Създаването на Сливенската мъжка гимназия бележи важен момент в духовното и политическото развитие на българския народ и има особено значение за града и региона. В доклада си по повод 55-годишнината от създаването на училището директорът му отбелязва, че то е “една особена издънка на обществения живот и затова неговото зараждане и възход, неговите радости и скърби, с една дума всички моменти на неговата история, са неразривно свързани чрез хиляди нишки с историята на нашия народ и нашия град”. Началото се поставя през учебната 1835/1836 г., когато видни педагози и книжовници откриват килийно училище, прераснало по-късно в трикласно и петокласно учебно заведение. Но истинският организатор на новобългарската просвета в Сливен става талантливият поет и учител Добри Чинтулов. Завършил курса на Одеската семинария, през 1849 г. той се завръща в родния си град, преустройва училищната програма, отваря нови класове и създава едно добре уредено класно училище, в което се преподава само на български език. Заедно със своите съмишленици – учителите Сава Доброплодни, Атанас Узунов, Михаил Греков и др., той поставя учебното дело в града на завидно високо равнище, което позволява да се лансира идеята за уреждане на пълна гимназия.
Априлското въстание (1876) и Руско-турската война (1877–1878) препятстват осъществяването на тези намерения. Учебните занятия прекъсват, сградата е опожарена, а богатата колекция от учебни помагала е унищожена. Веднага след Освобождението като част от цялостното обществено и стопанско възстановяване на страната врати отваря и училището. Открити са 3 класа със 107 ученика (нараснали на 204 в края на годината) и 6 учители. Учебното заведение е назовано “Сливенско реално училище”, а за директор е назначен току-що завършилият естествени науки в Австро-Унгария Александър Козаров. В края на първата учебна година, като знак за високата оценка на постигнатото и за насърчение на образователното дело в Източна Румелия, Дирекцията на народното просвещение отпуска 10 стипендии, а Сливенският генерал-губернатор подарява комплект от географски карти. Генерал Михаил Скобелев дарява 300 сребърни рубли за подпомагане на бедни ученици и предоставя голяма сума за набавяне на необходимите учебни помагала.
Тъй като занятията се провеждат в една празна турска къща или в домовете на някои учители, в края на 1879 г. остро се поставя въпросът за построяване на сграда. Благодарение на щедростта на генерал Аркадий Столипин и на сливенските благодетели за кратко време е събрана сумата от 73 хил. лв. На мястото на изгорялото училище общината построява ново, което по-късно е отстъпено на държавата, с условието там да бъде настанена гимназията. Учебната 1881/1882 г. започва в новопостроената сграда. По решение на управлението на Източна Румелия на 15 септ. 1881 г. училището е обявено за Областна реална гимназия и става второто средно учебно заведение в областта (след това в Пловдив). Откриването му е израз на острата необходимост от по-образовани хора във всички сфери на обществения живот и води до увеличаването както на броя на възпитаниците, така и на педагогическия състав. Например през учебната 1893/1894 г. в гимназията се обучават 709 ученици, а учителите са 29. Само след няколко години, през учебната 1896/1897 г., възпитаниците вече са 933, а преподавателите – 38. Гимназията се издържа от държавата и е под върховния надзор на правителството, което назначава учителите.
В следващите години, в зависимост от стопанската и политическата ситуация в страната, от промените в законите за народното образование и вижданията на училищното настоятелство, настъпват количествени изменения в педагогическия и ученически състав, откриват се или се закриват класически (с изучаване на гръцки и латински език), педагогически и др. отделения. В учебната програма се засилват някои приложни или теоретични предмети. Въпреки тези промени Сливенската мъжка гимназия запазва своето престижно място, защото нейното ръководство се стреми да създаде условия за всестранно развитие на юношите.
През 1881 г. учителят по музика Йосиф Каломати създава духов оркестър, който изпълнява не само маршове, но и оперетна музика, училищен хор, издава учебник по пеене с български песни. През учебната 1885/1886 г. за първи път се назначават учители-лекари. Особен принос за развитието на училищното дело има директорът д-р Георги Кожухаров, завършил духовна семинария в Русия и правни науки с докторат в Женева. По време на неговия мандат (1886–1894) се обогатяват библиотеката и физическият кабинет, построяват се още две учебни сгради в двора на училището и така се подпомага учебният процес. В началото на 20 в., по време на стопанската криза в страната, към гимназията се създава бюфет, с което се улеснява прехраната на учениците, дошли от други селища.
Въпросът за физическото развитие и възпитание на юношите заема важно място във вижданията на педагогическия състав. За целта през учебната 1902/1903 г. учителят Тодор Атанасов основава юнашка чета, която развива широка спортна дейност. През 1914 г. видният деец на Съюза “Юнак” Д. Рохов формира при дружеството стрелкови легион с 80 члена, а през 30-те години той обединява учениците, членуващи в различни градски клубове, в едно спортно дружество.
Войните (1912–1913, 1915–1918) се отразяват негативно върху учебния процес – намалява се учителският състав и броят на учениците, учебният материал се усвоява лошо, функционира само една от сградите, в която се обучават деца и от други училища. Останалите две учебни здания се използват от военните власти като етапни болници. След войните нормалният училищен живот бавно се възстановява. В гимназията се създават различни ученически дружества, които отразяват нагласите и вижданията на младото поколение: Въздържателно, Туристическо, Младежки червен кръст, Литературно, Природонаучно, Скаутско, Археологическо дружество, чийто девиз е “чрез миналото към бъдещето”, и др. Интерес представлява формираното през май 1919 г. Стенографско дружество. Сливенският пример е последван от редица градове, като през 1920 г. се провежда учредителен конгрес на Съюза на ученическите дружества в България, с печатен орган “Млад стенограф” и с повече от 40 клона в страната.
На 29 окт. 1922 г. се празнува стогодишнината от рождението на Добри П. Чинтулов. По този повод видният възрожденец е обявен за патрон на училището и то започва да се именува Сливенска народна мъжка гимназия “Добри П. Чинтулов”.
В своята дългогодишна история училището получава лични и колективни парични дарения, които са оформени като благотворителни фондове. Управляват се от МНП или от учителския съвет. От тях се отпускат награди, стипендии, подпомагат се бедни и ученолюбиви ученици. Например от 1920 до 1934 г. в гимназията са раздадени 62 стипендии на обща стойност 196 500 лв. Съобразявайки се с волята на благодетелите, към гимназията функционират следните фондове:
1. Фонд “Бедни ученици”
Основан е през 1896 г. с капитал 1864 лв. В него се внася 1/5 част от ученическите такси и служи за подпомагане на бедни ученици с пари, лекарства, облекло и храна. През учебната 1932/1933 г. фондът разполага с 435 829 лв.
2. Фонд “Д-р Георги Кожухаров”
Дарител е д-р Георги Христов Кожухаров (17 септ. 1856, Батак – 11 февр. 1911, Пловдив) – учител, доктор по право (вж. “Д-р Георги Кожухаров” – фондове).
В продължение на 10 год. той е учител и директор на Сливенската мъжка гимназия. В израз на признателност към учебното заведение и човешка привързаност към неговите възпитаници в завещанието си оставя на Мъжката гимназия 12 акции от д-во “Балкан” за образуването на фонд на негово име. Волята на дарителя е, когато приходите от тях достигнат сумата 500 лв., с нея да се подпомагат годишно бедни ученици. Фондът е образуван след неговата смърт и се управлява от учителския съвет.
3. Фонд “Маринка и Тодор Кършеви”
Дарител е Добри Тодоров Кършев” (1872, Сливен – 29 авг. 1935, неизв.) – търговец и фабрикант (вж. “Маринка и Тодор Кършеви” – фондове).
На 10 дек. 1918 г., в изпълнение на синовния си дълг и за увековечаване на паметта на родителите си, Д. Кършев съобщава на МНП за решението си за създаване на парични фондове, които да се използват от Мъжката гимназия “Д. Чинтулов” и Девическата гимназия “Царица Елеонора” и да носят имената на родителите му. За целта дарява акции на стойност 40 хил. лв., които да се използват поравно от двете гимназии. В последствие разделя средствата поравно на двете гимназии. Фонд “Маринка и Тодор Кършеви” при Мъжката гимназия “Д. Чинтулов” се създава от акции в размер на 20 хил. лв. с цел да подпомага бедни ученици на загинали във войната родители, проявили добро поведение и успех в продължение на гимназиалния курс. Лихвите се използват за стипендии от 1919 г. Към 1934 г. фондът разполага с 24 941 лв.
4. Фонд “Д-р Тодор Шишков”
Дарител е Шина Шишкова (неизв.) – съпруга на д-р Тодор Шишков (24 септ. 1864, Сливен – 19 ноем. 1918, Сливен) – учител и директор на Мъжката гимназия от 1907 до 1918 г. Учи в класното училище в Сливен и в Пловдивската гимназия като стипендиант на правителството на Източна Румелия. На 11 окт. 1883 г. е назначен за учител в Мъжката гимназия в Сливен, където остава 6 години. През 1889 г. той получава държавна стипендия и продължава образованието си във Физико-математическия факултет в Ганд, Белгия. През 1894 г. завършва факултета с докторат и се завръща в България. Учителства в Пловдив, Сливен, Русе, Разград, Видин и Варна. Работи като началник на отделение в МНП.
С цел да увековечи паметта на своя съпруг дарителката предоставя сумата 1000 лв. с условието, когато сумата нарасне достатъчно, от приходите да се дава награда на най-добрия ученик по математика. Тя да се връчва на патронния празник на гимназията.
Фондът е основан в началото на 1919 г. През 1934 г. капиталът му е 8579 лв. Няма данни да са давани награди.
5. Фонд “Д-р Стефан Панаретов”
Дарител е Стефан Панаретов (Парашкевов) Хаджиилиев (4 окт. 1853, Сливен – 19 окт. 1931, Вашингтон) – просветен деец и общественик. Дописен и редовен член на БКД, първият посланик на България в САЩ (вж. “Д-р Стефан Панаретов” – фондове).
На 7 септ. 1924 г. завещава цялото си състояние, възлизащо на 5 млн. лв., за подпомагане на българското просветно и културно развитие. Едно от последните му дарения е предназначено за годишна стипендия на ученик от Сливенската мъжка гимназия, но липсват конкретни данни за оползотворяването на средствата.
Ст. Панаретов завещава още по 1000 долара за д-во “Майчина длъжност” и ч-ще “Зора” в Сливен. За усвояване на даренията в Сливен не са открити данни.
6. Фонд “Учебни помагала и книги”
Основан е през учебната 1924/1925 г. с капитал 23 400 лв. Поддържа се от 3/5 от учебните такси и се изразходва за книги и учебни помагала.
7. Фонд “Екскурзии”
Образуван е през учебната 1924/1925 г. с капитал 7800 лв. Поддържа се финансово от постъпленията от 1/5 от учебната такса.
8. Фонд “Добри Чинтулов”
Основан е през 1925 г. с цел да се съберат средства и да се издигане в двора на гимназията паметник на нейния патрон. Разполага с 35 137 лв.
9. Фонд “Летни колонии”
Формиран е през 1929 г. Подържа се от дарения и коледуване. Първоначално гимназията изпраща своите ученици в летовището на местния клон на д-во “Морски сговор”. През дек. 1940 г. от дарителските фондове са изразходвани 320 хил. лв. за построяване на лятна ученическа станция в местността Кушбунар.
10. Фонд “Добри Бояджиев”
Дарител е Добри Петров Бояджиев (1860, Сливен – 1933, Сливен) – военен прокурор. Благодетел на БАН и Сливенската община (вж. “Добри Бояджиев” – фондове).
През 1929 г. в чест на 50-годишния юбилей на завършилите първия випуск на Софийското военно училище Д. Бояджиев дарява 100 хил. лв. на ч-ще “Зора” в Сливен. Волята му е да се образува фонд, от чиито лихви да се издържат способни, бедни и трудолюбиви ученици. Дарителят възлага на читалищното настоятелство да прецени дали лихвите са достатъчни, за да ги даде на ученик, завършил с най-добър успех Мъжката гимназия. В случай че стипендиантът реши да продължи образованието си във висше техническо, търговско или земеделско училище, да му се продължи стипендията.
Към 31 дек. 1938 г. капиталът на фонда възлиза на 193 448 лв. Вероятно след тази година фондът е прехвърлен към Мъжката гимназия.
11. Фонд “Д-р Стефан Г. Тончев”
Дарител е Стефан Георгиев Тончев (6 юни 1867, Владимирово, Добричко – 20 дек., 1931*, Сливен) – лекар, учител, общественик (вж. “Д-р Стефан Г. Тончев” – фонд).
Работейки като учител и лекар в Сливенската мъжка гимназия от 1929 до пенсионирането си през 1931 г., Ст. Тончев прави завещание (20 февр. 1931) в полза на учебното заведение. Оставя 10 хил. лв. и още 30 хил. лв. от собствената си застраховка при МНП (прибавена към сумата след неговата смърт) за образуване на фонд на името на родителите му Руска и Георги Тончеви. Фондът е основан на 15 март 1931 г., а средствата са предназначени за построяване на пансион и трапезария за бедни ученици от Мъжката гимназия. Волята на дарителя е в пансиона да се приемат ученици, родени и живущи в Сливен и Сливенски окръг, както и ученици от неговото родно село.
Фондът се управлява от МНП и учителския съвет. Към 1 ян. 1948 г. капиталът му е 75 хил. лв. Сведения за изпълнението волята на дарителя не са открити. Закрит е през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” в държавния бюджет.
12. Фонд “Инж. Георги Атанасов”
Дарител е Георги Атанасов (23 февр. 1874, Сливен – 1945, неизв.) – военен деец, инженер, предприемач, индустриалец (вж. “Инж. Георги Атанасов” – фонд).
Инж. г. Атанасов не забравя родния си град и участва в благотворителните акции за развитието на Сливен. През 1932 г. прави дарение от 100 хил. лв. на Сливенската мъжка гимназия за образуването на фонд, от лихвите на който всяка година да се награждават двама зрелостници, отличници по математика. Учителският съвет приема дарението и образува фонд на името на дарителя. Наградите започват да се връчват от 1935 г. (по 4 хил. лв.).
Инж. г. Атанасов дава 50 хил. лв. и за построяването на паметник на Хаджи Димитър в центъра на града.
13. Фонд “Ученическа трапезария”
Основан през 1933 г. от преобразуването на фонд “Бедни ученици”. Поддържа се главно от ученическите дружества и от дарения. Към 1932/1933 г. в трапезарията на гимназията се хранят ок. 40 бедни ученици.
14. Фонд “Димитър Мирчев”
Фондът е в памет на Димитър Мирчев (23 окт. 1865, Прилеп – 13 юни 1938, Вършец) – учител, фолклорист, деец на националноосвободителното движение на българите в Македония (вж. “Димитър Мирчев” – фонд).
След неговата смърт наследниците му даряват 5 хил. лв. за образуването на фонд при Мъжката гимназия, където Д. Мирчев е учителствал от 1914 до 1923 г. Желанието им е лихвите от фонда да послужат за подпомагане на беден ученик. Управлява се от учителския съвет.
15. Фонд “Диню К. Лечев”
Фондът е основан от сливенския гражданин Диню Колев Лечев (неизв.) – учител, като упражнява професията си в родното си село Палаузово, Ямболско. След пенсионирането си живее в Сливен. Неговите съграждани го определят като народен учител, който цял живот работи за просветата.
През 1939 г. той дарява 200 хил. лв. за образуването на фонд на негово име при Мъжката гимназия в Сливен. Учителският съвет приема дарението, което е предназначено за подпомагане на бедни ученици, желаещи да следват медицина. Отпуснатите стипендии от фонд “Д. К. Лечев” са описани в Летописната книга на гимназията.
През апр. 1939 г. в. “Пряпорец” публикува съобщението, че Д. Лечев е внесъл в БЗКБ “и други 200 хил. лв., които да послужат за изграждане на основно училище в с. Палаузово”. Данни за усвояване на дарението не са открити.
16. Фонд “Майор Георги Кутев”
Дарител е Екатерина Кутева (неизв.) от Сливен (вж. “Майор Георги Кутев” – фонд).
На 28 февр. 1940 г. Е. Кутева дарява в памет на покойния си син майор Георги Кутев, бивш началник на канцеларията на Софийския военен областен съд, сумата от 10 хил. лв. на Мъжката гимназия “Добри П. Чинтулов” за образуването на фонд на негово име. Фондът е утвърден от МНП на 23 май 1940 г. и се управлява от учителския съвет.
Волята на дарителката е със средства от фонда да се подпомагат бедни, примерни и ученолюбиви ученици. Наградата да се обявява всяка година на 6 май.
17. Фонд “Д-р Борис Ангелов”
Дарител е Борис Ангелов (неизв.), който през 1940 г. завещава цялото си имущество на Мъжката гимназия за създаване на фонд на негово име.
На 10 март 1940 г. сливенският в. “Изток” публикува кратко съобщение: “Д-р Борис Ангелов – цялото си богатство завещал на Мъжката гимназия”.
Липсват други данни за дарението.
18. Фонд “Д-р Петър Козаров”
Дарител е Петър Козаров (25 март, 1873, Сливен – 30 апр. 1957, София) – ботаник, агроном и стопански деец. През 1892 г. завършва Мъжката гимназия в Сливен и естествени науки в Лайпцигския университет с докторат. По-късно дарява средства за учредяване на 4 фонда при гимназията с различни цели (вж. “Д-р Петър Козаров” – фондове).
Първият фонд на П. Козаров е свързан с даването на награда от 1000 лв. на проявил се ученик в конкурса по красноречие между зрелостниците на Сливенската мъжка гимназията. Учителският съвет приема правилник на фонда на 27 дек. 1941 г., с.г. П. Козаров внася в БНБ 20 хил. лв., с което осигурява наградата на конкурса за ораторство и красноречие, провеждан ежегодно в края на учебната година.
19. Фонд “Д-Р ПЕТЪР КОЗАРОВ”
На 11 март 1943 г. П. Козаров прави ново дарение от 20 хил. лв. за даване на награда на ученици, завършили 5 и 8 клас и “които са се проявили в благовъзпитание”. Управлява се от учителския съвет.
20. Фонд “Д-р Петър Козаров”
През 1946 г., по случай 50-годишнината от завършване на висшето си образование П. Козаров прави трето дарение на гимназията за ежегодна награда на първенеца на абитуриентите при годишния акт.
21. ФОНД “Д-Р ПЕТЪР КОЗАРОВ”
През 1941 г. дарителят предоставя на Сливенския общински съвет 2 хил. лв. и облигации от БДЗ (1941) на стойност 20 хил. лв. за създаване на фонд “Награди за инициативи”. Тъй като фондът не изпълнява своето предназначение, през 1948 г. е прехвърлен към Мъжката гимназия. Приходите са предназначени за отпускане на награди за бедни и способни ученици.
22. ФОНД “НАДЕЖДА БОЯДЖИЕВА”
Дарител е сливенската гражданка НАДЕЖДА Т. БОЯДЖИЕВА (неизв.). Трогната от музикалните прояви на учениците в гимназията, тя дарява 30 хил. лв. (в облигации от държавния заем през 1941 г.) за образуването на фонд на нейно име. На 15 май 1944 г. учителският съвет приема представения от дарителката правилник за използването на фонда.
Волята на Н. Бояджиева е всяка година от лихвите на фонда да се дава награда на ученик, спечелил първо място при публично състезание по вокална или инструментална музика. Състезанието за наградата да се провежда от специална комисия, състояща се от учителите по музика от Мъжката и Девическата гимназия и диригента на военната музика в града. Класирането на първенеца да става тайно, а наградата да се присъжда при годишния акт на гимназията. В случай че наградата не се присъди, сумата да се прибави към основния капитал на фонда.
23. ФОНД “НИКОЛА БАШЕВ”
Дарител е НИКОЛА БАШЕВ (28 авг. 1880 – неизв.) – учител, директор на Сливенската гимназия (вж. “Никола Башев” – фонд).
На 24 ян. 1946 г. наследниците на Н. Башев предоставят сумата от 20 хил. лв. за основаване фонд на негово име. Целта е да се подпомага дейността на гимназията.
Ц. Величкова , В. Николова
Назад
