Дарител е Стефан Обрейков (9 март 1861 – 18 март 1940) – индустриалец и търговец. Роден в Клисура. Завършва Пловдивската гимназия. Учителства в гимназията в Прилеп, след което завършва висше търговско училище в Киев и Одеската търговска академия. В Одеса отваря своя фирма (1884) и се занимава с търговия. След завръщането си в България участва дейно в работата на Пловдивската търговско-индустриална камара първоначално като член на комисии, а по-късно като неин председател (1909–1912; 1920–1924) и подпредседател. През 1925 г. е провъзгласен за почетен председател на камарата. Ст. Обрейков участва в образуването на професионалната организация на търговците и индустриалците в Пловдив, чийто председател е дълги години. Избиран е за общински съветник, помощник-кмет на Пловдив, а по-късно и за Пловдивски окръжен съветник и народен представител. Умира в Пловдив. Фонд № 1 "Стефан Обрейков" (при БАН) На 9 септ. 1940 г. д-р Обрейко Ст. Обрейков в изпълнение на последното желание на баща си съобщава на председателя на БАН за
Първият в страната социален дом за сираци се създава в Пловдив в края на1878 г. Инициатори са жени на висши руски офицери в Източна Румелия, начело със съпругата на генерал-губернатора Наталия генерал Столипина и майката на генерал Скобелев Олга Николаевна. Те, заедно с Пловдивското женско благотворително д-во "Майчина грижа", се заемат със задачата да осигурят подслон, издръжка, възпитание и образование на деца, станали жертви на турските кланета през Априлското въстание (1876) в Панагюрище, Батак, Клисура, Перущица и др. селища в Средногорието, както и по време на Руско-турската война (1877–1878). Първоначално в сиропиталището се приемат 15–16 деца – кръгли сираци, но постепенно се допускат и деца с един родител. След 1885 г. географският регион се разширява – питомниците произхождат не само от Южна, но и от Северна България, а броят им нараства на 106 през 1889 г. Те се настаняват в частни къщи под наем, а по-късно в собствена сграда. Според приетите устав и правилник
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече