Енциклопедия Дарителството

На фокус

  • “СЛАВЧО НИКОЛА Х. СЛАВЧЕВ”
  • “СЛАВЧО НИКОЛА Х. СЛАВЧЕВ”

    Дарители са Кина и Никола Хаджиславчеви. Кина Хаджиславчева (4 юли 1858 – неизв.) – домакиня. Родена в Бяла Черква. Живее в Търново. Никола Хаджиславчев Паскалев (13 дек. 1853 – 27 апр. 1927) – търговец, земевладелец, фабрикант. Произхожда от известния търговски род на хаджи Славчо хаджи Паскалев. Учи в родния си град и в Роберт колеж в Цариград. От 1872 г. служи в 58. Одески полк. След Освободителната война (1877–1878) завършва първия випуск на Военното училище в София с чин поручик. Служи три години в Шуменския гарнизон. Напуска армията и се заема с търговска дейност. През 1892 г. основава една от първите пивоварни фабрики в България. Участва като запасен офицер в Сръбско-българската (1885) и в Балканските войни (1912–1913). Умира в Търново. К. и Н. Хаджиславчеви са щедри дарители за просветни и културни организации във В. Търново. Те дават 100 хил. лв. на Втора прогимназия "Иларион Макариополски" за образуване на фонд, с чиито лихви да се подпомагат с

  • БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ (БАН)
  • БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ (БАН)

    Българската академия на науките е наследник на Българското книжовно дружество (БКД) и е първата общонационална институция в новата ни история. Идеята за създаването на общ книжовен център възниква през 50–60-те години на 19. век в средите на българската емиграция и е част от всестранния възрожденски просветен и културен подем. Вдъхновена е от примера на напредналите европейските народи и техните академии и научни дружества. Благодарение на апостолската дейност на Васил Стоянов средства за създаването и дейността на бъдещото книжовно дружество се набират от средите на по-заможните българи в големите емигрантски центрове – Букурещ, Одеса, Виена, Галац, Гюргево, Болград и Браила. В Кондиката (сметководната книга) са записани имената на 322 родолюбиви сънародници, съпричастни към създаването на новата институция, изразили готовност да станат спомоществователи. С техните пожертвованията до 1869 г. се натрупва дружествен капитал в размер на 3 хил. рубли. В списъка на дарителите и първооснователите, наред с имената на заможните търговци Николай Тошков и братята

  • “ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
  • “ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”

    Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,

Знаете ли, че?

Много социално слаби деца се подпомагат чрез безплатни ученически трапезарии

Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…

Прочети повече