На фокус
-
-
“ФОНДАЦИЯ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНО ВЪЗПИТАНИЕ”
Дарител е Елизабет (Елисавета) Кляп Кларк (1867 – 12 дек. 1942) – педагог, положила основите на предучилищното възпитание в България, общественичка. Родена в Пловдив, дъщеря на известния протестантски мисионер Уилям Ф. Кларк. Основно и средно образование получава в Цариград и САЩ. Завършва педагогически курс за детски учителки в Чикаго, след което се завръща в България. През 1898 г. открива Американска детска градина в Самоков, а две години по-късно отваря в София детска градина с курсове за подготовка на възпитателки, които лично ръководи до 1929 г. За целта, с материалната подкрепа на Съвета на мисиите и с дарения на заможни българи, построява специално здание на ъгъла на ул. "Хр. Белчев" и ул. "Солунска". През 1907 г. открива филиал на градината, в който работят първите завършили курсистки. Създаденият от Е. Кларк курс за детски учителки съществува до откриването на Държавния институт за детски учителки през 1942 г. За това време курсът подготвя 42 випуска преподавателки, които,
-
“ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ”
След бляскавото всенародно честване през 1920 г. на 70 години от рождението на Иван Вазов, през -
“СТЕФАН УВАЛИЕВ”
Дарител е Стефан (Станчо) Димитров Увалиев (1821 – 23 септ. 1904) – търговец, земевладелец, общественик. -
“ХАДЖИ НЕНЧО ДОНЧЕВ ПАЛАВЕЕВ” – ФОНДАЦИИ
Дарител е хаджи Ненчо Дончев Палавеев (март 1859 – 18 септ. 1936) – търговец, рентиер, -
“СВЕЩЕНИК МИХАИЛ ЦВ. РАДУЛОВ”
Дарител е Михаил Цветанов Радулов (8 ян. 1831 – 19 май 1917) – свещеник. Роден -
“ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА” – ФОНД (В ПОЛЗА НА ИНСТИТУТА ЗА СЛЕПИ И ГЛУХОНЕМИ)
В началото на 20. век общественици и политици все по-остро поставят въпроса за подпомагането на -
“СВ. ПРЕЧИСТА КИЧЕВСКА” – ФОНДАЦИЯ
Фондацията е основана от Кичевското благотворително братство и Кичевската женска културно-просветна благотворителна дружба в София. През -
“СЛАВЧО НИКОЛА Х. СЛАВЧЕВ”
Дарители са Кина и Никола Хаджиславчеви. Кина Хаджиславчева (4 юли 1858 – неизв.) – домакиня. Родена -
“СТОЯНКА НИКОЛОВА ИВАНОВА”
Дарители са Никола и Елена Иванови. Никола К. Иванов (1859 – неизв.) – о.з. майор от -
“СТЕФАН, МИНЧО И ПЕТЪР ПЕШЕВИ”
Дарител е Петър Иванов Пешев (27 юли 1858 – 19 ян. 1931) – държавник, политически -
“СОТИР Г. КАЛЕНДЕРОВ МИЛОСЛАВСКИ”
Дарител е Сотир Гюров Календеров Милославски (1860 – 8 юни 1927) – адвокат. Роден в -
“ФЕРДИНАНД І, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ”
В началото на 1918 г. Софийският клон на берлинската Дойче банк предоставя на цар Фердинанд І
-
-
БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ
Върховна национална организация на Българската православна църква. Създаването ѝ е резултат от църковнонационалните борби на българския народ в епохата на Възраждането, израз на потребността от признаване на национална идентичност. Учредена е с ферман на султан Абдул Азис от 27 февр. 1870 г. По силата на фермана и Екзархийския устав за управление, тя е официален представител на българската нация в Османската империя. През 1872 г. за пръв български екзарх е избран Видинският митрополит Антим. До 1878 г. Екзархията включва в диоцеза си Търновска, Доростоло-Червенска, Варненско-Преславска, Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска и Нишавска епархия. Тя поема грижата не само за църковния живот на българите, а ръководи и просветното дело. Заради позицията си по отношение на Априлското въстание (1876), по настояване на Високата порта, екзарх Антим І е свален от екзархийския престол. На 24 апр. 1877 г. за български екзарх е провъзгласен Ловчанският митрополит Йосиф. След Освобождението (1878) Българската екзархия има диоцез в
-
СОФИЙСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВОЗА ИЗДРЪЖКА НА УЧЕНИЧЕСКИ ТРАПЕЗАРИИ
Бедност, болести, престъпления и израждането на нацията – това са основните мотиви на дружествата, създадени -
СВЕТИ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
Осъществява ръководството на Българската православна църква в свободната държава. След Освобождението (1878) Българската екзархия има -
БЪЛГАРСКИ ЖЕНСКИ СЪЮЗ
В първите десетилетия след Освобождението (1878) в отделни градове на страната се формират и започват -
ДЪРЖАВНА МЪЖКА ГИМНАЗИЯ “КНЯЗ БОРИС”
В началото на 40-те години на 19. век будни и патриотично настроени жители на Русе -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “МИЛОСЪРДИЕ”
"Градовете на новоосвободените земи бяха пълни с бежанци от различни възрасти и състояния, на които -
СЛАВЯНСКО ДРУЖЕСТВО В БЪЛГАРИЯ
Първото Славянско дружество в България е основано през 1880 г. в София. По инициатива на чиновници, -
ЖЕНСКО БЛАГОТВОРИТЕЛНО И ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО “РАДОСТ”
Една от малкото женски благотворителни организации, които водят своето начало от Възраждането и не прекъсват -
МИНИСТЕРСТВО НА ВОЙНАТА
Министерството на войната е едно от първите шест министерства, създадени след Освобождението на България 1878 г. -
БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ДОБРИЯТ САМАРЯНИН”
Началото на Благотворителното дружество "Добрият Самарянин" се полага на 15 ноем. 1901 г. Истинското начало обаче -
БЪЛГАРСКО ИКОНОМИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО
На 19 март 1895 г. по инициатива на членовете на Промишлено-земеделския съюз в София Димитър Баталов, -
ФОНДАЦИЯ “РОКФЕЛЕР”
През 1913 г. петролният магнат Джон Дейвисън Рокфелер - Старши регистрира в САЩ една от най-мощните
-
-
“ТОДОР ХРИСТОВ ПИПЕРЕВСКИ”
Дарител е Тодор Христов Пиперевски (1877 – 10 септ. 1942) – търговец, крупен акционер в АД "Никола Чилов" (Костинброд) и собственик на АД "Марица" (Пловдив). Роден в Щип, Македония, в бедно семейство. Тъй като след Руско-турската война (1877–1878) родният му град остава в пределите на Османската империя, той заминава за България и се установява в София. Проявява усет към търговията и заедно с Димитър Савов създава търговско-предприемаческо дружество "Савов–Пиперевски". През 1926 г. директорът на химическата фабрика в Костинброд д-р Никола Чилов, заедно с АД "Савов–Пиперевски" изкупуват акциите на Френско-българската банка и стават собственици на предприятието. След смъртта на Н. Чилов (1936) наследниците му откупуват по-голямата част от дяловете на останалите акционери и превръщат фабриката в най-големия и модерен завод за растителни масла, сапуни, туткал, козметични препарати, като Т. Пиперевски остава акционер. Между 1938 и 1940 г. той създава и модерна тъкачна фабрика АД "Марица" в Пловдив със 150 стана и необходимите инсталации,