На фокус
-
-
„СТОЮ НЕДЕЛЕВ ШИШКОВ“
Дарител е Стою Неделев Шишков (27 юли 1865 – 26 дек. 1937*) – учител, книжовник. Роден в с. Устово (дн. квартал на Смолян). Учи при местните учители Христо Попконстантинов, Гаврил Попянков и Илия Попбелковски. При оттеглянето на войската на Сюлейман паша през Родопите (1878), бакалницата на баща му в селото е оплячкосана и той е принуден да стане кираджия (1878–1879). През 1879–1880 г. е учител в училището при църквата "Св. Богородица". През 1880 г. е изпратен на издръжка на вуйчовците си да учи в педагогическия курс в манастира "Св. Петка", Молдова, а през 1882 г. – в Хасково. От 1881 до 1891 г. (с прекъсване) учителства в селата Върбица, Първомайско, Устово и Райково (дн. кв. на Смолян), Левочево, Смолянско, а от 1895 до 1905 г. – в Чепеларе и Асеновград. От 1906 до 1917 г. преподава в Мъжката гимназия и Френския мъжки колеж (1918–1928) в Пловдив. В края на Първата световна война (1917–1918) е чиновник-етнограф при
-
„СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ К. СРЕБРЕВ“ – ФОНДОВЕ
Дарители са синовете на свещеник Георги К. Сребрев от с. Чешнегир(ово) (дн. Садово), Асеновградско: Тодор -
„СТРАТИЕВ – НАРОДНО РАЗВИТИЕ“*
Дарител е Тодор Стратиев (ок. 1841 – 17 авг. 1890) – сапунджия. Роден в Ловеч. -
„ХАДЖИ НЕНЧО ДОНЧЕВ ПАЛАВЕЕВ“ – ФОНДАЦИИ
Дарител е хаджи Ненчо Дончев Палавеев (март 1859 – 18 септ. 1936) – търговец, рентиер, -
„СТОЯНКА НИКОЛОВА ИВАНОВА“
Дарители са Никола и Елена Иванови. Никола К. Иванов (1859 – неизв.) – о.з. майор от -
„ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА“ – ФОНД (В ПОЛЗА НА ИНСТИТУТА ЗА СЛЕПИ И ГЛУХОНЕМИ)
В началото на 20. век общественици и политици все по-остро поставят въпроса за подпомагането на -
„СВЕЩЕНИК ДАНАИЛ, ВЕЛИКА И ГАВРАИЛ ПОП ДАНАИЛОВИ“ – ФОНД
Основател на фонда е Велика поп Данаилова (1847 – 17 авг. 1935) – домакиня. Родена -
„СЛАВЧО НИКОЛА Х. СЛАВЧЕВ“
Дарители са Кина и Никола Хаджиславчеви. Кина Хаджиславчева (4 юли 1858 – неизв.) – домакиня. Родена -
„ТОДОР Г. БИЛЕВ“
Дарител е Тодор Г. Билев (25 апр. 1880 – 3 окт. 1936). Роден в Етрополе. -
„СВЕЩЕНИК МИХАИЛ ЦВ. РАДУЛОВ“
Дарител е Михаил Цветанов Радулов (8 ян. 1831 – 19 май 1917) – свещеник. Роден -
„СВ. ПРЕЧИСТА КИЧЕВСКА“ – ФОНДАЦИЯ
Фондацията е основана от Кичевското благотворително братство и Кичевската женска културно-просветна благотворителна дружба в София. През -
„ФЕЛИКС КАНИЦ“
Дарител е Феликс Филип Каниц (2 авг. 1829 – 6 ян. 1904) – пътешественик, изследовател,
-
-
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „МАЙКА“
Една от най-активните женски възрожденски организации, която след Освобождението става еталон за благотворителност и обществена изява. Създава се през 1869 г. в София по инициатива на видната общественичка Йорданка Филаретова (19 март 1843, София – 25 апр. 1915, София) (вж. "Всех скорбящих радость" – фондация). Дъщеря на заможния търговец Никола (х. Коце) Иванов и съпруга на известния учител, книжовник, руски вицеконсул в Египет Сава Филаретов. След смъртта му тя се установява в София (1869 г.) и активно се включва в обществения и културния живот на града. Рано останала вдовица, се отдава на благотворителността. Проявявайки специален интерес към женското движение и девическото образование, тя начертава целите на създадената организация – да се помогне на бедни девойки да получат образование, както и да се създаде неделно училище за по-възрастни жени. В навечерието на Руско-турската война (1877–1878) за кратко време дружеството прекъсва своя организационен живот. Съпричастна към политическите и културните процеси в свободна България, заедно с
-
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО И ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО „ПОДКРЕПА“
Образувано е на 29 май 1929 г. Стремежът на неговите учредителки е да се обърнат с -
ДЪРЖАВНА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ „БАБА ТОНКА“
За начало на светското девическо образование в Русе се приема 1864 г., когато се създава самостоятелно -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БЛАГОДЕТЕЛ“
Женското благотворително дружество в Ловеч прави своите първи успешни стъпки през Възраждането, но данните за -
УЧЕНИЧЕСКА ТРАПЕЗАРИЯ „ВЕЛИКА И ИВАН ЛИЧЕВИ“ И ПРИЮТ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА СТАРИ И НЕДЪГАВИ ХОРА
Подтикът за формирането на организацията идва от дарението, направено от съпрузите Иван и Велика Личеви. -
ДЪРЖАВНА ТЪРГОВСКА ГИМНАЗИЯ „ДИМИТЪР ХАДЖИВАСИЛЕВ“
"Народното образование и разпространението на светлината е единственото средство за благото и величието на България" -
ЕВРЕЙСКО МИЛОСЪРДНО ДРУЖЕСТВО „КУПАТ ЦЕДАКА И БИКУР ХОЛИМ“
Една от най-успешните и активни еврейски благотворителни организации в страната. На 20 февр. 1905 г. 10 -
БЪЛГАРСКИ НАРОДЕН МОРСКИ СГОВОР
Българският народен морски сговор (БНМС) е създаден като културно-просветно сдружение и според неговия устав "стои -
ДРУЖЕСТВО „ГАБРОВСКА БИБЛИОТЕКА“АПРИЛОВ–ПАЛАУЗОВ“*
Образуването и дейността на дружеството е свързано с историята на две знакови за Габрово институции -
ВИСШЕ ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ „ДИМИТЪР А. ЦЕНОВ“, СВИЩОВ
С Наредба закон от 5 септ. 1936 г. в Свищов се създава Висше търговско училище, което -
СОФИЙСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВОЗА ИЗДРЪЖКА НА УЧЕНИЧЕСКИ ТРАПЕЗАРИИ
Бедност, болести, престъпления и израждането на нацията – това са основните мотиви на дружествата, създадени -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ДОБРИЯТ САМАРЯНИН“
Началото на Благотворителното дружество "Добрият Самарянин" се полага на 15 ноем. 1901 г. Истинското начало обаче
-
-
„ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ“
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,