На фокус
-
-
“СТОЙЧО К. МУШАНОВ И ЙОНА МУШАНОВА”
Дарител е Никола Стойчев Мушанов (12 апр. 1872 – 10 май 1951 ) – юрист, политик, държавник. Роден в Дряново. Получава основно и средно образование в Дряново и Търново. Завършва право в Екс ан Прованс, Франция (1893). След завръщането си в България е прокурор в Стара Загора и Варна (1893–1896), адвокат в Русе (1897–1908). Член на Демократическата партия от 1897 г., член на Висшия съвет и на Централното бюро, от 1920 г. – подпредседател, а от 1938 до 1947 г. – председател на партията. Дългогодишен народен представител (1902–1903, 1911–1944). При самостоятелното управление на Демократическата партия е министър на народното просвещение (1908–1910) и министър на вътрешните работи (1910–1911), а в коалиционния кабинет на Ал. Малинов и след него и в коалиционния кабинет на Т. Теодоров – последователно е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1918), министър на железниците, пощите и телеграфите (1918) и министър на вътрешните работи и народното здраве (1918–1919). Противник на
-
“ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ”
След бляскавото всенародно честване през 1920 г. на 70 години от рождението на Иван Вазов, през -
“ФОНДАЦИЯ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНО ВЪЗПИТАНИЕ”
Дарител е Елизабет (Елисавета) Кляп Кларк (1867 – 12 дек. 1942) – педагог, положила основите -
“СТЕФАН, МИНЧО И ПЕТЪР ПЕШЕВИ”
Дарител е Петър Иванов Пешев (27 юли 1858 – 19 ян. 1931) – държавник, политически -
“СОТИР Г. КАЛЕНДЕРОВ МИЛОСЛАВСКИ”
Дарител е Сотир Гюров Календеров Милославски (1860 – 8 юни 1927) – адвокат. Роден в -
“СТЕФАН ОБРЕЙКОВ” – ФОНДОВЕ
Дарител е Стефан Обрейков (9 март 1861 – 18 март 1940) – индустриалец и търговец. -
“СИРАЦИ ОТ ВОЙНИТЕ 1912–1913 И 1915–1918” – ФОНДАЦИЯ (ФОНД)
По инициатива на княгините Евдокия, принцеса Сакс Кобург Гота (17 ян. 1898, София – 7 -
“СВ. ПРЕЧИСТА КИЧЕВСКА” – ФОНДАЦИЯ
Фондацията е основана от Кичевското благотворително братство и Кичевската женска културно-просветна благотворителна дружба в София. През -
“СТОЯНКА НИКОЛОВА ИВАНОВА”
Дарители са Никола и Елена Иванови. Никола К. Иванов (1859 – неизв.) – о.з. майор от -
“ФЕЛИКС КАНИЦ”
Дарител е Феликс Филип Каниц (2 авг. 1829 – 6 ян. 1904) – пътешественик, изследовател, -
“СВЕЩЕНИК ДАНАИЛ, ВЕЛИКА И ГАВРАИЛ ПОП ДАНАИЛОВИ” – ФОНД
Основател на фонда е Велика поп Данаилова (1847 – 17 авг. 1935) – домакиня. Родена -
“СВЕЩЕНИК МИХАИЛ ЦВ. РАДУЛОВ”
Дарител е Михаил Цветанов Радулов (8 ян. 1831 – 19 май 1917) – свещеник. Роден
-
-
МЪЖКА ГИМНАЗИЯ “АЛЕКСАНДЪР І”
Пловдивската мъжка гимназия е наследник на съществуващото до Освобождението класно училище. Необходимостта от образовани хора при изграждането на свободното отечество, както и при утвърждаването на българския характер на Южна Румелия, кара правителството на автономната област да се насочи към откриването ѝ (1878). През първата учебна 1878/1879 г. се нарича Мъжко реално училище, а през втората става Областна реална гимназия с три класа. През следващите години се откриват по един клас и през 1882/1883 г. училището става пълна седмокласна гимназия. За директор е назначен Григор Караджов – учител, завършил математика в Прага, общественик и депутат в Първото областно събрание на Източна Румелия. В продължение на 5 години той успява да утвърди авторитета на това учебно заведение. След него на директорския пост се изреждат видни педагози, общественици и културно-просветни дейци – Минко Т. Бракалов, Димитър Агура, Иван Мавров, Георги Разлогов, Серафим Барутчийски и др. Гимназията се намира под върховния надзор на правителството, което
-
ВИСШЕ ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ “ДИМИТЪР А. ЦЕНОВ”, СВИЩОВ
С Наредба закон от 5 септ. 1936 г. в Свищов се създава Висше търговско училище, което -
УЧЕНИЧЕСКА ТРАПЕЗАРИЯ “ВЕЛИКА И ИВАН ЛИЧЕВИ” И ПРИЮТ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА СТАРИ И НЕДЪГАВИ ХОРА
Подтикът за формирането на организацията идва от дарението, направено от съпрузите Иван и Велика Личеви. -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ДОБРИЙ САМАРЯНИН”
Съпричастни към съдбата на беззащитните и бедните, на 3 март 1899 г. видни жители на Стара -
ДОМ ЗА СИРАЦИ “СВ. ПАТРИКИЙ”, СОФИЯ
През пролетта на 1904 г. в София под името "Св. Патрикий" (на името на Св. Патрик, -
СВЕТИ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
Осъществява ръководството на Българската православна църква в свободната държава. След Освобождението (1878) Българската екзархия има -
БЪЛГАРСКИ ЖЕНСКИ СЪЮЗ
В първите десетилетия след Освобождението (1878) в отделни градове на страната се формират и започват -
ДЪРЖАВНА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ “МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ”
Основана е на 1 ноем. 1879 г. на базата на откритото през Възраждането общинско девическо училище. -
БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ
Върховна национална организация на Българската православна църква. Създаването ѝ е резултат от църковнонационалните борби на -
СЪЮЗ НА ГИМНАСТИЧЕСКИТЕ ДРУЖЕСТВА “ЮНАК”
Идеята за физическото възпитание и спорта като средство за укрепване на здравето и запазване на -
ХРАМ “ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”, ПЕТРИЧ
Една от най-старите форми на дарителство в България, чиито корени са още през Средновековието, е -
СТАРОПИТАЛИЩЕ “СЕМЕЙСТВО ЙОНИЦА НИКОЛОВ”, ВИДИН
Дарители са Йоница Николов (12 окт. 1862, с. Капитановци, Видинско – 1937, Видин) – търговец,
-
-
“ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,