На фокус
-
-
„ФЕРДИНАНД І, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ“
В началото на 1918 г. Софийският клон на берлинската Дойче банк предоставя на цар Фердинанд І 100 хил. лева. Според изрично отправеното от дарителя (финансовата институция) условие, паричните средства следвало да бъдат употребени за благотворителни цели, но конкретното решение как точно да бъде осъществен замисълът се предоставя на царя. Канцеларията на двореца информира МНП за намерението на монарха да учреди фонд към висшата просветна институция, който да съдейства за повишаване броя на учителските кадри за основните училища и прогимназиите. Целта е по този начин частично да се помогне за решаването на въпроса с недостига на учители в тези училища, а косвено – и да се помогне за подобряване подготовката на българската младеж. По волята на монарха от лихвите на учредения благотворителен фонд се отпускат стипендии не само за обучаваните в специалните класове на педагогическите училища, но и за следващите във висшите педагогически курсове в страната. Фондът е учреден под името "Фердинанд І, цар на
-
„СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ К. СРЕБРЕВ“ – ФОНДОВЕ
Дарители са синовете на свещеник Георги К. Сребрев от с. Чешнегир(ово) (дн. Садово), Асеновградско: Тодор -
„СЛАВЧО НИКОЛА Х. СЛАВЧЕВ“
Дарители са Кина и Никола Хаджиславчеви. Кина Хаджиславчева (4 юли 1858 – неизв.) – домакиня. Родена -
„ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА“ – ФОНД (В ПОЛЗА НА ИНСТИТУТА ЗА СЛЕПИ И ГЛУХОНЕМИ)
В началото на 20. век общественици и политици все по-остро поставят въпроса за подпомагането на -
„СТОЮ НЕДЕЛЕВ ШИШКОВ“
Дарител е Стою Неделев Шишков (27 юли 1865 – 26 дек. 1937*) – учител, книжовник. -
„СТЕФАН, МИНЧО И ПЕТЪР ПЕШЕВИ“
Дарител е Петър Иванов Пешев (27 юли 1858 – 19 ян. 1931) – държавник, политически -
„СТОЙЧО К. МУШАНОВ И ЙОНА МУШАНОВА“
Дарител е Никола Стойчев Мушанов (12 апр. 1872 – 10 май 1951 ) – юрист, -
„СВ. ПРЕЧИСТА КИЧЕВСКА“ – ФОНДАЦИЯ
Фондацията е основана от Кичевското благотворително братство и Кичевската женска културно-просветна благотворителна дружба в София. През -
„СТРАТИЕВ – НАРОДНО РАЗВИТИЕ“*
Дарител е Тодор Стратиев (ок. 1841 – 17 авг. 1890) – сапунджия. Роден в Ловеч. -
„СТЕФАН УВАЛИЕВ“
Дарител е Стефан (Станчо) Димитров Увалиев (1821 – 23 септ. 1904) – търговец, земевладелец, общественик. -
„ФОНДАЦИЯ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНО ВЪЗПИТАНИЕ“
Дарител е Елизабет (Елисавета) Кляп Кларк (1867 – 12 дек. 1942) – педагог, положила основите -
„ТОДОР Г. БИЛЕВ“
Дарител е Тодор Г. Билев (25 апр. 1880 – 3 окт. 1936). Роден в Етрополе.
-
-
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“
На 1 окт. 1888 г. "без всякакъв шум, почти скрито от обществото" отваря врати първото българско висше учебно заведение. В новопостроената сграда на Първа мъжка гимназия в София е открит Висш педагогически курс, който да "дава висше образование и да подготвя учители за средните училища". Само няколко месеца по-късно той е преобразуван във Висше училище. За пръв ректор е избран Александър Теодоров-Балан, възпитаник на университетите в Прага и Лайпциг и доктор на Пражкия университет. Началото наистина е скромно. Занятията започват с четирима редовни и трима извънредни преподаватели, всичките със солидно образование, получено в големите университетски центрове в Европа и Русия, а студентите са 43-ма, само мъже. От предвидените отделения "по разни специални научни клонове" функционира единствено Историко-филологическо отделение с три основни направления: история, славянска филология и философия с педагогика. Но още през следващата учебна година е открито Физико-математическо отделение, а през 1892 г. и Юридическо отделение. От 1894 г. отделенията са вече факултети. Междувременно
-
БОЛНИЦА – ПАМЕТНИК НА ПАДНАЛИТЕ ЗА РОДИНАТА БЪЛГАРСКИ ЕВРЕИ, СОФИЯ
Построяването на Болницата-паметник е една от най-мащабните благотворителни инициативи на еврейската общност в страната, израз -
ЖЕНСКО ДРУЖЕСТВО ЗА ЛЕТНИ УЧЕНИЧЕСКИ КОЛОНИИ „ЗДРАВЕЦ“
Учредяването и началните стъпки на организацията са свързани с идеите и делото на проф. Иван -
ЖЕНСКО ДРУЖЕСТВО „РОДОЛЮБИЕ“
На 25 март 1872 г. по покана на учителката Анастасия Димитраки Константинова в дома на Марийка -
СОФИЙСКА ОБЩИНА
Благотворителността в София има своите традиции още от Възраждането. Трима са най-големите дарители на училищата -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ДОБРИЙ САМАРЯНИН“
Съпричастни към съдбата на беззащитните и бедните, на 3 март 1899 г. видни жители на Стара -
СТАРЧЕСКИ ДОМ „КОНСТАНТИН Х. КАЛЧОВ“, ПЛОВДИВ
Тежките травми, преживени след Балканските войни (1912–1913), и включването (1915) на България в Първата световна -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „МАЙКА“
Една от най-активните женски възрожденски организации, която след Освобождението става еталон за благотворителност и обществена -
БЛИЗКОИЗТОЧНА ФОНДАЦИЯ
Най-голямата американска фондация, действаща в региона на Близкия изток. Възниква през 1915 г. като Комитет за -
ДРУЖЕСТВО „ГАБРОВСКА БИБЛИОТЕКА“АПРИЛОВ–ПАЛАУЗОВ“*
Образуването и дейността на дружеството е свързано с историята на две знакови за Габрово институции -
ВИСШЕ ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ ПРИ ВАРНЕНСКАТА ТЪРГОВСКО-ИНДУСТРИАЛНА КАМАРА
Идеята за откриване на висше търговско училище във Варна и ползата от него се обсъждат -
СВЕТИ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
Осъществява ръководството на Българската православна църква в свободната държава. След Освобождението (1878) Българската екзархия има
-
-
„ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ“
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,