В началото на 1918 г. Софийският клон на берлинската Дойче банк предоставя на цар Фердинанд І 100 хил. лева. Според изрично отправеното от дарителя (финансовата институция) условие, паричните средства следвало да бъдат употребени за благотворителни цели, но конкретното решение как точно да бъде осъществен замисълът се предоставя на царя. Канцеларията на двореца информира МНП за намерението на монарха да учреди фонд към висшата просветна институция, който да съдейства за повишаване броя на учителските кадри за основните училища и прогимназиите. Целта е по този начин частично да се помогне за решаването на въпроса с недостига на учители в тези училища, а косвено – и да се помогне за подобряване подготовката на българската младеж. По волята на монарха от лихвите на учредения благотворителен фонд се отпускат стипендии не само за обучаваните в специалните класове на педагогическите училища, но и за следващите във висшите педагогически курсове в страната. Фондът е учреден под името "Фердинанд І, цар на
Основите на Военноморското на Негово Величество училище във Варна са положени на 9 ян. 1881 г. и към 1944 г. то е единственото у нас учебно заведение, в което се подготвят офицери за нуждите на флота на българската армия. Главна заслуга за неговото откриване има първият командващ Българския военноморски флот – руският офицер капитан-лейтенант Александър Конкеевич, по чието предложение е създадено училището. Първоначално то е разположено в Русе, а първият му началник е руският офицер на българска служба инженер-механик поручик Павел Александрович Машнин. През годините на съществуването си учебното заведение сменя многократно своето наименование. Създадено като Морско училище, до 1944 г. то се нарича и Машинна школа, Техническа школа, Морска унтерофицерска школа, Машинно училище, Морско машинно училище, а през 1942 г. е преименувано на Военноморско на Негово Величество училище. Морското училище е най-старото техническо учебно заведение у нас. В него първоначално се подготвят техници и огняри за корабите и майстори за ремонтната работилница на Дунавската флотилия.
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,
Откриването и издръжката на безплатни ученически трапезарии е една от най-популярните и ефикасни форми за…
Прочети повече