На фокус
-
-
„СТРАТИЕВ – НАРОДНО РАЗВИТИЕ“*
Дарител е Тодор Стратиев (ок. 1841 – 17 авг. 1890) – сапунджия. Роден в Ловеч. Остава кръгъл сирак, но на 20 години вече е самостоятелен сапунджия и с труд и постоянство натрупва значително състояние. Образован и културен, той поставя началото на църковния въпрос в Ловеч и на борбата срещу владиката Иларион. Подпомага местния революционен комитет. По време на Руско-турската война (1877–1878) избягва в Свищов. След Освобождението се завръща в Ловеч. Избиран за общински съветник. На 19 юли 1889 г. Т. Стратиев завещава цялото си движимо и недвижимо имущество (къща, няколко дюкяна, сапунджийница, ниви, лозя, ливади, акции, ценни книжа и др.) на стойност ок. 12 хил. зл. лв. на МНП. След смъртта му изпълнителят на завещанието трябва да продаде в тригодишен срок доброволно или чрез публичен търг имотите. След изплащане на всички дългове, останалата сума следва да бъде внесена в банка по сметка на МНП за образуване на фонд "Стратиев – народно развитие". Мотивите
-
„СТОЮ НЕДЕЛЕВ ШИШКОВ“
Дарител е Стою Неделев Шишков (27 юли 1865 – 26 дек. 1937*) – учител, книжовник. -
„ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ“
След бляскавото всенародно честване през 1920 г. на 70 години от рождението на Иван Вазов, през -
„СВЕЩЕНИК ДАНАИЛ, ВЕЛИКА И ГАВРАИЛ ПОП ДАНАИЛОВИ“ – ФОНД
Основател на фонда е Велика поп Данаилова (1847 – 17 авг. 1935) – домакиня. Родена -
„СТЕФАН УВАЛИЕВ“
Дарител е Стефан (Станчо) Димитров Увалиев (1821 – 23 септ. 1904) – търговец, земевладелец, общественик. -
„СТОЙЧО К. МУШАНОВ И ЙОНА МУШАНОВА“
Дарител е Никола Стойчев Мушанов (12 апр. 1872 – 10 май 1951 ) – юрист, -
„ФОНДАЦИЯ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНО ВЪЗПИТАНИЕ“
Дарител е Елизабет (Елисавета) Кляп Кларк (1867 – 12 дек. 1942) – педагог, положила основите -
„ХАДЖИ НЕНЧО ДОНЧЕВ ПАЛАВЕЕВ“ – ФОНДАЦИИ
Дарител е хаджи Ненчо Дончев Палавеев (март 1859 – 18 септ. 1936) – търговец, рентиер, -
„СЛАВЧО НИКОЛА Х. СЛАВЧЕВ“
Дарители са Кина и Никола Хаджиславчеви. Кина Хаджиславчева (4 юли 1858 – неизв.) – домакиня. Родена -
„СИРАЦИ ОТ ВОЙНИТЕ 1912–1913 И 1915–1918“ – ФОНДАЦИЯ (ФОНД)
По инициатива на княгините Евдокия, принцеса Сакс Кобург Гота (17 ян. 1898, София – 7 -
„ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА“ – ФОНД (В ПОЛЗА НА ИНСТИТУТА ЗА СЛЕПИ И ГЛУХОНЕМИ)
В началото на 20. век общественици и политици все по-остро поставят въпроса за подпомагането на -
„СТОЯН Н. КИСЕЛОВ“ – ФОНДОВЕ
Дарител е Стоян Ненов Киселов (11 март 1872 – 20 септ. 1937) – банков чиновник.
-
-
СТАРЧЕСКИ ДОМ „КОНСТАНТИН Х. КАЛЧОВ“, ПЛОВДИВ
Тежките травми, преживени след Балканските войни (1912–1913), и включването (1915) на България в Първата световна война корено променят облика на Пловдив и живота на неговото население. Увеличава се броят на пострадалите от войните (инвалиди, сираци, вдовици и бежанците от Македония и Тракия), а местната власт не е в състояние да поддържа общинския старчески дом, защото приоритетите на кметството са в друга посока. Създаденият през окт. 1916 г. Върховен комитет на благотворителността (ВКБ) чрез обединението на гражданските структури с участието на представители на общината и различни учреждения решава, наред с другите си задължения при подпомагането на социално слабите, да вземе под своето покровителство и общинския старчески дом. За да събере необходимите средства, ВКБ се обръща към пловдивчани да окажат морална и материална подкрепа. На призива се отзовава единствено Константин Х. Калчов (21 май 1856, Пловдив – 16 юни 1940, София) – общественик и политик, търговец и банкер, който натрупва голямо богатство (вж. "Константин
-
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ (БАН)
Българската академия на науките е наследник на Българското книжовно дружество (БКД) и е първата общонационална -
ДЪРЖАВНА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ „ДОБРИ П. ЧИНТУЛОВ“
Създаването на Сливенската мъжка гимназия бележи важен момент в духовното и политическото развитие на българския -
ДРУЖЕСТВО „ГАБРОВСКА БИБЛИОТЕКА“АПРИЛОВ–ПАЛАУЗОВ“*
Образуването и дейността на дружеството е свързано с историята на две знакови за Габрово институции -
ДЪРЖАВНА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ „КНЯЗ БОРИС“
В началото на 40-те години на 19. век будни и патриотично настроени жители на Русе -
СОФИЙСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВОЗА ИЗДРЪЖКА НА УЧЕНИЧЕСКИ ТРАПЕЗАРИИ
Бедност, болести, престъпления и израждането на нацията – това са основните мотиви на дружествата, създадени -
БЪЛГАРСКА БОЛНИЦА „ЕВЛОГИЙ ГЕОРГИЕВ“ В ЦАРИГРАД
Още в началото на 19 век столицата на Османската империя Цариград заема важно място в -
БЪЛГАРСКИ ЖЕНСКИ СЪЮЗ
В първите десетилетия след Освобождението (1878) в отделни градове на страната се формират и започват -
СЪЮЗ НА ГИМНАСТИЧЕСКИТЕ ДРУЖЕСТВА „ЮНАК“
Идеята за физическото възпитание и спорта като средство за укрепване на здравето и запазване на -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО (БРАТСТВО) „ДОБРИНА – ЙОСИФ І“
Образувано на 20 окт. 1897 г. под името "Добрина", дружеството е една от най-успешните благотворителни организации -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ДОБРИЯТ САМАРЯНИН“
Началото на Благотворителното дружество "Добрият Самарянин" се полага на 15 ноем. 1901 г. Истинското начало обаче -
ДЪРЖАВНА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ „МАРИЯ ЛУИЗА“
Радетели на културно-просветното развитие на българите, по-заможни търговци и църковно-просветната община във Варна се заемат
-
-
„ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ“
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,