Дарители са Никола и Елена Иванови. Никола К. Иванов (1859 – неизв.) – о.з. майор от конницата, индустриалец. Роден в Търново. През 1879 г. е изпратен в кавалерийското училище в гр. Елисаветград (Русия), което завършва през 1881 г. Завръща се в България и служи в Шуменския гарнизон. За участие в Сръбско-българската война (1885) е награден с орден "За заслуга". След войната служи в Самоков и в София в 1. и 3. конен полк. След преврата срещу княз Александър I (1886) е уволнен заради симпатии към участниците. H. К. Иванов се заема с предприемаческа дейност при строежи на шосета и хотел "Македония". По време на Балканските войни (1912–1913) е мобилизиран и назначен за комендант на Дупница и на Дедеагач (дн. Александруполис, Гърция). Занимава се и със снабдяването на армията. След 16 юни 1913 г. е пленен от гърците и четири месеца е заточен в Навплия. През Първата световна война (1915–1918) е домакин на дивизионна болница
През пролетта на 1904 г. в София под името "Св. Патрикий" (на името на Св. Патрик, патрон на Ирландия) е открит дом за сираци от Македония и Тракия. Това е единственото сиропиталище, създадено и издържано от чужденец. Дарител е Чарлс Пиърс Де Лейси О’Махони (1850, Дъблин – 1930, Дъблин) – юрист, възпитаник на университетите в Ръгби и Оксфорд, борец за независимостта на Ирландия, парламентарист с листата на Ирландската народна партия, горещ защитник на българската кауза след Букурещкия договор от 1913 г. Отдаден на каузата за независимостта на своето отечество, П. О’Махони взема присърце трагедията на българите след Илинденско-Преображенското въстание (1903). Среща се с екзарх Йосиф І в Цариград, за да сподели намерението си да основе приют за деца сираци от Македония и Тракия. През дек. с.г. по негова инициатива в София се създава Комитет с председател Софийският митрополит Партений и секретар – проф. Иван Георгов. Членове са известните общественици Екатерина Каравелова, проф. Димитър
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече