Асеновградско: Тодор -
“ХАДЖИ НЕНЧО ДОНЧЕВ ПАЛАВЕЕВ” – ФОНДАЦИИ
Дарител е хаджи Ненчо Дончев Палавеев (март 1859 – 18 септ. 1936) – търговец, рентиер, -
“СТЕФАН ОБРЕЙКОВ” – ФОНДОВЕ
Дарител е Стефан Обрейков (9 март 1861 – 18 март 1940) – индустриалец и търговец. -
“СВЕЩЕНИК МИХАИЛ ЦВ. РАДУЛОВ”
Дарител е Михаил Цветанов Радулов (8 ян. 1831 – 19 май 1917) – свещеник. Роден -
“СОТИР Г. КАЛЕНДЕРОВ МИЛОСЛАВСКИ”
Дарител е Сотир Гюров Календеров Милославски (1860 – 8 юни 1927) – адвокат. Роден в -
“СТЕФАН УВАЛИЕВ”
Дарител е Стефан (Станчо) Димитров Увалиев (1821 – 23 септ. 1904) – търговец, земевладелец, общественик. -
“ФЕРДИНАНД І, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ”
В началото на 1918 г. Софийският клон на берлинската Дойче банк предоставя на цар Фердинанд І -
“ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ”
След бляскавото всенародно честване през 1920 г. на 70 години от рождението на Иван Вазов, през -
“ФОНДАЦИЯ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНО ВЪЗПИТАНИЕ”
Дарител е Елизабет (Елисавета) Кляп Кларк (1867 – 12 дек. 1942) – педагог, положила основите
-
-
ДЪРЖАВНА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ “ФЕРДИНАНД І”
След Освобождението образованието и възпитанието на младото поколение е приоритетна задача на управляващите българското княжество. Затова още на 3 септ. 1879 г. с указ на княз Александър І е открито двукласно реално училище, което полага началото на Варненската мъжка гимназия. Първата учебна година започва с 38 ученици, чийто брой постепенно нараства – от 240 през учебната 1884/1885 г. те достигат до 838 през 1896/1897 г. След последователно откриване на по-горни класове училището става Държавна реална седмокласна гимназия, в която младежи от Северна България получават средно образование. Като учители и директори са привлечени видни педагози и специалисти. Гимназията често променя профила си, като става педагогическо училище или реално с класически отдел, без обаче да принизи изискванията си към качеството на преподаване и обучение. През 1885 г. е построена солидна сграда, впечатляваща и до днес като архитектурно постижение от края на 19. век. Тя разполага с 19 класни стаи и различни кабинети. С цел подобряване на образователния
-
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “БЛАГОДЕТЕЛ”
Женското благотворително дружество в Ловеч прави своите първи успешни стъпки през Възраждането, но данните за -
ПЪРВА СОФИЙСКА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ
Едно от най-реномираните средни учебни заведения в страната. Подготовката за отварянето му започва веднага след -
ВОЕННО НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО УЧИЛИЩЕ
Военното на Негово Величество училище е създадено през юли 1878 г. в Пловдив под формата на -
БОЛНИЦА – ПАМЕТНИК НА ПАДНАЛИТЕ ЗА РОДИНАТА БЪЛГАРСКИ ЕВРЕИ, СОФИЯ
Построяването на Болницата-паметник е една от най-мащабните благотворителни инициативи на еврейската общност в страната, израз -
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ (БАН)
Българската академия на науките е наследник на Българското книжовно дружество (БКД) и е първата общонационална -
ПЪРВА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ
Водено от стремежа си към просветно и културно развитие на жената, на 1 септ. 1881 г. -
“ХАДЖИ МИНА ПАШОВ”
Дарител е хаджи Мина Пашов (30 ян. 1838 – 18 дек. 1881) – търговец, общественик -
ДЪРЖАВНА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ “МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ”
Основана е на 1 ноем. 1879 г. на базата на откритото през Възраждането общинско девическо училище. -
КОМИТЕТ ЗА ПОСТРОЯВАНЕ НА ПАВИЛИОНИ ЗА ТУБЕРКУЛОЗНИ БОЛНИ ПРИ ПЛОВДИВСКАТА ДЪРЖАВНА БОЛНИЦА
Образува се на 9 февр. 1921 г. в Пловдив с амбицията да подпомогне борбата с туберкулозното -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО (БРАТСТВО) “ДОБРИНА – ЙОСИФ І”
Образувано на 20 окт. 1897 г. под името "Добрина", дружеството е една от най-успешните благотворителни организации -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МАЙЧИНА ГРИЖА”
Една от най-активните и авторитетни благотворителни организации в Пловдив и в страната. Относно началната дата
-
-
“ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,